Такъми: Петя

Предричам, че Такъмите на Еленко, ще се превърнат в българското 25 Random Things About Me. Аз с радост писах 25-те неща и с голяма радост се включвам и в този мийм. Дет се вика, човек никога не знае от къде може да научи нещо интересно.

Ако четете през reader или някакъв друг агрегатор, не можете да видите красивата галерия, която сглобих с помоща на PictoBrowser.

1. Лаптопът: ASUS Eee PC.
Използвам го от седем месеца и нямам абсолютно никакви оплаквания. Купих го, защото в един светъл ден старият ми компютър просто спря, а нямах бюджетирани пари за „истински“ лаптоп. Този хубавец струваше има-няма $350 и ми върши идеална работа. Използвам го като word processor и за браузване. Харда е много малък, няма място почти за нищо. Но в резултат на това откривам предимствата на cloud computing и складирам всички ценни файлове във външен хард. Никога през живота си не съм била толкова спокойна за дигиталното си имущество. Компютърчето е с размера на по-дебела книга и го нося в дамската си чанта без да ми тежи. Клавиатурата и монитора (очевидно) са по-дребосъчни от обикновено, но свикнах с тях точна за две дена и не ми създават никакви проблеми.

2. Удобни обувки на ток: Levi’s.
Преди години отказвах да нося високи обувки, защото бях убедена, че не е възможно да се качиш на токове и да се чувстваш човек. Това, разбира се, е мит. Тези тук са на Levi’s и имат меки възглавнички отпред на ходилата, точно там където напрежението е най-голямо. Знам, че ще си помислите, че преувеличавам, но наистина… тези обувки са почти толкова удобни, колкото маратонки. Виж т.7

3. Адаптер
Вкъщи имаме много такива, защото живеем както в България, така и в Щатите и драмата с електрониката и разните съпровождащи пособия по принцип е голяма. Този тук специално е удобен, защото конвертира от американската към европейската мрежа и от европейската към американската. Брандът е неизвестен. Приятелски съвет: най-голям избор + концентрация на експертиза относно такъв тип устройства можете да намерите в магазините по големите международни летища.

4. Френска преса за кафе
За ужас на майка ми ви показвам непочистената ни френска преса за кафе. Ако обичате да пиете силно кафе с много дъх и аромат, това е начинЪТ да го постигнете при домашни условия. Френската преса струва към 40 лева, ако не се лъжа, и съм виждала да се продават в магазините Genesis. Слагате кафето на дъното, доливате гореща (но не вряла вода), чакате 5 минутки и готово. Освен това, ако сте любители на капучиното, можете да използвате пресата и за направата на гъсто пяна. Ммммм.

5. Телефон: Nokia 2610
Получих я безплатно като сключихме договора си с T-Mobile, имах възможност да избирам от него и няколко модела SAMSUNG. Реших, че едва ли особено ще се гордея с този модел, но едва ли ще бъда разочарована. И така. Нищо особено, но абсолютно задоволително. Като сме заговорили за телефони, някой може ли да препоръча телефон, който да се използва в САЩ и Европа?

6. Фотоапарат: Canon Powershot A510
Този фотоапарат е на 100 години, скърца от всякъде, реагира със 20 секунди закъснение. Когато ми трябват небрежни снимки (партита, туристически али-бали)… върши супер работа. Когато ми трябва нещо по-така… имам си съпруг-фотограф, който не напуска дома без камера и пътува с най-малко пет различни фотоапарата.

7. Маратонки: New Balance
Ако трябва да запомните нещо от мен… то това са тези обувки. Да знаете! ПО-УДОБНИ НЯМА! Признавам, аз много не спортувам… така че просто няма начин да износя маратонки, но тези така както ги гледате са от 2004-та и едва ли скоро ще се наложи да ги сменям.

8. Музиката:
Музиката е съвместна собственост с мъжа ми. Т.е. той е колекционирал, а аз само се наслаждавам. Грамофонът е SONY, усилвателят е ONKYO. Доколкото знам, и двата по на 20-ина години. Слушаме неща на винил или през Last.fm. Аз не разполагам с мобилен плейър, тъй като съм почти сляпа. Когато слушам музика на улицата, изпадавам в пълна дезориентация.

9. Часовник: CASIO
Миналото лято много усилено търсех електронен часовник с калкулатор. Като бях малка, момчетата имаха такива (ахъммм), на нас момиченцата не ни се полагаше. Намерих един в някакъв магазин на Пиротска, но понеже тези часовници попадат във винтидж категорията, моделът, на който попаднах струваше 300 лева и мерси, ама, не мерси. Тогава най-случайно намерих този розовият на една сергийка в Sky City. Изглежда почти толкова ретро колкото тези с калкулаторите, но цената беше далеч по-приемлива (30 лв.)

Tag-вам Веско, Петър, Василена, Деня, Никола и Иван. Айде да видим дали след две седмици Капитал ще последва примера на New York Times и ще опише странните навици на уеб-поколението