Празнувам осми март защото:
Текст на Боряна Росса:
Това е ден, в който се отбелязва борбата на жените за равни права, както и постигнатите победи.
В почти всички капиталистически страни този ден не се отбелязва, а камо ли празнува. Причината е проста – той винаги се е асоциирал с комунистическите идеи, защото предложение за неговото създаване е представено на Интернационална конференция на работещите жени, 1911 от Клара Цедкин, която предлага това да е 11 Март. Свързва се още с Русия, защото там за пръв път 8 ми март (отбелязващ демонстрацията на жените за мир и хляб) е обявен за официален държавен празник на солидарност между работещите жени по целия свят 1917 .
http://www.internationalwomensday.com/about.asp
Неправилна и исторически неграмотна е позицията на много от жените в пост-социалистическите страни, които казват, че няма причина за празник. Ето защо:
1.Причина за празник има. Празнуваме това, че от края на 19 век все повече страни дават право на жените да гласуват. Нима да не празнуваме това? Нима трябва да плачем? Преди всичко в социалистическите страни се разработват държавни програми за избавяне на жената от домашното робство (строеж на детски градини и столови), създаване на безплатно здравеопазване и университетско образование и поощряване на ограмотяването на жените от всякакъв произход, създаване на възможности за медицинска помощ при раждане и аборт, като по този начин се съкращава серизно смъртността както на бременни на майки и на деца. Провежда се ограмотяване на жените в тази област. Механизира се домашния, селския и производствения труд, като по този начин се облекчава труда на жените – те са дарени с ТРАКТОР (виж тук). Съветска Русия първа героизира труда на жените както във фабриката и на полето, така и майчинството и превръща тази героизация в държавна политика.* Развива политика за подпомагане на работещите и учещи майки.
2.Денят на майката, който празнуват в САЩ няма много общо със солидарността на всички жени по света в борбата им за равноправие. Денят на майката е потвърждаващ ТРАДИЦИОННАТА роля на жената да бъде само майка.
3.Това, че политическата причина за празник минава на заден план като много от празнуващите не знаят защо го правят е отделен въпрос. Това е проблем на всеки празник и религиозен и светски. Питайте хората защо минават под масата и се чукат с яйца на Великден и най-вече какво точно означава този празник – сигурна съм, че ще изтърсят някоя голяма глупост.
4.Защо да не кажем, че например няма смисъл да се празнуват дните на независимост? Не виждам защо борбата за независимост на раса, народ, етническа група е по-състоятелна от борбата за независимост и равноправие на жените. Ако сравним празнуването на националната независимост например с деня на жените и кажем, че първото трябва да се празнува а второто не – тогава отричаме усилията и успехите на всички жени, които са живели преди нас, в борбата им за равноправие. Това, че победата не е пълна, и че има много неща, които трябва да се правят е вярно, и нека говорим за това, но нека не забравяме, че преди нас е имало други. Понятието „пълна победа“ е също доста проблематично, но това можем да обсъдим друг път.
5. Не разбирам, какво означава да не празнуваме този празник, а само да го „отбелязваме“ . Как? Обменяме няколко мрачни емайла с приятелки, които и без това са феминистки и няма нужда да бъдат агитирани? Тогава „спасяваме“ всички останали, които не се интересуват от равноправие между половете от противното задължение поне в един ден от годината да отбележат, че такова нещо съществува има история и има проблеми, които трябва да се решават.
Пак искам да подчертая, че ако не обелязваме този ден с празник, а само с мрачни физиономии или плач, или ако направим този ден да бъде „само за жените“, а мъжете да не ни се пречкат с някакви цветя и поздравления – ние отнемаме възможността за солидарност на мъжете със жените. Естествено цветята, празникът или поздравленията не трябва да са празни – те трябва да означават нещо и за мъже и за жени и за всички останали, и те трябва да прерастват в отношение, към тези въпроси през цялата година. Дали това ще стане или до голяма степен зависи от всички – но нека да не седим начумерени в къщи и да изхвърляме цветята и парфюмите в боклука – нека да говорим защо са те. Празникът може да бъде и демонстрация http://www.pinkbloque.org/newps.html
– а тук вижте как говорят жените от началото на века: http://www.marxists.org/archive/kollonta/1920/womens-day.htm
6.Празнуването е най-лесният начин за напомняне на значението на празника. От както съм в САЩ реших да организирам празненства на 8-ми март, защото почти никой от моите колеги, особено мъже не е даже и чувал за този ден. Съответно цялата история на феминизма за повечето от тях завършва с някакви демонстрации на жени които развявали сутиени през 60те и „победили.“ На събития свързани със феминистки теми идват само жени, мъжете идват ако са принудени да посетят такива неща, заради университетски задължения. Много рядко някои от тях действително се интересуват. Тази сегрегация се преодолява само с празник и то с политически ангажиран празник. С проповядване не става. Затова 2007 направихме колективна изложба на жени, мъже и трансджендер от нашия департамент, които засягат проблемите на пола с изкуството си. Беше истински празник! Изкуството има силата да представя трудни за дискутиране въпроси по интересен начин, чувството за хумор естествено е също много важно – това според мен е единственият начин да се говори за колаборация между половете, а не за сегрегация или утвърждаване на традиционни роли. Смехът и веселието са също оръжие! Тази година Дара Грийвалд организира прожекция на документални филми за историята на женските движения в САЩ. Независимо, че е политически много ангажиран човек, преди аз да заговоря за 8-ми март, тя не беше много наясно за какво става дума. Тази година тя сама организира събитие, което събира хора с различен пол.
7.След като ги поздравих , няколко жени от по-старите поколения днес ми казаха: „Радвам се, че все пак някой помни…!“
Затова празнувайте осми март! Ако толкова пък ви дразнят парфюмите , направете планина от сутиени, залейте ги с парфюм и ги подпалете! Организирайте бой с цветя! На толкова омразните сапуни напишете имена на велики жени като Александра Колонтай, Роза Люксембург, Клара Цедкин, Ема Голдман, Симон ДеБовар, Юлия Кръстева, Румяна войвода, Валери Соланас, Беназир Бхуто и ги подарете обратно! Печелете сърца, не ги убивайте!
Широко разпространеното клише, че „комунистите“ били лишили жените от женственост и насила ги били превърнали в „кранистки, трактористки, миячки на кораби, миньорки и тъкачки многомашиннички“ е просто глупаво. Жените винаги са работели в селското стопанство, били са тъкачки и са работели в много трудни условия във фабриките, освен това са гледали и деца, но никой не е наричал това „героизъм“. Преди статута на работничката да бъде издигнат до геройски, тя винаги е била най-ниско платения и смятан за непълноценен работник, защото е физически по-слаба (поне такъв е стереотипа), защото може да забременее, детето може да й пречи и въобще създава само проблеми. Не е вярно, че комунистите са натикали всички високообразовани жени в корабостроителни фабрики и са ги направили заварчици. Точно обратното – ако имаш добро образование, ти трябва да го използваш. Има две изключения – едното е репресии към жени с буржоазен произход, които репресии обаче се случват в определен период от време и нямат масов характер. За сравнение много по-масов характер получи превръщането на високообразовани хора в продавачи на чорапи в началото на 90-те с „идването“ на капитализма. Тази невъзможност за реализация на интелектуален потенциал продължава и до ден днешен, особено в БГ. Аз смятам, че това е репресия. И то масова. Например почти цялото поколение от силно изявени студенти в художествената академия, завършили в края на деветдесетте не живеят(ем) в БГ или не работят по специалността си. Програмисти емигрират всеки ден.
Второто изключение по време на социализма, при което високо образовани жени са ставали работичнки е доброволна смяна на интелектуална професия с физическа (Блага Димитрова „Пътуване към себе си“) по идеологически причини, като преодоляване на полови или класови различия и понятие за саможертва.
Openly Feminist 
8-ми март – ден на труженичката, празникът не може да избяга от комунистическите си корени, а фактът че в куп бивши комунистически страни е и официален е показателен на кого върши работа. Мен ми е интересно защо на 3-ти март не се правят подаръци на мъжете, след като основно те са били замесени в битките по освобождението ни, как така се получава, че на жените за щяло и нещяло като 8-ми март е едва ли не задължително да им се подари нещо, а за мъжете няма такъв ден, ако изключим денят на влюбените, но дори и да има – примерно 3-ти март, как днешните лайнарчета могат да бъдат отнесени към хората участвали в освобождението ни, че да им се подарява нещо? по същата логика, нищо не трябва да се подарява и на жените – ВИЕ не сте тези, които са се преборили за правата, не заслужавате никакви подаръци, точно това се има предвид под почитане – да нека има такова, както на 3-ти март почитаме освободителите ни, но без подаръци и цветя моля
Една дребна забележка: Името на Клара Цеткин се пише с „т“ по средата. „Цедкин“ вероятно произлиза от „цедка“, но няма нищо общо с нея.
Факт е, че 8-ми март е празник, измислен от комунистите и поради това беше упорито отричан на запад. Днес, обаче, нещата са се променили. Той се нарича „International Woman’s Day“ и се празнува както в Щатите, така и в Канада, Австралия и други капиталистически страни, с което ореолът му, създаден от комунистическата идеология, постепенно избледнява.
странно, когато майк каза че се празнува в щатите, веднага реагирах „не е вярно“ – тук наистина никой няма идея, че днес е празник на жената. приятелките, с които говорих по темата, се радваха че имаме такъв ден в България.
Но справката показва, че и тук е офишъл, просто крайно неизвестен
А ето как ние отпразнувахме 8-ми март: http://tinyurl.com/93hdcs
Покрай бъзиците, относно вчерашната дата, на сутрешното кафе един колега мисля формулира най-точно нещата: Аз празник нямам и не съм празнувал нищо, който счита че има празник да почерпи.
Единственият ден, с който можех да сравня 8-ми март, беше 1-ви юни, денят на детето. Децата, като безправни и ограничени през цялото време, имаха един фалшив ден в годината „за себе си“, за който следваше да бъдат благодарни. По комунистическо време, немалко от самите деца бяха ангажирани в „празнуването“ на деня, и се получаваше нещо като ден от детето за Детето (празник в името на едно вьображаемо, мистично Дете, за което всичко се правеше).
Преди мислех, че празнуването на 8-ми март е като в една болница да се празнува ден на здравето, но текстът на Боряна Росса е въздействащ и убеждава. Бих искал да възразя само по отношение на твърдението, че работа за програмисти и художници няма – напротив, има. В момента съм заобиколен от художници и програмисти, повечето по-добре платени от мен. Това е по-добре отколкото една фалшива икономика, крепяща се на неработещи идеали.
Абсолютно не е вярно, че 8 март е празник измислен от комунистите. Предложен е по идея на Германската Социалдемократическа партия, в началото на 20 век, преди да да се появи дори СССР. И преди това е имало демострации за равни права около тази дата в различни страни, специално в САЩ, организирани от синдикати и от Американската социалистическа пратия.
Също така не е вярно, че не се е празнувал другаде освен в социалистическите страни. 8 март е популярен и масов в Западна Европа, особено в Германия, Франция, Италия, където (на последното място) го наричат и деня на мимозите.
аз живея от 5 години в Германия и мога да ви уверя, че дори да е официален презник, не е нито популярен, нито масов. същото важи и за Франция.
Няма общо по темата, но все пак ми се стори интересно. http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1279856
Мерси за линка!!!
Руанда е страшен пример за това как участието на жените в обществения живот и политиката на една страна води до ускорено положително развитие в държавата. Руанда е един от класическите случаи, които се преподават на студенти по политология и международно развитие.
Петя пак се излага. Уважаема, Петя не знаете ли, че съотношението на жени/мъже с право на глас в Руанда е 3/1???? И какво излиза, че в парламента жените пак са под 50%… Тааа викаш, класически случай който се преподава на студентите… и на тези студенти какво по-точно се преподава???? По време на геноцида в Руанда бяха избивани предимно мъжете, жените бяха само изнасилвани (да знам, че сега всички ще ми скочите отгоре)и затова сега си живеят в техния „угандийски женски“ рай.
Харесвам осми март, независимо от комунистическото наследтсвто на този празник конкретно в България. Хубав е всеки празник, който ни напомня да оценим това, което жените (с помощта на много мъже) са постигнали, както и да осмислим проблемите, които остава да бъдат разрешени. Ето връзка към текст на Г. Марков за осми март от Задочните репортажи: http://www.chitanka.info/lib/text/2898/53#textstart
ngc7293, слънце мое ненагледно,
Не виждам никаква логика в твоето изказване. Но понеже съм по-възпитана от теб, ще се опитам да ти обясня отново. Преди геноцида, Руанда (като повечето държави по света) се управлява от мъже. След геноцида… защото броят мъже драстично намалява и заради квотния принцип, въведен от правителството, броят на жените в държавното и местното управление се увеличава. От 94-та насам участието на жените постоянно се увеличава и надвишава задължителните по закон 30% женско присъствие. Промените в Руанда не се изчерпват с промяната в половия баланс. Политическата обстановка е сравнително стабилна, а икономиката на страната непрекъснато се подобрява. Данните рефлектират данни от корпоративни проучвания, които показват, че компании с по-голяма концентрация на жени в ръководните позиции се справят по-добре от такива, които са управлявани само от мъже.
Ако беше прочел статията, която изпрати Петър щеше сам да ги научиш тези неща. Ама нали е по-лесно да кажеш глей я тая как се излага отколкото да допуснеш, че твоята информация е невярна или най-малкото непълна.
Ена:
Супер мерси за линка към текста на Георги Марков.
Хубаво – разбрахме защо Боряна Роса празнува.
Сега ако разберем и защо останалите жени по света празнуват ще ни бъде полезно.
Въпреки тежките размишления накрая пак ще опрем до нумерологията – сакралното число 8 е в основата на солидарността между половете.
айс,
ама и ти зорлем търсиш срещу какво да роптаеш тук.
Боряна, далеч не е било изключение по време на комунизма това да се натикат интелигентни жени (а и мъже) в работническата класа, без право на избор. Без достъп до образование. Или въпреки образованието. Примери има не един и два, спри се в прозиволно избрана софийска градинка и си поговори с хората ей така – ще видиш само оттам колко истории ще изскочат. Комунизмът само привидно се опитваше уж да промени нещата, но по негово време жените си останаха в подчинена позиция спрямо мъжа. Ако не беше така, нашите майки нямаше масово да работят наравно с бащите ни и въпреки това да се грижат за всичко в домакинството. Домашни уреди за облекчаване на труда навлязоха масово едва след привидния край на системата. Преди това домакините ахваха при вида на перящите прахосмукачки от немските каталози, издавани още през 70те, докато тук да имаш „Перла“ се считаше за лукс. И да, знам откъде тръгва празника, и да – знам и кои държави го превъзнасят. И категорично отказвам да го празнувам. В същите тези държави абортите се забраняваха, презервативи и контрацептиви не се продаваха в аптеките, за какви права на жените в онова време говорим? Феминистка съм и се определям като такава още от 7-8 годишно дете. Но отказвам да празнувам нещо, което за мен лично е толкова обременено. Тhe personal IS very political.
@ jilov
dobro sravnenie, i vse pak moje da e razlichno, stiga da iskame, i guess
Петя, не, опитвам да намеря смисъл в съществуването на тази дата. Не го намерих досега. Повечето коментари са пълна боза. Особено интеуегентните.
айс, при бай далай намираш ли такава причина?
Разбира се, в теб ми беше надеждата. Очаквах да се появиш и да разчупиш шаблоните… Чудя се обаче дали има поне теоретична възможност твоето послание да докосне средностатистическия женски мозък. Тогава би се получил истински празник, такъв какъвто е замислен.
не подценяваш ли малко „средностатистическия мозък“ (няма да казвам женски, щото няма разлика между мозъците, или вярваш че има?)
Добре де, аз не разбрах Петя празнува ли 8 март или не, защото предходният пост беше против, а този е за, ясно ми е, че целта е да се погледнат и двете гледни точки, но не става ясно дали тя самата признава празника или не. :)
С женския мозък имах предвид че основните виновници за опорочаването на собствения си празник са именно жените, не че има разлика между мозъците (е, освен в теглото :) Мъжете едва ли държат да се охарчват за подаръци, по-евтино ще им излезе да са солидарни с борбата…
Mr. Ice,
Мъжете, които гледат на осми март като „охарчване“, наистина по-добре да не участват в него. Интересно е, че на наскоро привнесения консуматорски Св. Валентин не се гледа толкова негативно. Вероятно защото осми март по произход е политически и ден на жената, а на любовта като повод за пазаруване. Чувствата ми спрямо 8 март са смесени. Помня как седем-осем годишна питах майка ми защо няма ден на мъжа и тя ми отговори, за да подкачи баща ми най-вече, „защото на мъжете всички останали дни са им празник.“ Но имаше и нещо вярно в този коментар, ако се отнесе към поколението работещи жени, които сега са на 60 и по-възрастни. Осми март, при цялата си протиречива история в България, предизвиква размисли и противоречия, като в този и предишния пост на Петя. Заради това празнувам осми март, а не Св. Валентин. На 14 февруари празнувам Трифон Зарезан. Празнувала съм Св. Валентин веднъж в Англия, където празникът има по-различна традиция от американската. В английския Св. Валентин има нещо от карнавалното „разрешение“ за прекрачване на правилата и това ми харесва много.
Да се чете: „а НЕ на любовта като повод за пазаруване“
eneya:
Публикувах два силни текста, които на пръв поглед заемат противоречащи си позиции. И двата са убедителни. Чувствата ми към 8-ми март са объркани. Това е.
eneya hodi se grymni shtom ne razbirash neshto :)
@Петя, мерси. Ако си го била каала по-нагоре, прощавай, че съм те накарала да се повтаряш. :)
Поради горните съображения, моите приятели не знаят дали да ми честитят 8 март или не. Когато осъзнах, че аз самата не знам дали да не го празнувам, защото го свързам с комунизма, с „жената-майка“, или да го празнувам, защото без осмомартениците нямаше да имам право на равни възможности, тогава приех популярната максима „празнувам всички празници“…и без това не са много. Реално 2-дена по-късно твърдо мога да заявя, че този празник, тази дата е важна и все още необходима. Причините са, че главно на 8-ми март жените получаваме трибуна. За разлика от времето на комунизма, когато жените получаваха стихчета от децата в детската градина, сега получаваме и възможност активно да заявим позицията си. Темите за равните възможности, за насилието върху жени и проблемът с преескпонирането на женската сексуалност се харчат поне на осми март, в прайм тайма, във всички медии. Само заради последното ще празнувам 8-ми март и догодина.
И не, не искам подаръци, само разбиране – лично и обществено.
Мерси за линковете за Руанда и за демонстрацията в солидарност с Костадина Кунева.
Мисля, че трябва да поясня какво имам предвид под думата „празнувам“, макар че мислех че е вече ясно. Празнуването за мене е активно действие, а не седене на маса. Пуснах линка към текста на Колонтай 1920 за 8-ми март , защото тя използва думата „празнувам“ за да нарече с нея демонстрации и митинги с конкретни искания, които освен това са направени в памет, в името на или „празнуващи“ постигнати победи.
Никой не обърна внимание на изкуството или на арт активизма, като начин за изразяване на политически идеи и празнуване …може би не стана ясно. Линка към Пинк Блок е едно от нещата, за които говоря. Ето линк към тяхно „празнуване“ по Чикагските улици. :
http://www.youtube.com/watch?v=-_yjbBwxNjI
Ето тук линк към сайта на групата Осми март:
http://8mart.cult.bg/
която е основана от Алла Георгиева, Мария Василева, Аделина Попнеделева, Надя Ляхова и др (може би пропускам някой, или не всички се смятат за основателки, съжалявам за неточността, но исках да спомена имена). Това е група от художнички с куратор М. Василева, която съществува от края на деветдесетте и се занимава с женско изкуство. Аз участвах в някои от проектите – спомената съм като Б. Драгоева. Сайта е малко стар, но важен.
Последно: текста на Г. Марков е мачистки и вреден, макар че има и добри страни. Той поддържа идеята, за това, че жената и мъжът имат традиционни роли. Има няколко провала в него, които нямам време да анализирам, но интересното е, че той обвинява преди всичко жените за увеличилите се разводи. Продължаващата експлоатация на жената в къщи той по никакъв начин не определя като функция на патриархалните взаимоотношения, които продължават да съществуват в обществото независимо от пропагандираната идеология за равенство. Много от жените не са успели да се справят с мъжете си и да ги накарат да им помагат в домашната работа. Това е домашен проблем, не държавен.
Какво означава това: „“прибавете механичното пренасяне на служебни ядове, горчивини и проблеми в семейната атмосфера, плюс потискащото чувство за задължително и неизбежно трудово еднообразие на всеки делник “ През живота си не съм виждала някоя домакиня да каже че делникът и е по-разнообразен от жена която ходи на работа. Освен това съм сигурна, че мъж който не се интересува от жена си ще се дразни от „механично пренесените служебни ядове“ точно толкова, колкото от „домакинските ядове“. А домакински ядове има…
Какво означава това:
„Стойчо (мъжът й) може да ми помага само в събота и неделя.“
Защо само в събота и неделя? Може би защото се смята традиционно, че той е по-уморения? Или че той има право да си намери по-важна работа от тази на жена си? Че гледането на деца е женска работа? Освен това „свръхчовешката заетост на жената“ идва най-често от „втория работен ден“ – да изчисти, да напазарува, да се грижи за детето – защо това не се анализира в текста на Марков?
Какво означава това: „Празниците са за жените и за децата.“ – мъжете явно са толкова сериозни и важни в своите занимания и в печеленето на пари, че не им е до празници…
Какво означава това: „физическите особености на жената. „? Някъде в този блог писах за оценяването на женския труд с по-ниска заплата, защото той не е силов. От това следва клишето, че женския труд е по-малко важен. Естествено, затова жените ще търсят по-добро заплащане и ще ходят да стават миньорки (филмът „Северна страна“) , защото със заплата на шивачка няма как да сколасат. Ето тези неща обаче ги няма при марков, той говори за някаква природна натуралност, дадености и други такива глупости.
Марков регистрира проблеми като недостатъчна грижа за бременнни и млади майки, за това е прав. Той регистрира сексуалната неграмотност и грубост на много мъже. Това е добре. Но той не говори КЪДЕ са причините, и че причините са в мъжете, както и в жените, които не са узрели да се борят за правата си в къщи. И за тия неща има пак много писано в този блог
Това, че има много разведени самотни жени всъщност не показва, че прекрасното традиционно българско патриархално семейство се е развалило, защото жените ходят на работа. Разводите показват, че в семействата има патриархална експлоатация, и слава богу, че нравите в обществото са се изменили, и жените могат да се освободят от съпрузите си като ги напуснат.
За филма Матриархат мога да прочета цяла лекция. Не съм съгласна.
Последно – много колежки на майка ми искат да работят след пенсия. Защо ли? Заради заплата? Не . Аз съм говорила с тях – те обичат работата си. Интересна им е. И никога не са се развеждали….
Боряна,
не съм съгласна с това тълкуване на Марков. Той казва много ясно, че след като жените масово тръгват на работа, плахият глас на покорната домакиня изчезва, жените настояват да имат глас в семейните решения и го получават, някои образовани жени успяват да направят кариера според желанието си. Марков по-скоро критикува това, че комунистическата система не дава на жената реален избор да е домакиня, ако го иска, както и че сферата на услугите не е уредена така, че да помогне на жената да съчетава домакинската и професионалната работа. И това беше напълно вярно. За всяко нещо се висеше на опашки например. И по мои впечатления мнозинството български от поколението на нашите майки искат да работят. Но това не беше непременно желанието на нашите баби. Баба ми, родена през 1919 беше завършила професионална гимназия (учели са ги да на шев и кройка, готварство, счетоводство и други умения, които по онова време са се считали важни, за да е жената добра домакиня) и никога не си е умирала да работи нито във фабрика, нито като инкасаторка или друг вид чиновничка, а искаше да бъде именно домакиня, както и приятелките й от близкия й кръг. Също и майка ми, макар да си обича работата и да няма намерение да се пенсионира скоро, хич не беше щастлива, че едва шест месеца след като роди брат ми, трябваше да се върне на работа. Защото финансовото ни положение го изискваше, а майчинските явно не са стигали. И сега, сред нашите връстнички има жени, които искат и са предимно майки и доманкини въпреки висшето си образование. Това не е моя избор, но се радвам, че има жени, които могат да направят този избор свободно. Съгласна съм, че текстът на Марков не е феминистки. Той няма и претенции за това. Вярно е, че не му и хрумва, че мъжете могат да се включват по-активно в домакинската работа. Въпреки това, текстът му ми се струва добър анализ, от специфичната му позиция, на положението на жените от онова време.
ПП. Забележката, че празниците са жените и децата не я прави Марков, а негов колега, когото Марков цитира.
Аз също съм на мнението на Ена във връзка с репортажа на Марков. Положението на жената по време на социализма беше точно такова, каквото той го описва. Системата обявява проблемът за решен – на хартия жените са равни. На практика обаче – не. Аз познавам само двама български мъже на възраст над 50 години, които активно участват в домакинските дейности. Всички останали очакват от съпругите си да се грижат за домакинството и децата. Няма да споменавам колко пъти съм чувала мнения, пак предимно от възрастни мъже, че инженер не е професия за жена. Но секретарка и мед. сестра е. Квотите в университетите, даже и в средните училища, съществуват до ден днешен. За да влезе жена в специалност медицина, например, трябва да има пълни шестици на изпитите си, докато на мъжете и малко по-нисък успех им е достатъчен. А след това каква борба настава – жените биват окуражавани да стават общопрактиуващи лекари и педиатри, но не и хирурзи. Лично познавам лекар, жена, която е практикувала хирургия в две държави извън България, но тук с активни усилия и старание успяха да я откажат от тази й дейност.
В моя гимназиален клас например, винаги жените сме били най-силни по математика и всички други точни науки. Но преподавателите помагаха и насърчаваха повече момчетата. Накрая се получи така, че много малка част от момичетата се ориентираха към инженерни специалности, а сравнително посредствени момчета отидоха да учат точно такива.
Та мисълта ми е, че резултатите от тази система са налице и сега, и че Марков всъщност рисува съвсем реалистична картина.
me
Тук много се напълни с коментари, а темата за квотите е много интересна. Петя, може ли да отвориш нова тема, за да дискутираме този въпрос? Аз лично нямам установено мнение за тях и бих искала да чуя аргументирани позиции, за да си създам.
Съгласен съм с Ена по всички точки… Както винаги. Ако стана феминист, да знаете на кой се дължи.
Mama mia, Mr. Ice,
Така се тъгва то по наклонената плоскост на феминизма:).