Осъвместяване на работа и родителство
Във връзка с разговорите за Рашида Дати, жените, бизнеса, децата, високите държавни позиции и дали и как всичко това може да се осъвместява, искам да напомня нещо. И то е доста просто: работното място е човешка конструкция. Няма нищо естествено-биологично-натурално в една офис-сграда или едно работно време. Хората са ги измислили. И даже, не точно ХОРАТА, а някакви особено ранобудни ергени.
40-часовата седмица в офис или някаква подобна обстановка отговарят на човешки реалности от началото на миналия век. Както писах при Милена, тогава от мъжете се е изисквало да бъдат емоционално-недоразвити, да нямат абсолютно никакъв интерес към децата си и да изкарват пари, с които да издържат челяд и съпруга. От жените се очаквало да бъдат невротични майки и домакини, без интереси, интелект или мнение. В такъв тип общество, не е проблем да се изисква от един служител да бъде физически на разположение 40 часа в седмицата, че и повече.
В началото на ХХI век обаче си мисля, че семейния живот е малко по-различен. Отношенията между жените и мъжете доста често са по-скоро партньорски. Бащите имат нужда от активна връзка с децата си. За повечето майки, въпросът дали да работят или да гледат децата си звучи абсурдно. Разбира се, че искат да правят и двете. Тези промени за положителни, нали така?
Проблемите произтичат от факта, че работното място все още не е реорганизирано достатъчно добре, че да рефлектира динамиката на съвременните човешки отношения. Тъпо е, например, да очакваш двама родители да се явяват на работа в 8 сутринта, при положение, че училището на децата им отваря в 9. Или да се учудваш, че една жена не може да се върне на работа веднага след като е родила детето си. Това физически просто не е възможно.
Мисля, че дотук всички сме на едно мнение. Разликата идва от това какви изводи правим от изложената информация. Виждам, че някои хора приемат всичко това като знак, че жената просто трябва да се примири, че никога няма да може напълно да осъвмести кариерата с майчинството и че трябва да избере кое от двете е приоритет за нея. Или бащата трябва да приеме, че децата му винаги ще го уважават, но няма да си бъдат близки, защото той физически отсъства от живота им. А пък, ако някой родител гледа децата си сам… да му мисли… щото той/тя пък е съвсем извън всякакви потенциални възможности за професионален успех.
Моята позиция е, че това е абсолютно инертна реакция. И ако нещата стоят по този начин в момента, това е по-скоро поради липса на въображение и някаква странна патриархално обоснована апатия. Не е задължително да бъде така и има милиони примери, че има и друг начин. Ще ви дам пример от собствения си живот.
В бившата ми работа, в договора ни беше записано, че трябва да работим по 40 часа на седмица. Повечето хора отивахме на работа между 9 и 11 и си тръгвахме между 5 и 7 часа. Имаше случаи, в които хората работеха до по-късно. Един път един колега-програмист беше сънувал някакъв модул и посред нощ се беше метнал на мотора до офиса, кодил квото кодил, и след това се прибрал да си доспи. Доколкото знам, имаше поне няколко човека, които идваха на работа към 8 и си тръгваха най-късно в 5. Някои от тях бяха майки с малки бебенца. Някои от тях бяха просто по-ранобудни колеги. Ако на някой му изникнеше нещо извънредно, шефовете ни никога не са имали нищо против да излезем по-рано от работа и съответно да си изработим часовете в следващите няколко дни. Освен това, по време на бременност, някои от колежките работеха от вкъщи и идваха в офиса за срещи с клиенти, разни там по-големи тийм-срещи. И т.н., и т.н. Няма смисъл да обяснявам, че тази схема продължава да работи безотказно и е една от причините, поради които фирмата се радва на щастливи лоялни служители. В момента не работя в Нетейдж, защото с Кайл вече не живеем в София, но съм толкова впечатлена от начина, по който е организиран труда там, че винаги когато имам възможност разказвам за компанията. Белким някой вземе, че се замисли и последва примера.
Та, с две думи, не е невъзможно да осъвместяващ работата с родителството. Не само, че не е невъзможно. Дори напротив, съвсем реално е. И съдейки по хората около мен, които го правят, е доста приятно и удовлетворително. Работните условия могат да се модулират и това би трябвало да се случва по начин, който отговаря на реалните изисквания на служителите. И който ви обяснява „в големия бизнес е по-различно“ или ви казва, че е наивно да очаквате баланс и хармония в живота си… не го слушайте. Той просто има много тесен кръгозор.
Openly Feminist 
Чудесен анализ, Петя. Също съм работила на не-фиксирано работно време и трябва да се съглася, че това е възможно най-доброто решение не само за родителите с малки деца, но и за абсолютно всички.
Докато следвах редовно, работех в студио за анимация, където единственото часово ограничение беше да свършиш работата навреме, при което успешно съчетавах работа и учене. По-късно ми се наложи да работя на фиксирано работно време и възникна проблем – тъй като съм сова, ми е по-лесно да работя цяла нощ, отколкото да стана рано сутринта. Преди обяд така или иначе съм неизползваема, а тъкмо когато работата ми потръгне, почват да ме гонят, понеже работното време свършило.
Много добре казано. Но трудно разбираемо за по- голямата част от работодателите. В досегашният ми трудов опит само в една фирма положението беше съобразено по този начин, но предполагам че е така поради това, че естеството на работа на всички служители беше спазване на срокове, които всеки сам преценяваше как да ги изпълни и това, че в работата се изискваше креативност, която не идва по график и служителите с течение на времето бяха наложили най- добрия начин за работа.
Много хубаво, идеята е чудесна! Обаче ми се иска да не се прилага само в разни компютърни фирми, офиси т.н. Колко процента от хората работят в тези сфери? Ами тези които работят във фабрики, където по някога се работи на три смени, друг път работното време от 40 часа седмично се разтяга до 60-70…, продавачките по магазините които имат най-ужасяващите работни времена, някои по 16 часа на ден без почивка дори…А аз преди години работех в една фабрика в Благоевград, където работното време ни беше 8 часа първа смяна, 8 часа почивка т.е отиваш си в къщи ядеш , къпеш се и два часа сън, после отново 8 часа работа и така месеци наред без прекъсване за събота и неделя…Аз тогава не бях семейна, нито имах деца, но повечето хора бяха, и повечето бяха жени. Жени които на всичко отгоре като се прибираха използваха двата си часа за сън да видят детето за 5 минути, да сготвят на мъжа(…), да сервират на него и родителите му…Имах една колежка, чийто мъж довеждаше дъщеря и като се разплачеше за майка си и сядаха от вън на едно хълмче така на нивото на прозореца, беше голям и се виждаше първия етаж перфектно, та водеше детето да и покаже от вън къде е майка и, да я види, иначе не се засичаха почти…Не се бъркайте, не говоря са 19 век, аз съм 30 годишна, това се случваше в България преди 13години, а сигурно и още се случва. Знам, че на хората с 40 часова работна седмица в офис малко ги вълнува работническата класа по фабриките, и с право се оплаква от собствените си проблеми. Даже това е хубаво, ако не се оплакваме и борим за промени никога няма да има развитие. Но аз си мисля, повече за ония които останаха в оная фабрика и другите подобни…За тях мисля, и ми се струва, че никога няма да доживеят да видят 40 часова работна седмица, та ако ще със скапано и ненормално разпределено работно време…А и си мисля, че те не са нито по-малко хора, нито по-малко майки и бащи…Идеята ми е , че трябва да се мисли за глобални промени на всички нива…
работата в офис започва много по-често в 9:00 вместо в 8:00, а първият час в училище в 8:00 или дори 7:30 (заради смените) отколкото в 9:00
Петя, донякъде ми взе думата от устата с този постинг, за което ти благодаря. Казала си го супер и постингът много добре отразява и моето мнение по темата. Бизнес светът вече далеч не изглежда и не е нужно да изглежда като в играта Монополи и е неизбежно в него да се вкара малко респект към семейството и личния живот, тъй като това са най-важните неща за повечето хора.
Очевидно не си в час с децата щом твърдиш че училището започва в 8 или 9 – първа смяна започва в 07:30
Фрази като „Разбира се, че искат да правят и двете.“ и „Мисля, че дотук всички сме на едно мнение.“ ме докарват до умиление – очевидно не допускаш че може да има мнение различно от твоето.
„Повечето хора отивахме на работа между 9 и 11 и си тръгвахме между 5 и 7 часа.“ – нещо не ми излиза аритметиката как се получава 40 часова работна седмица.
И да ИТ бизнеса е гъвкав но не това важи за много други сфери. Още повече че аз лично не познавам някой който работи в тази свера да спазва 8 часов работен ден – обиновенно е повече. От 15 г с това си изкарвам хляба и смея да твърдя че имам достачно наблюдения.
Мисля че приемаш желаното за възможно повече отколкото здравия разум позволява.
Всъшност ми е много интересно (не че нямам бивши колеги е NetAge та да питам) какъв е този шедул и как са му направени тасковете и тайминг-а така че хората работещи по отделните таскове да не се застъпват или изчакват при работно време когато всеки си идва когато си иска.
Как ще стане да си тръгне някой в 5или 9 при положение че има коференс кол с клиента си който е на западното крайбрежие? При нас те започват в 18:00 часа и продължават 2-3 часа.
И на последно място – ако съм решил че за мен работата е по-важна от това да имам семейство и деца и искам да се посветя на нея защо трябва да ми се забранява това и да влизам в регулации по отношение на време за работа, заплащане и т.н. уравниловка?
Мъжът ми бачка като investment analyst, аз се занимавам с финансирането в организация за човешки права.
И двамата никой не ни засича в колко сме се появили на работа и в колко сме си тръгнали. Очаква се работата да е свършена и да си спазваш уговорките с екипа или външни хора. При нас нямаме мобилна платформа за работа, но при мъжа ми има и се ползва активно в името на баланса личен/работен живот. Шефът му в момента е в друг щат, където с жена си осиновяват третото си дете. И така хем той може да липсва колкото иска, хем може да си поработва, колкото пожелае.
Въобще, искам да кажа, че решения съществуват и не е нужно да си в офиса 9 до 5, с 1/2 час строгог почивка, за да си ефективен работник.
Здравей Петя,
Не знам къде да ти пиша, затова в коментарите, надявам се е ок?
Трудно ми е да ти опиша каква луда радост беше след като открих OpenlyFeminist. Откакто съм тръгнала на училище се опитвам да говоря за жените, мъжете и нередностите, които виждам ежедневно в тази област; и до ден днешен почти никой не е съгласен с мен – жени и мъже; и почти всички смятат, че всичко това ми вреди и ме прави нещастна (което изобщо не е вярно). Неизбежната реакция „не мислиш ли, че малко прекаляваш?“ ме обижда и напоследък обезсърчава. Затова съм много щастлива, че намерих блога ти и мога свободно да споделям мнението и наблюденията си по темата, която винаги ме е вълнувала най-много.
ИЗчетох доста мнения за майчинството в коментарите под предходната статия за Рашида Дати и тази. Освен че на много места е изказано мнението, че повечето майки естествено биха избрали детето си пред кариерата, доста често е споменат и биологичният императив, както и обществените нагласи спрямо майчинството и родителството въобще, та всичко това ми припомни нещо, за което напоследък си мисля – какво се случва с жените, които не искат да стават майки – никога, изобщо и с никакви средства. Съжалявам, още не съм успяла да разгледам подробно блога, има ли сред по-старите публикации нещо по тази тема? Тя ме вълнува много, защото колкото пъти съм споменала, че не съм сигурна дали бих искала да имам деца, получавам насреща почти идентична реакция от всички: не ми вярват или ми казват, че ще ми дойде времето. Никой не смята един такъв евентуален избор за възможен, камо ли заслужаващ поне толкова уважение, колкото се полага на всеки друг личен избор. Което ме кара да си мисля, защо произвеждането на потомство не е толкова личен избор, а има и някакъв елемент на сякаш подразбиращ се всеобщ интерес, сякаш аз като жена с матка и яйцеклетки съм длъжна да ги употребя за някаква дейност от обществен интерес? Или нежеланието да бъдеш майка се прима за девиация от нормалността на биологично ниво? Съжалявам, че така неясно, не съм си подредила добре мислите по въпроса, затова ще ми е много итересно да видя други мнения и перспективи по въпроса.
Сърдечни поздравления и благодарности за този блог!
Йоана
Драги жени,
Творчески организации (и програмистите влизат там, даа, даа) винаги ще предлагат свободи от сорта на плаващо работно време, но те не го правят с мисъл за бъдния ден на всеобщо равенство, а заради едната пуста ефективност. Няма вече кой да приреве за доброто старо време на мъжка часовникова точност, бизнесът се адаптира към новите реалности по-бързо от всеки хуманитаризъм. Факт. Когато работиш с компютър няма голямо значение кога ще го пуснеш. Но ако работиш във фабрика? Едва ли всички машини ще тръгнат само защото си наумил че след 3 бири можеш да шиеш висша мода. Ами сферата на услугите? Представяте ли си лелките в разните каси за всевъзможни разплащания да сложат бележка на вратата – няма ме, кърмя! Или работникът на строежа да каже – ще дойда в 12 че съм обещал на малката да обличаме куклите (само пример). Толкоз за анализа.
Виктория,
Каква фабрика е тази, за която пишеш? Би ли могла да разкажеш повече? Тук не сме обръщали достатъчно внимание на жените, които работят при такив условия в България.
Мr. Ice,
Самият факт, че пишеш за „лелките“ в обслужващата сфера, а не за служителите или нещо друго gender-неутрално заслужава анализ. Вярно, че „лелките“ на такива позиции в общинската и прочее администрация в България не оставят бележка „Кърмя“ на вратата. Вместо това не малко от тях просто си клатят краката, пият кафета и не обслужват клиенти, без да оставят каквато и да било бележка. Лично аз бих се зарадвала много повече ако видя бележка „Кърмя и ще се върна в еди колко си часа. Дотогава можете да бъдете обслужени на гише номер еди кой си“ и „лелката“ действително да се върне в уречения час, отколкото да продължава сегашната ситуация.
Калинчо, пиле,
Нали преди известно време обЕсняваше (според собствения ти кривопис) как с брат ти сте били отличници на випуска? Там не са ли ти казвали, че в българския език няма думи „таскове,“ „шедул“ и „тайминг“? Или ти може би отменяш погрешно зададени команди на компютъра с „цанцел“?
За тези, които питат как стоят нещата с неквалифицирания труд, сферата на услугите и пр.: Аз освен опит в корпоративния свят, имам и такъв в сферата на услугите, но не в България. Работила съм в хотел и ресторант, и мога да ви уверя, че почти всички колеги работехме на плаващо време. Никога не е било всички сервитьори/камериери и пр. да започват и свършват работа по едно и също време. Щом там може, значи и на други места може.
Колкото до въпросите как така в офиса идвали в еди-колко си часа и кой така ги оставял – много е лесно. Правила съм графици и смени на мой екип. Никога не съм правила проблеми, когато на някой му се е налагало да дойде по-късно, да си тръгне по-рано, да отиде на лекар, или да ходи на изпит в университета. Когато знаеш как да организираш работата и какво точно се изисква от служителите, нещата се организират лесно. И когато служителите ти се радват на такива неща, като възможност да съчетаят работата с други задължения, тогава са много по-доволни и дават повече от себе си. А да, в екипа ни имаше и майка с дете. След като постъпи на работа при нас сподели с огромно задоволство, че за нейно огромно учудване и щастие на интервюто никой не я е попитал как ще съчетава семейните си задължения и грижите за детето с работата.
„Имате ли деца?“, „Кой ще ви гледа децата?“ и подобни са почти задължителни въпроси на интервю за работа в България… Не ги е срам, питат си шефовете…
Йоана, споделям гнева ти по въпроса за жените, които не искат да имат деца. Мнението в България е, че всяка жена трябва да е майка и само да смее да не роди, вечно ще се шушне и коментира.
Йоана, ако съдиш само по написаното тук, си в голяма заблуда. Масово жените избират кариерата пред майчинството, дори кариерата да е най-обикновена работа. Днешният свят е така подреден, че индивидуализмът придобива генерална важност, личният живот на майката, свързан с работата и социалните контакти, много често се нарежда по приоритет пред грижите за детето. Непрекъснато се чуват клишетата, че ако майката не се чувства щастлива вкъщи, по-добре да се върне на работа, а детето все ще се намери кой да го гледа.
За да не изпитват чувство на вина, родителите са убедени, че това е най-доброто за детето и наскоро прочетох култовия бисер, че детето трябвало да бъде в своята ‘естествена среда’, т.е. сред други бебета в яслата, а не при майка си.
Смята се, че децата остават да си ги гледат само жените, които нямат кариера, които ги мързи да работят или които са прекалено глупави, за да правят друго.
Изобщо не се притеснявай, че не искаш деца. Просто се опитай да си отстояваш мнението с по-добри аргументи, когато говориш на тази тема.
Иначе се приема, че децата не са въпрос на личен избор, а подразбираща се част от живота, защото хората имат инстинкт да се размножават, без който не бихме оцелели като вид и мисля, че едва ли точно това се опитваш да поставиш под въпрос.
Но благодарение на разума си, хората успяват да се преборят с един или друг инстинкт, така че и с този ще се преборим рано или късно.
Аз също като теб чакам с нетърпение изграждането на общество, в което родителството ще е въпрос на личен избор и смятам, че това ще бъде едно много по-добро общество. Направо като в Гатака :)
Само едно не ми е ясно. Защо всички, които упорито се борят за правото на жените да не раждат деца, са феминисти. Ако някой може да ми обясни, ще ми е интересно да науча. Стига обяснението да не, че се борим за всички права на жените и това е едно от тях, защото това не е истинската причина ;)
Ена, това беше една шивашка фабрика в Благоевград. Една от многото, условията на работа бяха подобни почти във всички такива места. Случвало се е да ме заключват от вън за да не си тръгнем преди да сме свършили работата, понякога донасяха банички и даже веднъж ни ги пъхнаха под вратата да не би някоя да избяга когато отключват…, това на друго място, не във фабриката която споменах в началото. На други места не ми плащаха , а един час „извънредно“ беше по два лева някъде на теория плюс това…Наистина не се обръща много внимание на по-неквалифицираните работници или на по-слабо квалифицираните, а те имат най-малкото същите проблеми, а ако не и…Както и да е, това което постигнаха тези фабрики е естествено да ни изгонят от родните ни места, аз заминах в друга държава (което е най-хубавото което можa да ми се случи в тоя живот) и повечето също, даже все повече се питам кой е останал…Аз се надявах, че това вече не е така, че нещата са се променили, но май си е почти същото и сега, с тая разлика, че вече цеховете са полупразни. Страшно е!
Конкретните примери за това как еди-кой-си работодател е организирал работата на служителите си не са чаааак толкова важни. Моите хора са правили неща, които са отговаряли на нуждите на колегите ми и очевидно не са пречели на корпоративната ефективност. Помагали са, даже. Това не е означава, че схемата, която описах би работила във всякакви индустрии, за всякакви хора. Denia, Yana, Xquisite разказаха и други варианти. Идеята е, че не е необходимо да приемаме която и да било организация на работното място за фиксирана даденост.
gimli:
Какво лошо намираш в борбата за правото на жените да избират да нямат деца? Това не означава, че феминистките мразят децата… мисля, че тук има някакво недоразумение…
Victoria:
Страшно ти благодаря за коментарите… звучат като сцени от „Жерминал“. Пълен кошмар. Мерси много, че ги каза тези неща… дори, ако имаш възможност… много ще се радвам да напишеш отделен постинг за Openly Feminist… какво си изпитала, защото хората трябва да знаем.
Аз докато пиша тук напълно ясно осъзнавам, че повечето от текстовете ми представят гледната точна на финансово-стабилни, образовани, привилегировани (хетеросексуални) хора. А това съвсем не е единствената гледна точка… Радвам се, че си успяла да преудолееш трудностите. Възхищавам се на смелоста ти. Понякога най-трудното е да осъзнаеш, че би могъл да живееш и по-добър живот. И да повярваш, че го заслужаваш.
Yoana:
Пусни ми мейл на openlyfeminist [at] gmail [dot] com. You are NOT alone! Welcome to the crew!:D
Ена,
Не можеш да даваш България за пример в каквото и да е. Нямах предвид нашата страна въпреки че използвах нейна карикатура. Не сме чак толкова уникални. Услугите в световен мащаб заемат огромен пазарен дял и те трябва да са с фиксирано работно време за да могат творците да си направят плановете. Не мога да си представя свят в който всеки работи когато му кефне. Как ще стане?
Точно пък за сферата на услугите винаги съм имала едно голямо неудобство.
По едно време работех от 10 до 19 часа и ми беше адски неудобно, че когато ми трябва да си купя нещо, никога не мога да хвана отворен магазин. Никой не отваряше преди 10 часа и или трябваше да закъснея за работа, или да си тръгна малко по-рано и докато обикалям тичешком, магазините да хлопват кепенци пред мен един по един, понеже те пък работеха най-късно до 19:30.
Същата работа беше, когато трябваше да ходя на зъболекар. За да се придвижа в софийския трафик до зъболекаря си и после до работа, ми трябваше половин ден отпуска. Не стига, че съм се бъхтала да търча по задръстванията, ами после трябва да стоя на работа още 4 допълнителни часа или да работя в събота!
Постоянно си задавах въпроса само на мен ли ми пречи това, по магазините само безработни и мутреси ли ходят?
Веднъж пък трябваше да си взема едно направление (първи и последен път в живота ми) и преследвах личната лекарка в продължение на 3 седмици! В началото не успявах да се придвижа от работа до поликлиниката толкова бързо, че да и хвана работното време, после установих, че тя си тръгва малко по-рано ако няма хора и накрая я приклещих сутрин, но пък пред кабинета имаше няколко километра бабички. И стигнах до извода, че и отпуска да си взема, няма да ми е достатъчно, за да се сдобия с проклетото направление.
Същите проблеми съм имала с фризьорски и козметични салони, с шивашки ателиета, фитнес зали и всякакви други обслужващи сфери. Не защото не работят в събота и неделя, а именно защото цялата им клиентела се тъпче да ги посети точно тогава, понеже никой не може да го направи, докато е на работа.
Интересно, ако не работеха в събота и неделя, какъв щеше да е смисълът от тях?
Според мен цялата система има нужда от сериозно преосмисляне на работното време и видовете смени, но се чудя дали само на мен ми е неудобно така…
Петя, нищо лошо няма в това, жените да не искат да имат деца. Даже е чудесно да имат право на избор. Интересно ми е защо най-популярният профил на феминистката е жена с кариера, често работеща в сфера, в която се изявяват предимно мъже, оценяваща успеха си на индивидуални постижения, нежелаеща да губи кариерата и личния си живот заради деца, независимо дали е готова да направи жертвата да ги роди или въобще не се занимава с тях. Интересно ми е защо е феминизъм да копираш мъжкия стил на поведение и живот, да оценяваш успехите си по мъжките критерии за успех, да се дистанцираш от основната привилегия на жените, смятайки я за минус.
Ще се радвам Йоана да ми отговори, но и всякакви други смислени и аргументирани отговори ще приветствам.
Пак да кажа, не виждам нищо лошо в този начин на мислене или поведение, просто ми е чудно защо се нарича феминизъм, а не антифеминизъм, както според мен му подхожда повече.
Gimli,
Мисля, че има много причини разбирането за феминизма като успех на жените в мъжки професии и въобще мъжки стил на живот да е най-популярното, макар да е много неправилно. Една от тях е, че повечето специализирани професии, в които жените почват да навлизат през 20 век (и за което феминистите настояват) традиционно са били мъжки: архитектура, инженерни науки, медицина (като лекарки, не сестри или акушерки) и пр. Често се забравя, че едно от настояванията на либералния феминизъм например е жените да имат право на работно време, съобразено с изискванията, произтичащи от ролята им на майки.
Виктория,
Това наисина е много страшно. Бях чувала такива неща, но никога досега лично от човек, който ги е преживял. Радвам се, че си успяла да се махнеш. А от нашите фемизнизми има нужда именно на таива места.
Въпреки, че досега не са ме заключвали в сградата, където работя, за да не избягам, трябва да ви уверя, че историята на Виктория не е единствена и че специално в края на 90’те и началото на 21 век, в България масово се отнасяха безкрайно зле с работещите хора, дори и в офиси, дори и в София. Сигурна съм, че и до ден днешен има такива случаи. Без да омаловажавам историята на Виктория ни най-малко (все пак баща ми също е работел при сходни условия), ще споделя за офисната работа. Вие ще си направите изводите.
Годините са началото на 21 век. В София. Студентка съм. Понеже лекциите и упражненията ми са задължителни и няма как да отсъствам, а пък парите са безкрайно малко, трябва да работя, за предпочитане почасово. Професорите, всичките привилегировани още от соц време, гледаха на това като на проказа. Както и да е, ориентирм се аз към почасова работа. Ходя на интервюта, одобряват ме бързичко – попадам в категорията евтин студент. Нито един работодател не иска да подпише с теб договор – нито трудов, нито граждански. Намери се един шеф, който за работа в школата му по английски плащаше по 1 – 1.20 лв. на час и предлагаше все пак договор. При предлаганите от него брой часове и 50 лв не можеше да изкараш на месец. В офисите като преводач (или някаква административна работа) за половин работен ден даваха около 150 лв. Без договор. Стандартно беше поне няколко пъти в годината да ти забавят заплатата с по 2-3-4 месеца. В едната от фирмите имахме служител, който не беше вземал заплата около 6 месеца. Сега си представете какво е да не вземеш заплатата си навреме в България. Родителите ми нямаха никаква възможност да ми помагат. Спестяванията ми бяха никакви и се стапяха при всяко забавяне на заплата. Получавала съм редовно предупреждения за неплатени сметки и опасността да остана без покрив над главата си беше голяма. Чудиш се как да изкараш цял ден само на една баничка, че е най-евтино и за друга храна пари няма. Няма и от кой да вземеш назаем – приятелите ти са все в положение близко до твоето – без трудов договор, със заплащане от около 1.2 на час, и със забавени заплати. Родителите също, при тях даже още по-зле, че и по възраст ги дискриминират за работа. Моя колежка беше споделяла, че сменя няколко работи поред, и от всякъде се маха заради такива ситуации. Новият ни шеф й обещал коректно заплащане. Разбира се, той също не ни плащаше навреме. Но намираше време да плаща таксите на сина си в частен университет, както и сметка за мобилен телефон от порядъка на 200-300 лв., и да купува всякакви глезотийки за семейните му. Да не говорим и че формираше заплащането си като „половин заплата от средната за София“, което според него беше един месец 120 лв.,следвашия 100 лв, след това може 130, ако има празник. Никога не знаеш колко ще се смилят да дадат.
Та в същото време, трябва и да ходиш на лекции, да четеш, да ходиш на изпити. Докато се чудиш и пресмяташ как да изкараш цял месец на 50 лв – да, с толкова съм карала много често. Не ми се мисли за колегата с 6-месечното забавяне на заплатата – той имаше малко дете.
Друга типична ситуация в типична мутренска фирма – пак без договор, пак предимно студенти, на всички се плаща на ръка. Броят се парите пред всички. Виждаш как едни тънички банкнотки застават пред всички колеги – пак около 100на лева. Пред мениджърката – първа приятелка на мутрите-собственици, застава тлъста пачка с 50-тарки. Пред очите на всички. Тези с тънките пачки (даже и пачки не могат да се нарекат) вършат цялата работа – остават нерегламентирано в извънработно време, не им се плаща за това, рабира се. Не им се плаща редовно даже и това, което им се полага.
Та толкова за офисната ситуация, имам още много такива истории и подробности, сега представете си пък какво е било във фабриките и складовете.
Мр. Айс, тук никой не говори за ходене на работа „когато ти скимне“, а за друг вид график и отчетност.
Гимли, не знаех, че това бил най-често срещаният профил на феминистката.
Аз работя във феминизирана професия, искам деца и не съм забелязвала феминистките около мен да са с профила, който описваш.
Много интересен пост (като повечето в блога).
Малко личен опит ще си позволя да споделя. Не съм очаквала, че ще намеря работа, където няма да ми се налага да заковавам в точен час, който е безумно ранен от моя гледна точка (аз съм голям поспаливец и съм по-активна следобед).
Но има фирми в България, основно работещи в сферата на т.нар. свободни професии, където наистина работното време е твърде условно понятие. И като попаднах на такова място, направо се родих, а КПД-то ми скочи неимоверно. При нас който има работа рано сутрин, я върши от къщи, тъй като оръжията на нашия труд са всъщност компютър и добра интернет връзка :) После докъм обед офиса се пълни с хора, а отчетността на свършения труд не е по присъствени часове, а по отчет за заработени часове по клиенти. Така всяка седмица си се вижда кой колко е работил, а кога точно – негова си е работата, важно е крайният срок да е спазен. Така един от колегите работи основно от 16 до 22 часа, друг – в неделя и т.н. Но за работодателя е важен крайният продукт – качеството и времето на финализирането му.
Това според мен е най-добрият вариант, когато искаш от хората си максимална креативност и адекватност в напрегнати ситуации – служителите ти са отпочинали и могат да се радват на пълноценен личен живот, който неминуемо влияе на настроението им и в работата.
Петя, много ти благодаря за поканата да напиша пост за опенли феминист, може и да се възползвам от нея :). Истината обаче е , че бих предпочела да не си спомням онези фабрики, а и виждам, че не само по този тип фирми е било така в онези времена…
Ена, представа нямаш колко си права, че по тези места има крещяща нужда от феминизъм и писания! Да не говорим, че в повечето случаи работещите там са прости жени които бяха подложени системно на всякакъв вид тормоз професионален, семеен, обществен…без дори да го забележат, защото просто това беше всичко което познаваха, и аз в това число по това време бях на почти същото дередже всъщност, та…Там именно има нужда, но е много трудно да се достигне до тези хора, те едва ли ще четат тази страница, и едва ли могат да си я наберат сами и да искат…
Виктория, казваш нещо много, много важно, което е често обратен аргумент в този блог за това, че феминизмът в България е абсолютно излишен и прекален, защото жените никой не ги подтиска, а боркините за женски права да отидели в арабските страни.
Хората, които използват този аргумент не знаят и не се интересуват от проблемите, които съществуват в стотици такива фабрички и други маргинални места, където жените са подтискани и малтретирани в собствената си страна. Ако ли пък случайно дочуят за такива случаи, си казват, че тeзи жени си го заслужават, защото са си глупави да го позволяват.
gimli каза: „Интересно ми е защо е феминизъм да копираш мъжкия стил на поведение и живот, да оценяваш успехите си по мъжките критерии за успех, да се дистанцираш от основната привилегия на жените, смятайки я за минус.“
Аз също съм се чудила за това и макар че знанията ми областта на академичната дисциплина women studies са ограничени, не е ли това един от основните проблеми на третата вълна – как да се определи женската идентичност без залитания в една от двете крайности.
Искам да уточня, че аз изобщо не смятам майчинството за минус, нито съм кариеристка в какъвто и да било смисъл. Имам хуманитарно образование и по професия съм преводач. Никога не съм била амбициозна. Освен това казах, че не знам дали искам да имам деца, а не че със сигурност не искам. Определено не изпитвам някакъв копнеж, който ми описват повечето по-възрастни от мен жени и който според тях е свързан с биологическия ми часовник (а съм на 26). Идеята да осиновя дете и да го отгледам сама например ми допада много повече, отколкото тази да родя собствени и да ги гледам с партньор – но наистина не мога да обясня защо това е така. Не ме е страх от физическите аспекти на бременността; много обичам бебета; разбирам се чудесно с племенницата си, която е на 4. Наистина, бих искала да мога да дам причина за липсата на ентусиазъм по отношение на майчинството у мен, но не мога. Всъщност точно тази необходимост, това очакване от страна на всекиго наоколо да имам някаква специфична причина за тази явно ненормална липса на майчински въжделения понякога сериозно ме дразни. Защото всички ме карат да се чувствам сбъркана за това, че не проявявам изглежда едно съвсем естествено желание за всяка жена.
Петя, ще ти пиша, благодаря много!
ех тази корпоративна идилийка и проблеми с гъвкавото работно време!
виктория и размисли, според мен няма нужда от феминизъм в тези фабрики, а от молотов коктейли по собствениците и окупация на шибания цех, където работниците да притежават и средствата за производство и крайния продукт.
виктория, гледай the take, това е документален филм на наоми клайн за окупираните фабрики в аржентина след голямата криза с валутния борд там.
във филма работниците казват, че като притежават фабриките печелят много повече пари, работят много по добре, защото е за самите тях, също могат да влагат много повече в самото производство като се махнат разни идиоти като генерални мениджъри и хора от рекламния и не знам си кви отдели, които не произвеждат абсолютно нищо, но взимат най-много пари.
http://www.youtube.com/watch?v=LEzXln5kbuw
ето го филма и в youtube, като изгледаш 1вата част, просто кликни на the take 2/9 линка под прозореца
Epistemic,
Ако тези жени осъзнаят, че ги мачкат (защото според Виктория не осъзнават, непознавайки друга реалност), сами ще стигнат до идеята за коктейла молотов. Въпросът е именно как да се стигне до тях. Мисля, че тук Виктория, която познава ситуацията, би могла да даде най-удачните идеи.
Анонимна,
Знам, че в София ставаха такива злоупотреби в преводаческите фирми и езиковите школи. Моя приятелка, преводачка от испански, й плащаха 2 лева на страница превод през
1998, докато на мен ми плащаха минимум пет, и тя представа си нямаше, че я прецакват. И тогава, и сега обаче имаше недостиг на добри преводачи и я взеха в агенцията, към която аз работех. После дойдоха и други нейни колеги. От другата агенция, като видяха, че остават без преводачи, качиха заплащането. С Фабриките, сигурна съм, ситуацията е различна, особено ако една фабрика е основния поминък на хората в някое неголямо населено място.
Във връзка с ниското заплащане във фабриките, всъщност се радвам, че хората започнаха да се оглеждат за препитание в чужбина,макар да съм далеч от мисълта, че там е розово и идеално. Поне дават ясен сигнал, че не са готови да търпят българската ситуация на безнаказаност до безкрайност.
Много работодатели в България започнаха да виждат ефекта от липсата и на квалифицирана, и на неквалифицирана работна ръка и не мога да кажа, че ми се е доплакало за тях.
Ena, никъде не съм казала, че слагам знак за равенство между това, което се случваше по офисите и това във фабриките. Напротив, даже завърших обяснението си с това: щом като по офисите е нормално да има такива злоупотреби, представи си какво се случва по други места.
Освен това случаите, които описвам, далеч не са изолирани. Аз също упорито се опитвах да търся по-добър начин, живяла съм и в чужбина. Намерих и в България място на работа, като студентка още, където поне бяха коректни със заплащането. И въпреки това не се съпбразяваха със служителите, почти всички работеха без тоговори, почти никой не си знаеше правата, и те системно биваха нарушавани, просто по-прикитичко. Повярвай ми, моят випуск в университета се състоеше от над 100 души, като почти всички сме се познавали поне бегло и коментирахме редовно какво се случва на пазара, за да можем да си помагаме взаимно и да знаем откъде да бягаме.
В случая не е важно това, че ти си уцелила място, което е било коректно. Важно е друго – защо това се е смятало за изключение, а не за норма. Защо се е смятало за изключение някой да си търси правата? А и да те попитам все пак (не искам да прозвучи нападателно, далеч не е така) ти на квартира ли си живяла тогава и имало ли е някой, който да ти помага финансово? Защото когато разчиташ само на себе си, когато няма какво да ядеш и могат да те изхвърлят навън, а около теб ситуацията е преобладавщо некоректна, тогава е много, много трудно. Не го пожелавам на никого.
Не е и нужно даже да споменавам какво бе отношението на мениджърите (особено мъжете) в подобни фирми. Как гордо са заявявали пред всичките си служители и клиенти, че на „момиченца като вас, дето колко може да изкарват с ей такава работа по фирмите“ много се радват, защото изцеждали на 100 % човешките ресурси.
Когато подобно поведение е норма, и когато полагаш неимоверни усилия да намериш по-нормално място, тогава е страшно.
Ена, права си, казах, че според мен много от жените в тези фабрики, по онова време, сега нямам идея как е, не осъзнаваха, че са мачкани, нито осъзнаваха това, нито виждахме (в това число и аз тогава) изход…Единственото което правехме, беше да напускаме и да се местим от една фабрика в друга, и това си беше чисто и просто „от трън та на глог, че е по-висок“. Tе си имаха уговорки между себе си и никoй не подбиваше водата на другите, да не говорим ,че си бяха сънародници (повечето бяха гърци). А и един от начините да се контролират напусканията беше, че заплатите се плащаха на средата на втория месец, т.е винаги ни висеше по един месец така,че не можехме да напускаме без предупреждение защото тогава е ясно, че няма да ни платят…..Веднъж организирах мини-стачка в моята бригада за наложителния извънреден труд, беше ми трудно защото много отказваха да стачкуват, някои направо ги заплаших,че ще се разправят с мен, това беше предимството да ти се носи славата на луда, така никой не искаше да ме има насреща ;) В крайна сметка ни уволниха мен и една друга жена, двете „подстрекателки“. Друг път напуснахме групово целия цех, бяхме 30 човека и си тръгнахме наведнъж, на никой не ни платиха дължимите заплати за два месеца… Но за да се стигне до такива отчаяни действия, наистина бяхме докарани всички до отчаяно положение. Често, надеждата не умира последна а тогава хората не мислят за молотов, нямат сили за това…
епистемик, винаги съм се кефила на аржентинските работници, обаче там собствениците напуснаха без да платят заплатите и тогава работниците окупираха фабриката и я направиха своя. Ако не бяха си тръгнали собствениците а бяха останали плащайки мизерно но плащайки, в крайна сметка, хората щяха и там да се поддържат в положение на отчаяние и да не се осмелят да направят нищо срещу тях. Ваденето на молотов рядко води само по себе си до сериозно решение на проблемите. Ако искаш фабриката трябва друга тактика, и ако искаш хората да завземат фабриката първо трябва да ги убедиш, че могат, че го заслужават и че струват нещо. Ако им пускаш чалга и им казваш колко са мизерни, даваш им мизерните заплати които не им стигат за нищо, но не са колкото да умрат от глад и да е опълчат тогава наистина,отрязваш им пътя за други конкурентни фабрики, т,е лишаваш ги от избор, ще си ги поддържаш в летаргия и всичко ще си кара както винаги…Мисля, че наистина емиграцията помогна в това отношение, поне показахме , че не сме съгласни да продължаваме така, и че вярваме, че можем. Поне тези които емигрирахме, не знам как са успяли да продължат другите…
Точно така е, Виктория! Същите тактики се използваха, а и сигурно все още се използват и за офис работниците! Особено спрямо жените.
виктория, права си за аржентинския случай. но ето ти пример, съвсем пресен – от вчера, за окупация без собствениците да са изоставяли фабриката: http://www.indymedia.org.uk/en/2009/02/421076.html
иначе браво на теб за организирането на стачката, просто не можеш да си представиш колко ти се възхщавам!
абсолютно сте прави с ена, че трябва да се говори с другите работнички преди да се стига до преки действия с молотови или без тях.
знам горе долу каква е ситуацията в тези цехове – sweatshops: хората масово са индивидуализирани и изплашени, а страхът пречи да се солидаризират и да се борят.
знам как собствениците казват, че "ако стачкувате, изхвърчате и не ни пука, защото има опашка пред фабриката от желаещи" и това възпира съпротивата.
но също знам, че индивидуализацията и атомизацията на експлоатираните може да бъде преодоляна, а конкуренцията между тях (независимо дали са във фабриката или "на опашката" пред нея) – превърната в асоциация стига хората наистина да повярват, че с общи сили могат да променят положението в конкретната фабрика.
тези фабрики са един абсолютен кошмар; преди 2 години 2 работнички починаха от изтощение и натравяне в един цех за обувки. когато местните се надигнаха, а медиите – разсмърдяха, собственика реши да си измие ръцете, казвайки, че когато децата на мъртвите жени навършат пълнолетие, ще им даде работа. пълен изрод!
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2259§ionid=2&id=0000502
но така ще е докато продължаваме да вярваме в заблудата, че не трудът произвежда стойността, а тя е субективна преценка или идваща от символният товар на продуктите създаден от реклами и тн. и докато вярваме, че икономиката се прави просто от субективните избори и лишения на икономическите субекти, където собствениците "избират" да се "лишат" от печалба, "давайки" работа на други хора. много благороден избор, нали?
тук писах малко за тези неща: http://baidalai.blogspot.com/2008/12/there-is-no-society-theres-only.html
поздрави
Лол, като се намеси епистемик винаги замирисва на барут. Представяте ли си колко трябва да си откачен за да ти хрумне да превземаш фабрика! Фабриката е собственост, скъпа, не можеш да я превземаш. Има закони. По-скоро работодателят ще изгони всички недоволни и ще наеме виетнамци. Има достатъчно хора по земята които биха работили и за половината пари. Експлоатацията може да бъде нормирана единствено чрез закони. Ако цялата тази енергия беше впрегната в политическа активност ориентирана към прокарване на тези закони щеше да е доста по-полезно за всички тези жени. Но разбира се е далеч по-лесно да грабнеш тубата с бензина. България и Аржентина, макар две всепризнати демокрации, не са пример за истински капитализъм. Това са диви индиански държави. И на някои хора им хрумва да ги цивилизоват чрез връщане към индианските корени. Това те наричат просветление.
По повод на гранд-мисълта, че трудът произвежда стойността, се сещам за старата българска поговорка – залудо работи, залудо не стой, която се радва на голяма популярност тук. Еми то толкова стойност сме произвели досега, че не можем да я изконсумираме цял милениум…
Повечето от тези нещастни създания по фабриките са жертва предимно на семействата си, отколкото на злия експлоататор. Мирогледът им е стеснен до минимум. Предполагам че трябва да разчитаме на интернет да отвори хоризонти за измъчените отрудени.
Анонимна,
Съжалявам, че си приела казаното от мен като критика. Нямам никакво намерение да те критикувам, напротив напълно съм съгласна с теб. И аз съм работила без договор: точно два пъти и двата пъти ме прецакаха. Третия път измолих от една позната счетоводителка да ми даде бланки за граждански договор и влизах от вратата с договора в ръка. Това по някакъв начин респектираше кретените. Агенцията за преводи си беше чист късмет. А иначе: да – привилегировна съм била дотолкова, доколкото винаги съм имала пари за баничка макар и не винаги за кафе и баничка и напълно съзнавам, че това си е било привилегия, на която не всички студенти са могли да разчитат.
Виктория,
Безкрайно съм благодарна, че свободолюбива жена като тебе се включи в този разговор. Жени като теб и като българката-ръководителка на синдиката на чистачките в Гърция ми дават огромна надежда и кураж.
Момичета, благодаря за милите думи… Но чак ме досрамя да ме сравняват с една жена която е сформирала синдикати на чистачките, което ми се струва нещо супер велико! Евала на тая жена от мене и тя има моето възхищение както и много от вас(Петя, епистемик и други блогърки и пишещи ) които също правите да ми се възроди вярата, че хората не сме стадо овце и ако не можем да променим нещата, то поне разбираме за какво става дума и сме готови да се борим когато му дойде времето. А аз просто се побунтувах но се отчаях и си хванах пътя, гледах да си оправя моя живот само, не мислех за другите а за собствената кожa и не мисля, че заслужавам такива суперлативи…
Напротив, Виктория. Заслужаваш, най-малкото заради волята да промениш живота си. А и освен всичко друго, си се опитала да промениш нещо около себе си. От собствен опит знам колко е трудно. И как толкова хора се обръщат срещу теб, въпреки че ти се опитваш да промениш нещата И заради тях. Така че – браво на теб!
Цяла тълпа академични, кухи лейки.
Слезте на земята!
Това, за което разказва Виктория е обществена тайна от поне 15 години, как сте го проспали, не знам. Имаше и смъртни случаи на жени, заключвани във фабриките около Сандански и Благовград. Направете малко „рисърч“, ако не помните толкова или пък сте малки.
Засрамете се.
Главите в пясъка, високопарни думи и дивотии за молотовки… Просто съм без израни средства.
Каква е целта на този блог? Повече жени да осъзнаят, че има проблем или да си дърдорим глупости???
П.С. Епистемик Шмърк, у нас частната собственост е неприкосновена. Ако някой посегне на нея, аз ще се боря с всички средства, позволени от закона. Аман от лигави мамини дечица с кецове за по 200 лева, които правят революции.
cПази боже, да слизат на земята, това би било ужасна загуба. Ще загубим и малкото си останали връзки с небесните селения. Земляци има предостатъчно по този свят, няма нужда да споменаваме нашата държава. Имаме нужда от мечтатели. Проблемът е че тук открай време се набляга на рационализация вместо на така необходимата за бъдещето ирационализация, като по този начин дефакто нашите просветители се самоотричат. Защото това срещу което се борят е нищо друго освен вчерашната представа за рационалност. Рано или късно всяка новина става вчерашна. Но така е то когато говори абсолютната (рационална) истина.
Определено трябва да благодарим на Виктория че внесе свежа женска маса/енергия която смаза механизмите на феминистичната машина… Представих си сцена в която епистемик съблазнява Виктория на фона на горяща фабрика. Тържество на любовта. Маркс оживява от джобен формат книжле в заден джоб и произнася модерна мантра за здраве и дълголетие, любов и разбирателство, в съпровод на хора на свободните труженички…
Ех, февинистки…
Какво му дреме на един шеф, че искаш да работиш от къщи? Ми той пък не иска и те уволнява – за твоето място чакат още 10, при това те няма да са недоклатени феминистки.
Не трия последните три коментара, защото много ясно демонстрират:
1. Че простотията не ходи по гората, а ходи по хората.
2. Че когато липсват аргументи, има изобилие от „кухи академични лейки“, „мамини дечица“ и, разбира се, „недоклатени феминистки“
3. Че някои мъже силно мразят някакви си женки да се правят на много отворени.
Ееееей брееех. Големи мъже, големи разбирачи, голяма работа. Името си даже не искат да покажат. Страх ги е, че някоя недоклатена феминистка ще разбера кои са и ще хукне да им гони пишките. Аман от простотия.
И защо реши, че са мъже? Или по стереотипна класификация, няма какво друго да са?
Поправете ме, но не беше ли идеята на този блог, да се бори срещу старите стереотипи? Но май по скоро идеята е заменяне на старите с … май не с нови, но с тези на масата пишещи тук?
Както не еднократно е заявявано тук, ВСЕКИ има право на глас и нямаш право да цензурираш мненията на Мъжете, несъгласни с теб. Точно на тях би трябвало да се опиташ да обясниш, а не да ги заливаш с нови епитети. О, не! Чакайте малко! Моя грешка! Да се противопоставяш на използването на епитети и класификации чрез … използването на епитети и класификации.
Хм… омагьосан кръг. Който не е влязал в твоя, ще си остане зивинаги извън него. Бррр
Петя, благодаря ти, че в последния абзац сподели един твой сън с нас.
Уважаема госпожо Грейди,
Най-добранамерено ви желая да станете хуманист,така ще се отървете от агресивността да разделяте хората по какъвто и да е принцип и от опитите да не се всушвате в гласа на опонента.Ако на мен невярвате,вслушайте се в обръщенията на президента,който влага всички усилия да обедини и приобщи всеки до един в името на хумаността.
lazy & lucifer:
da, priznavam si greshkata. ne sym ubedena, che komentarite, za koito govoreh sa na myje. pravi ste, che sexisma i chorbadjiiskia mantalitet ne sa prisyshti samo na myjete.
g-jo Jackson:
koi prezident?
ОБАМА,ОБАМА,ОБАМА,ОБАМА, Вие да мислите,че след като ви призовавам за хуманост,мога да съм почитателка на републиканците и Буш:)))))))))
Dimana:
Az ne delia horata. Horata deliat horata. Feminismyt se protivopostavia na tova delenie. Da, feminismyt E humanism.
@Ena
След тази атака в стил „а при вас бият негрите“ как да не се сетя за приказката „иди после да доказваш че нямаш сестра“ :)
Да признавам че правописа (кривописа) ми е много зле. Това е по простата причина че не разбирам така наречените хуманитални дисциплини където нещата може да се тълкуват и да са следвие на тълкуване, махмурлук или дата от месеца. А това до успеха ми по тези предмети – безмислено наизустяване на някакви неща които не ме интересуват + феномена в българското училище „да не разваляме успеха на детето“
Следващият път ще знам че политически коректно е да напиша думите на англииски както ти, Петя и смърфа прафите. :)
Петя написа:
„Az ne delia horata. Horata deliat horata. Feminismyt se protivopostavia na tova delenie. Da, feminismyt E humanism.“
Там е проблема че не осъзнаваш че повечето ти теми са „ние срещу тях“ – жени срещу мъже, хомо срещу хетеро, високи срещу ниски, дебели срещу слаби и тн.
Калине, защо все мъже пишат като тебе, че темите на Петя били „някой срещу някой“. Явно все на мъже им се струва, че когато някой изрази мнение и се опитва да адресира проблем, то задължително го атакуват. Защо, например, толкова хора се включват и разказват с лични примери какво им се е случвало и кога е имало дискриминация, дали срещу тях, дали срещу някой друг – няма значение. Това все хора, които си въобразяват някакви неща ли са, и поради тези факти те атакуват теб като мъж и някои други читатели на блога, все от мъжки пол?
След добранамереният ми опит и призив към хуманизъм виждам,че повечето участнички нямат никъкав шанс за промяна.Малко съм изненадана,че млади жени,учили и работили по света са взели точно най-лошото,а именно агресивно налагане на собственото мнение високомерие,нежалание да се вслушваш в опонента ,използване на груби изрази.Наистина е време да се вгледате в себе си феминистки,защото някой от вас разбирам,че са и майки.А на жените които живеят в САЩ мога само да им кажа,че с изненада ще установят,че в добрата стара Европа, наистина се мисли и за майката ,и за детето ,и за семейството.И тъй като вече няма да ви чета,а и да пиша, се надявам да узреете за хуманизма,а не да пръскате заучени фрази ,че неделите никой и нищо.Бъдете здрави бъдещи хуманистки:)))))))))))
А и за последно,не съм мъж,щастливо омъжена съм,за точно толкова синеок и високообразован мъж,като мъжа на главната феминистка ,и последният коментар е мой видях,че е публикуван,като анонимен.Не се крия.
Бъде здрави и искрено се надявам да успеете да станете хуманисти:)))))))))
Димана:
Не съм сигурна, че забелязвам агресия в коя и да е от „феминистките тук“. Това което забелязвам е желание да се говори по теми, които обикновено в България са абсолютно табу.
Дали се вслушваме в опонентите ни… хмм… вслушваме се, естествено. Иначе нямаше да пишем блогове, щяхме да си говорим по между си. Това, че се вслушваме не означава, че трябва да се съгласяваме… Просто не винаги истината е по средата. Тук очевидно става дума за сблъсък на светогледи.
Освен това, не виждам нищо лошо в агресивния тон. Стига да е съпроводен с аргументация. Вие, например, с много благи думи ми казахте колко съм зле и как горките ми деца ще страдат от това, че съм феминистка. Което си е чиста проба пасивна агресия, лична атака без абсолютно никаква аргументация.
Цял живот ни учат да бъдем мили и добри и да сме дипломатични и кокетни. Ние толкова добре се научаваме да го правим, че (тук ще перефразирам Ребека Уест) започваме да приличаме на изтривалки. Мерси, но не мерси.
Димана,
Призивът „бъдете хуманистки“ звучи много добре сам по себе си, но начинът, по който го използвате издава неинформираност както относно развитието на хуманизма, така и относно развитието на феминизма. Бъдете здрава.