Skip to content

Разговор с адв. Маргарита Илиева за половата дискриминация в България, причините за нея и какво да правим, ако ни се случи

18.05.2009

Адвокат Маргарита Илиева е Директор на правната програма на Български хелзински комитет, международно признат есперт по антидискриминационно право и единствения представител на България в Европейската мрежа на независимите експерти в областта на недискриминацията. Позната е не само като адвокат по някои дела от особен обществен интерес, но и като публичен застъпник за спазването на човешките и гражданските права на хората в България. Зададах й няколко умишлено очевидни въпроса: за половата дискриминация в България, за причините и следствията от нея, за начините, по които можем да се защитим. Приятно четене!

OF: В България масово хората вярват, че мъжете и жените са равнопоставени и че на практика проблема за половото равноправие отдавна е решен. Така ли е в действителност?

МИ: Тази „вяра” не е нищо повече от отричане. Най-разпространената реакция на дискриминацията и, въобще, на неправдите е те да се отричат – най-вече от тези, които евентуално могат да се окажат отговорни или съпричастни, но често и от самите потърпевши, защото статусът на жертва е свързан със стигма. Особено това е така, когато става въпрос за дискриминацията на жените. Самите жени имат много да губят, ако признаят, че я търпят. Те, за разлика от, например, етническите малцинства, трябва да понесат съзнанието, че са в положение на онеправдани не само от и спрямо далечни субекти, като етническото мнозинство, но също и спрямо най-близките – бащата, брата, партньора, сина. Такова съзнание за унизеност на собствената идентичност дълбоко в личната сфера заплашва с много разрушителни чувства. Много жени предпочитат да се предпазят от тези чувства посредством отричане.

Освен това, дискриминацията на жените работи по такъв начин, че жената се възприема – от другите и сама себе си – като непълноценна без мъж. Да вземем само факта, че за жените съществуват две официални обръщения „госпожо” и „госпожице”. Обществото прави разлика в социалния статус на жената според това дали е формално обвързана към мъж или не. Като принадлежност към главна вещ – да включим малко юридически хумор. Разбира се, госпожицата е много по-неважна от госпожата. Да си без мъж те стигматизира; жената без мъж се смята за малоценна и неуспяла. Така жените са зависими от мъжа за своята социална легитимация. (За мъжа, напротив, е важно да има професионален/ финансов успех.) Ето защо, много жени, като се опасяват (често вероятно основателно), че това би отблъснало мъжете им, избягват да утвърждават собственото си достойнство и да претендират, че спрямо тях има неправди.

Другият феномен зад отричането е „инкорпорирането на насилника”. Много жени приемат „мъжката” гледна точка, за да се асоциират към силния. Те се идентифицират с нея, за да се дистанцират от собствената си идентичност, която е принизена и ги омаловажава като личности. Така те, за да утвърдят и интегрират себе си като личности, предават идентичността на пола си. Много тъжно. Ще чуете такива жени да говорят, че от жените шофьори или ръководители не стават. Общо взето, огромна е мотивацията и на двата пола да консервират статуквото; начинът за това, разбира се, то да се представя като добро.

OF: Как един човек може да разбере дали е жертва на дискриминация? Какви са най-честите форми на полова дискриминация в България?

МИ: Дискриминират те, когато се отнасят с теб по-различно и по-зле, отколкото с друг човек в подобно на твоето положение, ако причината за това е полът ти (или възрастта, сексуалната ориентация и пр.). Това е т.нар. „пряка” дискриминация.

Непряка дискриминация има, когато някакво правило, което важи еднакво за всички, на практика поставя в по-лошо положение единия пол за разлика от другия. Например, изискване да си висок/а 1.80м., за да те наемат на работа като полицай. Диспропорционално по-малко жени ще могат да изпълнят това изискване и да получат работата. Ако това изискване не е оправдано, то е незаконно. За да е оправдано, трябва да е стриктно необходимо на работодателя. Ако работодателят може да си постигне целта и по друг начин – при условие че тя самата е законна, без това изискване, значи то не е оправдано. Целта може да е полицаите да внушават респект. Може да се спори обаче, че има и други начини те да внушават респект, освен с голям физически ръст – например, силно лично излъчване, самообладание, авторитетен маниер, стегната униформа, добра физическа форма и пр. Работодателят, значи, е длъжен да мисли внимателно какви изисквания поставя, за да не слага ненужни бариери пред жените (и други уязвими групи).

Дискриминация е и когато те тормозят заради пола ти или сексуално – обиди, присмех, намеци, пренебрежение/ агресия. Дискриминация е и когато някой подбужда друг да дискриминира. Например, прекият ти началник внушава на директора да не те повишава, защото за мениджърска позиция повече подхожда мъж. Или главният прокурор заявява в медиите, че съдебната система се проваля в овладяването на престъпността, защото повечето съдии са жени. С това той насърчава цялата общественост да гледа на жените като на слаби, нерешителни, неспособни и дребни, и да не приема те да имат властови позиции.

OF: Каква е основната причина за случаите на дискриминацията на полова основа в България?

