Мъжемразие

Една от най-честите реакции, които срещам откакто пиша този блог е, че въпросите, които обсъждаме тук са много сериозни и интересни, но отблъскват хората, защото проповядват омраза към мъжете. Не съм адресирала тези обвинения до момента, защото са абсолютно неоснователни. Съвсем доскоро си мислех, че не е възможно един интелигентен човек да прочете текст за домашното насилие срещу жените и в него да разчете „мъжете на сапун“. Коментари тук и в други блогове ме опровергават и за това реших, ей така за всеки случай, да го кажа в прав текст: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ.

Феминизмът е реакция срещу половата дискриминация, сексизма, мизогенията и патриархалните отношения. Сексизмът не е човек. Сексизмът е акт, действие, разбиране, нагласа. Патриархалните отношения не са мъж или жена, те са механизъм, логика, начин на мислене. Малко като в Библията… Бог не мрази грешника, Бог мрази греха. В този смисъл, обвиненията в мъжемразие са малко неоснователни, защото сексизмът не е единствено мъжки приоритет.

Както многократно е ставало на въпрос тук, много жени са носители на патриархални ценности и идеали. Това, че съм жена не ме прави по-малко податлива на сексизъм и това, че съм феминистка, не означава, че съм дълбоко наранена или разочарована от мъжете в живота си. Напротив, баща ми, дядовците ми, съпругът ми са хора, които уважавам дълбоко и които са прекрасен пример за това, как дори в едно традиционно общество като българското, мъжете и жените могат да живеят и да общуват като партньори. Всъщност точно те са причината да вярвам, че нещата, за които пиша тук не са врели-некипели наивни идеали, а нещо съвсем реалистично и лесно постижимо.

Смея да твърдя, че текстовете в тези блог рядко критикуват действията на конкретен човек: мъж или жена. Подходът като цяло е по-скоро структурен:

• Обсъждаме сексиските послания на рекламите (а не конкретния екип, който ги е създал, например)

• Организацията на работното място, която ограничава възможностите на жените за професионално развитие (а не шефа не еди-коя-си фирма)

• Стандартите за красота, които карат милиони жени по света да си докарват булимия, анорексия и всякакви леки и тежки форми на хранителни разстройства (а не мъжът, който е казал на жена си, че е дебела)

Т.е. дори когато обсъждаме конкретни примери на сексизъм или дискриминация, обикновено се съсредоточаваме върху действието; върху условията, които са го направили възможно; върху обществените нагласи, които го толерират.

Разбира се, това не винаги е възможно. Понякога извършителят не може да бъде отделен от действието си и когато това действие е сексистко или дискриминационно по някакъв друг начин, то трябва да бъде изобличено, за да не се повтаря и да не носи още негативи след себе си.

Пак повтарям: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ. Феминистките мразят сексизма. Не се борят за женско господство, матриархат или надмощие. Просто искат всички хора да имат равни възможности и шансове за лично и професионално развитие. Това е.