Към съдържанието

Разговор с адв. Маргарита Илиева за половата дискриминация в България, причините за нея и какво да правим, ако ни се случи

18.05.2009

Адвокат Маргарита Илиева е Директор на правната програма на Български хелзински комитет, международно признат есперт по антидискриминационно право и единствения представител на България в Европейската мрежа на независимите експерти в областта на недискриминацията. Позната е не само като адвокат по някои дела от особен обществен интерес, но и като публичен застъпник за спазването на човешките и гражданските права на хората в България. Зададах й няколко умишлено очевидни въпроса: за половата дискриминация в България, за причините и следствията от нея, за начините, по които можем да се защитим. Приятно четене!

OF: В България масово хората вярват, че мъжете и жените са равнопоставени и че на практика проблема за половото равноправие отдавна е решен. Така ли е в действителност?

МИ: Тази „вяра” не е нищо повече от отричане. Най-разпространената реакция на дискриминацията и, въобще, на неправдите е те да се отричат – най-вече от тези, които евентуално могат да се окажат отговорни или съпричастни, но често и от самите потърпевши, защото статусът на жертва е свързан със стигма. Особено това е така, когато става въпрос за дискриминацията на жените. Самите жени имат много да губят, ако признаят, че я търпят. Те, за разлика от, например, етническите малцинства, трябва да понесат съзнанието, че са в положение на онеправдани не само от и спрямо далечни субекти, като етническото мнозинство, но също и спрямо най-близките – бащата, брата, партньора, сина. Такова съзнание за унизеност на собствената идентичност дълбоко в личната сфера заплашва с много разрушителни чувства. Много жени предпочитат да се предпазят от тези чувства посредством отричане.

Освен това, дискриминацията на жените работи по такъв начин, че жената се възприема – от другите и сама себе си – като непълноценна без мъж. Да вземем само факта, че за жените съществуват две официални обръщения „госпожо” и „госпожице”. Обществото прави разлика в социалния статус на жената според това дали е формално обвързана към мъж или не. Като принадлежност към главна вещ – да включим малко юридически хумор. Разбира се, госпожицата е много по-неважна от госпожата. Да си без мъж те стигматизира; жената без мъж се смята за малоценна и неуспяла. Така жените са зависими от мъжа за своята социална легитимация. (За мъжа, напротив, е важно да има професионален/ финансов успех.) Ето защо, много жени, като се опасяват (често вероятно основателно), че това би отблъснало мъжете им, избягват да утвърждават собственото си достойнство и да претендират, че спрямо тях има неправди.

Другият феномен зад отричането е „инкорпорирането на насилника”. Много жени приемат „мъжката” гледна точка, за да се асоциират към силния. Те се идентифицират с нея, за да се дистанцират от собствената си идентичност, която е принизена и ги омаловажава като личности. Така те, за да утвърдят и интегрират себе си като личности, предават идентичността на пола си. Много тъжно. Ще чуете такива жени да говорят, че от жените шофьори или ръководители не стават. Общо взето, огромна е мотивацията и на двата пола да консервират статуквото; начинът за това, разбира се, то да се представя като добро.

OF: Как един човек може да разбере дали е жертва на дискриминация? Какви са най-честите форми на полова дискриминация в България?

МИ: Дискриминират те, когато се отнасят с теб по-различно и по-зле, отколкото с друг човек в подобно на твоето положение, ако причината за това е полът ти (или възрастта, сексуалната ориентация и пр.). Това е т.нар. „пряка” дискриминация.

Непряка дискриминация има, когато някакво правило, което важи еднакво за всички, на практика поставя в по-лошо положение единия пол за разлика от другия. Например, изискване да си висок/а 1.80м., за да те наемат на работа като полицай. Диспропорционално по-малко жени ще могат да изпълнят това изискване и да получат работата. Ако това изискване не е оправдано, то е незаконно. За да е оправдано, трябва да е стриктно необходимо на работодателя. Ако работодателят може да си постигне целта и по друг начин – при условие че тя самата е законна, без това изискване, значи то не е оправдано. Целта може да е полицаите да внушават респект. Може да се спори обаче, че има и други начини те да внушават респект, освен с голям физически ръст – например, силно лично излъчване, самообладание, авторитетен маниер, стегната униформа, добра физическа форма и пр. Работодателят, значи, е длъжен да мисли внимателно какви изисквания поставя, за да не слага ненужни бариери пред жените (и други уязвими групи).

Дискриминация е и когато те тормозят заради пола ти или сексуално – обиди, присмех, намеци, пренебрежение/ агресия. Дискриминация е и когато някой подбужда друг да дискриминира. Например, прекият ти началник внушава на директора да не те повишава, защото за мениджърска позиция повече подхожда мъж. Или главният прокурор заявява в медиите, че съдебната система се проваля в овладяването на престъпността, защото повечето съдии са жени. С това той насърчава цялата общественост да гледа на жените като на слаби, нерешителни, неспособни и дребни, и да не приема те да имат властови позиции.

OF: Каква е основната причина за случаите на дискриминацията на полова основа в България?

МИ: Причината е културата, която ни заобикаля и с която всичко, до което се докосваме, е пропито – това са вкоренените представи за пасивната роля и подчиненото място на жената, за нейната по-ниска стойност и по-малка сила. Твърде много хора са инвестирали в тази култура и държат на нея. Те стават нейни проводници на всяка крачка, за да удържат позициите, които тя им дава. Така, например, един мъж утвърждава агресивно, че жената е там, за да гледа децата, друг – пасивно, като демонстрира некомпетентност, несправяне и отказ от отговорност в грижите за децата. Защо? Защото това разпределение на ролите му дава възможност да има хоби, докато за майката това е немислимо, преди децата да отраснат. Ако товарът се подели по равно, и той няма да има хоби (или ще го има двойно по-малко). В една огромна част от случаите практикуването и утвърждаването (експлицитно или имплицитно, все едно) на сексистката култура може да се проследи до икономически (в широк смисъл) причини – става въпрос за отбраняване на по-голям достъп до блага (имущество, лично време, грижа за себе си и удоволствия, влияние и власт и пр.). Но всичко това е преодолимо, с време и усилия. Тук искам да кажа, че както има сърцати жени, които се борят за достойнството си, така има и доблестни, всеотдайни мъже, които са с тях в това.

OF: Ако подозирам, че съм жертва на дискриминация, какво правя? Към кого мога да се обърна за консултанция или правна защита? Можете ли да изброите имена на адвокати, адвокатски кантори, агенции и/или организации, които се занимават с антидискриминационно право и имат конкретни успехи в тази област.

МИ:
Ако искаш да се защитиш, има правни средства. Има Комисия за защита от дискриминация, която вече набира скорост и сила, т.е. подобрява работата си и се развива. Има и специална съдебна процедура. Съдиите също показват сериозен потенциал да дават защита срещу дискриминация и практиката им напредва. За съвет можеш да се обърнеш към Български хелзинкски комитет. Ние целенасочено водим антидискриминационни дела по всякакви признаци (сексуална ориентация, увреждане, религия/липса на такава, етническа принадлежност/раса и др.). Много искаме да водим дела на жени срещу дискриминация. За съжаление, почти не пристигат при нас такива случаи. Жените не се оплакват. Има и други правозащитни организации, които се занимават с дискриминация, но ние сме най-добрите. Съобразно спецификата на случая и възможностите ни в конкретния момент, можем да насочим случая и към други колеги. За съжаление, все още незнам за „обикновени” адвокати, несвързани с правозащитни организации, които да специализират в тази област. Но съм сигурна, че ще се появят. Дискриминационното право в България динамично се развива и все повече професионалисти ще го забелязват и ще се включват в практикуването му.

Но преди да се води дело, най-добре е първо да кажеш открито на този, който те дискриминира: Дискриминираш ме, това е незаконно, спри да го правиш. В много случаи това може да коригира поведението и дело да не е нужно. С това искам да кажа, че първата стъпка на защитата е да се застъпиш за себе си; открито да кажеш, че не приемаш да те потискат или използват.

OF: Пропускам ли нещо важно?

МИ:
Отново ще акцентирам върху личната роля на всеки човек – мъж или жена. Всеки от нас с всяка стъпка, с всеки свой малък или голям избор пресъздава културата. Държим в ръцете си възможността, докато живеем, да променяме културата, като с всеки свой жест зачитаме достойнството и свободата на човека, без оглед на пола или други белези. Отговорни сме за всеки свой поглед или дума, защото някой в този миг ни гледа и попива от нас, това което излъчваме. Залогът е да не възпроизвеждаме предразсъдъците и неправдата. Ако им дадем отпор, се осъществяваме като достойни, почтени хора, чийто живот не е напразен.

39 коментара leave one →
  1. trade permalink
    18.05.2009 07:17

    Защо пък само жените да са дискриминирани?

  2. Anonymous permalink
    18.05.2009 09:26

    Хайде тогава адвокатката да ми каже дали са дискриминирани мъжете относно споровете за родителски права при бракоразводните дела? При тоталната феминизация на съдийската професия /май там трябва да се искат квоти/. И я питайте дали още съдийките се ръководят от знаменитото Постановление N: 1 от 12.XI.1974 г., Пленум на ВС

    http://www.intera-x.com/juen/event/default.aspx?Id=jXQ%2F768nWZ8%3D

    е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичетата в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка.
    ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова решение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.

    Ако се чудите – ще ви кажа – още се ръководят!

  3. petya permalink
    18.05.2009 09:26

    Охххх…. ще цитирам Марго Тененбам и ще си призная, че вече дори не знам как да започна да си мисля да отговарям на този въпрос.

  4. petya permalink
    18.05.2009 09:28

    Анонимния:
    Ти като всичко си знаеш, защо да питаме адвокатката?!

  5. Anonymous permalink
    18.05.2009 10:13

    Защото се кефите на нейните манипулации. Айде да е малко обективна. Пък и на вас няма да навреди.

  6. petya permalink
    18.05.2009 10:28

    Не се кефя на ничии манипулации.

    Текстът на цитираното Постановление (бтв, благодаря за цитата… този текст доста добре обобщава нагласите в БГ), точно по дефиницията за дискриминация на адв. Илиева, е ОЧЕВИДНО дискриминативен. Прилага ли се?! Фигурира ли още като нормативен документ?! Кажете Вие… аз не знам, но искам да науча. Ако все още съществува и се следва… това е ГОЛЯМ проблем.

  7. Anonymous permalink
    18.05.2009 10:54

    Не е нормативен документ, а задължително тълкуване на нормативен акт /в случая на СК/. Официално не е отменяно.Реално се прилага. Реално шансът баща да получи родителски права без да докаже, че майката е проститутка или наркоманка е нищожен. Лично аз не се занимавам със семейно право, но от колеги, които се занимават знам, че проблемът е много сериозен и напълно неизмислен. Когато ви остане време – хвърлете един поглед на форума на lex.bg

  8. furtunova permalink
    18.05.2009 10:54

    питайте я, да, факт е, че точно тази адвокатка заведе и дело срещу такова решение на Върховния касационен съд, с което съдът не присъжда родителските прва на баща, който сам е отледал детето си до 3 годишна възраст. Аргументът е, че е дискриминативно – колкото мъжете, толкова (а дори повече) за жените – да се обявява жената за биологично по-пригодна да гледа деца. Колкото бащата е биологично пригоден, толкова и майката (тук не става въпрос за кърнеме, а за отглеждане на деца). И именно съдебното решение свежда ролята на жената в обществото до биологична единица, гледаща деца, и е поредният проводник на стереотипа, че жените трябва да стоят вкъщи.

    Справка http://bghelsinki.org/resources/BHC_annualreport_2007.pdf

  9. Anonymous permalink
    18.05.2009 11:02

    Прочетете следното решение, което си е съвсем актуална действаща практика и по възможност не само постнатия тук абзац, а цялото решение.

    http://209.85.129.132/search?q=cache:ik-iS1GTQWAJ:haskovo.court-bg.org/img/Image/798-08.doc+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B5+%D0%BF%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&lr=lang_bg|lang_ru|lang_sr&client=firefox-a

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 38/14.01.2009г. Том 1, Стр.107-111 гр. Хасково

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Хасковския районен съд гражданска колегия

    На дванадесети декември двехиляди и осма година

    В публично заседание в следния състав:

    Районен съдия: Васил Панайотов

    Секретар: Веселина Красева

    При така изложените обстоятелства определящи фактори за предоставяне на родителските права съдът намира, че са полът и възрастта на детето. Детето е от женски пол, като в практиката се приема, че майката е по -пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол. Действително в период от 2 години бащата е полагал грижи за детето, но това е ставало с изключителната помощ на неговата майка. Ако трябва бащата сам да полага грижи за детето, то той би бил затруднен с оглед на пола на детето и неговата възраст. Това е и следващото обстоятелство, обуславящо предоставяне на родителските права на майката. С оглед на възрастта на детето – на 5 години, настоящият състав намира, че детето се нуждае повече от майчини грижи. Без да се омаловажава родителския капацитет на бащата тези фактори обуславят предоставянето на детето на грижите на майката.

  10. Yana permalink
    18.05.2009 11:25

    Жестоко интервю! Маги много добре е обяснила явленията, за които си говорим в този блог. Особено беше нужно да чуем какво мотивира жените да отричат дискриминацията и/или да дискриминират други жени.

  11. Anonymous permalink
    18.05.2009 11:26

    Петя, извинявай за това оффтопик мнение, но… прави ми впечатление, че в твоя блог редовно се появяват снимки на иначе красиви млади жени с неособено… хммм… удачни прически. За бога, късата коса изобщо не е задължителна, за да изглежда една жена модерна и свободна. Носете я само, ако наистина ви отива. Иначе се превръща в една от онези догми, от които уж бягате. Не го пиша, за да се заяждам, наистина:)

  12. Anonymous permalink
    18.05.2009 11:35

    И чакай да позная… ТИ знаеш на кой какво му отива?!

  13. Yana permalink
    18.05.2009 11:55

    Toy/tia ne samo znae, ami i po edna snimka opredelenia na koy kakvo mu otiva! Mozhe bi miastoto mu/i e v onzi tv kanal, kydeto po snimka i nomer na gsm ti kazvat dali imash kamyni v bybrecite i za kogo shte se ozhenish!

  14. Василена permalink
    18.05.2009 11:58

    Интервюто е супер, много важни неща казва, благодаря!
    Проблемът с присъждането на децата винаги на майката при развод също е много важен и се радвам че стана дума за него.

  15. razmisli permalink
    18.05.2009 13:13

    Нещо не разбирам анонимния адвокат. Понеже жените са дискриминирани, отчасти или предимно на база „тяхната естествена работа е да бъдат предимно майки и никой друг не може да я върши“, защитничката няма право да защитава жените от дискриминация, защото и мъжете са дискриминирани според същото. И да защитаваш жени от дискриминация на тази основа било манипулация.

    Логиката ти сериозно страда, адвокате.

  16. Anonymous permalink
    18.05.2009 14:59

    E, коментарът за прическите ме разби!!! Това НЕ е блог за красота и фризури! А и това, че на някой не му харесвала прическата на някоя дама, не значи че поради този факт тя трябва да я смени веднага. „Носете я, ако ви отива“???? Т.е. ти казваш на някой, че нещо не му отивало, и този някой ще трябва да се съобрази с теб веднага???

  17. Ena permalink
    18.05.2009 15:26

    Много ми хареса интервюто. Обяснява много ясно защо много жени се страхуват да се нарекат феминисти.

    Анонимния, може би защото давате информацията за това дело в мого съкратен вид, не става ясно дали бащата, без помощта на майка си, е способен да отгежда дъщеря си по-добре от майката на детето. Не става ясно и защо майката не е гледала детето през първите две години.

  18. Yoana permalink
    18.05.2009 15:39

    Ами специално този вид дискриминация, от който страдат мъжете-родители, е следствие от дискриминация срещу жените, както са казали и няколко души над мен. Ако не съществуваше и не се приемаше все още идеята, че жените са програмирани да бъдат родители, а мъжете само да печелят, това нямаше да се случва, нали така? Не виждам защо трябва да се обръщаме един срещу друг, проблемът очевидно засяга и двата „лагера“, защо вместо да се замерваме с обвинения и доказателства кой е по-онеправдан, не се обединим и работим заедно за общата си полза – равно третиране на половете. Така жените получават повече възможности извън семейството, а мъжете – в него. Според мен всички печелят. Моето мнение е, че феминизмът е колкото за жените, толкова и за мъжете – този пример чудесно илюстрира това.

  19. Longanlon permalink
    19.05.2009 02:41

    Интервюто е добро, но и въпросът, който се повдига в коментарите (за правата над децата) е много сериозен.

    „късата коса изобщо не е задължителна, за да изглежда една жена модерна и свободна.“
    да, ама е секси :)

  20. Anonymous permalink
    19.05.2009 03:53

    Ена, дал съм линк и изрично помолих да прочетете ЦЯЛОТО решение. Там е обяснено.

  21. Ena permalink
    19.05.2009 11:38

    Анонимния, прочетох цялото решение. Според съда и майката, и бащата са грижовни родители и могат да предоставят на детето дорби условия. Съдът в крайна сметка дава детето на майката именно поради половите стереотипи, които феминизмът настоява от десетилетия да бъдат преосмислени.

  22. Ena permalink
    19.05.2009 11:44

    Уточнение: материалистичният феминизъм настоява за равни родителски права между половете. Либералният, който се основава на идеята „различни, но е еднаква важност,“ би дал детето именно на майката. Ироничното в случая е, че на много мъже либералният феминизъм им звучи най-незастрашаващо.

  23. Anonymous permalink
    20.05.2009 06:02

    Не точно ироничното, че се прилагат двойни стандарти

  24. Лъчезар П. Томов permalink
    21.05.2009 14:39

    А ако мъжът е жертва на полова дискриминация (има и много такива случаи, заради приетите модели, които разделят функциите на мъжете и жените)?

    П.С. И кое му е застрашаващото на либералния феминизъм? Това е борба за равноправие, не за избиване на комплекси по отношение на другия пол, все пак

  25. Лъчезар П. Томов permalink
    21.05.2009 14:39

    А ако мъжът е жертва на полова дискриминация (има и много такива случаи, заради приетите модели, които разделят функциите на мъжете и жените)?

    П.С. И кое му е застрашаващото на либералния феминизъм? Това е борба за равноправие, не за избиване на комплекси по отношение на другия пол, все пак

  26. Ena permalink
    22.05.2009 11:21

    Според либералния феминизъм в случая, за който говори анонимния, е напълно логично майката да получи правата на детето, защото този феминизъм приема, че майката по презумпция е по-добър родител за детето в тази възраст. Така че според либералния феминизъм, в случая не може да се говори, че бащата е дискриминиран.

  27. Ena permalink
    22.05.2009 11:21

    Според либералния феминизъм в случая, за който говори анонимния, е напълно логично майката да получи правата на детето, защото този феминизъм приема, че майката по презумпция е по-добър родител за детето в тази възраст. Така че според либералния феминизъм, в случая не може да се говори, че бащата е дискриминиран.

  28. Anonymous permalink
    24.05.2009 04:24

    Тази дама защо говори за „целенасочено“ водене на дела от страна на БХК и за „обикновени адвокати“? Смятам че това е твърде некрасиво. Съвсем основателно предполагам че има адвокати извън БХК, които водят дела по случаи на дискриминация.
    Вън от това, в цялото интервю не видях да се поставя разделителна линия между чисто битови прояви на дискриминация (вътре в семейството, например), и тежките случаи на неравно заплащане за равен труд и сексуален тормоз на работното място. Не че това е задължително, но по мое мнение следва да се подхожда диференцирано към случаите, в които дискриминацията се корени в културни или общностни стереотипи и се практикува между хора, които по някакъв начин са близки в личен или общностен план, и случаи, в които обстоятелствата са по-скоро от „бизнес естество“ (неудачен израз, но не ми идва по- удачен наум).
    Не се убедих че наличието на „госпожо“ и „госпожице“ в българския език представлява проява на дискриминация. Просто така е прието, освен това, при постъпване на работа примерно, на интервюто все ще се разбере дали се семеен или не, независимо дали си мъж или жена.
    По подобна логика мъжете може да се чувстват дискриминирани, задето не се продават мъжки поли в магазините, примерно, и да изискват да се приеме напредничавата шотландска практика :)
    Казва уважаемата колега че много жени приемат мъжката гледна точка и се идентифицират с позицията на по- силния. Това е доста изумително, предвид че в българския език има израз „мъж под чехъл“ и доста житейски примери, които го подкрепят. Силата не е в половата принадлежност, а е резултат от комплекс от фактори, и това всеки човек с опит в семейния живот би трябвало да го знае. Половата принадлежност в огромното мнозинство от случаите е само един от факторите.
    Бих писал още доста, ама ме домързя. Така или иначе темата е безкрайна и нито едно категорично мнение не е вярно:)

  29. Anonymous permalink
    24.05.2009 04:24

    Тази дама защо говори за „целенасочено“ водене на дела от страна на БХК и за „обикновени адвокати“? Смятам че това е твърде некрасиво. Съвсем основателно предполагам че има адвокати извън БХК, които водят дела по случаи на дискриминация.
    Вън от това, в цялото интервю не видях да се поставя разделителна линия между чисто битови прояви на дискриминация (вътре в семейството, например), и тежките случаи на неравно заплащане за равен труд и сексуален тормоз на работното място. Не че това е задължително, но по мое мнение следва да се подхожда диференцирано към случаите, в които дискриминацията се корени в културни или общностни стереотипи и се практикува между хора, които по някакъв начин са близки в личен или общностен план, и случаи, в които обстоятелствата са по-скоро от „бизнес естество“ (неудачен израз, но не ми идва по- удачен наум).
    Не се убедих че наличието на „госпожо“ и „госпожице“ в българския език представлява проява на дискриминация. Просто така е прието, освен това, при постъпване на работа примерно, на интервюто все ще се разбере дали се семеен или не, независимо дали си мъж или жена.
    По подобна логика мъжете може да се чувстват дискриминирани, задето не се продават мъжки поли в магазините, примерно, и да изискват да се приеме напредничавата шотландска практика :)
    Казва уважаемата колега че много жени приемат мъжката гледна точка и се идентифицират с позицията на по- силния. Това е доста изумително, предвид че в българския език има израз „мъж под чехъл“ и доста житейски примери, които го подкрепят. Силата не е в половата принадлежност, а е резултат от комплекс от фактори, и това всеки човек с опит в семейния живот би трябвало да го знае. Половата принадлежност в огромното мнозинство от случаите е само един от факторите.
    Бих писал още доста, ама ме домързя. Така или иначе темата е безкрайна и нито едно категорично мнение не е вярно:)

  30. Anonymous permalink
    24.05.2009 05:13

    Ха, пуснах преди обяд коментар и вече го няма:)
    А нямаше там нито една обидна дума, просто позиция:)

  31. Anonymous permalink
    24.05.2009 05:13

    Ха, пуснах преди обяд коментар и вече го няма:)
    А нямаше там нито една обидна дума, просто позиция:)

  32. Anonymous permalink
    24.05.2009 05:14

    Моля за извинение, май компа ми се е бъгнал. Сега виждам че коментарът си стои.

  33. Anonymous permalink
    24.05.2009 05:14

    Моля за извинение, май компа ми се е бъгнал. Сега виждам че коментарът си стои.

  34. Anonymous permalink
    25.05.2009 05:13

    Във връзка с „мъж под чехъл“ – фразата съществува защото се смята, че нормата е обратното, т.е. жената трябва да е под чехъл. „Мъж под чехъл“ се използва, когато целта е да се присмеем на съответния мъж, че видите ли, бил позволил на жена да го ръководи.
    На интервю за работа може да се разбере дали си семеен, само ако интрвюиращият те попита. Аз на интревюта не задавам такива въпроси на кандидатите, защото ме интересуват другите им качества.

  35. Anonymous permalink
    25.05.2009 05:13

    Във връзка с „мъж под чехъл“ – фразата съществува защото се смята, че нормата е обратното, т.е. жената трябва да е под чехъл. „Мъж под чехъл“ се използва, когато целта е да се присмеем на съответния мъж, че видите ли, бил позволил на жена да го ръководи.
    На интервю за работа може да се разбере дали си семеен, само ако интрвюиращият те попита. Аз на интревюта не задавам такива въпроси на кандидатите, защото ме интересуват другите им качества.

  36. Anonymous permalink
    26.05.2009 11:42

    До анонимния, на когото му се струва, че няма нищо дискриминационно в „госпожо“ и „госпожице“.
    Ако ви се струва нормално да се обърнете към петдесет-годишна неомъжена жена с „госпожице,“ обръщате ли се към петдесет-годишен неженен мъж с „неженен господине“?
    Ена

  37. Anonymous permalink
    26.05.2009 11:42

    До анонимния, на когото му се струва, че няма нищо дискриминационно в „госпожо“ и „госпожице“.
    Ако ви се струва нормално да се обърнете към петдесет-годишна неомъжена жена с „госпожице,“ обръщате ли се към петдесет-годишен неженен мъж с „неженен господине“?
    Ена

  38. Anonymous permalink
    02.06.2009 08:12

    Ена, извинете, но по принцип към по- възрастни жени е прието да се обръщаме с „госпожо“. Не, наистина не смятам че има и капка дискриминация в обръщенията „госпожо“ и госпожице“. Ако я търсим, може би ще я намерим, но обективно погледнато не виждам.
    Смея да кажа че греши колегата, който/ която смята, че на интервю за работа се разбира дали си женен, само ако попитат.

  39. Anonymous permalink
    02.06.2009 08:12

    Ена, извинете, но по принцип към по- възрастни жени е прието да се обръщаме с „госпожо“. Не, наистина не смятам че има и капка дискриминация в обръщенията „госпожо“ и госпожице“. Ако я търсим, може би ще я намерим, но обективно погледнато не виждам.
    Смея да кажа че греши колегата, който/ която смята, че на интервю за работа се разбира дали си женен, само ако попитат.

Оставяне на отзив за Лъчезар П. Томов Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: