Skip to content

Подценяването на женския труд

24.03.2009

Business Week – България имат изчерпателен материал относно икономическата равнопоставеност на мъжете и жените в България и ЕС. С две думи: по-ниско заплащане, по-малко жени на високи позиции, най-очевидна дискриминация сред високо квалифицираните кадри. Нищо, което не сме обсъждали тук и преди. Отбелязвам, защото материала е написан добре и е хубаво да се говори повече за тези неща. Нищо, че лошите новини са все същите.

Много бих искала да помоля жените, които четат този блог да поговорят с познати… кой какво работи и какви заплати получава… за да имате представа доколко вашия труд е оценен подобаващо. Знам, че по принцип това е конфиденциална информация, но всеки има приятели, с които не се притеснява да разисква и по-деликатни въпроси. От опит знам, че много жени по-скоро не подозират, че тяхното заплащане е по-ниско от това на колегите им мъже. А ако не знаем, че има такъв проблем… малко трудно можем да работим по неговото разрешаване, нали така.

Също така, ако случайно има HR-и сред четящите в този блог… можете ли да обясните точно как един служител може да се поинтересува за нивото на заплащане във фирмата, в която работи… без да разчита на слухове и подобни. Въобще има ли такава възможност?

***
Благодарности на Магда за линка.

41 Коментари leave one →
  1. Yoana permalink
    24.03.2009 10:00

    Аз съм преводач и ми се заплаща хонорар в зависимост от количеството работа, която съм извършила. Предполагам поради тази причина (заплащането може да бъде поне донякъде обективно изчислено) в моята професия, поне там, където съм работила досега, за обикновените преводачи (на документи, книги и пр.) няма разлика в заплащането според пола – всички получават по Х лв на 1800 знака. Но не знам как стоят нещата с конферентните и „звездите“ преводачи, предполагам, че те получават по-високи хонорари, но съм забелязала, че в България повечето такива са жени (Иглика Василева е смятана за най-добрият преводач от английски на художествена литератува напр.) За съжаление нямам никаква представа как стоят нещата в други професии.

  2. Yana permalink
    24.03.2009 11:05

    И звездните преводачи не получават кой знае какво. Не искам да казвам книга и име, но за известен модерен роман от италиански преводачката взе общо 1000 лева и нищо от продажбите. Около 3 месеца труд по превода.

  3. petya permalink
    24.03.2009 12:59

    Йоана:
    Със сигурност положението в някои професии е по-равнопоставено, отколкото в други. Това, което ме притеснява е, че дори във феминизираните професии, където жените са МНОГО повече от мъжете, те пак получават по-малко пари. Другото, което ме притеснява е, че във феминизираните професии средното заплащане е по-ниско. Дали жените отиват в ниско платените професии? Или някои професии са лошо платени, защото се работят от жени?

    Яна:
    Тази сума ми се струва много ниска. Знам, че има разлики в езиците… рейтовете са различни… но това ми звучи като пладнешки обир.

  4. Anonymous permalink
    24.03.2009 13:43

    Ако някой си въобразява, че ще се занимава с ниско квалифицирана дейност като гледане на бебета вкъщи в продължение на 3+3 години и след това като се върне на работа това няма да се е отразило на възможностите за кариера, то този няко е много глупав. Или в общия случай – глупава.

    Това обяснява ниския процент жени на висши ръководни длъжности. Нещо повече – лично аз познавам няколко такива жени. Без изключение моделът е един и същ. Изграждане на кариера, първо раждане на възраст след 30, връщане на работа в рамките на месец, най-много два и хвърляне детето на баби и бавачки.

    Колкото на въпроса на Йоана – отговорът е, че жените доброволно отиват в по-ниско платени професии. Докато достатъчно много от тях смятат, че работа на мъжа е да издържа семейството, а тяхното е само някакъв допълнителен доход, дотогава и статистиката ще е такава.

  5. petya permalink
    24.03.2009 14:05

    Анонимен:

    1. В повечето случаи жените не се занимават с гледане на деца (или ниско-квалифициран труд, както ти го наричаш) 3+3 години. Те се занимават с гледане на деца цял живот.

    2. Пита се в задачата, защо такива като теб явно все още смятат, че това е само тяхно задължение.

    3. Гледането на деца не обяснява защо жените получават по-малко от мъжете по всякакви нива на корпоративната йерархия, преди и след децата и дори тогава (както много ясно беше обяснено в статията), когато са по-високо квалифицирани за съответната позиция от колегите им мъже.

    4. Тия сметки за нископлатените професии и допълните доходи не знам как ги правиш. Нископлатени са не защото жените са преценили така, а защото такива като теб не са научени да ценят женския труд.

  6. Yana permalink
    24.03.2009 15:01

    Петя, съгласна, пладнешки обир. Още една силно феминизирана професия, на която те дерат жив.

    Това, което анонимният казва, не е без резон. В бг-мамма скоро имаше 2 теми „Задължение на мъжа ли е да издържа семейството?“ и „Задължение ли е на жената да гледа децата и домакинството?“, които набраха към няколко стотин мнения. Повечеto са точно, че мъжът е длъжен да печели, а жената е длъжна да върти парцала. При това се четяха и мнения, че мъжете, които чистят, са путки, а жените, които не гледат деца, са егоистични кариеристки.

    И за съжаление, много жени приемат, че след като родят, по причини детски болести и т.н., не могат да бъдат качествени работници и затова заслужават по-малко пари, по-малко уважение.

  7. Anonymous permalink
    24.03.2009 16:23

    Моите наблюдения са следните – в по-феминизираните професии няма голяма разлика в заплащането, но въпреки всичко за по-добри позиции се лансират мъже. Пример – хуманитарна специалност в СУ, няма да я уточнявам. Студентите от мъжки пол, които са я завършвали през годините, са не повече от 10 %. Само че преподавателите мъже-жени като съотношение са почти 50-50. Т.е. ако си мъж, шансът ти за академична кариера става много по-голям, дори във феминизирана сфера. Това е само един от примерите, разбира се, и други мога да дам, но ще стане дълго.

    За професиите, в които имат превес мъже, също имам наблюдения. Там по принцип се толерират мъже на всеослушание и се обявява, че жените за нищо не стават. Много често на сравнително посредствени мъже се дават по-големи шансове. Начинът, по който се говори за жените в тези сфери, е потресаващ. Наскоро попаднах на статия в Кариери, която коментираше разликите в заплащането при двата пола. Българските „спецове“ авторитетно повтаряха как „природата си е природа“ и как жените на високи позиции били любовници на някой и имали само изпълнителни функции. Това, разбира се, важало както за България, така и за другите държави. Свидетел съм на множество такива коментари в ежедневието.

    Жените и мъжете масово биват „натиквани“ в определени сфери, смятани за подходящи. Чувала съм следните коментари, към мъж, който никога не е бил силен по математика и точни науки: „ти можеш да станеш много добър програмист“. Отправени от друг мъж. В същия момент момичета, които цял живот се занимават с точни науки и са силни в областта си, никога не чуват подобни реплики. Даже напротив – шансът да им се подиграят или да им кажат „това не е за жена“ е много по-голям.

    Лошото е, че наистина голяма част от българските жени нямат представа, че биват дискриминирани, или пък го приемат за даденост. Познавам млада жена, която смята, че съпругът й трябва да издържа финансово семейството, а тя да се грижи за деца и домакинство. Този модел й създава много трудности, защото й се иска партньорът й хем да не я дискриминира и да не се отнася с нея като с вещ, хем пък да следва патриархалния модел. Шанс за такава комбинация – нулев.

    Голям проблем в България е и намирането на точни данни за заплащане. Масова практика е хората да се осигуряват на фиктивна заплата – минималната. Другото се плаща под масата. Единствено в чуждите компании нещата са малко по-прозрачни и е възможно по-лесно да изкопчиш информация, но пак чрез разпитване – всеки излиза с мотива, че е конфиденциална информация. В някои от обявите за работа има посочени заплати, но те са рядкост.

  8. ngc7293 permalink
    24.03.2009 17:32

    Не мога да си обясня само едно нещо. При положение, че живеем в пазарна икономика и при положение, че работодателите са готови да се бият до смърт за квалифицирани и компетентни кадри, кои са тия олигофрени, които ще плащат повече на некадърен мъж и по-малко на кадърна жена??? Нали дискриминираната жена ще си дигне чукалата и ще отиде при конкуренцията, която и без т’ва се чуди как да я прикотка……..

    Обяснете ми??? Или по-горните твърдения не са вярни или огромна част от работодателите са кръгли идиоти и не си знаят интереса?! Кое от двете е?

  9. Yana permalink
    24.03.2009 19:18

    Аз пък въобще не съм убедена, че работодателите са готови да се бият до смърт за квалифицирани кадри. Само като погледна заплати от рода на 300 лв. ми става ясно за какви кадри се бият работодателите – евтини работни коне.

    И други практики мога да посоча, които показват, че българският работодател не е много на „ти“ с принципите на пазарната икономика.

  10. Anonymous permalink
    24.03.2009 20:44

    Яна – много точно. Повечето работодатели действат на принципа „ти ще си тръгнеш, друг ще дойде“. Нито им пука това, че ще си тръгне обучен персонал, нито че това всъщност води до загуби. Българският шеф си мисли как ще спести левчета като вместо да увеличи заплатата на стария си служител, пак ще даде 300 лв. на новия. Тук се мисли ден за ден, без дългосрочен план. Така че съвсем нормално е да съществуват такива практики. А с тези „семейни“ фирмички, където е пълно с парашутисти, с мутренската действителност – работата става много сложна.
    Вярно е, че ако си кадърен, няма да искаш да седиш на такива места. Но конкуренцията трудно се намира. А и действа на почти същите принципи. Не казвам, че абсолютно всички фирми влизат под този знаменател, но имам доста голям опит с български фирми и действителност, и работата хич не е розова. При нас пазарна икономика в истински вид няма. Тук завиваме в политическа насока и ще се отдалечим от темата, но ето такова е положението на повечето места в София, а извън нея – още по-зле.

  11. Моника permalink
    25.03.2009 04:13

    Темата ми е особено интересна – доста проучвания и статии съм изчела, които потвърждават, че на жените се плаща по-малко, отколкото на мъже на еквивалентна позиция, но досега лично не съм се сблъсквала с подобен проблем.

    Работя в банка, на повечето ръководни позиции са жени. Аз самата получавам по-висока заплата от повечето мъже на моята позиция (в тази и в други банки). Но при мен се наблюдава един друг интересен феномен – философията „този човек е учил в чужбина, значи определено е по-кадърен от останалите“ (което не е вярно, но на мен ми изнася като си видя фиша).

    Съгласна съм, че в БГ рядко се наблюдава интелигентна политика в управлението на човешките ресурси. Че има мрънкане за качествени кадри, има – но ако може да им плащаме по 300 лева. Иначе никой не се притеснява да си обучи кадрите и да ги подари на конкуренцията (където им дават примерно 100 лева повече на месец).

    А иначе – правят се проучвания на пазара от разни HR консултантски фирми – за нивата на заплащане съгласно позиция, пол, образование, опит и т.н. и т.н. Но е доста трудно (да не кажа невъзможно) човек да се добере до такива данни – принципно се купуват от самите работодатели, но информацията се пази много настървено.

    Аз се ядосвам, че повечето хора в България много обичат да мрънкат за това колко ниско са заплатени, но не знаят как да си отстояват цената. Това според мен също е обучило работодателите да се пазарят за най-ниската цена. Тъй като няколко пъти съм търсила хора, никога не са ми били интересни тези, които си искат по-ниска заплата, отколкото се очаква за дадена позиция.

  12. Anonymous permalink
    25.03.2009 06:52

    Да, Моника, и това е тенденция – да се оплакват за заплатите си, но да не правят нищо. А от личен опит знам, че може, когато всички са обединени. Няма да разказвам случката, но след много организирано и настойчиво настояване, което не продължи само един ден, а доста време, заплатите на цял отдел бяха вдигнати, въпреки че уж трябваше да се чака цяла година за това.

    За съжаление, част от културата ни е, и според мен до голяма степен резултат от патриархалния модел. Българските млади хора по правило живеят с родителите си. Свикнали са да разчитат на тях за всичко, включително и за материално подпомагане. Виждала съм следното мнение, изказано от младо момиче, което получава заплата от около 300-400 лв. в София и живее с родителите си: „какво недоволствате от такава заплата, и без друго повечето живеем с родителите си, не плащаме сметки и парите са достатъчни за типичните разходи за цигари и кафе“. Разбира се, и през ум не и минава да си помисли за нейната самостоятелност, за това, че има много други хора, които са самостоятелни и това върви с по-високи изисквания. Да не говорим за всички останали аспекти и проблеми, произтичащи от това.

  13. petya permalink
    25.03.2009 08:43

    Анонимна, Мони, ngc7293 & Yana:

    Ще отговарям общо на всички, за да не стане прекалено дълго и накъсано.

    Преди около месец писах статия за списание .NET за жените в българската уеб индустрия. Докато разговарях с разните хора, коментарите общо взето бяха същите: абе знам за изследванията, че жените са дискриминирани на работното място, но в моята фирма такова нещо няма. Да, ама ВСЯКО едно проучване, което е правено по темата, показва, че нещата не са такива. Дори всичко друго да е наред, неравното заплащене е изключително сериозна форма на дискриминация. Не казвам, че е практика абсолютно навсякъде, но определено не е изолирано явление.

    Причините за това разминаване между факти и впечатления, според мен поне, са четири: А) Или хората не знаят какво е дискриминация, Б) Или не могат да я разпознаят, когато е пред очите им, В) Знаят какво е дискриминация, забелязват я, но намират начин да я оправдаят или Г) Някаква странна комбинация от неинформираност и примиреност. Според мен, по-скоро Г).

    Моите впечатления са, че в България все още липсва култура на кариерийно развитие. Масово хората се озовават в кариери, които не са търсили активно и не познават. Това води до елементарни грешки и тъпи ситуации като това да се съгласиш на по-ниска заплата отколкото е адекватно за позицията, например. По време на интервютата хората не знаят какви въпроси да задават на работодателите, което е огромна грешка. Държат се като на изпит и се опитват да впечатлят интервюиращия и забравят да задават въпроси, които биха им помогнали да се предпазят от нелепи недоразумения. Та това е едно на ръка.

    Отделно жените изначално искат по-ниски заплати. Това е правило по принцип сред жените. Потвърди го и Снежана Райкинска от Bulwork, когато я интервюирах за моята статия. Тя е СЕО на компания, която набира кадри за ИТ индустрията. Според техните наблюдения и проучвания просто жените го дават така по-скромничко… нали цял живот ни учат да не се изхвърляме и да оставим да ни оценят по чар и постижения. Да, ама като си поискаш скромна заплата, никой Шеф няма да ти даде по-висока (въпреки че на мен и това ми се е случвало, така че очевидно няма абсолютни правила на играта).

    Най-интересните от моите интервюта обаче бяха интервюта с програмистки, които разказаха (поне според мен) ужасяващи неща. Тук ще цитирам няколко пасажа от статията: Нина Атанасова, която предпочита да не използваме истинското й име в този материал, е старши програмист, и споделя, че първите няколко години работа са били изключително трудни както за нея, така и за други нейни познати програмистки. Техническите ръководители им поставят елементарни задачи, “за да не би да сбъркат нещо”. По подразбиране една жена не може да бъде добър програмист и е нейно задължение да “да се докаже”. Мъжете програмисти, от друга страна, са “невинни до доказване на противното”. Техните грешки се отдават на липса на опит и се смята, че в процеса на работа ще бъдат преудолени.

    Аналогичен е опитът и на Деляна Костадинова, програмист с дългогодишен опит и много различни проекти зад гърба си. Тя раказва, че “За жените априори се смята че не разбират. Че си проправят пътя с руси коси, къси поли и други женски номера. Това е стереотип на обществото, не само на IT бранша. (Не че няма такива случаи …). Имала съм доста случаи, в които трябва да убедя колегата, с когото работя, че имам по-добро решение от неговото, но той априори смята, че няма начин да съм права. Завършвали са по различен начин.”

    Проблемът според Нина не се изчерпва само с това, че като цяло липсва доверие към жените програмистките. В крайна сметка, ако човек е професионалист и си върши добре работата, рано или късно някой го забелязва. Проблемът е в това, че заради общото недоверие, много жени в бранша нямат възможност да се учат от по-интересни и по-сложни проекти, така както се дава възможност на колегите им мъже. В резултат, на което жените по-бавно успяват да се наложат като специалисти.

    А това, което е най-ужасяващото според мен е, че при всичките тези изброени проблеми, масовата реакция е: ми тя що не си търси правата като е дискриминирана. Което е много типично… вместо да се питаме какви условия са направили въпросния случай на дискриминация възможна, се чудим кого да обвиним. И накрая не търсим отговорност на шефа, който плаща по-ниска заплата, а на тъпата жена, която се е оставила да я извозят.

    Та… с извинения, че стана толкова дълго… идеята ми е, че трябва да говорим повече. Ако повече хора знаят, че неравното заплащане е факт и е форма на дискриминация… моята надежда, поне е, че ще бъдат взети мерки да се коригират нещата.

  14. Моника permalink
    25.03.2009 09:46

    Петя,

    Съгласна съм – трябва да се говори!

    Аз просто не мога да си представя нещо по-абсурдно от това да плащаш по-малко на някой, защото е жена, или не е бял или каквото и да е друго несвързано с професионалните му/й качества.

  15. Anonymous permalink
    25.03.2009 09:53

    „И накрая не търсим отговорност на шефа, който плаща по-ниска заплата, а на тъпата жена, която се е оставила да я извозят.“

    Точно така е. Повечето шефове с удоволствие биха извозили и мъжете с ниска заплата, но мъж със семейство просто е вече трениран да не приема заплата от 300 лв, а жена му, която „разчита на мъжа си“ е склонна.

  16. Yana permalink
    25.03.2009 10:16

    Не знам дали мъжете са тренирани да не приемат, но самият акт на искане на по-висока заплата се възприема различно, според пола на искащия.

    Ако е мъж, който със самочувствие си каже „А, не, няма да стане за 300 лв“, го въприемат като умен и амбициозен, демек добре го възприемат. Това е мъж, който не е путка, евала, машала, добре дошъл.

    Ако е жена, която каже същото, я възприемат като агресивна кучка, която си превишава правата и се мисли за голяма работа, аре чиба.

  17. petya permalink
    25.03.2009 10:19

    Мони:
    Повечето хора казват, че не биха платили по-малко на една жена само, защото е жена. И съвсем не мисля, че има много работодатели, които наемат Петя и Пешо и си казват: Дай сега тука да прецакам Петя. По-скоро, сценарият е следния. Наемам Петя. Петя е програмистка, с не много голям опит. Докато се чудя каква заплата да и дам си казвам, айде, ще и дам 100 лв/месец. Не е много, но тя няма опит. Нека се докаже, пък ще и я вдигна. Идва ред на Пешо. Пешо е програмист, с не много голям опит. Давам му 150 лв/месец. Не е много, но не е малко. Нека да има стимул, да се учи и да дърпа напред. Т.е. Петя е виновна до доказване на противното.

    Трудното в такива ситуации е, че този мисловен процес по-скоро е несъзнателен. Нагласите за кой пол е по-компетентент в дадени области, кой какви заплати очаква и изисква… те се натрупват с години. И въобще няма няма нужда да си открит сексист, за да вземаш сексистки решения…

    Не знам точно какво правят HR-ите в България, но поне за Щатите знам, че една от основните им функции е да следят за несъответствия в заплащанията и условията на труд… Те са нещо като будната съвест на ръководството… за да им помагат да вземат справедливи решения относно служителите. Кажете вие дали в БГ е така.

  18. Моника permalink
    25.03.2009 11:05

    Именно заради това съм съгласна с теб, че трябва да се говори по темата – за да може тези подсъзнателни реакции да не се появяват при определянето на заплати на служители.

  19. ngc7293 permalink
    25.03.2009 11:33

    Абе момичета вие луди ли сте бе?!???!!?!

    Забравяте каква е основната функция на всяка стопанско организация, печалбата! Кви са тия HR-и в щатите дето се грижат за равнопоставеност??? И изобщо какви са тия работодатели, дето се грижат първо за социалната справедливост и после за печалбата си??? Петя говориш глупости.

    Няма такъв филм, сексизмът (расизъм и т.н.) в заплащането си е съвсем целенасочен и опитните работодатели и мениджъри се възползват именно от стереотипите, за да дават по-малко. Целта при преговорите за заплащане е работодателя да дава по-малко, а на работника да взема повече.

    Синдикатите са тези, които се грижат за правата на работниците, а работодателите са тези, които искат да прецакат синдикатите (съответно работниците). Затова ако HR-a не е синдикален представител и си отвори устата да защитава социални каузи, ще изхвърчи като мръсно коте, примери много особено в САЩ. И няма работодател, който да държи HR, представляващ правата на наетите, именно защото се проявяват конфликти на интереси.

    Стереотипи много, жените са по-кофти от мъжете за еди каква си професия, младите са по-неопитни в еди какво си, високите са негодни за друго, ниските, дебелите, слабите, черните, жълтите, образованите в Камчатка…. мога да ти изброя хиляди критерии, по които да дискриминирам някого и да му дам по-малко. Но пък коя си ти да ми казваш да не дискриминирам??? В крайна сметка всеки трябва да се бори за своето си и когато се изправи пред дискриминация правилният подход е, не да овиква орталъка, а да намери начин да докаже, че стереотипа не важи за него…

  20. Моника permalink
    25.03.2009 11:41

    Пък аз, наивната, си мисля, че ако имаш по-добре обучени, по-добре платени и съответно добре мотивирани служители, печалбата ти ще е повече…
    А и текучеството (примерно) поради ниски заплати отнема много време и ресурси. По-добре ли е да ги хабиш за някой нов, който тепърва ще трябва да се обучава, отколкото да платиш малко повече на кадърния служител, който вече ти носи пари?

  21. Yana permalink
    25.03.2009 12:12

    Ти явно си проспал последните 15 години, в които равните права на работното място в САЩ и печалбата на компанията станаха доста тясно свързани. Висок индекс на равнопоставеност отдавна се третира като част от маркетинга на компанията и добрите компании си имат персонал, който следи да няма дискриминация. И ти казват да не дискриминираш, за да петниш репутацията на компанията.

    А това, че българският пазар не е дозрял за идеята, е всеизвестно и се вижда и от твоите коментари. Вярата в стереотипите, която ти се струват толкова нормална, пречи на икономиката ни да се разшири, защото оставя толкова много хора извън пазара на труда.

  22. petya permalink
    25.03.2009 12:21

    Аз съм съгласна с ngc, че работодатели експлоатират стереотипите, за да изкарат някаква печалба. Обаче….две неща: 1) Това, че светът е организиран по този начин, не означава, че светът трябва да продължи да функционира така. и 2) Егаси и фирмите, егаси и шефовете, егаси и плиткоумния мениджмънт, ако смята, че по този начин ще си осигури стабилно развитие и възходящ профит.

  23. Yoana permalink
    25.03.2009 12:22

    ngc7293, HR не се грижи за правата на работниците, а за дружеството, защото за дискриминация служителите им могат да ги съдят – което не е финансово изгодно за дружеството. Така е съвсем логично HR да следи за прояви на дискриминация и въобще за отношението към служителите.

  24. ngc7293 permalink
    25.03.2009 13:22

    Моника и Яна, без съмнение компаниите се грижат да обучават персонала си, да го мотивират и ала-бала, без съмнение си имат хора, които следят да няма дискриминация и да бъдат „независими“ експерти, без съмнение се съобщава, че няма дискриминация и без съмнение всичко това се прави с цел обществеността и персонала да бъдат манипулирани.

    Петя, когато имаш 50 000 служителя и дискриминираш 10 000 – 15 000 ти си направи сметка, какъв ти е профита… Боли ги … че 200, 300 или 500 са напуснали…

    Йоана, HR-a се грижи за дружеството и как дружеството да максимизира печалбата си от използване на човшкия ресурс. Ако приходите от дискриминация са повече от разходите по съдебните дела, тогава приоритет на HR-a e да поддържа дискриминацията.

    Уверявам ви, уважаеми дами, че дори и в най-социално ангажираните компании, проповядващи равноправие има някакви форми на дискриминация.

  25. razmisli permalink
    25.03.2009 13:29

    ngc7293 каза…

    Ако в един момент се окаже – по съдебен ред, защото някой си е потърсил правата – че дадена фирма системно е дискриминирала определена група хора давайки по-ниски заплати, я чака доста солено, горчиво и кисело съдебно решение. И тогава всичките печалби, които евентуално са дошли от спестени заплати заради дискриминация, излитат през комина – ако има такъв, разбира се. Така че да, ролята на ХР определено има значение в избягване на такива катаклизми. При нас, когато става дума за наемане на нов човек винаги има контакт с ХР (който през останалото време дори не ги познавам), който ни напомня правилата как да стане сърча и после следи процеса дали в него някой не е дискриминиран. Макар и този ХР да няма абсолютно никаква тежест в професионалните критерии на избора.

    И да, за да може човек да се бори за правата си, нарушени заради дискриминация заради принадлежността си към някоя група той трябва да овика орталъка. За да бъде премахнат стереотипа. Твоето предложение – да докаже, че стереотипа не важи за него – е именно това, което Петя описва (от жените се очаква да се докажат, за да бъдат те приети наравно с мъжете, а дотогава мъжете вече са започнали на по-висока база заплата и техните доходи ще бъдат по-високи с всяко повишение от тази база).

  26. Yana permalink
    25.03.2009 13:32

    И ти като какъв ни уверяваш? Сис сигурност не очакваш някой тук да ти вземе приказките за чиста монета, с твоите „говорите глупости“, „уверявам ви“. Ми уверявай си ни колкото искаш, но тук хората говорят с факти, а не с „аз пък казвам“.

  27. Yana permalink
    25.03.2009 13:38

    I oshte neshto – ili vlez v priak dialog s niakoy i govori za neshto konkretno ili ne ochakvay, che shte visim tuka da ti reagirame dokato ti izmestvash poziciata si s vseki komentar.

    Vyobshte, predlagam da ne pozvoliavame da ni otkloniavat ot fokusa na postinga/razgovora.

  28. ngc7293 permalink
    25.03.2009 14:21

    Размисли, точно защото HR се грижат за сърча, за назначаването и изобщо за политиката по набиране на персонал, е много по-вероятно да има дискриминация, защото HR е часто от компания и получава заплата, за да работи за интересите на тази компания и когато интереса на компанията е да дискриминира, то тогава и HR ще съблюдава дали се дискриминира. Дали печалбата ще излети през комина, колко ще излети и какво ще стане ако излети си е проблем на ръководството на всяка компания, те си поемат рисковете и си знае интереса. Както вече казах особено в САЩ са спецове по дискриминация, именно защото там има развито гражданско общество, което се грижи за това да няма дискриминация.

    И за да не ме обвинява Яна в изместване на фокуса, един бърз пример за Оракъл, които спечелиха дело наскоро, в което бяха обвинени, че дискриминират по признак местоживеене, защото работниците им в еди кой си щат вземали по-малко, отколкото тези в Калифорния. Обаче Оракъл си бяха оплелли кошницата и се защитиха (доколкото си спомням основният им аргумент беше, че пазарите на работна ръка са различни и съответно цената на труда би трябвало да е различна).

    Така че Оракъл продължават да си плащат по-малко на определена група хора, която върши същата работа като друга група хора. Между другото не ми казвайте, че ние в БГ не сме дискриминирани точно по този признак. ИТ специалистите тук вземат 1000-2000 лв. а в САЩ $5000-6000 и нагоре…. Можете да си овиквате колкото искате, но няма да промените нещата. Винаги трябва да се съобразявате с този в когото е и хляба и ножа…

  29. petya permalink
    25.03.2009 14:27

    Еми не си прав. Това, че е така, не означава, че така трябва да бъде.

    Твоята жена, ако работи колкото колегата й, а й плащат по-малко… ти какво ще я посъветваш да направи?! Да спре да овиква и да се примири, че я прецакват, защото… нищо лично… фирмата й просто си гони печалбата?!

    Опитай се да си представиш някоя от близките ти жени в такава ситуация: сестра ти, майка ти…

  30. Yana permalink
    25.03.2009 14:35

    Petya, toy si govori po princip. Shtatite tova, Oracle onova, kvoto se seti deto da e gore-dolu po temata.

  31. Denia permalink
    25.03.2009 14:35

    За съжаление, ngc7293 не се опитва нещо да научи или да води дискусия. Установих го, след като ми оцвъка блога с безценните си мнения – а сега е дошъл да оцвъка и блога на Петя. На ваше място не бих му обръщала внимание.

  32. ngc7293 permalink
    25.03.2009 15:23

    Петя, обикновено когато се бориш за равни права получаваш равни права, а аз не искам близките ми (майка ми, сестра ми, дъщеря ми…) да имат равни права със сина ти например, искам да имат повече права от него и съответно да получават по-големи възнаграждения, независимо че са компетентни колкото сина ти.

    Да вземем IT сектора, където жените са „прецакани“ и трябва да полагат много повече усилия, за да се докажат като специалисти, отколкото мъжете (съгласен съм, че е така, спор няма). Та именно ако една жена се докаже като специалист в този сектор, за нея е много по-лесно да бъде запомнена като име и да си изгради trade mark. Не са един и два случаите, където жени са много по известни именно, защото са жени и са много по-търсени, отколкото „поредния мъж“ в сектора (дори този мъж да има същите успехи като дамата), защото стереотипа предполага, че за да постигне такъв успех жената, тя има много по-голяма воля за успех и е по-мотивирана отколкото мъжа (дори да не е вярно)… Ето типичен пример затова как стереотипите могат да се превърнат от недостатък в предимство. За да не съм голословен – Саша Безуханова на примависта, която я знае всеки 2-ри. Кажи мъж, топ-мениджър в IT, който е толкова известен колкото нея??!?

    Яна, кажи ми по коя тема са ми коментарите, щом не са по темата, дискриминация при заплащане на труда???????

    Дениа, QQ more……

  33. Калин permalink
    26.03.2009 03:36

    уфф едни и същи теми се дъвчат безкрай

    1) както наскоро писах информацията за възнаграждения, бонуси и тн е конфиденциална така че да се твърди че еди кой си имал по-ниско възнаграждение от някого другиго е смешно. интересно ми е как е установено това, върху колко човека и тн
    споделянето на такава информация много често значи нарушаване на договора за конфиденциалност.

    2) в частния сектор собственика определя условията на труд, заплащане, бонуси, обучения, допълнителни социални придобивки и тн понеже той е този който рискува собствените си пари и имущество. при кандидатсване за работа тези условия се обсъждат и ако не са удовлетворителни за желащия да работи в фирмата той може или да ги предоговори или да не постъпи. никой никого не кара насила да работи едикъде си.

    3) заплащането се определя на базата на приноса на даден човек към дейността на фирмата. образование и прослужени години не са гаранция за нищо и не могат да бъдат основание за претенции. при интервюта за мен факта че някой е завършил више образование ми дава информация само че се е явил и е вземал около 50 изпита, нищо повече. има хора семейно ориентирани които стриктно спазват работното време и не инвестират в себе като допълнителни знания и умения. има и други които през свободното си време инвестират в себе си и е нормално да бъдат заплатени по-добрем, както и да получат бонуси. дадох пример с 2ма колеги – единия е с над 10 г трудов стаж, а другия с 2. първия има малко дете и чака второ и си е останал на ниво знания и умения отпреди 3 години, докато втория използва всяко свободно време да учи и да се развива затова и той е заплатен по-добре.

    4) никой работодател не може да си позволи да дисриминира някого защото рискува да го изгуби като служител от което следват поне 2 неща: а) текучеството действа демотивиращо на служителите б) всеки новопостъпил се нуждае от време за да може да започене да работи пълноценно и ако напусне това значи загуба на инвестирани пари

    5) и на последно място: докато жените смятат че мъжете са за това да им правят живота лесен, да им плащат сметките, купуват подаръци,дрехи, кометика и тн, водят на екскурзии една разлика в заплащането би била нормална защото може да се окаже че след приспадане на тези разходи мъжете остават с по-малко пари. интересно ми е кои от вас които са празнували св. валентин са купили подаръци на приателите/мъжете си и дали те са надвишавали като стойност техните. освен това се замислете дали кучето не е заровено във вашия двор и не мирише от там. подсказка: http://www.telegraph.co.uk/motoring/5042640/Women-more-attracted-to-men-in-expensive-cars.html

  34. Estranged permalink
    26.03.2009 08:28

    Мой колега от друга фирма винаги казваше по чичарски:

    „Жената – програмист е като морското свинче – нито е морско, нито е свинче“

    Повтаряше това години наред, очарован от неговата духовитост. Наскоро с голяма изненада установи, че едно момиче е практически един от най-силните и най-добрите програмисти в неговата фирма изобщо и именно на нея може да се разчита да се свърши предизвикателна работа. (Става дума не просто за добър програмист, а за нещо повече: от онези мозъци-машини, които се срещат по два-три във фирма).
    Прие го все едно се беше случило чудо, което доказва, че луната е направена от сирене и светът вече не е същия.

    Как стоят нещата при нас. Забелязал съм, че често на жените се пробутва всичко досадно и рутинно, докато творческите неща се окупират от мъжете. Преди време говорих с една от колежките по този въпрос и тя каза, че да, кофти е, че й отмъкват интересните неща, но не желае да се предприема нищо, за да не влиза в конфликт с мъжете си колеги (за нея е най-важно да е в добри отношения с всички). По същия начин се отнася и към заплатата си.
    Неволно направих паралел с Дисни след втората световна война – там мъжете измислят героите и правят основните кадри на анимацията, а жените имат право да бъдат само на длъжност „почиствач“ (т.е. да правят черната работа по рисуване на всички междинни връзки между основните кадри)

    Въпреки това при нас го има и обратния случай: жени, които се доказват като талантливи, се занимават именно с творческата част и те задават курса. Това е хубавата страна на капитализма.

  35. Yoana permalink
    26.03.2009 13:38

    Калин каза: „подсказка: http://www.telegraph.co.uk/motoring/5042640/Women-more-attracted-to-men-in-expensive-cars.html

    Интересно, дадените в поста линкове към проучвания (публикувани в newsweek, no less) пренебрегваш напълно и без основание, обаче даденото от теб проучване е неоспоримо доказателство на твоите убеждения?… Как така?

  36. Калин permalink
    27.03.2009 01:43

    @Yoana
    Написах 5 точки като коментар на статията и писаното от Петя. Ако само посленото изречение ти е направило впечатление кофти. Дори няма личен коментар към по написаното в Телеграф

  37. Yoana permalink
    27.03.2009 04:49

    Калине,

    всичките ти пет точки бяха тип „а пък според мен не е така“ въз основа на някакви абстрактни и съмнителни аксиоми, и НИТО ЕДИН факт. Как очакваш такава опозиция да бъде взета насериозно, като я поставяш срещу ясни, статистически факти? Според мен е очевидно, че цитираните изследвания в статията печелят от раз срещу твоите възражения, защото доказуемото винаги надделява над „а аз пък имам двама познати, които не отговарят“.

  38. Yana permalink
    27.03.2009 10:28

    Калин, Йоана не е тук, за да коментира каквото ти й възложиш. Всичко, което напишеш, може да подлежи на коментар. И не си мисли, че не виждаме как избягваш въпроса.

  39. Anonymous permalink
    29.03.2009 15:40

    Съвсем пресен пример за пазара на труда в нашата родина. Момиче, работило в малка семейна фирма в София, разказа как всички момчета/мъже, интересуващи се от работа в офис, са били отрязвани. Била е инструктирана да не се свързва изобщо с хора от мъжки пол – не било работа за тях, явно си имало мъжки професии. Момичето каза, че противно на мнението на шефовете й, качествени кандидати от мъжки пол е имало.
    Та така, според нашите работодатели мъжете не бива и не могат да заемат позиции от рода на офис асистент/офис мениджър/рецепционист и пр. Това е „женска“ работа. Явно всички жени трябва да са секретарки и всички мъже инженери. Ако някой реши, че не иска това и му се занимава с нещо друго – не може.

  40. Anonymous permalink
    01.04.2009 05:26

    Виж тази картинка :)

    http://fishki_net.users.photofile.ru/photo/fishki_net/3703245/83391789.jpg

  41. Калин permalink
    01.04.2009 07:52

    Мисля че написах защо въпросната статия е изсмукана от пръстите с единствена цел да се напише нещо в стил „защото сме феминистки“
    не се казва кога е проведено изледването, по какъв метод, колко хора са били интервюирани, с какво образование, в какви възрастови групи, разпределние по населени места и тн стандартни неща които съпътсват резултатите на едно социологическо проучване
    освен това смятвам че информацията е измислена понеже заплащането е конфиденциална информация
    не може да се оценяват способностите и приноса на даден човек на калпак като механично се отчитат образование, трудов стаж и тн

    капиш?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: