Времето е пари
27.02.2009
В днешния брой на Washington Post се разисква поредния феномен, продукт на световната финансова криза: insourcing. В стремежа си да пестят пари, много хора избират сами да вършат неща, за които до съвсем наскоро са плащали. Авторът дава дълъг списък от примери:
- Приготвянето на храна
- Грижата за децата
- Почистването на дома
- Грижата за двора и градината
- Поддръжката на автомобилите
И така. Когато нямаме пари, започваме сами да вършим разни неща за себе си и за семейството си. А повечето от тези неща, виждаш ли, са все задачи и задължения, традиционно изпълнявани от жените.
Както коментира Кейт Хардинг, времето е пари…. разбира се, освен в случая, в който става въпрос за времето на жените.
***
Още постинги по темата:
Колко домашна работа създава един съпруг на жена си?
6 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Или аз не съм в крачка с времето или не си права. Все още не съм се заженил, не съм и живял дълго с жена, но:
– По-добър готвач съм от всичките ми бивши приятелки и ми прави кеф да готвя. Редовно аз храня жената до себе си.
– За деца не съм се грижил, но изключвайки, че съм хипер гнуслив (с риск да хвана хепатит от това както баща ми преди мен) нямам нищо против. Децата много ме обичат по някаква необяснима за мен причина.
– Родителите ми заедно се грижеха навремето за двора, отглеждаха хризантеми и ги продаваха. Но почти цялата тежест падаше върху баща ми, между другото.. а той все още си се занимава със земеделие.
– За автомобилите… Много жени са по-наясно от мен за тези машини, аз дори книжка нямам.
Никога не съм разбирал феминизма в днешната му форма – може да съм наивен и да не виждам нещата, но според мен двата пола са равнопоставени. Поне в западната част на света. Така и трябва да бъде, разбира се. Но именно различията (физическите и не само) между двата пола определят и различните им „функции“ в обществото и в семейството.
В крайна сметка представи си жена миньор – няма лошо, предполагам, но физически трудно би могла да бъде конкурент на повечето мъже. Поне в общия случай.
Лъчко:
Хубаво е, че готвиш и обичаш децата. И двете занимания могат да бъдат изключително приятни и човек не бива да се лишава от тях, просто защото обществото му диктува обратното.
Примерите, които даваш от личния си живот обаче не кореспондират на социологическите данни. Проучванията показват, че масово жените все още са основните отговорници за регулярните домашни задължения. Ето тук данни от британско проучване от 2000, което имам под ръка: http://www.statistics.gov.uk/CCI/nugget.asp?ID=288
Мога да приложа още много подобни, просто в момента нямам време.
Прав си, че различията между половете обуславят разликите между социалните роли на мъжете и жените. В голяма степен е така и така трябва да бъде. Проблемът е, че много често жените и мъжете биват ограничавани в това какво да правят, как да се държат, какво да мислят и чувстват… само заради половата им принадлежност в случаи, когато половата принадлежност няма нищо общо.
Случаят с домашната работа е точно такъв. Нищо във физиката или психиката на една жена не я прави особено подходяща за извършването на такива дейности като пране, гладене на дрехи, миене на прозорци и т.н. и т.н.
Преди време четох една страхотна книга – сбрник от статии за изменящите се роли на жените от Третия свят (най-общо казано) в глобален план, книгата се казва „Глобалната жена“. В една от статиите беше защитена тезата, че една от основните причини жените в бедните страни масово да напускат страните и семействата си, за да бъдат домашни помощници и детегледачки в богати страни, е отказът на мъжете да споделят домашната работа с жените си. Жените излизат от кухнята и тръгват на работа масово, но в кухнята не остава никой. Но мъжете, въпреки че приемат жените в своята традиционна сфера – професионалния живот – отказват да споделят тяхната. И кой бива извикан да запълни празното традиционно място на жената? Други жени. Какво всъщност се е променило?
Тези неща имат тендценцията да се саморегулират с времето, ако двамата съпрузи са достатъчн рационални. Един ден чистиш повече, друг път по – малко, винаги някой ще включи аларма, ако се усети използван, а другият ще компенсира. Случаят е идеалн, разбира се и не мога да говоря за друго семейство освен моето, но при нас се забелязва тази тенденция (подкрепена у от умението да масажирам с часове и със силен ефект) :) Идеята е, че когат обичаш някого, ти го поставяш поне на своето ниво в съзнанието си, ако не и над теб, така че това се грижи за развновесието. Въяросът е колко хора се обичат взаимно и колко са рационални.
извинявам се за изядените и сбъркани букви :(
а кога е нямало insourcing в България? и щом кризата го произвежда, кога е нямало при нас :(