Skip to content

Защо жените печелят по-малко от мъжете

29.04.2009

Като кажа, че жените печелят по-малко от мъжете, една гвардия мъжкари тръгват да ми обясняват колко съм зле, как не разбирам от статистика или (любимото ми) принципите на свободния пазар, как тия данни дето ги цитирам нямат нищо общо с истината, как мъжете се били скъсвали от работа и вършели много тежък труд и въобще да си затварям устатата, какви глупости говоря. Мани ти, че „моите“ статистики са статистики, изготвени примерно от БАН, от World Labor Organization, изследователски групи в Европейския Парламент, независими (леви, десни, центристки) изследователски институти. Newsflash, момчета: по-ниското заплащане на жените е факт от живота и не подлежи на обсъждане. Жените изкарват по-малко пари от мъжете. И в България, и в Щатите, и в Западна Европа, и навсякъде по света.

Това, което си заслужава да се обсъди, обаче, е ЗАЩО жените получават по-малко. Ще напиша малко лични впечатления… на базата на неща, които са се случили на мен, на жените около мен и на неща, които научих преди около два месеца докато работих по статия за жените в българската уеб индустрия за списание .NET. Без да претендирам за изчерпателност (темата е много дълга), ето някои мои наблюдения:

Жените изискват по-ниски стартови заплати:

Отиваш на интервю и те питат каква заплата очакваш. Много жени се припотяват 3 пъти преди да отговорят. Много се притесняват да си закачат цена. Питат, вие колко давате. И HR-ът пак натиска, бе ти кажи колко искаш. И така обикновено жените казват нещо по-така скромничко. Не искам да обяснявам всичко с процесите на възпитание и социализация на децата, но този случай е класически. Като питат една жена колко пари иска и тя почва да си мисли загрижено за работодателя… да не го прецака, да не го затрудни, да му влезе в положението, да има компромис… Щото нали цял живот така ни учат… да сме грижовни и съпричастни. Като искаш по-ниска заплата, няма да ти кажат… ааа, неее. Ти заслужаваш по-висока. Макар че на мен и това ми се е случвало. Шефът, който ме нае беше жена. Не знам дали това има нещо общо.

Лепкавият под:

Много жени започват работа с идеята, че в процеса на работа ще се учат, развиват и издигат в организационната йерархия. Да, ама в един момент осъзнават, че подът във фирмата е много лепкав и те колкото и да дърпат, не могат да се издигнат нагоре. Докато пишех материала за .NET разговарях с програмистки, които ми разказаха ужасяващи неща. Например за това как team lead-овете им дават само някакви дребни задачки, елементарни и скучни, за да не вземат да объркат нещо (щото по правило „от жена програмист не става“). Те си траят, защото нали…. няма нужда от конфликт… особено в началото, когато са по-неопитни или са нови служители в конретната фирма. Проблемите в този случай са два. Първо, когато вършиш някакви дребни задачи… няма как да ти плащат повече. И второ (много по-важно), като вършиш само някакви дребни задачи, няма как да се научиш на сериозна работа. В резултат на всичко това, ти си седиш на junior или entry-level позиция с години или се привлачваш напред с охльовска скорост. Примерите в случая са от ИТ бранша, но съм убедена, че много хора биха могли да дадат аналогични примери и от други сектори.

Стъкленият таван:

Всеки път като стане въпрос за жените на управленски позиции в този блог се намира някой, който да ми каже….аааа, то си зависи от жената, виж Саша Безуханова до къде е стигнала. Еееей, тази Саша Безуханова, сигурно й изгоряха ушите, толкова много я обсъждаме тук. No pun intended. Да е жива и здрава жената, един господ знае какви усилия и е коствала кариерата й, но такива като нея в България се броят на пръсти. В действителност, има много жени, които заемат средно-мениджърски позиции, но в тези позиции те 1) нямат възможост да вземат сериозни решения и 2) не са добре платени. Така дори жените, които са имали сравнително успешен възход в ранните стадии на кариерата си, в един момент просто спират да вървят нагоре, все едно някой ги е затиснал с невидим похлупак. Или спират да ги промотират, или те самите не осъзнават, че най-високите позиции в една фирма са отворени и за тях. А те няма как да го знаят това, при положение, че всички отгоре по върховете са мъже.

***

Прекъсвам този текст преждевременно, защото стана неприлично дълъг, а има още толкова много да се каже по темата. Това, което се надявам да обсъдим в коментарите е не толкова самите феномени, които са си ясни, а по-скоро начини, по които можем да се преборим с тях. Ще ми бъде любопитно да чуя лични истории на жени, които са се сблъсквали с подобни казуси… и са намерили начин да се справят с тях. Също така бих се радвала да чуя и мнения на работодатели, които да дадат съвети на разни скромни, но добри служителки… как да си преследват интересите и да не се оставят да бъдат експлоатирани.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: