Иначе… немилост
Дълго време не писах за скандала около Риана и Крис Браун. Не исках да участвам в медийната сергия, която се развихри по случая. Днес обаче попаднах на статия, която излага доста по-деликатен анализ на случилото. Точно както е необходимо.
И така… Крис и Риана. Целият свят има мнение по въпроса… особено след като стана ясно, че Риана е решила да се върне при Браун и да не повдига обвинения към насилника си. Хората са възмутени, защото тя е модел на подражание за много млади момичета и като такава би трябвало да се замисли върху това как нейното примирение с насилието се отразява върху тяхната психика. Ако в началото за нея се говореше като за жертва, в момента за нея се говори като за предател. Как може?! Какво си мисли?! Как така?! И освен всичката лична драма, през която неминуемо преминава, момичето трябва да живее и с публичното презрение и критика. Очевидно Риана не е била добър модел за подражание. Сега пък не е „добра“ жертва.
Както пише авторът на статията, медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина. До вчера Риана беше Доброто Момиче на американския шоу бизнес: никакви наркотици, никакви психо-драми или странни бременности, секси, но не вулгарна, нищо общо с Линдзи Лохен или Бритни Спиърс. Медиите очакваха от нея тя да стъпи върху новия си пиедестал на Мис Жертва. Щом отказва да говори публично за насилието в живота си, обаче, значи е Глупава. И като такава, не заслужава съжаление, заслужава да понесе и метафоричните ритници на разочарованите фенове. Хората много обичат да видят как една хубава жена, как едно добро момиче пада стремглаво надолу и с настървение следят провала й.
Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност.
Иначе… немилост.
Openly Feminist 
коя по дяволите е бриана?
http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0&x=5&y=11
Лонг, не си интересен.
Дай малко по-сериозно.
П.С. Бриана най-вероятно ти е добре позната също :)
Не знам за Бриана, но Риана е полова конфекция.
Я да оставим за малко общите приказки и да погледнем конкретната ситуация. От изброените в линка причини единствените, които биха могли да важат за Риана, са „обичам го“, „вярвам, че ще се промени“ и пр., обективните „нямам пари“ и „страхувам се, че ше ми направи нещо, ако го напусна“, както и класиката „заради децата“ не важат в случая, защото Риана има достатъчно пари, ако няма охрана, може да си наеме, има (явно) хора около себе си, които да я подкрепят (в статиите са цитирани изказвания на семейството й), няма деца и дори не е женена за въпросния Крис. И при всичко това, какво се очаква от хората да си помислят за жена, която продължава да обича човек, който я е пребил брутално (бтв, тази форма на глагола е правилната, „пребива“ ще рече редовно и в рамките на продължително време) и се връща при него? Че постъпва наивно и глупаво (и това са меки думи в случая) – ами разбира се. Вие с какво я оправдавате?
ghibli,
именно твоите наблюдения трябва да ни подсказват, че ако не разбираме риана, трябва да се вникнем в това, което се случва с нея. че е далеч по-сложно.
реакцията на медиите е отвратителна и поощрява всеки да гледа повърхностно. такива реакции засилват сложни процеси в хората жертви на насилиe. хората имат физиологичната нужда да принадлежат и да чувстват сигурност. http://en.wikipedia.org/wiki/Maslow's_hierarchy_of_needs
съобщението на медиите в америка през 2009 година към обществото е „ако сте бити, по-добре си мълчете, защото иначе съд и никакво разбиране или заинтересованост какво всъщност се случва.“
Не схванах каква е връзката на пирамидата на Маслоу със случая и изобщо целия отговор на коментара ми със случая на Риана (който, пак казвам, искам да разгледаме конкретно, преди да си вадим само от него генерални изводи за медиите и отношението към жертвите, което пропагандират).
Колкото и да е малък светът, се съмнявам някой от присъстващите да познава лично Риана, затова можем само да гадаем за мотивите на постъпката й, които е избрала да не споделя. И така, отново питам, кои са вашите предположения, които я оправдават? Приемате ли аргументи като „обичам го“, „ще му простя този път, вярвам, че няма да се случи пак“ или нещо в този дух? Какви други причини би могла да има Риана да остане с Крис Браун?
аз не мога да си позволя да коментирам конкретно случая – не знам риана коя е, дали наистина се е върнала, при кого е и защо е. дори да знаех, никога не бих клюкарствал по конкретни случаи. затова и коментирам медийният начин на отразяване и посланията към голяма част хора, които са обществено значими.
връзката с пирамидата на мазлоу е пряка.
Неин личен избор е. Фактът, че е публична личност и че била пример за някого си, не може да означава, че трябва да съобразява личния си живот с хора, които дори не познава. Ако й харесва да е мазохистка, нека е такава. Лично аз я харесвам и съжалявам, но всичко е въпрос на избор.
Интересното е, че този случай поставя под въпрос една от основните ви тези, това че жените се връщат при насилниците си, защото доходите им са недостатъчни за да си позволят да ги напуснат.
Риана е милионерка.
Вашите мисли?
Мартине, къде пък реши, че основната теза била, че жените се връщат при насилниците си заради недостатъчни доходи?!
Всъщност тезата е че жените търпят домашно насилие и тн понеже са финансово завими или недостатъчно свободни и по тази причина не напускат мъжете си. Оказва се че това не важи за мацката но тя не напуска този който я е бил което предизвиква торнадо в феминистката общност. Явно очакванията са били да обиколи всички тв и радио предавания с водещи ярки жени активистки и да реди сълзи и сополи и да изслуша тонове гневни обаждания на феминистки които я „подкрепят“ (все едно това много я топли).
Това е „голямото“ и прегрешение – не влезе в роля
@Додо: Би ли обяснил с повече от една дума какво искаше да кажеш, като спомена пирамидата на Маслоу в отговор на първия ми коментар тук? В какво се състои пряката й връзка със случая на Риана, за който, оказва се, ти не си чувал, или с написаното от Петя, или с написаното от мен? Надявам се този път да получа отговор повече от една думичка, неучтиво е някак, нали разбираш какво впечатление оставя?
„затова и коментирам медийният начин на отразяване и посланията към голяма част хора, които са обществено значими“
Медийният начин на отразяване на какво точно и посланията за какво точно коментираш, щом не е случаят на Риана, за който, сам го каза, не си чувал?
@ Ghibli
мисля че пирамидата с нуждите е необходима перспектива, през която да се анализира мотивацията зад поведението на жертви на „домашно“ насилие. в основата на решението „да остана“, според мен, стои привързаността ми към партньора, нуждата ми да се чувствам значим, някой да се грижи за мен, както и аз да се грижа за някого, страха да не остана сам.. след като съм бил унижен и наранен, партньора ми се извинява и ме кара да се чувствам специален, обичан, и аз се връщам. по този начин влизам в „cycle of abuse” (Kathryn Patricelli, MA)
колкото повече се завъртам в този цикъл, толкова по-невъзможно ми е да повярвам, че не съм виновен, не съм боклук, че има някой друг на този свят, който ще го е грижа за мен.
относно другата част на въпроса ти: не си ме разбрал – наясно съм със случая на риана доколкото и ти – чрез информацията, получена от медиите. само че, както и ти евентуално, не познавам риана, не знам що за личност е и що за връзка има с приятеля си, колко пъти е била удряна, колко пъти се е връщала, и дали сега наистина се е върнала, в какви отношения по-точно са, т.н. затова и реагирам по този начин на призива ти да се занимаваме конкретно с риана и крис – нито е коректно, нито има смисъл, нито имаме истинска идея и точна информация. коментирам, защото разчитам неприятно и незаинтересовано обществено отразяване и отсъждане, наред с което негативно и вредно влияние върху много хора в abusive relationships
честно казано, идеята ти да говорим ексклузивно за случая, без да говорим за Проблема, е абсурдна.
Калин каза: „Всъщност тезата е че жените търпят домашно насилие и тн понеже са финансово завими или недостатъчно свободни и по тази причина не напускат мъжете си. Оказва се че това не важи за мацката но тя не напуска този който я е бил което предизвиква торнадо в феминистката общност. Явно очакванията са били да обиколи всички тв и радио предавания с водещи ярки жени активистки и да реди сълзи и сополи и да изслуша тонове гневни обаждания на феминистки които я „подкрепят“ (все едно това много я топли).
Това е „голямото“ и прегрешение – не влезе в роля“
Ти изобщо прочете ли поста?? Нали и Петя точно това казва. Или ти държиш даже и като сте на едно мнение пак да го оформиш като несъгласие?
@Додо:
(аз съм от женски пол, не че е толкова важно, но да не оставям заблуждение :)
Сега те разбирам, благодаря за отговора.
Ще ти обясня и аз в какво се състоеше идеята на коментарите ми (по повод на „честно казано, идеята ти да говорим ексклузивно за случая, без да говорим за Проблема, е абсурдна“).
Реагирах на писаното от Петя, в което не открих логика – не е за пръв път, но този път не се сдържах и коментирах.
Какво всъщност твърди Петя в този пост? Тя тръгва от конкретния случай и от него си прави извода, че
– „медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина“ (вярно, но насочва не към темата за правата на жертвите, а към темата за състоянието на медиите като цяло и качеството на информацията, която предлагат), и
– „Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност“.
Учуди ме липсата на логика в този последен абзац. От конкретния случай Петя прави обобщаващ извод за всички жертви и отношението към тях. Какво му куца на извода? Ами това, че Риана не е обикновена жертва. Риана е звезда с добра репутация, обичана от публиката. Риана има пари, повече от достатъчни да живее и да се издържа сама. Повече от достатъчни и да я защитят от евентуалните заплахи на приятеля й – лукс, с който други бити жени не разполагат. Каквото и да не знаем за личния й живот, това са обстоятелства, които я разграничават от обикновената жертва на домашно насилие. Тя има независимостта да си тръгне във всеки момент… и избира да не го прави. Какви са причините за това, всъщност няма значение, освен че очевидно не са такива, каквито обществото е готово да приеме и „извини“. В очите на хората Риана е взела решение в своя вреда и те са в правото си да изразят мнението си по този повод. Да, много хора непрекъснато правят глупости и грешки, без да бъдат критикувани – но звездите винаги са във фокуса на вниманието. Всъщност, нащо повече – звездите са пример за подражание. Иска или не, с постъпката си Риана все едно е направила обръщение към всички подрастващи момичета, на които е идол, и е заявила: „всъщност е правилно да останете при мъж, който ви е пребил“.
И ето как медийната/обществената реакция изведнъж става не чак толкова неадекватна и не чак толкова посветена на охулване на поведението на жертвите по принцип, а на конкретния случай. Та оттам и „абсурдното“ ми желание да не се говорят общи приказки без основание.
Тъй като така и нямаше коментар от Петя на тези според мен напълно логични разсъждения, мисля с това да приключа участието си по тази тема. За пореден път виждам, че тук не е подходящо място за диалог, когато има различно от изразеното в публикацията мнение.
Ghibli каза: „същност, нащо повече – звездите са пример за подражание. Иска или не, с постъпката си Риана все едно е направила обръщение към всички подрастващи момичета, на които е идол, и е заявила: „всъщност е правилно да останете при мъж, който ви е пребил“.“
Не съм съгласна. Не мисля, че от когото и да било може да се изисква да организира личния си живот около тов акакво мислят другите, били те и подрастващи момичета. Какво прави в личния си живот си е нейна работа и според мен е нахално да се очаква от нея да мисли първо за другите, пък после за себе си.
Възпитанието е роля на родителите, не на звездите. Те са тези, които трябва да обяснят на детето си защо постъпката на Риана е лоша идея. Самата Риана естествено ще си прави каквото си иска.
Да, съгласна съм, но това, че децата се влияят, е ефект, който е налице въпреки всичко. Възрастните естествено трябва да се опитат да ги предпазят от това, но е невъзможно да се избегне напълно.
Не бих очаквала някой да си ръководи личния живот от изискванията на публиката, съгласна съм. Но публичните личности са поставени в такова положение в съвременното общество, че плащат цена за тази независимост, която иначе е право на всеки човек (цената е именно тази буря от негативни реакции при всяко нещо, с което публиката не е съгласна – независимо дребно или не). Не е справедливо, но е факт и звездите трябва да умеят да преодоляват това, иначе „не стават за тази професия“ :)
Ghibli:
Не, Ghibli. Риана е една обикновена жертва на домашно насилие. Няма значение дали е известна, красива, богата, независима. Нито парите, нито славата, нито красотата й са предизвикали насилието срещу нея. Нито пък го оправдават. Защо медиите обсъждат нейната отговорност, а не поведението на онзи, който първо я заплашва, че ще я убие, а после… за да няма съмнения, че говори сериозно…. я пребива от бой?! Риана може да е всякаква. В случая обаче тя е жертва, която има нужда от съчувствие и помощ. Точка.
Petya,
Bill O’Reilly e 100% е съгласен с тебе.
Mwahahaha
Anonymous:
No, Bill O’Reilly would say it was HER fault. And there’s nothing funny about that.
Петя: не мога да повярвам, че си затваряш очите по такъв начин и отказваш да погледнеш под етикета „жертва“. Но може би трябваше да го очаквам.
Извинявайте, че се намесвам, но какво има под етикета „жертва“? И човек, когото пребиват не е ли жертва по дефиниция, жертва на насилие? С какво конкретните особености на Риана променят ситуацията?
Ами, нали се сещаш – да си жерва (на побой, изнасилване, измама и т.н.) е супер позорно и жалко и от теб се очаква да се срамуваш и да се криеш. Всъщност, жервите за едни противни хорица, които най-напред провокират и си просят някой да ги пребие, а после започват да мрънкат и да се оплакват – нечувана наглост – че всъщност насилника бил виновен.
Но почтените граждани са способни веднага да разпознаят истината – че жертвата е просто едно жалко мрънкало, което се крие зад термина „жертва“, за да не си признае, че носи по-голямата част от отговорността. Всъщност, ако ги нямаше тези „жертви“, които да провикират почтените граждани, нямаше да съществува и насилие. Точно заради такива никога няма да се оправим.
Да, нека сложим думи в устата на врага, за да изтъкнем какво очевидно нелепо нещо не е казал :)
Това, което се опитвам да кажа през цялото време е, че този случай на насилие не е обикновен случай на насилие и Риана, макар и жертва (да!), не е обикновената жертва, която е безсилна да повлияе върху положението си и да напусне мъжа, който я е пребил. Тя е избрала да остане при него, а аз така и не прочетох вашето мнение за разумността на тази постъпка. Може би защото не искате да признаете, че една жертва (= светица в очите ви, това имах предвид с „етикета“) не може да греши…
Разбира се, че греши! Аз лично не одобрявам избора й, но смятам, че колкото и да е безумен и нелогичен, той не я лишава от правото на съчувствие заради това, което е преживяла. С други думи, не смятам, че си го е заслужила, щом се връща при него. Според мен никой никога и по никакъв начин не заслужава да бъде подложен на физическо насилие (освен ако не е резултат от самозащитни действия), без значение какво е било поведението му. За мен лично физическото насилие никога не може да бъде оправдано с действията на жертвата, каквито и да са те. Оттам почва един slippery slope и кой ще определи на какво поведение се тегли чертата?
Имам предвид същото като Йоана, Ghibli . Съжалявам, ако ти е прозвучало като „врагове“ срещу „нашите“.
За съжаление, в тази игра няма наши, няма ваши. Всеки в един момент може да се окаже на странта на жертвата – така че, по-добре да не бързаме с определенията.
petya каза…
Bill O’Reilly would say it was HER fault.
Да ама не.
Съмнявам се, че ще осъзнаеш колко силни са собствените ти предразсъдъци. Ако някой не е съгласен с „прогресивните“ ти идеи, автоматично е сексист/расист/хомофоб… по е лесно така, нали?
Хора, коментирате случката(за която съм сигурен, че не се е случила) като бабки епизод от „Дързост и красота“. След всичките лайна които медийте избълваха относно събитията от 11.09.2001г. (всичките вече доказани лъжи), вие все още приемате „официалната“ информация за истина! Да сте чули за PR?! Жалка история!
Брей, откъде си толкова сигурен? Да не си им светил?
ще я бие много ясно,нека приложа следния кратък анекдот (моля не се обиждайте):
Доскучало му на Адам в Рая и се оплакал на Господ
дълго мислил Господ и накрая казал:
– мога да създам една жена да ти прави компания
– какво е това “жена”? – попитал Адам
– ами – отговорил Господ – това е едно изключително красиво, интелигентно, мило и нежно същество, ще се грижи за теб, ще те обича, ще те подкрепя, ще изпълнява всяко твое желание
– чудесно, направи ми жена – казал Адам
– но това ще ти коства доста, ще трябва да използвам една ръка, един крак, едно око и едно ухо от тебе, за да я създам замислил се Адам и казал:
– а за едно ребро какво мога да получа?
Въпросът, който не спирам да си задавам е:защо битите жени остават с побойника. Задавах си го и преди Риана и кой-беше-там, виждам, че и тук се задава, но отговор, истински отговор още няма. Не виждам смисъл да прибавям собствените си разсъждения, искам просот да спомена за един неволно подслушан разговор. Градинка. Алея с пейка. На пейката – две жени. Очевидно майка и дъщеря. Нищо не забелязват, не ги интересува, че има някой. Дъщерята говори – той ме бие, виж какво ми направи (явно показва нещо). Плаче. Майката:"Е, какво толкова? Ами мъж е. то ако един мъж не бие, какъв мъж е тогава? Ти да не мислиш, че татко ти ме е гледал! Ще търпиш. Жена си, трябва да търпиш."
Честно, изтръпвам, дори когато си го припомням. Не мога да коментирам. Ако вие можете – направете го. И да знаете – не е измислица. Това се случи, в България, в никак немалък град.
Алиса, ужасна история!!!
И аз често срещам жени, които са били научени да се задоволяват с малко. От кал да е, мъж да е. Скоро четох в бг-мама една тема, в преразказ проблемът на жената беше следният: "Той се държи груно и студено с мен, не знам защо. У нас е винаги чисто, има топла храна, добра майка съм. "
Тоест жената си мисли, че не е равностоен партньор в семейството, а чистачка и гледачка. Не е тръгнала да иска да й свалят звезди, ама поне нали, да не е груб…
"Жена си, ще търпиш", "жена си, ще готвиш и чистиш на мъжа си", "жена си, ще слушаш мъжа си", "жена си, не се самоизтъквай пред мъжете", "жена си, бъди подредена и кротка", "жена си, ще потърпиш изневерите, кой мъж не изневерява" и пр. в една или друга форма, тъпкани всеки ден в главите на хиляди момичета, често изричани от жени, които би трябвало да са им пример – майки, баби, сестри. А когато човек израства с идеята, че е втора ръка и зависи от някой друг, пораженията са ужасяващи.
Излиза, че не мъжете, а именно жени, и то най – близките насаждат в главите на девойчетата, че са втора ръка и трябва да се покоряват на мъжете без да роптаят. Майките, бабите…нима наистина тръгва от тях? Нали от тях научаваме първите неща за женския живот, нали на тях първо вярваме? Кой е допуснал женския опит, предаван в най-интимната част на семейния кръг да се изроди в такива деформирани ценности? Наистина излиза, че сами си го правим, а мъжете просто се възползват.
Че и жените участват е ясно, но не мисля, че мъжете са невинни. Учим се и от бащите си и от другите мъже в семейството. И те участват в изграждането на нагласите ни към света.
Моят баща си е позволявал да коментира откъде трябва да отслабна и какво трябва да се науча да готвя, за да ме харесвали мъжете. Вуйчо ми и до ден днешен не знае как да си изпере дрехите и да си опържи яйце, но като стане дума за важни решения в семейството, всички жени притихват и слушат него.