МИ: Причината е културата, която ни заобикаля и с която всичко, до което се докосваме, е пропито – това са вкоренените представи за пасивната роля и подчиненото място на жената, за нейната по-ниска стойност и по-малка сила. Твърде много хора са инвестирали в тази култура и държат на нея. Те стават нейни проводници на всяка крачка, за да удържат позициите, които тя им дава. Така, например, един мъж утвърждава агресивно, че жената е там, за да гледа децата, друг – пасивно, като демонстрира некомпетентност, несправяне и отказ от отговорност в грижите за децата. Защо? Защото това разпределение на ролите му дава възможност да има хоби, докато за майката това е немислимо, преди децата да отраснат. Ако товарът се подели по равно, и той няма да има хоби (или ще го има двойно по-малко). В една огромна част от случаите практикуването и утвърждаването (експлицитно или имплицитно, все едно) на сексистката култура може да се проследи до икономически (в широк смисъл) причини – става въпрос за отбраняване на по-голям достъп до блага (имущество, лично време, грижа за себе си и удоволствия, влияние и власт и пр.). Но всичко това е преодолимо, с време и усилия. Тук искам да кажа, че както има сърцати жени, които се борят за достойнството си, така има и доблестни, всеотдайни мъже, които са с тях в това.

OF: Ако подозирам, че съм жертва на дискриминация, какво правя? Към кого мога да се обърна за консултанция или правна защита? Можете ли да изброите имена на адвокати, адвокатски кантори, агенции и/или организации, които се занимават с антидискриминационно право и имат конкретни успехи в тази област.

МИ:
Ако искаш да се защитиш, има правни средства. Има Комисия за защита от дискриминация, която вече набира скорост и сила, т.е. подобрява работата си и се развива. Има и специална съдебна процедура. Съдиите също показват сериозен потенциал да дават защита срещу дискриминация и практиката им напредва. За съвет можеш да се обърнеш към Български хелзинкски комитет. Ние целенасочено водим антидискриминационни дела по всякакви признаци (сексуална ориентация, увреждане, религия/липса на такава, етническа принадлежност/раса и др.). Много искаме да водим дела на жени срещу дискриминация. За съжаление, почти не пристигат при нас такива случаи. Жените не се оплакват. Има и други правозащитни организации, които се занимават с дискриминация, но ние сме най-добрите. Съобразно спецификата на случая и възможностите ни в конкретния момент, можем да насочим случая и към други колеги. За съжаление, все още незнам за „обикновени” адвокати, несвързани с правозащитни организации, които да специализират в тази област. Но съм сигурна, че ще се появят. Дискриминационното право в България динамично се развива и все повече професионалисти ще го забелязват и ще се включват в практикуването му.

Но преди да се води дело, най-добре е първо да кажеш открито на този, който те дискриминира: Дискриминираш ме, това е незаконно, спри да го правиш. В много случаи това може да коригира поведението и дело да не е нужно. С това искам да кажа, че първата стъпка на защитата е да се застъпиш за себе си; открито да кажеш, че не приемаш да те потискат или използват.

OF: Пропускам ли нещо важно?

МИ:
Отново ще акцентирам върху личната роля на всеки човек – мъж или жена. Всеки от нас с всяка стъпка, с всеки свой малък или голям избор пресъздава културата. Държим в ръцете си възможността, докато живеем, да променяме културата, като с всеки свой жест зачитаме достойнството и свободата на човека, без оглед на пола или други белези. Отговорни сме за всеки свой поглед или дума, защото някой в този миг ни гледа и попива от нас, това което излъчваме. Залогът е да не възпроизвеждаме предразсъдъците и неправдата. Ако им дадем отпор, се осъществяваме като достойни, почтени хора, чийто живот не е напразен.

5 Коментари leave one →
  1. Anonymous permalink
    04.09.2009 09:44

    Я си помислете защо няма жени папи или пък йени президенти и после елате ми кажете,че не дискриминират жените.

  2. Anonymous permalink
    01.11.2009 10:43

    добре , мислил ли е някой че жените като доста по емоционални създания, в доста по голяма степен се "вживяват" в професионалните несполуки което пък от своя страна води до масово разпространение на всакакъв тип психоматични заболявания сред жените на отг.постове (вкл.и хормонални нарушения и тн).После се чудим, защо уж здрави и прави родители обикалят с години по клиниките за репродуктивно здраве. Традициите в професионалното ориентиране при жените не са просто прищявка на необразовани идиоти, има смисъл в тия неща ..

  3. Anonymous permalink
    01.11.2009 10:47

    кое е доброто за една жена : добре платената отговорна работа която с течение на времето все повече ще натоварва здравето и (никой не е вечно млад или пък вечно здрав) или позиция с по малко отговорности която ще и осигури и възможност за изява (в семейство или другаде) и извън работата?

  4. Anonymous permalink
    01.11.2009 15:56

    Анонимен, кое е доброто за една жена си решава САМАТА ТЯ. Не аз, и определено не ти. Не си мисли, че за всички жени на този свят крайната цел е да си вземат мъж и да бършат детски задници за сметка на нещо друго. Пък хормоналните нарушения не ги мисли, има сърдечно-съдови болести, които морят не малко мъже на отговорни позиции, малко да проучиш кое е "добро".

  5. mariq permalink
    16.07.2011 07:11

    Здравейте :)
    При прием в гимназии и университети има квоти жени/мъже. В дадена специалност се приемат примерно 30 жени и 30 мъже. В огромния процент от случаите жените се представят по- добре на изпитите ( студентка съм,убедена съм ,че това не се дължи на факта, че момичетата се развивали по- бързо от момчетата; просто момичетата са длъжни да се борят за по- високи резултати,нямат друг избор). Учила съм медицина, там разликата в бала жени/мъже е драстична. Много жени ,изкарали високи оценки, не успяват да се класират. А ако нямаше квоти,щяха..
    Защо тогава няма квоти и при назначаване на работа..
    Това за мен е адски малоумна дискриминация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: