Грейс Пейли за женските и мъжките текстове, читатели
Едно старо, но прекрасно интервю с писателката Грейс Пейли:
Salon: Жените пишат ли по различен начин от мъжете?
Grace Paley: [В женските текстове] има много повече домашни разговори, ако може да ги наречем по такъв начин–лични разговори. За жените– за повечето жени– е по-лесно да говорят за лични неща една с друга, отколкото за повечето мъже. Споделят повече и имат много общи проблеми. Едно от нещата – никога не съм го казвала преди– едно от нещата, които намирам за интересни е, че жените винаги са купували книги от мъжки автори и в някакъв момент започват да осъзнават, че те не са писани за тях, нали така? Но с голям интерес те продължават да ги купуват, защото е същото като да четеш за някоя чужда държава. Мъжете, обаче, никога не връщат услугата.
Как бихте коментирали този цитат в контекста на българската блогосфера? Какви блогове четете? Мъжки, женски? Виждате ли разлика в тях? Каква?
За себе си: чета и мъжки и женски блогове. Има и женски и мъжки блогове, които ме карат да мисля, че аз и авторите им живеем не в различни държави, ами направо на различни планети. Прави ми впечатление, че много малко жени имат смелоста да пишат „експертни“ блогове и прекалено много мъже пишат „експертни“ блогове, въпреки че очевидно им липсва експертиза.
Openly Feminist 
Определено чета повече женски, отколкото мъжки блогове. Но самият факт, че изобщо чета блогове е свързан с интереса ми към женското писане по принцип. Не че не чета мъжки писания, напротив. Много от дългия ми списък с любими книги, пиеси и есета са писани от мъже. Но жените в списъка ми са малко повече от мъжете.
Аз чета повече женски блогове най-вече защото харесвам личния елемент в тях. Експертните публикации си ги набавям не от блогове.
Чета блогове на хора, които са ми симпатични, които харесвам, уважавам и които са ми интересни по някакъв начин. По някакво стечение на обстоятелствата повечето такива са на жени.
Не смятам, че да се пише „експертен“ блог е въпрос на смелост. Жените могат да са не по-малко експерти в областта си отколкото мъжете; със сигурност много от тях могат да се изразяват добре, да структурират ясно изложение, да изчерпят даден проблем.
Но за съжаление в моята професионална област не се пише особено, тъй като твърде много неща са обект на конфиденциалност; имаш сложни отношения с клиенти и дори няколко нива на клиенти; малък пазар, в който всички се познават; трудно натрупани с многогодишен опит уникални прозрения, които не изгаряш от желание да споделиш с неконтролируемо голяма аудитория… По тази причина експертните блогове, които би ми било интересно да прочета, не съществуват – така, както и аз не пиша експертно в собствения си блог и това е нарочно. Всички тези обстоятелства, с които трябва да се съобразя, и от които на първо място стои задължението ми за конфиденциалност, ми връзват ръцете за почти всякакъв тип блогване с професионална насоченост (за сведение занимавам се с компютърна анимация, предимно за телевизионни реклами).
Специално за българските блогове като говорим – определено чета повече женски такива. Иначе от тези, водени на английски, чета и доста мъжки, но въпреки всичко мнозинството блогове, които чета, все пак са женски. Дори и специализираните. При повечето български блогове, писани от мъже, лъсва с голяма сила балканският патриархален манталитет. Затова не ги чета. Не че всички са такива, ето в блогрола тук има и хубави мъжки блогове, но те са по-скоро изключение.
Overall чета повече женски блогове заради личния елемент. Чета и няколко „експертни“, но за суха материя си имам учебници по принцип и прочее специализирани публикации. Трябва да има някаква връзка с живота, приложима.
Понякога ме е яд, че нямам хъс и постоянство да пиша задълбочен и сериозен блог, б който да отстоявам позиция, която може да е от значение за повече хора. Но пък после си мисля, че в живота допринасям достатъчно и няма смисъл да се измъчвам за импакт-фактора на виртуалното си присъствие.
На хартия обаче чета повече мъжки автори.
Само че харесвам Сири Хуствед повече от Пол Остър :)
Преди мен вече са го казали – твърде много от блогърите от мъжки пол са самопровъзгласили се експерти по всичко или пък задълбават в специализирани области. Което не важи с такава сила за „женските“ блогове – авторките им като че ли повече вземат под внимание факта, че се обръщат към конкретен читател, който не е задължително да е запленен от егото им.
Конкретно, моля те :) Дай пример за женски блог, който е от „различна планета“ и пример за мъжки блог, който е „експертен“.
Всичко друго е ЕЖК – „Една Жена Каза“.
Колко странно. Дадох си сметка, че и аз чета повече женски блогове. Току-що регистрирах факта и все още не съм му намерил обяснение.
Има много интересни проучвания от лингвисти и хора, коити изследват комуникационните навици на хората. Едно от основните разлики е, че мъжете speak to report, а жените speak to rapport. С други думи… мъжете говорят, за да предадат някаква информация, а жените, за да установят връзка със събеседника си. Разбира се, това не е правило, което важи за всички и при всякакви обстоятелства, но според мен доста точно описва стилистичните различия в женските и мъжките блогове.
Според моите наблюдения това е така, защото мъжкото е немаркирания член (general), а мъжкото напротив (specific). И е така не само с литературата, но и с филмите, спортовете, публицистиката и пр.