Skip to content

Разговор с Василена Доткова за stay-at-home moms, майчинството като работа и споделеното родителство

13.05.2009

Василена Доткова е един от любимите ми интернет герои. Тя е автор на книгата Близо до бебето и има страхотен блог, в който пише за предизвикателствата и всекидневните дилеми, свързани с това да си модерен, интелигентен родител. В последните няколко дни си разменихме серия от мейли, които с нейно разрешение пубикувам тук под формата на интервю.

OF: В Щатите и в Западна Европа има много мнения за това как точно да се наричат майките, които са вкъщи и се грижат за децата си. В САЩ се използват: stay-at-home mom, homemaker, work-at-home mom. Тези термини са въведени, за да подменят „housewife“ като концепция с доста негативна конотация и по този начин говорещият да покаже, че уважава труда на жените, които се грижат за малките деца. Та въпросът ми към теб има две части. Първо, в България как се казва на такива майки? И, второ, мислиш ли, че хората в България се отнасят с уважение към такива жени?

ВД: Това е супер готин въпрос. Мисля, че знаеш какво ще ти отговоря— не може да се каже, че има кой знае какво уважение към жените, които стоят вкъщи да гледат деца. Просто години наред дефолт положението е било работа извън дома плюс майчинство плюс домакинска работа. Ако се откажеш от едно от тези, значи не успяваш да отговориш на очакванията. Ако конкретно от работата извън дома се откажеш, значи си мързелива, но пък донякъде се смята за белег на висок жизнен стандарт, който носи престиж предимно на съпруга, издържащ семейството.

Относно думата, с която се наричат такива жени, не съм забелязала да има определена— ако детето ти е малко, си „в отпуск по майчинство“, ако е по-голямо си просто безработна или домакиня. Но така или иначе на практика от всички се очаква да са домакини, а не само от тези, които не ходят на работа, така че пак не е много точно, чувала съм и уточняващото съчетание „безработна домакиня“.

Айде ние с теб да измислим и лансираме дума, която да изразява смисъла, че всички майки са работещи, независимо дали стоят вкъщи с децата или ходят на работа. Има голяма необходимост от някакво позитивно наименование. А също и за stay-at-home dads.

OF: „Отпуск по майчинство“ е изключително подвеждащо описание. „Отпуск“ е последната дума, която бих употребила, за да опиша това, което се случва на една жена в първите месеци след като е родила дете. „Домакиня“ също не е точно, защото отглеждането и възпитанието на децата не се изчерпва с чистене, пране и готвене; то е МНОГО повече от това. „Безработна домакиня“ пък е особено нагло… Нима всичкия труд, който полага майката на малки деца не е работа?! Можеш ли разкажеш в какво се изразява твоята „почивка“, за да е ясно? Може би, ако знаем как точно минава деня на една майка, която се грижи за малко дете… ще намерим и по-подходящи думи, с които да опишем заниманията й?

ВД: Никак не ме кефи да се представят майките гледащи деца като мъченици или героини— това според мен е другата страна на омаловажаването на работата ни. Един вид хем това е незначителна работа, която никакво признание не ти носи, хем пък си длъжна да я вършиш не по-зле от Марето от втория етаж, която се жертва максимално, много й е гадно, но даяни. Доста неприятен double bind.

Затова за мен акцентът не трябва да е върху това колко е тежко да си майка на пълно работно време, а по-скоро върху значимостта, предизвикателството, отговорността на тази работа, върху креативността и посветеността, която изисква. Ако ще говорим за майчинството като работа, защо да не говорим за нея с езика, с който говорим за всяка друга работа— например като майка аз имам лидерска позиция в един мащабен и амбициозен проект за подобряване качеството на живота на децата, изправям се пред тежки предизвикателства в динамична работна среда и очакванията към човек на моята позиция са изключително високи, нещо такова.

И понеже ме питаш за думата „отпуск“— разбира се че не е бездействие. Като всяка много отговорна и динамична работа, и тази може да бъде доста уморителна. Майките са на разположение 24 часа в денонощието. Може да има доста спокойни и разпускащи моменти, но никога не може да планираш добре точно кога ще се случат. За повечето майки първите седмици след раждането на дете могат да бъдат страшно изморителни. А и по-нататък нямаш почти никакво време насаме със себе си, спиш по-малко, вдигаш тежко, изложен си на стрес и шум и си изключително силно ангажиран емоционално и физически с работата, която вършиш и с нейния успех. Личните ти нужди са подчинени на работатa също.

Аз гледам целодневно двете си деца, които имат нужда да им се приготвя храна, да се почиства след някои от белите им, да се учат да участват в нещата, които правя за тях (което често може да отнема доста повече енергия отколкото ако свърша всичко сама), да им се осигурява емоционална подкрепа, да се утешават когато са нещастни или са се ударили, малкото дете има нужда да се носи на ръце, да се преоблича, да се кърми денем и нощем, да се мие, къпе и приспива. Голямото има нужда да му се обясняват безброй неща, да му се чете, да му се обръща внимание, за да не се чувства пренебрегнато, да му се намират занимания. Често двете деца искат различни неща едновременно, на които не може да не се откликне, настояват за тях на висок глас, правят разнородни бели едновременно и така нататък. Предизвикателствата могат да бъдат големи, но и удовлетворението е голямо, няма скучни моменти. Това е работа, която съм избрала да върша и много държа да я върша аз. Ако трябваше да наема човек да я върши примерно през една трета от денонощието вместо мен, щеше да се наложи да плащам доста сериозна сума.

OF: По какъв начин съпругът ти участва в грижите за децата ви и домашната работа (която не е пряко свързана с отглеждането на децата). Какво мислиш за „споделеното родителство“ (equally shared parenting) и смяташ ли, че такава схема е възможна за твоето семейство. За други семейства в България?

ВД: Мъжът ми доста участва в работата вкъщи и в отглеждането на децата, макар че ходи на работа. Все пак работният му ден е 8 часа, а задълженията ни на родители са денонощни. Всъщност участието му просто се налага поради целесъобразност— ако и двамата не поемаме задачи, просто никога няма да успеем да се погрижим за две деца и за себе си, да сготвим нещо, да измием чиниите и да оправим временно хаоса вкъщи. Някои от задълженията ни са профилирани— като например това, че почти винаги аз готвя, защото ужасно обичам да го правя. Той пък повече държи на реда, затова поема по-голямата част от чистенето и подреждането. Но това не са абсолютно разграничени територии, има много случаи когато се разменяме, защото някой от нас няма възможност да свърши нещо, правим нещо заедно, за да стане по-бързо или просто разнообразяваме . Някои задачи ги поема който е свободен или се разбираме в движение.

Идеята за споделеното родителство е супер, стига да не се изпада в крайността да се брои кой колко памперса е сменил, колко часа е прекарал извън дома или да се следи да не би другият повече да е гушкал децата. Според мен ако самите родители се чувстват равностойни във връзката си, никой няма да си позволи за злоупотребява с другия и да го товари с несправедливо количество задачи или просто с по-неприятната и черна работа в семейството. Този тип равнопоставеност в известен смисъл се договаря още в началото на една връзка и е основополагащ за нея.

Следя няколко блога на бащи, които си стоят вкъщи с децата, докато жените им ходят на работа, и те разказват, че заедно с партньорките си жонглират с различни роли и по няколко пъти им се е случвало да си разменят местата. Тоест не е задължително нещата да са винаги точно по равно във всеки един момент, но е важен принципът— да се усеща ангажираността и на двамата. Разпределението на задълженията в семейството не е справедливо, ако и двамата партньори не го чувстват като справедливо.

Според мен в България е напълно възможно да се осъществи това, защото законът дава възможност не само на майките, но и на бащите да ползват отпуск за отглеждане на малко дете. Всъщност познавам семейства, които са го правили. Вярно е, че на мъже, които излизат в отпуск по бащинство, все още се гледа с голямо учудване, но съм сигурна, че това ще се промени. В Швеция между другото при представянето на мъжете кандидати за евродепутати задължително се казва и дали са ползвали отпуск по бащинство и колко месеца, това е червена точка в биографията им в очите на обществото.

13 Коментари leave one →
  1. Yana permalink
    13.05.2009 13:17

    Vassilena rulz!

  2. razmisli permalink
    13.05.2009 14:43

    Страхотна си, Василена :)

    Тъкмо си мислех да ти пиша коментар или твит с предложение да публикуваш, ако има такава възможност, някой клип от случка с интеракция с децата. Примерно когато ги учиш на нещо ново или подобно. Поводът да се сетя за това е че наскоро си дадох сметка колко ограничаващо или дори негативно се отнасят доста родители в българската култура (и да, гледах един клип) когато се занимават с децата си. Не става въпрос да ги бият, а просто колко много думи „не“ се изказаха, колко „не прави така“, макар че ставаше дума за игра, а не за неощ опасно, което вършеха децата. Струва ми се, че дори когато те не правят нещо опасно или нежелателно, много родители са доста ограничаващи в инструкциите си. И така, докато децата претръпнат на думата „не“ и не им прави вече впечатление. Наблюдавала съм тук пък приятелки, които много кооперативно и необременяващо са лидери на децата си.

  3. Anonymous permalink
    13.05.2009 15:43

    Това, феминистките сте много прости същества. Какво сте се захванали с думата ОТПУСК – ами това означава, че не сте на работа, а не, че почивате. „Отпуск по болест“ да не значи, че си на почивка, клявко с клявка???
    „Отпуск по майчинство“ си е правилното и толкова!

  4. Anonymous permalink
    13.05.2009 15:49

    Да, феминистките очевидно са много прости същества, за разлика от софистицираните такива, които използват думи от рода на „клявка“ с цел да обидят и тропат виртуално с тролски краченца.

  5. Моника permalink
    14.05.2009 00:42

    Много хубав текст. Аз нямам деца, но колкото повече ми наближава възрастта за това, толкова повече си мисля, че няма да се справя добре. Текстовете на Василена ми звучат някак си … много успокояващо.

    В контекста на този блог най ми допадна този пасаж: „Според мен ако самите родители се чувстват равностойни във връзката си, никой няма да си позволи за злоупотребява с другия и да го товари с несправедливо количество задачи или просто с по-неприятната и черна работа в семейството.“

    100% съгласна.

  6. http://www.youtube.com/watch?v=-yLQ325YVMM&NR=1 permalink
    14.05.2009 08:58

    веднъж си говорих с един приятел какво би правил ако има деца и той каза, че ще напусне работа и ще си седи вкъщи, защото ‘не бих пропуснал нито миг от порастването им’
    тогава реших, че ако някой ден реша да се оженя и да имам деца ще е за него:)

  7. Anonymous permalink
    14.05.2009 11:46

    дами, поздравявам ви с този пост на моя бивш любим колега в общество на капитал – свилен
    http://svilenivanov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html
    яна

  8. Василена permalink
    14.05.2009 18:35

    Свилен е супер, Яна, мерси че ми показа блога му!
    На Петя и останалите много благодаря за огромното внимание.
    Размисли, и моите наблюдения за възпитаването на много български деца са такива. Познавам и майки, които някак си от скромност обиждат децата си пред други хора, за да не излезе, че се фукат с тях или нещо такова. Ужасно тъжно е. Много критикуване има, и то защото и родителите са били критикувани така. Кво ти, има и много бой даже. Трудно е – то това е ужасно голяма и друга тема, но наистина важна за мен. Ей това ако мога помогна поне малко да се промени, ще е голям принос, мечтая си.

  9. socialist permalink
    15.05.2009 05:48

    Браво. Аз предлагам да въведем термина „професионална майка“! И с този термин ще наричаме, както мамите, така и татковците, като Свилен. Даже предлагам държавата да въведе почасово заплащане, което е да два-три пъти по-голямо от средната работна заплата в страната. Какви са тия детски дето ги отпуска, това е гавра с „трудещите“ се майчета (и със Свилен също). Предлагам още държавата да осигурява на майките и техните отрочета безплатна храна, транспорт, екипировка за извършване на трудовата дейност, безопасни условия на труд, в т.ч. поддържане на работното място чисто, осигуряване на шумо-, топло- и други изолоцаии и т.н. (добре де, виброизолация няма да правим, защото както казва Хелън Гърли Браун, жените имат своите нужди… Свилен също).

    Предлагам още ромите, лгбт, майките с недъзи и Свилен да се позлват с предимство.

    Ей колко прекрасно ще бъде, ще си имаме социална държава-мечта!

  10. Anonymous permalink
    15.05.2009 08:47

    А пък аз предлагам на Петя да трие по-честичко тролските коментари.

  11. Василена permalink
    18.05.2009 05:03

    Тук има един много готин пост по темата от една майка-лесбийка http://rebelraising.wordpress.com/2009/05/18/the-forces-of-darkness/

  12. kim glowfish permalink
    29.05.2009 09:50

    Пускам един линк по тема, която може да ти е интересна – за правото на жените да не кърмят бебетата си и да не се чувстват виновни от това – http://www.spiked-online.com/index.php?/site/article/6549

  13. kim glowfish permalink
    29.05.2009 09:50

    Пускам един линк по тема, която може да ти е интересна – за правото на жените да не кърмят бебетата си и да не се чувстват виновни от това – http://www.spiked-online.com/index.php?/site/article/6549

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: