Родителствуване, по немски.

Преместихме се в Германия и за една седмица, освен обичнайните неща (ред, чистота и разум навсякъде), ми направиха впечатление следните два феномена:

1. Повечето германци си купуват обувки един номер по-големи от необходимото. С Кайл прекарахме един цял следобед седейки на една пейка, внимателно наблюдавайки на кой къде точно му се сгъват чепиците. Изумително наистина. Цял град, населен от фенове на Пипи Дългото Чорапче… нали си спомняте, че тя носи големи обувки, така че краката й да могат да растат, в която посока пожелаят.

и

2. Многобройната челяд на Германското Семейство. Може би защото бяха празници и всички бяха решили да излязат на слънце да се поразходят… обаче наистина се шокирах от това колко много деца имат хората. Не само, че са много като бройка на семейство. Но и са близки по възраст. Да са им живи и здрави, това естествено им го желая от все сърце.

Също така им завиждам, защото такова масово родителствуване е възможно единствено в държава с прогресивна социална политика, където родителите получават подкрепа в отглеждането на децата си. А трудът на жените, които раждат и гледат деца се оценява адекватно, а не се наказва.

Аз деца още нямам, но смятам да имам. Мисълта, за което, обаче ме ужасява не за друго, а защото в последните няколко години гледам какво се случва с всичките ми приятелки в България, които си позволяват нахалството да искат да имат деца. Страх, истерия и пълна паника… кой как ще ги осигурява, колко време ще ги „пуснат“ в майчинство, дали ще им платят детските, дали докато не се радват на детенцето няма изведнъж да се окаже, че някой колега изведнъж така взел, че „дръпнал“ много напред и се наместил върху техния стол и т.н. и т.н. В Щатите положението е още по-зле. Дори не си заслужава да се коментира.

Знам, че сред читателите на Openly Feminist има много хора, които живеят в Германия… Разкажете, ако знаете, малко по-подробно за немската политика относно родителството. Мога да питам и Google, но ми е по-интересно да чуя някакви лични впечатления. ;)