Skip to content

Поетична дефиниция

16.05.2009

Често ме карат да дефинирам какво е феминизма за мен. Следващият път, когато ми зададат този въпрос, директно ще цитирам „Копнеж“ на Блага Димитрова:

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

Написала го е през 1958 г. А разни хора обясняват, че в България феминизъм не само нямало, но и никога нямало да име. Ха! Друг път.

***
Снимката, която виждате тук е от интервю с Блага Димитрова в Литературен Форум.

9 Коментари leave one →
  1. Yana permalink
    16.05.2009 08:31

    Имала съм някога в ранните 80-те удоволствието да ме подруса в скута си. Явно от там ми се е прилепило. :)

    Царство й небесно!

  2. Niki permalink
    16.05.2009 15:39

    Евала :)) стихчето е много яко.. и ми се връзва перфектно с моето разбиране за феминизъм, макар и да не претендирам да знам много теория по въпроса :) Но все си мисля, че смисълът на феминизма е да мотивира и окрилява жените, а не да се бори срещу дискриминацията им…

  3. Anonymous permalink
    16.05.2009 16:56

    Ако всички феминистки бяха като Блага Димитрова, сигурно нямаше да мразя феминизма. Мдаа…

    Niki, внимавай че току виж те подгонили и теб! Pазбира се, че феминизма се бори срещу дискриминацията и това е основната му цел.

    offtopic: Niki, разгледах ти профила и видях, че си фен на Fakers…. Добър сезон направихте, но утре приключва :)

  4. Yana permalink
    16.05.2009 18:58

    Аз не разбрах. Харесва ви дискриминацията? Кефи ви да ви мачкат?

  5. Ena permalink
    16.05.2009 23:41

    Трудно е да бъде окрилен човек, ако в битието му съществува системна дискриминация. А ако човек е решил да мрази нещо, всякак ще си намери „причини“.

    Ники, хареса ми блогът ти, особено резюмето на статията за решенията. Не бах попадала на нея.

  6. Събина permalink
    17.05.2009 03:49

    Прекрасна жена… обожаваш всичко нейно, което съм чела. Нежна и силна едновременно.

    Тайна

    – Защо съм сама? – ме запитват понякога.
    за това въпрос си имам в запас
    усмивка, шега уклончива, но тайната
    не съм поверила на никого аз.

    Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
    Загадъчен образ закотвен е там.
    Живея в раздяла, а среща е нямало.
    Зова го, а скъпото име не знам.

    Затуй може би тъй разпитвам унесено
    за горски усои в барутния дим,
    за тихи пароли, извикали слънцето,
    за пътя на моя незнаен любим.

    Затуй може би тъй привличат ме смелите
    и все недостатъчно смели са те.
    И таен глас чувам дори през целувките:
    – Ти пак си сама! – И тъгата расте.

    Към своята гибел той бързал дотолкова,
    че срещата с мен не дочакал дори.
    И нямам от него ни спомен, ни сънища,
    ни поглед сред моята нощ да гори.

    С кого заменила бих неуловимия?
    Той слян е със тази безмълвна земя.
    Едничкото негово гордо присъствие
    Навярно в това е, че аз съм сама.

  7. Anonymous permalink
    17.05.2009 12:13

    Niki, прав си, че феминизмът мотивира и дава крила, но ако не се бори срещу дискриминацията, тя (дискриминацията) ще дойде с големите ножици и ще клъцне крилата :) Нещата вървят ръка за ръка.

  8. Niki permalink
    18.05.2009 15:36

    Е да.. няма как нещата да не са свързани.. аз просто споделям къде аз виждам повече смисъл, особено в днешно време…

    това е малко подобно на въпроса дали като се бият футболните агитки, трябва да ги показваме по телевизия и вестници и след това да коментираме колко е лошо това.. или просто да не ги показваме въобще и да се фокусираме върху красотата на играта :) модерната позиция поне в спорта е втората.. ще видим дали е и правилната :)

    ena, радвам се че блогът ми ти е харесал.. надявам се скоро пак да почна да списвам по-редовно ;)

    А за phakers… ще си говорим пак през юни :)

  9. petya permalink
    19.05.2009 09:32

    Niki:
    Хареса ми футболната аналогия. Тя е особено релевантна в дискусии, посветени на eating disorders, например. От една страна трябва да се говори, за да има информираност и да се предпазят някакви хора. От друга страна, ако се говори прекалено много… даваме идеи на тези, които са на ръба на анорексията (примерно)… как точно да я реализират.

    Според мен в момента, в който има насищане от информация и вече няма какво ново да бъде казано по темата… няма смисъл да продължава да се говори. При положение, че в България депутати като Румен Овчаров са против приемането на Закона за защита срещу дискриминация, защото това би означавало да си признаем пред света, че в България дискриминираме…. мисля, че сме далеч от състояние на свръх-информация. И по тази причина трябва да се продължава да се говори за това какво е дискриминация и как да я разпознаваме, ако я видим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: