Мъжемразие
Една от най-честите реакции, които срещам откакто пиша този блог е, че въпросите, които обсъждаме тук са много сериозни и интересни, но отблъскват хората, защото проповядват омраза към мъжете. Не съм адресирала тези обвинения до момента, защото са абсолютно неоснователни. Съвсем доскоро си мислех, че не е възможно един интелигентен човек да прочете текст за домашното насилие срещу жените и в него да разчете „мъжете на сапун“. Коментари тук и в други блогове ме опровергават и за това реших, ей така за всеки случай, да го кажа в прав текст: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ.
Феминизмът е реакция срещу половата дискриминация, сексизма, мизогенията и патриархалните отношения. Сексизмът не е човек. Сексизмът е акт, действие, разбиране, нагласа. Патриархалните отношения не са мъж или жена, те са механизъм, логика, начин на мислене. Малко като в Библията… Бог не мрази грешника, Бог мрази греха. В този смисъл, обвиненията в мъжемразие са малко неоснователни, защото сексизмът не е единствено мъжки приоритет.
Както многократно е ставало на въпрос тук, много жени са носители на патриархални ценности и идеали. Това, че съм жена не ме прави по-малко податлива на сексизъм и това, че съм феминистка, не означава, че съм дълбоко наранена или разочарована от мъжете в живота си. Напротив, баща ми, дядовците ми, съпругът ми са хора, които уважавам дълбоко и които са прекрасен пример за това, как дори в едно традиционно общество като българското, мъжете и жените могат да живеят и да общуват като партньори. Всъщност точно те са причината да вярвам, че нещата, за които пиша тук не са врели-некипели наивни идеали, а нещо съвсем реалистично и лесно постижимо.
Смея да твърдя, че текстовете в тези блог рядко критикуват действията на конкретен човек: мъж или жена. Подходът като цяло е по-скоро структурен:
- Обсъждаме сексиските послания на рекламите (а не конкретния екип, който ги е създал, например)
- Организацията на работното място, която ограничава възможностите на жените за професионално развитие (а не шефа не еди-коя-си фирма)
- Стандартите за красота, които карат милиони жени по света да си докарват булимия, анорексия и всякакви леки и тежки форми на хранителни разстройства (а не мъжът, който е казал на жена си, че е дебела)
Т.е. дори когато обсъждаме конкретни примери на сексизъм или дискриминация, обикновено се съсредоточаваме върху действието; върху условията, които са го направили възможно; върху обществените нагласи, които го толерират.
Разбира се, това не винаги е възможно. Понякога извършителят не може да бъде отделен от действието си и когато това действие е сексистко или дискриминационно по някакъв друг начин, то трябва да бъде изобличено, за да не се повтаря и да не носи още негативи след себе си.
Пак повтарям: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ. Феминистките мразят сексизма. Не се борят за женско господство, матриархат или надмощие. Просто искат всички хора да имат равни възможности и шансове за лично и професионално развитие. Това е.
Openly Feminist 
Майк Рам, към чийто блог си дала връзка в статията, е изтрил коментара ми под постинга му за войнстващия феминизъм в собствения му блог. Както писах и на него, никак не държа да включва коментарите ми. Блогът си е негов. Но с изтриването на коментара, изразяващ несъгласие с дефиницията му за феминизъм), сам е подкопал призивите си за толерантност. Подкопал ги е и още по-сериозно, забранявайки по-нататъчни коментари под статията. Ура за толерантността, която се бои от дискусията.
За интересуващите се: Казах му, че в постинга си прави същото, за което критикува феминистите: нарочва си „враг на системата,“ в случая „врагините феминистки“ (без нито да му е ясно, нито да има желание да му е ясно що са това феминизмите), после тръгва да ги громи и накрая подхвърля посланието за любовта като захарче.
Eдин от моите коментари в този блог също беше изтрит.
за жалост на хората им е трудно да го разберат това нещо. предполагам, че за ограниченото съзнание равенството едва ли не е равносилно на отнемане на първото място по важност, пък на второ място не е хубаво. а най-лесният начин да се защитиш, когато има опасност да те настъпят, е да станеш сакрастичен, циничен, обиждащ
Василена и razmisli:
Аз лично се почувствах доста обидена от случилото се. Много сте зли, злобни, войнствени, противни… Всякакви опити за обяснение и защита бяха абсолютно отхвърлени. Вече дори няма възможност за коментар. Няма да слагам етикети, но то е ясно какво е.
Крис:
Точно така е. Този модел на комуникация аз-срещу-теб, както и уравняването на човешките отношения със съревнование е патриархален и старомоден. Аз не мога да разбера защо нечий успех или развитие трябва да бъде интерпретирано единствено като резултат от нечия друга загуба. Не знам как ако жените заживеят по-добре, на мъжете ще им стане зле.
Да, и на мен бе изтрит втория коментар при Майк, въпреки че не бе войнстващ…
Знаеш ли защо се получава така Петя? Аз пак едно и също cи говоря, но проблемът е в публичния дискурс в България и основно в образованието, където винаги има едно правилно мнение (това в учебника, това на учителя) и изказването на някакво различно е обидно. По този начин никога не се научаваме да разбираме аргументи, да сравняваме гледни точки, да намираме допирни такива и съответно разлики. Да градим върху казаното от другия в защита на своя позиция или да обосноваваме своята в контрапункт на чуждата. После това продължава и в телевизионни предавания, политика, етц.
Да допълня – понеже дискурсът винаги е бил на принципа: ако мнението ти е различно, това просто означава, че си враг, съответно и оборването му не стои като въпрос. Просто чрез изказването му ти се идентифицираш като неприятел, който трябва да се победи като такъв, а не си събеседник, с когото да дискутирам.
Трябва вече да излезем от тази зависимост.
Ели:
ПРАВО В ДЕСЕТКАТА!
Абсолютно съм съгласна с теб. Бих добавила още две неща към наблюденията ти за образователната ни система:
1) Широката образователна програма, която ни се спуска отгоре и дава минимален избор в това какво и кога бихме искали да учим. В резултат всички вземат едни и същи курсове/предмети, без значение личните интереси, таланти и влечение. Така се научаваме да имам „ПРАВИЛНО“ мнение дори по теми, които не ни интересуват. Много от гневно-коментиращите тук биха спестили негативна енергия (своя и на другите четящи), ако просто не си губят времето в обсъждане на теми, които очевидно не са им любими.
2) Училището възпитава у нас нетърпимоста към това човек да каже… ми не знам, не мога да преценя, не съм сигурен, не знам достатъчно, че да кажа. По-добре да разтягаш локуми и да повтаряш клишета, отколкото да си признаеш, че не си експерт по всичко.
Крис каза: „равенството едва ли не е равносилно на отнемане на първото място по важност, пък на второ място не е хубаво.“
Точно това съм забелязала и аз. Често обсъждам проблема с „феминизацията“ на образованието в Англия с една позната англичанка, която твърди, че в Англия има сериозна загриженост, че образованието е конструирано така, че да бъде в полза на момичетата. Има и загриженост, че момчетата се справят по-зле. Но ако образованието бъде премоделирано да е класическо, създадено за мъже, каквито призиви изглежда има, това отново ще е нечестно! Но спрямо момичетата. Обаче това изглежда не го разпознават като някакъв проблем. Тоест ако момчетата се справят по-добре, това е естественият ред на нещата, но ако момичетата са по-добри в училище, това вече е аномалия и трябва да се поправи!
Петя каза: „По-добре да разтягаш локуми и да повтаряш клишета, отколкото да си признаеш, че не си експерт по всичко.“
Именно. И на мен много ми се иска повече от хората, с които дискутирам разни неща, да си познават границите… както аз не бих тръгнала да се пеня и изразявам категорични позиции политически или икономически въпроси, защото ми липсва нужната информация, на която да основа каквото и да било становище.
П.П. Обсъждали ли сте квотите за мъже във „феминизираните“ специалности в СУ (а предполагам и в други университети)? По принцип тази тема силно ме вълнува; веднъж попаднах на дискусия по въпроса в един форум, но тя беше много грозна и като цяло несъдържателна (от рода на: „вие влизате по-лесно, защото изпитите са направени за безмозъчни зубрачи, а не за креативния мъжки мозък“). Ще ми е много интересно да разбера какво мислят малко по-възпитаните хора по въпроса, ако темата вече не е била обсъждана, естествено, и ако е подходяща за пост тук :-)
Феминизма е официалното лицето на лесбийките.
Естествено това не се свързва с омраза към мъжете, а с налагане на друг ред. Не е задължително феминисткото да мрази мъжа, но е борба за срещу мъжкият световен ред.
Но всеки има право да си губи времето в борби…
Когато жената престане да търси, да мечтае за силният мъж, за принц/рицар на бял кон то тогава мъжете ще слязат… от пиедестала. За съжаление на феминистките, тези мечти са приоритет на жени, които обичат мъжете, независимо какви са… и когато с тези жени се преборят, тогава може да се повдигне завесата за феминизма. За съжаление, зад тази завеса не ги очаква нищо друго освен… мъжки свят.
Вероятно тук пишещите дами трябва да се заинтересуват каква кауза е феминизма, заставайки зад тази дума. Борбата за права не е феминизъм. Борбата срещу естествените природни дадености това вече е фиминизъм.
Оженствяване на света който желае, моля, да води борба….
Ако мъжкаранското мислене – прикрито или не, иска да пребори естественото мъжко, такава борба… не е социална, правна, битова. Това е борба за надмощие. Дискриминация между половете всъщност е буча срещу мъжете.
За съжаление в основата на феминизма не е борбата за права, а борбата срещу естеството на живота – мъжете да са доминиращи, мъжете в патриархалният ред. Тази борба се е родила в главите на мъжкарани, буч. Останалата женската подкрепа е проста солидарност.
Доказателство е живота на Роза Боньор, Eъдриън Рич, Елинор Рузвелт, Одри Лорд и други – лесбийки феминистки, някой минали през бисексуалното… „незнайно“ по какви причини.
И зад ‘сексизмът’ стои човек, както зад мъжа стои човек.
Отрежеш ли корена, останалото умира. Дърво без корен… е сексизъм без ‘небесна обич'(Роза Б.)
Kurvoazie
Определено бих препоръчала на всичките си познати да не използват професионалните услуги на Рам, а и аз не бих допуснала фирмата, в която работя и проектите, в които участвам допълнително, да имат общо с него.
Кувоазие, за първи път от теб разбирам, че Хенрик Ибсен е лесбийка. В крайна сметка, той е едно от официалните лица на първата вълна феминизъм. Сигурно и Джон Ленън е бил лесбийка, защото се е самоопределял като феминист. Могат да се приведат и други такива примери. Единствения пролем е, че като имплицитно определяш като лесбийки мъжете, ангажирани с феминистки каузи, подкрепяш аргумента, че идентичността е не само биологично-, а и културно-обоснована: а този аргумент е основен феминистки грях, НЪЛ ТЪЙ?
Анонимен каза: „Оженствяване на света който желае, моля, да води борба….“
Хм, значи когато светът е мъжки, това е ок и супер, но при заплаха да стане женски, това е тревожно и зле? За кого, чудя се…?
Анонимен каза: „За съжаление в основата на феминизма не е борбата за права, а борбата срещу естеството на живота – мъжете да са доминиращи, мъжете в патриархалният ред.“
Естеството на живота?! Брех, как го установи това? На мен ми прилича повече на естеството на цивилизацията… което може да бъде променено, и ТРЯБВА да бъде променено, ако полочината човечество го иска (още не сме стигнали дотам, но някой ден…). И ако е в ущърб на някого според мен.
Кажи ми какво естествено има в мъжкото господство? Едната телесна маса ли определя кой командва? Наистина? В 21 век?? Според мен не си мислил въобще, ама въобще като си писал, само си повторил обраните оттук-оттам житейски клишета, сред които си раснал. Освен това и идея нямаш какво е феминизъм… Обаче държиш да си компетентен по въпроса. Първо се поинтересувай за какво всъщност говориш и после прави претенциозни изказвания за него.
@Yoana,
чуденето е безсмислено. Оженствяването на мъжете кому е нужно!!!!!!!!!!
И защо мъжете да се виновни, че светът е устроен по мъжки… с мъжка логика!
К.
Никой не се опитва да „оженстви“ мъжете. Опитваме се да се измъкнем от неравното си положение и да бъдем човешки същества с независима, а не отразена стойност. А мъжете могат да си останат каквито си искат. Естествено, ако смяташ, че „мъжествеността“ се състои в потискане на жените, тогава може и да си прав, трябва „оженствяване“ на мъжете. Силно се надявам обаче да можете да си останете „мъже“ и когато няма кого да мачкате…
@Yoana,
клишираната реакция, почти нападка е в противоречие с плача и общия тон по-горе, за принципа толерантност към нечие мнение. А, това което казвам, тактично го аргументирах с имена. Направи си труда и се запознай с живота и дейността на упоменатите дами и тогава да си поговорим, ако имаш причина, от къде и защо е феминизма.
Феминизма почти с нищо не се е променил от създаването си до…21-я век.
К.
@Yoana,
хващаш се за думата. За мен не е добър подход, защото тя те праща извън темата.
К.
Анонимен,
Упоменатите дами не преставляват феминизма по принцип.
С нищо не се е променил? Пример, сведение, някакво обосноваване на това мнение да имаш? Защо има три вълни, ако не се е променил? Мислиш ли, че феминизмът като течение и направление в хуманитаристиката се изчерпва с имената, които ти си споменал?
С какво моята реакция е клиширана? В какво се изразява моята нетолерантност към твоето мнение, в несъгласието ми с него? Напротив, това, че му отговарям, ясно показва, че го търпя. Но съм силно несъгласна. Две различни неща са това.
Ти не даваш никакви обосновки на това,което казваш. Само хвърляш разни добре познати лозунги в уморително безредие. Някакви сведения например, че Елинор рузвелт е лесбийка?
От приятел разбрах, че Г-н Курвоазия е известен интернет трол. Както между другото личи от фактологически неверните, логически неиздържаните й и крайно сексистките му изказвания по-горе.
Моля, игнорирайте жалките му опити да създава излишни драми.
@Ena,
добре звучи фразата, но нямаш доказателство.
Точно упоменатите дами са едни, а не написах и други, са част от… теоретиците. И Виржиния Улф е признала основата на своите убеждения. Познай коя от написаните й е идеолог?
К.
Йоана,
Каквото и да напишеш, няма да му угодиш на анонимния. Той си има определено мнение и е тук, за да го проповядва. Като видя изказване в стил „знам, че тези четири феминистки са лесбийки, следователно всички феминисти са лесбийки,“ ми става ясно, че на автора на твърдението целта му не е обмен на идеи.
@Petya,
спести си безпокойството. Феминизма не ми е борба дотолкова, доколкото не пречи.
Конкретната тема е лична. Не ми пречи, че е далеч от истината.
Уважавам правото на всеки да живее в собствен свят.
Оставам с добри чуства към дамите, които не приемат света на въпреки… И към тях бе насочена справката.
Kurvoazie (К.)
В блога на Майк Рам и мой коментар бе изтрит. Поводът – попитах го къде конкретно вижда „прояви на агресия и простотия“ в мненията, които са различни от неговото. Разбира се, не получих и отговор. Същият човек е писал статия за това колко е важно какъв образ си изграждаш в интернет. Същият този има и фирма. Той няма представа с какво се занимавам, но може да бъде сигурен, че неговите услуги няма да бъдат препоръчани от мен. Не виждам как човек, който открито не проявява елементарна търпимост към по-различно мнение от неговото, може да предоставя качествени консултантски услуги. А Ели по-горе уцели право в десятката причините за тази нетърпимост.
me
Когато се сблъскам с толкова ирационална омраза ми идва истерично да се разсмея… но после се сещам, че това ще бъде тълкувано като „женска слабост“.
Както Кайл беше казал в един свой коментар, когато спориш с глупав човек проблемът е, че той не разбира кога е загубил спора.
Тъкмо и аз се канех да напиша за Кайл, и тя Деня ме преварила. Той много хубаво ги правеше на салата такива, беше удоволствие да се наблюдава – с един такъв артистизъм и изтънченост, че просто седиш и се наслаждаваш на изкуството :)
Къде се загуби, защо не пише напоследък?
„Както виждаш, аз пиша за любов, а това чувство, за съжаление, ви е непознато на вас – феминистките.“
с малоумния си коментар майк рам ми нарани чувствата, сериозно. това момче толкова не е в час с нещата, че няма накъде просто, както и няма смисъл да му обясняваш каквото и да е. хора, които са в състояние да направят такова, а и подобно на целия му пост изказване, не просто не са чели, те са откровено много, много глупави.
петя, извинявам се за не изключително съдържателния коментар, обаче след като прочетох коментарите в блога се ядосах.
На мен пък създалата се ситуация ми е по-скоро смешна. Напомня ми за епизода от „Под игото,“ в който Генко Гинкин, подгонен от жена си кака Гинка, затова че я е издал на баща й чорбаджи Юрдан как меси пексимет за бунтовниците, се залоства в съседната стая и, спасен от чехъла на благоверната си, вика гордо: Аз съм мъж, пък ти си ми жена. В днешния случай Генко Гинкин си е кичнал име като от междузвездни войни и вместо да затръшне вратата си заключва коментарите. Но иначе сценарият е същият.
Хехе, Кайл продължава да обира всички лаври. А за нас, достойните противници, които го вдъхновяваха да рецитира Библиотеката – нито дума ц ц ц. Сблъсъкът top-down vs bottom-up е естествен и в него няма победители, има само резултати – новосформираните общи вери. Невроните водят същата борба помежду си. Хич не съм съгласен че тлъстият и ограничен чичо Гинкин може да предизвика подобна реакция, да не се обиждаме сега, що за повърхностни наблюдения…
@Ena,
Приключих коментарно единствено по причина убеждението – блогът е лично пространство и всеки дължи уважение. Петя сподели мисли, а за мен не е нужно да се доказвам навсякъде и на чужда цена, и за това уважих мнението.
Е, това се случи в процеса отговор на твоя коментар от 11.03/9.31 РМ, който единствен засегна казаното и прикритото в съществената част, но какво толкова.
Днешното продължение показва, че си е заслужавало да пренебрегна Петя единствено заради теб. Вероятно разбираш липсата на опасения по темата. Няма проблем да продължа обмяната на ‘идеи’, като ще приложа стандартната процедура да пропускам отклоненията, разширенията и емоционалните забежки.
От снощните мисли е останало това:
Постиженията под знака на феминизма са единствено допуснати, защото и когато в тях има обективност, в зависимост от географията. Естествено подкрепям борбите за социални, правни и сродни права, в страни от противопоставянето на двата пола, или от специфика на натурата.
Принципът ‘равен труд, равно заплащане’ смятам не ме прави феминист.
К.
K.
Дай ми пример за обективността, за която пишеш.
Няма стандарти за красота – красотата е нещо индивидуално, както и разбиранията за добро и зло. Това че някой хора не се вписват в преставите за красиво на мнозинството си е техен проблем.
Всички имаме равни шансове и това е записано в конституцията. Ако има нарушения, то те са индивидуални а не колективни.
Наистина не разбира защо толкова ви влече към социализма и уравниловката. Не всички имат еднакви възможности и това е естественно, съответно имат и различен стандарт на живот и доходи.
Пресен пример който ми се наложи да обяснявам тази седмица: двама колеги единия с над 10 години стаж другия само с 2. Младия има възнаграждение по-голямо от това на по-възрастния понеже има по-голям принос към фирмата защото работи по-ефективно, остава след официалното работно време и се занимава допълнително в къщи, другия имя бебе на 1-2 г което и си тръгва веднага след като приключи официалния работен ден, говори поне по няколко пъти с жена си по телефона и тн.
И още нещо: като цяло заплатите в една фирма са конфиденциална информация и не ми става ясно как сте се добрали до такава за да може да съдите че жените са по-ниско заплатени при равни други условия
Прясна статия в Култура точно по темата…
http://www.kultura.bg/article.php?id=15390
@Ena,
ти на изпит ли ме подлагаш!;)
На примависта абортите, избирателното право (в бг става скоро след 09.09’44, като поправка на Търновската конституция).
Най-прясното: закона за защита срещу домашното насилие (в процес на приемане).
Задълбочаване в посока мъжка и женска роля.
Академизма в теоретични разработки на тема феминизъм.
Интересен факт е многобройните организации, които по един или друг начин провеждат борба за женски права. Е, у нас не е така, но ехото въздейства.
И…
Последното старо, което ме впечатли е правото да си права в… тоалетната – феминистката фуния на шведите :)))))
И не си прави експерименти… ;)
Ти с какво ще се реваншираш?
К.
Супер, феминистките не мразят мъжете. Браво. Но защо на толкова много мъже им излиза пяна на устата, като чуят наименованието ‘феминизъм’ и защо за много мъже (а и жени) то все още е обидно?
Хм.
Като цяло ми прави впечатление, че в конкертни среди мъжете МРАЗЯТ феминистките. Любопитно.
Т.е. феминистките са обвинявани, че мразят мъжете, но мъжете, които мразят феминистките не чуват нито гък и това се приема едва ли не за нормално.
K.,
Не те изпитвам. Наистина исках пример, за да разбера какво искаш да кажеш. Съгласна съм, че за да бъдат широко приети феминистките искания, те трябва да бъдат приети за обективни, както и че понятието за обективност варира географски. Не съм наясно за какво точно сме несъгласни. Просто изгубих връзката.
eneya каза: „Т.е. феминистките са обвинявани, че мразят мъжете, но мъжете, които мразят феминистките не чуват нито гък и това се приема едва ли не за нормално.“
Приема се за нормално, защото феминизмът тук се смята за девиация (както каза една от коментаторките под един фруг пост май – за нея феминизъм е била мръсна дума доскоро; а и кой не е чувал средноинтелигентни известни жени да казват, че НЕ биха се определили като феминистки, сякаш това е някаква срамна болест) – и следователно мразенето му е нормално, както е нормално да мразиш мизантропията. Ако феминизмът се уравнява с мъжемразие, нормално е срещу него да има противоположна реакция с подобна сила. Проблемът е в неинформираността според мен.
Когато Петя пусна първия пост в този блог преди година, Майк Рам цъфна тук и заяви нещо като „Аз съм пуснал една рекламка за тебе на моя блог, надявам се, че нямаш нищо против. Айде, успех, ти си много умно момиче“. Просто да ти се додрайфа от покровителствения тон.
Отивам на блога му. Там пише нещо от сорта на „Авторката е много умно и хубаво момиче, ще стигне далеч“. Демек, Майк Рам се изживява като успяла фигура в блогосферата и дава на Петя благословията си. На мен това ми беше достатъчно и спрях да го чета.
Не знам какво си е мислил, че ще пише Петя („Искам мъжа ми да ми помага повечко, ама нищо де, любовта е най-важна и аз уважавам факта, че мъжкият интелект не е пригоден да си събира чорапите“?), но явно много го е разочаровала. Сигурно защото не му е станала клакьорка. Явно за мъж като Рам някаква си там под 30 хем да не демонстрира нужното уважение, хем да агитира другите жени да се осъзнаят, аааа… Петя, пробвал се е да те сложи на мястото ти, муахахахаха.
‘Но защо на толкова много мъже им излиза пяна на устата, като чуят наименованието ‘феминизъм’ и защо за много мъже (а и жени) то все още е обидно?
Хм.'(eneya)
Намекнах по-горе, че борбата срещу мъжкият ред не може да е борба срещу мъжете по принцип. Война между половете е безсмислена, ремево, където и да се е появявала, е била безуспешна, няма признание и развитие. А и така нареченият мъжки ред не е нарочно действие от мъжете, а обективна потребност, с различни компоненти. Лично правя разлика между социални права и доминация (съответно женска борба за доминация) на мъжкият пол.
Дребни основания.;)
В семейството, зад мъжа има жена, деца. Как борбата срещу мъжа ще успее, след като зад него има друга жена! За това първо трябва жени да се преборят, после да се мисли за мъжа. Двойките, семествата, са количество комбинации, които асолютно доминират сега, и винаги е било. Само количествено показва безсмисленост. Мъжът извън семейството не от уравнивиловка успява, а от борба с други мъже, жени, система. Всеки мъж се бори за работа, доходи, за благополучие на семейството – съпруга, деца; материално да постигне сигурност – условие за отглеждане на децата, а и лични жизнени нужди. Степента успеваемост вече може да се коментира, когато тя надхвърля потребността или е незаконосъобразна (има риск).
Наличието/липсата на мъжки качества определят желанието при жената.
Да, има жени, които сами се стравят с детето, с живота. Но, да погледнем от къде имат материалният старт – от родители или бивш съпруг; от нулата ли почват. Познавам жени, които не искат ‘перат чорапите на някой’. Няма проблем! Но, те са пренебрежимо количество; както и жените, които тотално отхвърлят мъжа. Остава онова количество, които искат, и след развод, мъж, любовта и признанието в мъжките очи след децата, след лудите години на младостта. Самотата не е желана, макар и в охолство. Заместителите не са оригинала.
Още по-дребно основание за подкрепа ми дава това:
‘Отвъд сексуалния полиморфизъм’, който вече е на ‘степен’, ВЕЧЕ се ‘поставя под въпрос както идентичността на всеки от нас, така и самата възможност за двойката и за естественото раждане’.(по Юлия Кръстева, ‘Има ли женски гении?’)
‘Масовизиращият феминизъм’, какво ли значи това???!;)))
‘Самият феминизъм, независимо от различните си течения в Европа и в Америка, не успя да убегне на тези глобализиращи цели и тази тенденция го склерозира в една войнственост без бъдеще, която, не признавайки самобитността на субекта, повярва, че може да затвори всички жени както всички пролетарии или целия Трети свят в едни колкото ожесточени, толкова и отчаяни претенции.'(Юлия Кръстева,’Има ли женски гении?’)
Kurvoazie
Следвайки логиката на линкове пускани тук, мисли, действия на някой дами… стигнах до извода, че представата какво е феминизъм, доволно често преминава граници, размива, подменя представи. Защо – всеки си знае! Ефекта е важен. Защото познаването на историята, развитието в комбинация с лични представи, в бг варианта, рискува (да не кажа е..) сам да се поставя някъде назад във времето. Питам се… кому е нужно!
Kurvoazie,
Напълно съм съгласна, че историята трябва да се познава. От тази гледна точка, не съм съгласна, че феминизмите непременно се борят с „мъжкия ред“. Либералният феминизъм, който е и най-приетият в политиката досега, претендира за признание и заплащане на традиционния женски труд и принос в рамките на мъжкия ред. И тук има достатъчно жени, които споделят идеите на либералния феминизъм, независимо дали го познават академично.
Пишеш: „представата какво е това феминизъм, доволно често преминава граници, размива, подменя представи.“ Мисля, че по-скоро в дискусиите се намесват различни аспекти на феминизмите. Това мен не ме тревожи.
Идеята за глобализиращ феминизъм е тревожна, но не виждам някъде да се е случила. Жени от развиващите се страни преформулират феминизма според собствените си културни ценности и се противопоставят на идеята, че феминизмът е нещо привнесено от запад. Чандра Моханти е писала много интересни неща по въпроса.
Последно, мисля, че мнението на Юлия Кръстева, за феминизма като глобализиращ не е най-меродавното. Нейно е изказването, че не е чела и няма желание да прочете Франц Фанон, защото написаното от него по повод на европейската психоанализа и колониализма не било в канона на френската психоанализа. Няма да се учудя при това й оношение, ако не е чела Чандра Моханти и други феминизсти извън западната академия.
Kurvoazie,
Какво е мнението ти за либералния феминизъм?
Теоретиците… на феминизма вероятно са точно толкова, колкото са и самите феминистки/сти. Тези, които развиват проблематики имат привилегията да обобщават, да се оборват взаимно. Практическите измерения са интересни, а и теоретиците освен на собствените си тези се облягат на действителността, която познават.
Филтрацията в процеса четене има пропускливост. В тази връзка Юлия К. ако в едно се приема, за друго със сигурност се отхвърля. Защо ‘тоталщината’ да е приятна!
Ако не харесвам блондита, то някоя с черни очи, привлекателна натура и характер, бих изтърпял, докато пак придобие естествените си дадености.
За да се намаца още името на Юлия К. и аз ще ти помогна. Джудит Бътлър също намира повод за критика в едно книжле. ;)
В едно няма да се съглася: ‘мъжкия ред’(патриархата) не е главното. Който и феминизъм да подхванем, все засяга мъжа. Изначално мъжа е предизвикателството. Как си представяш да пренапишем историята!
Разпознала си подкрепата, споделени виждания в либералния феминизъм – приемлив, защото би съществувал до изчерпване на темата – законовите пропуски за равнопоставеност, подчинен е на обективността, не противопоставя по полов признак. Само що пак ме питаш за нещо след като схващаш какво пиша!;)
Kurvoazie
Kurvoazie,
Нямам желание да мацам Кръстева. Приносът й в психоаналитичната литаратурна теория е значителен, макар да се е изсилвала в изказвания по повод на расата и психоанализата и да си има виждания за феминизма, които лично аз не споделям.
По повод на либералния феминизъм:: запознат ли си с делото Dubay vs. Wells: дело за правото на мъжа, да не издържа дете, когато е бил подведен от жената да прави секс без предпазни мерки, в резултат на което жената е забременяла. Dubay, ако рабирам правилно, загуби делото именно с помощта на либералния феминизъм.
Ena,
няма ме спор що е либерален феминизъм. Няма ме! Аз го разбирам, как ти още не го разбираш? Примерът ти иска да ме убеди в либералност или търси познание? И без него съм убеден в разбиранията си. Повече не е нужно.
Вероятно не само с този пример разполагаш. Той отново потвърждава моето виждане, че закона е този, който решава. Ако закон подлежи на промяна, ако няма закон, то се действа.
Л. феминизъм като защитник на женското ако влиза в действие, влиза. Както вероятно ще се намерят примери нефеминисти мъже и жени, изправени пред властта да искат промени. Каквато организация реши да защити право на човек, да го направи. Не ли по-важен крайният резултат!
Виждам, че задълбочаваш по нишката Юлия К.
Цитираното в контекста на темата, на посоката ми на писане, подкрепя виждането за излизане от нормалността. Тази нормалност, която не срещам тук в някой дами. Просто е.
Колко я отричаш ти, колко я приемам аз(ЮК), е разговор за авторитетност. Тя е далеч и от теб, и от мен. Какво може да ни ползва, това е важно, поне за мен. Тоталните отрицания много се родеят с това, което наричам войнстващ феминизъм/активизъм, тоест крайните форми на говорене, поведение, маниери.
Нещо наистина, както каза по-горе, не е ясно в какво точно е спора, освен създалият се с името Юлия К. И нямам причини да го поддържам.
К.
Kurvoazie,
Хубаво е, че не спорим, а си приказваме. За либералния феминизъм: отчитам постиженията му, но в много случаи той ощетява мъжа и допринася към имиджа на феминизма като войнствен.
Ena,
постиженията ЛФ отидоха настрана, а и оценките за войнстващите.
Казваш, че ‘в много случаи’ мъжът е ощетен.
Какво имаш предвид?
Достатъчен е и един пример.
К.