Skip to content

Разговор с Василена Доткова за stay-at-home moms, майчинството като работа и споделеното родителство

13.05.2009

Василена Доткова е един от любимите ми интернет герои. Тя е автор на книгата Близо до бебето и има страхотен блог, в който пише за предизвикателствата и всекидневните дилеми, свързани с това да си модерен, интелигентен родител. В последните няколко дни си разменихме серия от мейли, които с нейно разрешение пубикувам тук под формата на интервю.

OF: В Щатите и в Западна Европа има много мнения за това как точно да се наричат майките, които са вкъщи и се грижат за децата си. В САЩ се използват: stay-at-home mom, homemaker, work-at-home mom. Тези термини са въведени, за да подменят „housewife“ като концепция с доста негативна конотация и по този начин говорещият да покаже, че уважава труда на жените, които се грижат за малките деца. Та въпросът ми към теб има две части. Първо, в България как се казва на такива майки? И, второ, мислиш ли, че хората в България се отнасят с уважение към такива жени?

ВД: Това е супер готин въпрос. Мисля, че знаеш какво ще ти отговоря— не може да се каже, че има кой знае какво уважение към жените, които стоят вкъщи да гледат деца. Просто години наред дефолт положението е било работа извън дома плюс майчинство плюс домакинска работа. Ако се откажеш от едно от тези, значи не успяваш да отговориш на очакванията. Ако конкретно от работата извън дома се откажеш, значи си мързелива, но пък донякъде се смята за белег на висок жизнен стандарт, който носи престиж предимно на съпруга, издържащ семейството.

Относно думата, с която се наричат такива жени, не съм забелязала да има определена— ако детето ти е малко, си „в отпуск по майчинство“, ако е по-голямо си просто безработна или домакиня. Но така или иначе на практика от всички се очаква да са домакини, а не само от тези, които не ходят на работа, така че пак не е много точно, чувала съм и уточняващото съчетание „безработна домакиня“.

Айде ние с теб да измислим и лансираме дума, която да изразява смисъла, че всички майки са работещи, независимо дали стоят вкъщи с децата или ходят на работа. Има голяма необходимост от някакво позитивно наименование. А също и за stay-at-home dads.

OF: „Отпуск по майчинство“ е изключително подвеждащо описание. „Отпуск“ е последната дума, която бих употребила, за да опиша това, което се случва на една жена в първите месеци след като е родила дете. „Домакиня“ също не е точно, защото отглеждането и възпитанието на децата не се изчерпва с чистене, пране и готвене; то е МНОГО повече от това. „Безработна домакиня“ пък е особено нагло… Нима всичкия труд, който полага майката на малки деца не е работа?! Можеш ли разкажеш в какво се изразява твоята „почивка“, за да е ясно? Може би, ако знаем как точно минава деня на една майка, която се грижи за малко дете… ще намерим и по-подходящи думи, с които да опишем заниманията й?

ВД: Никак не ме кефи да се представят майките гледащи деца като мъченици или героини— това според мен е другата страна на омаловажаването на работата ни. Един вид хем това е незначителна работа, която никакво признание не ти носи, хем пък си длъжна да я вършиш не по-зле от Марето от втория етаж, която се жертва максимално, много й е гадно, но даяни. Доста неприятен double bind.

Затова за мен акцентът не трябва да е върху това колко е тежко да си майка на пълно работно време, а по-скоро върху значимостта, предизвикателството, отговорността на тази работа, върху креативността и посветеността, която изисква. Ако ще говорим за майчинството като работа, защо да не говорим за нея с езика, с който говорим за всяка друга работа— например като майка аз имам лидерска позиция в един мащабен и амбициозен проект за подобряване качеството на живота на децата, изправям се пред тежки предизвикателства в динамична работна среда и очакванията към човек на моята позиция са изключително високи, нещо такова.

И понеже ме питаш за думата „отпуск“— разбира се че не е бездействие. Като всяка много отговорна и динамична работа, и тази може да бъде доста уморителна. Майките са на разположение 24 часа в денонощието. Може да има доста спокойни и разпускащи моменти, но никога не може да планираш добре точно кога ще се случат. За повечето майки първите седмици след раждането на дете могат да бъдат страшно изморителни. А и по-нататък нямаш почти никакво време насаме със себе си, спиш по-малко, вдигаш тежко, изложен си на стрес и шум и си изключително силно ангажиран емоционално и физически с работата, която вършиш и с нейния успех. Личните ти нужди са подчинени на работатa също.

Аз гледам целодневно двете си деца, които имат нужда да им се приготвя храна, да се почиства след някои от белите им, да се учат да участват в нещата, които правя за тях (което често може да отнема доста повече енергия отколкото ако свърша всичко сама), да им се осигурява емоционална подкрепа, да се утешават когато са нещастни или са се ударили, малкото дете има нужда да се носи на ръце, да се преоблича, да се кърми денем и нощем, да се мие, къпе и приспива. Голямото има нужда да му се обясняват безброй неща, да му се чете, да му се обръща внимание, за да не се чувства пренебрегнато, да му се намират занимания. Често двете деца искат различни неща едновременно, на които не може да не се откликне, настояват за тях на висок глас, правят разнородни бели едновременно и така нататък. Предизвикателствата могат да бъдат големи, но и удовлетворението е голямо, няма скучни моменти. Това е работа, която съм избрала да върша и много държа да я върша аз. Ако трябваше да наема човек да я върши примерно през една трета от денонощието вместо мен, щеше да се наложи да плащам доста сериозна сума.

OF: По какъв начин съпругът ти участва в грижите за децата ви и домашната работа (която не е пряко свързана с отглеждането на децата). Какво мислиш за „споделеното родителство“ (equally shared parenting) и смяташ ли, че такава схема е възможна за твоето семейство. За други семейства в България?

ВД: Мъжът ми доста участва в работата вкъщи и в отглеждането на децата, макар че ходи на работа. Все пак работният му ден е 8 часа, а задълженията ни на родители са денонощни. Всъщност участието му просто се налага поради целесъобразност— ако и двамата не поемаме задачи, просто никога няма да успеем да се погрижим за две деца и за себе си, да сготвим нещо, да измием чиниите и да оправим временно хаоса вкъщи. Някои от задълженията ни са профилирани— като например това, че почти винаги аз готвя, защото ужасно обичам да го правя. Той пък повече държи на реда, затова поема по-голямата част от чистенето и подреждането. Но това не са абсолютно разграничени територии, има много случаи когато се разменяме, защото някой от нас няма възможност да свърши нещо, правим нещо заедно, за да стане по-бързо или просто разнообразяваме . Някои задачи ги поема който е свободен или се разбираме в движение.

Идеята за споделеното родителство е супер, стига да не се изпада в крайността да се брои кой колко памперса е сменил, колко часа е прекарал извън дома или да се следи да не би другият повече да е гушкал децата. Според мен ако самите родители се чувстват равностойни във връзката си, никой няма да си позволи за злоупотребява с другия и да го товари с несправедливо количество задачи или просто с по-неприятната и черна работа в семейството. Този тип равнопоставеност в известен смисъл се договаря още в началото на една връзка и е основополагащ за нея.

Следя няколко блога на бащи, които си стоят вкъщи с децата, докато жените им ходят на работа, и те разказват, че заедно с партньорките си жонглират с различни роли и по няколко пъти им се е случвало да си разменят местата. Тоест не е задължително нещата да са винаги точно по равно във всеки един момент, но е важен принципът— да се усеща ангажираността и на двамата. Разпределението на задълженията в семейството не е справедливо, ако и двамата партньори не го чувстват като справедливо.

Според мен в България е напълно възможно да се осъществи това, защото законът дава възможност не само на майките, но и на бащите да ползват отпуск за отглеждане на малко дете. Всъщност познавам семейства, които са го правили. Вярно е, че на мъже, които излизат в отпуск по бащинство, все още се гледа с голямо учудване, но съм сигурна, че това ще се промени. В Швеция между другото при представянето на мъжете кандидати за евродепутати задължително се казва и дали са ползвали отпуск по бащинство и колко месеца, това е червена точка в биографията им в очите на обществото.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: