Осъвместяване на работа и родителство

Във връзка с разговорите за Рашида Дати, жените, бизнеса, децата, високите държавни позиции и дали и как всичко това може да се осъвместява, искам да напомня нещо. И то е доста просто: работното място е човешка конструкция. Няма нищо естествено-биологично-натурално в една офис-сграда или едно работно време. Хората са ги измислили. И даже, не точно ХОРАТА, а някакви особено ранобудни ергени.

40-часовата седмица в офис или някаква подобна обстановка отговарят на човешки реалности от началото на миналия век. Както писах при Милена, тогава от мъжете се е изисквало да бъдат емоционално-недоразвити, да нямат абсолютно никакъв интерес към децата си и да изкарват пари, с които да издържат челяд и съпруга. От жените се очаквало да бъдат невротични майки и домакини, без интереси, интелект или мнение. В такъв тип общество, не е проблем да се изисква от един служител да бъде физически на разположение 40 часа в седмицата, че и повече.

В началото на ХХI век обаче си мисля, че семейния живот е малко по-различен. Отношенията между жените и мъжете доста често са по-скоро партньорски. Бащите имат нужда от активна връзка с децата си. За повечето майки, въпросът дали да работят или да гледат децата си звучи абсурдно. Разбира се, че искат да правят и двете. Тези промени за положителни, нали така?

Проблемите произтичат от факта, че работното място все още не е реорганизирано достатъчно добре, че да рефлектира динамиката на съвременните човешки отношения. Тъпо е, например, да очакваш двама родители да се явяват на работа в 8 сутринта, при положение, че училището на децата им отваря в 9. Или да се учудваш, че една жена не може да се върне на работа веднага след като е родила детето си. Това физически просто не е възможно.

Мисля, че дотук всички сме на едно мнение. Разликата идва от това какви изводи правим от изложената информация. Виждам, че някои хора приемат всичко това като знак, че жената просто трябва да се примири, че никога няма да може напълно да осъвмести кариерата с майчинството и че трябва да избере кое от двете е приоритет за нея. Или бащата трябва да приеме, че децата му винаги ще го уважават, но няма да си бъдат близки, защото той физически отсъства от живота им. А пък, ако някой родител гледа децата си сам… да му мисли… щото той/тя пък е съвсем извън всякакви потенциални възможности за професионален успех.

Моята позиция е, че това е абсолютно инертна реакция. И ако нещата стоят по този начин в момента, това е по-скоро поради липса на въображение и някаква странна патриархално обоснована апатия. Не е задължително да бъде така и има милиони примери, че има и друг начин. Ще ви дам пример от собствения си живот.

В бившата ми работа, в договора ни беше записано, че трябва да работим по 40 часа на седмица. Повечето хора отивахме на работа между 9 и 11 и си тръгвахме между 5 и 7 часа. Имаше случаи, в които хората работеха до по-късно. Един път един колега-програмист беше сънувал някакъв модул и посред нощ се беше метнал на мотора до офиса, кодил квото кодил, и след това се прибрал да си доспи. Доколкото знам, имаше поне няколко човека, които идваха на работа към 8 и си тръгваха най-късно в 5. Някои от тях бяха майки с малки бебенца. Някои от тях бяха просто по-ранобудни колеги. Ако на някой му изникнеше нещо извънредно, шефовете ни никога не са имали нищо против да излезем по-рано от работа и съответно да си изработим часовете в следващите няколко дни. Освен това, по време на бременност, някои от колежките работеха от вкъщи и идваха в офиса за срещи с клиенти, разни там по-големи тийм-срещи. И т.н., и т.н. Няма смисъл да обяснявам, че тази схема продължава да работи безотказно и е една от причините, поради които фирмата се радва на щастливи лоялни служители. В момента не работя в Нетейдж, защото с Кайл вече не живеем в София, но съм толкова впечатлена от начина, по който е организиран труда там, че винаги когато имам възможност разказвам за компанията. Белким някой вземе, че се замисли и последва примера.

Та, с две думи, не е невъзможно да осъвместяващ работата с родителството. Не само, че не е невъзможно. Дори напротив, съвсем реално е. И съдейки по хората около мен, които го правят, е доста приятно и удовлетворително. Работните условия могат да се модулират и това би трябвало да се случва по начин, който отговаря на реалните изисквания на служителите. И който ви обяснява „в големия бизнес е по-различно“ или ви казва, че е наивно да очаквате баланс и хармония в живота си… не го слушайте. Той просто има много тесен кръгозор.