Родителствуване, по немски.
Преместихме се в Германия и за една седмица, освен обичнайните неща (ред, чистота и разум навсякъде), ми направиха впечатление следните два феномена:
1. Повечето германци си купуват обувки един номер по-големи от необходимото. С Кайл прекарахме един цял следобед седейки на една пейка, внимателно наблюдавайки на кой къде точно му се сгъват чепиците. Изумително наистина. Цял град, населен от фенове на Пипи Дългото Чорапче… нали си спомняте, че тя носи големи обувки, така че краката й да могат да растат, в която посока пожелаят.
и
2. Многобройната челяд на Германското Семейство. Може би защото бяха празници и всички бяха решили да излязат на слънце да се поразходят… обаче наистина се шокирах от това колко много деца имат хората. Не само, че са много като бройка на семейство. Но и са близки по възраст. Да са им живи и здрави, това естествено им го желая от все сърце.
Също така им завиждам, защото такова масово родителствуване е възможно единствено в държава с прогресивна социална политика, където родителите получават подкрепа в отглеждането на децата си. А трудът на жените, които раждат и гледат деца се оценява адекватно, а не се наказва.
Аз деца още нямам, но смятам да имам. Мисълта, за което, обаче ме ужасява не за друго, а защото в последните няколко години гледам какво се случва с всичките ми приятелки в България, които си позволяват нахалството да искат да имат деца. Страх, истерия и пълна паника… кой как ще ги осигурява, колко време ще ги „пуснат“ в майчинство, дали ще им платят детските, дали докато не се радват на детенцето няма изведнъж да се окаже, че някой колега изведнъж така взел, че „дръпнал“ много напред и се наместил върху техния стол и т.н. и т.н. В Щатите положението е още по-зле. Дори не си заслужава да се коментира.
Знам, че сред читателите на Openly Feminist има много хора, които живеят в Германия… Разкажете, ако знаете, малко по-подробно за немската политика относно родителството. Мога да питам и Google, но ми е по-интересно да чуя някакви лични впечатления. ;)
Openly Feminist 
Можеш да попиташ и Еленко.
Аз не уча в Германия, но 50% от колегите ми са немци. Повечето от тях имат поне по 1 брат и 1 сестра (т.е. 3 деца в семейството), а майка им се грижи за тях и не работи (или работи 15 часа на седмица).
Не зная как го постигат – много социална държава… и аз се замислям да се преместя там…
„се грижи за тях и не работи“
и стои пред печката по пеньоар и с ролки в косата, а? точно както аз си представям идеалната съпруга.
що толкова хора смятат, че идеалният семеен живот е жена ти да стои у вас, да не работи и да се занимава само с отглеждането на децата? що се предполага, че така им се дава най-доброто възпитание? на какво ги учи стоенето на майка им в къщи? на амбиция? на това, че трябва да направят нещо с живота си, а не да бъдат тотално икономически и социално зависими от някого? на равнопоставеност между половете?!?
още един пример за социална политика – студенти с малолетно дете не плащат семестриална такса максимум 4 семестъра, а тя в NRW хич не е малка (около 700 евро).
Ne se vajkaj a se ogledaj za maja na jivota si. Samo takavi praviat deca. Ne sam 4uvala doesga za drug na4in.:) A bez ba6ta edno dete raste kato sirak poviarvaj mi.V Germania majkata e na po4it mnogo.I naistina semejstvata sa mnogodetni ako moje da se nare4e taka semejstvo s 3 deca…Az li4no sam dovolna mnogo ot detskata gradina.V bg niama6e da pusna deteto si no ne6tata sa drugi.Izviniavaj za 6liokavicata, no o6te niamam kirilica.
Забелязали ли сте какво е отношението в България към майчинството: „…гледа си детето и не работи“. А ако питаш мен да отгледаш и възпиташ едно дете си е тежък и много отговорен труд. Особено пък в България. То затова тук майките получават „помощи“ и „обезщетения“, които са точно толкова мизерни, каквото е и отношението…
Здрасти, Петя, радвам се, че отново си на линия :).
Най-обща информация: майчинството в Германия е до 2 години, като може да бъде прекъсвано и използвано дори от 3тата до 8ата година на детето. Излиза се в майчинство от 6 до 8 седмици преди раждането. Всички финансови въпроси естествено са обвързани с големината на доходите на родителите. Имаше някакво правило за това, че се получава поне 2/3 от нетозаплатата през първите 12 месеца. По най-новите промени в законите майчинството може да се дели между бащата и майката, като има опция и за някакви два общи бонус месеца. Само преди месец мой бивш колега ми се обади да се похвали, че имат вече бебе и че той е в майчинство за месец сега и по-късно отново ще взема 3 месеца.
До тук всичко е идеално, но идва моментът с детската градина, когато детето е вече на 2 или 3 годинки. И това е истински трудно. Нещо като положението в България.
Децата получават детски, които се плащат до доста голяма възраст – особено ако започнеш да следваш. Има някаква граница естествено, мисля, че беше за студенти до към 28-мата година.
И малко off: Много интересно и много немско ми се е струвало винаги отношението към думата „майчинство“. Първоначално с тази дума са обозначавали паузата за дете – Mutterschaftsurlaub. През осемдесетте ако не се лъжа го променят на възпитателен отпуск – Erziehungsurlaub. Бях студентка, когато един професор направи забележка и за това понятие – казвало се вече – буквално преведено родителско време – Elternzeit. :)
И аз да споделя каквото зная.От 01.01.2007 влезе в сила закона Gesetz zum Elterngeld und zur Elternzeit,според който наистина майчинството се изчислява на 67% от нетозаплатата на родителя,който си седи вкъщи и гледа детето.Минимума е 300,а максимума-1800 евро.Обикновено периода за който се получават тези пари е 12 месеца,като за самотни родители и при специални случаи се увеличава на 14.Доколкото знам е разрешено дори да се работи,ако времето не надвишава 30 часа на седмица,и пак може да получаваш Elterngeld.Но ако искаш в този случай да получаваш пълната сума Elterngeld,нетозаплатата ти не трябва да надвишава 2700 евро.Също така всяко дете,ако има братче или сестриче с което разликата им не е повече от 3 години или 2 деца под 6 години в семейство,получават допълнително по 10% от Elterngeld.При близнаци,тризнаци и тем подобни,всяко дете от второто нататък получава еднократен бонус от 300 евро при раждането.Мисля освен това,че от миналата година направиха някакви допълнения към закона,според които сега дори бащите,които работят на свободна практика могат да взимат платено бащинство…Voll krass,както се казва на немски,в сравнение с БГ.Малка поправка или допълнение към това,което е написала Lemon-Elternzeit e до трета навършена година на детето,но платени са само първите 12-14 месеца.Та така,тука само деца да раждаш…:)
:) Понеже преди мен много подробно и компетентно се обясни за майчинствоти и семейството, ще говоря само за другите неща.
Това наблюдение с обувките е много смешно. :) Не съм чувала такова нещо. Но може да е регионален феномен. :)
За децата и хората – има и нещо друго. В Германия е силно изразено усещането са семейство. Хората обичат да излизат по семейно му с всичките си деца. Изгрее ли слънцето, семейните разходки са от сутрин до вечер.
Това с детските градини е много вярно – кошмар е и е много трудно да се получи целодневно място в детска градина. Гледането на детето е доста трудна работа, понеже отпада и варианта с помощ от баба и дядо, които си имат своите грижи. Затова повечето жени работят на половин ден или не работят. Дори детето да е на целодневна детска градина или на целодневно училище, тези заведения затварят към 4:30 и това е трудно съвместимо с един работен ден, който обикновено е до около 18 часа. Ето един пример от класа на сина ми: около пполовината от майките на вторикласниците работят (значи около 12 жени). От тези 12 само 3 работят на пълен работен ден. Когато децата поотраснат, така че да се прибират сами от училище (препоръката при нас е от 4 клас), тогава повече от работещите на половин ден превинават на пълна заетост. В същото време майките, които не работят, съвсем не седят вързани пред печката, а учавстват в много инициативи и с доброволен труд в училището или в квартала – например училищната библиотека е изцяло обслужвана и изградена с доброволен труд. По време на излети на класа по няколко майки помагат помагат на учителката. Има дни и часове, в които родители ходят в училището да четат книжки на децата или да ги учат на компютър. Училищните тържества, кафето и сладкишите, коледните приготовления, веб страницата на училището… всичко това и още много са с доброволния труд на родителите (не само майките, има и много бащи, които работят на половин ден и се грижат за децата си :))
твоите приятелки в българия много основателно се притесняват. отглеждането на дете тук е нещо като подвиг
доста висене в НОИ пада, нас при напълно изрядни документи ни ощетиха с 20% от стойността на майчинството, просто не са го сметнали правилно в началото и обжалване няма
усилията за 1 дете тук се равняват на тези за 2 или 3 в германия
Мерси много за интересните коментари!!!
Ако правилно разбирам това, което разказвате и това, което чета паралелно с тези разговори… ми се струва, че поне в съвременните семейства (тези, които в момента раждат и гледат малки деца)… преобладаващата родителска идеология е такава на „споделено“ родителство… Т.е. в конкретен период от семейния живот… отглеждането на децата е основен приоритет и майката, бащата (двете майки/двамата бъщи) правят съответните промени в професионалния си живот, за да бъдат пълноценни родители.
На мен това ми се струва много логично и естествено и мисля, че някакъв сравнително разумен спад в доходите е нещо, което повечето семейства с радост биха приели, ако резултатът е повече време с децата и любимия.
Но същото това споделено родителство е възможно единствено тогава, когато си уверен, че ако 4 години работиш на непълно работно време, защото паралелно с това се грижиш за децата си…, то когато прецениш, че си готов… ще можеш да се върнеш на работа. Тази увереност се определя както от адекватна политика и защита срещу дискриминация, така и обществени нагласи, според които да гледаш деца не е загубено време и непрестижна работа.
бате, тука няма опция за намалено работно време, особено при повишени разходи
аз, като истински балкански мъж, работя за корпорацията 8h, после веднага се прибирам и поемам нощната смяна – 3 хранения през 4 часа. на теория е лесно, но 3 парчета сън не могат да заместят 6-7 часа нормален, защото през „дълбокия“ сън реално си почиваш. и така 6 месеца вече
сутрин имаме 2 пъти акани пелени, къпане, изваряване на бутилки и разходка ако е хубаво времето
няма нищо непристижно, говориме за справяне и оцеляване