Отгоре, отдолу

Мисля, че основното на списанието е да се продаде, т.с. журналистите в него нямат никакви други намерения от типа да показват някакви алтернативи. Кара се по позната схема и познат шаблон, не са кой знае колко оригинални, но пък бизнеса им се тика някак си. В списанието си имат и директори, някаква фирмена бюрокрация, която вероятно е решително против всякакви промени в темите. Такива неща си мисля.
Допускам, че от друга страна в списанията и сред редакторите донякъде има симпатия към подобни модели. Не знам колко от редакторите споделят идеите на фемнинизма.
Излиза, че не можем да очакваме списанията да се самоинициират и да публикуват някакви алтернативи, тъй като не това е тяхната цел. Промяната в главите на хората би дошла от друго място, но е от списание, което има за единствена и основна цел да печели. Подобно може да се каже и за медиите.
От друга страна не мисля, че жените в България са толкова загубени, та да се изтрепват да купуват подобни идиотщини. Добре е да имаме някаква информация за тиража на въпросните списанийца. Но не вярвам, че жените това искат и това им се дава в списанията, пак да повторя, че се използват изтъркани и работещи горе-долу схеми, за да се правят подобни издания. Те и затова толкова си приличат.

Знаев ли, чета една страхотна книга, „Семейството и как да оцелеем в него“ – там е описано адски разбираемо защо/как се получават такива (на пръв поглед) неравностойни отношения. Лошата новина е, че не се променят само с решението да ги промениш, или защото си видял/а някъде, че има и други начини. Вероятно и двамата във връзката имат нужда от малко помощ под формата на терапия. Too bad, че в БГ това все още се смята за занимание за хаховци.

мислех да пиша нещо за женските списания у моя блог, ама се отказах за да не ми се обидиш :)

Искам преди да отговоря по темата да попитам: Темата за българските списания и журналистика ли е или за семейните отношения?? Или както в повечето случаи тук и двете?!!

Анонимен, темата е за това как българските списания и журналистика конструират представи за семейните отношения.

Ena, всъщност темата на Петя е: „Българските списания и журналистика не представят семейните отношения правилно, нали?“

В контекста на гореспоменатото, трябва да уточним какви са правилните семейни отношения. След това трябва да отсъдим имат ли право българските списания и журналистика да представят семейните отношения по този начин (ако е неправилен). И всъщност всичко опира до въпроса какво ако българските списания и журналистика представят по неправилен начин семейните отношения, нали?

Анонимен, Петя никъде не твърди, че списанията представят семейните отношения неправилно. Тя твърди, че тези списания дават само две версии на това какви могат да бъдат семейните взаимоотношения, и двете йерархични. Докато реално съществуват много повече семейни конфигурации и не всички са толкова строго йерархични, колкото ги описват списанията, коментирани от Петя. Категорията правилно/неправилно не е част от дискусията на Петя.

Ena, при положение, че някой представя нещо непълно, то това означава, че той представя това нещо неправилно (дори информацията да е вярна), нали???

И всъщност Петя много ясно е дала да се разбере, че отношението й към тези статии е негативно, цитирам: "Не искам да ги подценявам като несериозни и повърхностни, защото дори аз да ги намирам за такива, много жени ги четат и черпят идеи за живота от историите, които се разказват с тях."

Очевидно Петя смята, че четенето и черпенето на идеи за живота от жени (а и не само) се отразява негативно върху тях. Т.е. според Петя това представяне на семейните отношения е неправилно!!!!!!!!

След като изяснихме каква е темата, предлагам да минем към дискусия по самата тема, за да не бъдем обявени за тролове!

P.S. Петя, не мога да копи/пействам, когато пиша коментар. Моля, погрижете се да премахнете това неудобство!

според мен медиите никога не са изпълнявали фукцията да информират, а към това винаги е имало нещо повече. може да е политически акцент, или културен, или лайфстайл етс, само че медиите по един или друг начин ни казват как трябва да изглежда живота ни, за да сме щастливи. не е и нужно това да съответства на реалността и като пример ми идват на ум медиите по времето на комунизма, когато уж всичко върви по план, но не е задължително. в този ред на мисли медиите би трябвало да са изключително отговорни в това, което казват, защото в крайна сметка ни превъзпитават как да живеем.

в случая с женските списания журналистите са просто тъпи. според мен никой, който пише такава статия като цитираната, не си задава въпроса каква е алтернативата, защото да наложиш алтернатива е трудно, трябва да успееш да убедиш хората, че си прав и трябва да си вярваш наистина. а хората като цяло не искат много да бъдат убеждавани, че не са прави, особено тези, които четат женски списания.

Ако влезете в онлайн изданията на женските списания, където потребителите (има и не малко мъже, между другото) оставят коментари… Тогава, ах, тогава ще се хванете за главата.

Гледали ли сте филма Римска ваканция, класика от 50те години с Одри Хепбърн? Тя играе принцеса, на която са и омръзнали официалните дворцови задължения, условностите и да й прислужват. И тайно се измъква на няколкодневно безгрижно шляене по улиците на Рим. Намирайки Грегори Пек като partner in crime в това приключение, тя му споделя колко би искала да има нормален живот, в който да да глади и готви на мъжа си. Дори и ако човек познава киното от периода тази реплика е доста стряскаща и в същото време показателна.

Анонимен, изобщо не съм съгласна с теб, че "непълно" означавало "неправилно." А иначе напълно подкрепям мнението на Петя в постинга й. Медиите се опитват да влияят на разбирането ни за света и пропагандирането на един или два модела като единствени възможни не е без значение.

При липса на реални модели, или по-скоро нежеланието и може би невъзможността им да се анализират истинските, ленивите средностатистически девойки се въоръжават с някое от въпросните (с)писания. Поставят ги на пиедестал. И ги спазват стриктно.

Скоро например разбрах от една такава, че това как сядат две двойки в една кола говори за социалния им статус (!!!!). В момента тя е с повишен такъв, тк веднага е коригирала "неправилното" разпределение кой се вози отпред, кой отзад.

Освен това, намира напълно нормално, нейната двойка да е от тип първи, който дори включва леко "шамаросване". Което за нея, не било проблем, щото е в списание еди кое си, скоро имало статия по темата и тя установила, че нейната двойка е класически тип и място за притеснение няма.

На мен лично ми идва да крещя.
А тя, собствено, е доволна живее по правилата.

в хубавия немски град, в който живея, има една българка, на която майка й е казвала да си търси богат мъж да я издържа. сигурно е прочела някъде, че така се прави, знам ли. познавам и една двойка българи, и двамата са супер готини, мацката даже учи с мен архитектура, което не й пречи да се прибира всеки ден примерно в 8 и да й се налага да готви, защото пак така трябвало. проблемът е, че тези хора живеят в държава, в която това не е практика в повечето случаи, но са възпитани по този начин. това според мен е някаква споделена отговорност на семейството и медиите и цялото общество. така че за мен въпросът опира до липса на желание за промяна, защото примери за това, как би могло да бъде, има достатъчно.