Грешката на Дати

Аз също съм против една жена да стои вечно в сянката на някакъв мъж, още повече ненавиждам онези, които го правят доброволно. Има разлика обаче между това да си тотално обвързана/зависеща професионално от някой по-висшестоящ (а такъв винаги има) и да не правиш и една крачка без него и това да имаш уважението и застъпничеството на някой, от когото кариерата ти така или иначе зависи по някакъв начин.

С риск да прозвучи малко грубо, не е задължително да ду*аш на шефа, за да се движиш нагоре в йерархията, но е пожелателно да имаш неговата подкрепа и той да те цени като професионалист. А двете ситуации, според мен, могат да бъдат доста различни…

А решението й да се върне на работа 5 дни след раждането си е послание към жените, че ако искат да успеят, трябва напълно да жертват личния си живот. Предполагам, че при нея това действително е така, защото сигурно е много трудно за жена с нейния произход да се добере до позицията на министър и не може да си позволи да рискува. Но критиките са именно за това – много жени се чувстват предадени, защото тя е знакова успяла жена и нормализира несъвместимостта между майчинството и кариерата.

Ами децата, чиито майки тръгват на работа през първите 6 месеца постпартум имат най-често проблеми с привързаността (attachment), която е основа за всички взаимоотношения по-нататък. А тук става дума за петия ден, не за 6 месеца.
Не е гаранция, че нещо сериозно ще му стане точно на това дете, но не е добре в никакъв случай нито за него, нито за майката. Да търся ли линкове?
Тук примерно http://aspe.hhs.gov/daltcp/Reports/inatrpt.htm#chapII
но мога да намеря и още за това на самата майка как се отразява и на връзката й с детето от нейна гледна точка.
Плюс, че очевидно не кърми, което също е доказано по-лошата опция. Пак не значи, че детето ще се разболее или нещо такова, но не е най-доброто.
От страна на майката си е жертва такова решение, тя не може да не е наясно, че лишава от някои неща детето си и себе си.
От друга страна на фона на традицията, от която идва тя, може да е знак за други жени мюсюлманки, че майчинството не е непременно единствената им съдба.

Много ми е трудно да формулирам това, което мисля по темата…

Като цяло аналогията ми е непонятна. Защо се определя като неуспех това, което е постигнала!? Въпросът не е до къде е стигнал човек, а колко дълъг път е изминал, понеже непремено трябва да се отчете и от къде е тръгнал. А тя е изминала адски дълъг път.

Относно независимостта… ето това ми е много трудно да формулирам. Не разбирам този модерен стремеж към индивидуализъм, независмост… Сякаш между хората е възможна само конкуренция, но не и кооперация.
Според мен няма в света човек, който да дължи успеха си само на себе си, освен ако не живее в капсула, носеща се из космоса. Какъв е смисълът да се стремим да постигаме всичко сами, ако така бихме постигнали по-малко?

Относно раждането и връщането на работа, не разбирам мотивите и. Ако е искала да остави генетичен материал, можеше да стане донор на яйцеклетки, има милиони бездетни семейства по света, които се нуждаят от подобна помощ.
Ако е искала да плаща на детегледачка, която да се грижи за някое дете, можела е да помогне на кое да е дете от дом за сираци, лишено от родителска грижа. И такива има милиони.
Но съзнателно да родиш дете, за което предварително си знаел, че няма да се грижиш, никога не съм го разбирала. Изглежда ми като стремеж към определен статус, но е прекалено жестоко да си играеш с чувствата на човешко същество от подобни подбуди.

Мерси и аз за линка.
Някъде по учебниците си съм чела, че привързаността се оформя между шестия и дванайстия месец и в тази възраст детето се осъзнава като част от връзката майка-дете. В първите месеци то мисли майка си за част от своето тяло :)
После разбира, че тя е отделна личност, започва да осъзнава отношенията си с нея и на базата на тях, създава отношенията си с други хора по-късно. Просто това е първата форма на отношения, които то възприема и те се превръщат в база, модел.

На мен ми се ще да се включа по това: „Не би трябвало една жена да трябва да избира между high-profile кариера и отглеждането на деца. Мисля, че един родител може да бъде грижовен и близък с децата си по много най-различни начини… и много от тях не включват физическа близост 24/7.“
За съжаление не съм съгласна. Колкото и да ми се иска да беше честно, според мен природата предопределя точно тази комбинация да е невъзможна и жените да сме в по-неблагоприятна позиция от мъжете, когато става въпрос за кариера.
Не, не може да се гледа дете по най-добрия начин, когато през 10-те часа от неговия 12-часов буден ден го гледа външен човек. Връзката между майка и дете, за която Гимли говори, не може да се изгради за толкова ограничено време, колкото една работеща майка може да прекара с детето си – грубо казано това е „сутрин преди работа – да дам млякото, да сменя памперса; вечер като се върна – да дам млякото, да сменя памперса, да разгледаме книжки и да го сложа да спи“.
Точно този проблем имам аз в момента, защото въпреки че кариерата ми е много далече от high profile, тя все пак лишава мен и детето ми от огромната част от времето ни заедно.
Изборът _кога_ точно да зареже детето си (съжалявам за грубата дума, но си е така) – 5 дена, 6 месеца или 2-3 години след раждането – е всъщност точното място, където майката избира да сложи баланса. Това е заявка колко са важни детето и кариерата й едно спрямо друго – ако щеш, тъжна процентово изразена количествена съпоставка по важност.
Съчувствам на Дати, че се е наложило да се лиши толкова рано от своето майчинство. Предполагам, че за един министър на правосъдието е невъзможно да си вземе отпуск от 6 месеца (да не говорим за повече), в които просто да изчезне от политическия живот. Какво би се случило в това време? Работата му отива на кино, разочарова всички зависещи от него, всички разчитащи на него, извършва предателство към тези, които са го подкрепили, към дълга си, свързан със заеманата позиция (все пак заема тази длъжност, за да служи на обществото)? Какво прави държавата междувременно – назначава друг министър? Или го чака да се върне, а междувременно Франция стои 6 месеца без правосъден министър? По-скоро ми се струва, че това е било възможно най-неподходящия момент да забременее – кой знае, може пък да не е било планирано. Щото кой човек с всичкия си планира бременност и раждане докато работи „министър“, това е длъжност която се заема за ограничен период от време, а дете може да се роди преди или след това, когато се мине на не чак толкова напрегната и обществено отговорна позиция.
Несправедливото е, че _когато_ и да го направи, няма наистина 100% подходящ момент за една жена да прекъсне активна кариера и да се изолира от света, за да гледа дете за 6-12-24 месеца, това е адски много време за динамиката, с която се развива общественият живот в наши дни. Няма никакъв начин такова отсъствие да не се отрази на кариерата й, да не я дръпне назад.
Да, живеем в свят, в който има стремеж да стане възможно гледането на дете да не означава непременно изолация – детски градини по работните места, инициативи за подкрепяне на кърменето и майчинството – усилия се полагат, обаче те са насочени към това да компенсират, колкото може, неравнопоставеността между жените и мъжете в това отношение. Да се изравним напълно няма да бъде възможно никога.
И според мен точно оттук произлиза проблемът с по-ниските позиции, по-трудното наемане на жена на работа, по-ниските заплати. Може да се направи много, за да е по-малка разликата между половете, но няма как да се заличи – докато мъжете не започнат да раждат и да кърмят :)
Аз считам себе си за феминистка, но за мен този проблем няма разрешение, защото не произтича от някакви наши социални и психологически нагласи, а от чисто физиологични предпоставки, срещу които не можем да направим нищо и можем най-много да въздъхнем и да се примирим, че сме прецакани ;) и че следователно се налага, и винаги ще се налага, да полагаме усилия и жертви, които произтичат от биологичната ни предопределеност да бъдем майки. То зависи и как се погледне де, защото и мъжете са прецакани, че те пък не могат да изпитат положителните страни на майчинството. Ние поне имаме варианти пред себе си и въпреки че изборът ни може да е свързан с жертви, все пак го има – докато те нямат шанс да преживеят неща като бременност, раждане и кърмене, дори и да искат :)
(Ще го крос-постна това и при мене, защото егати колко много изписах. Нищо, че са все очевидности ;) )

gimli,
Много добре си го казала и съм абсолютно съгласна. Единствено не смятам, че е толкова трудно да се съчетае майчинството с друга работа. Жените винаги са работили, а когато са си стояли само у дома всъщност са вършили супер много работа – домакинска, земеделска, всякаква. Няма никакъв проблем да си седиш в един офис с бебе, което през огромна част от времето спи, проблемът е просто, че не е прието. А при по-големи деца е още по-лесно – те се занимават едни с други, играят, и само трябва някой периодично да ги наглежда.
Яна ми беше пратила преди време линк към една статия в Time за жени, които ходят с децата си на работа и че се оказало много стимулиращо за всички на работното място, повдигал им се моралът от присъствието на деца.
Аз мисля, че в бъдеще, когато потребността от работна сила ще расте, просто ще е неизбежно да се търсят повече решения, които да позволяват съчетаване на майчинство и работа. Също така все по-възможно и разпространено ще става да се работи от разстояние – от дома, а не непременно в офиси. Ще има и алтернативни форми на грижа за децата от типа на групи или градини на работното място на родителите, то вече има такива, но не са в България. Отделно на правата на децата се обръща все повече внимание и те предстои да присъстват много повече на публични места навсякъде, просто времето, в което децата са сегрегирани, отминава, след като отмина времето, в което територията на жените беше само домът. Така де, то децата са новите жени според мен.
Петя,
За съжаление не съм съгласна, че дете, оставено на бавачка на 5-ия ден след раждането, може да не е пренебрегнато. Майката и бебето не са още съвсем отделни непосредствено след раждането в чисто биологичен смисъл – детето няма работеща имунна система и зависи от тази на майката, инстинктите му казват, че оцеляването му е застрашено, ако нея я няма. Този период в живота му е уникален и в много отношения е определящ за по-нататък. В тялото на майката бушуват яки хормонални бури също, свързани с грижата за детето.
Абе не е било разходка в парка да се върне Дати на петия ден на работа, дори ако оставим настрана умората от бременността и раждането.
На мен просто ми се струва, че ако една жена е принудена да избира дали да си гледа бебето, или да има кариера, това означава, че нейните права, както и тези на детето, не са достатъчно добре подсигурени.

Много се отплеснах, но и един позитивен пример се сещам – през 2003 един чужд посланик в София стана баща и си взе отпуск по бащинство по време на мандата си. Жена му беше взела първите 6 месеца, а той взе вторите 6. При това дори не беше в София през този период. Много ме изкефи. Просто никой няма да право да му го откаже, след като законът му го позволява. Никъде не пише, че ако си посланик или министър, законите не важат за теб. Българското МВнР беше потресено, дори съм чувала коментари, че явно на властите във въпросната държава не им пука достатъчно за България. :-) Но посолството си работеше много добре и без него всъщност.

Вярно е, че идеята, че майката е тази, която трябва да е най-ангажирана с отглеждането на бебето е сравнително нова. По-точно заражда се по време на индустриализацията, когато нуклеарното семейство (така ли се казва?) става възможно. Иначе в селските семейства за децата са се грижели предимно възрастните хора, които вече са нямали достатъчно сили да работят на полето по цял ден. В по-аристократичните семейства пък за децата са се грижели дойките, защото майката е работела един вид хотел-мениджър на голямото домакинство.

Ена, хотел-мениджър – страхотно :)

Нищо не е пречело на Дати да си има детска стаичка в (басирам се) просторния си кабинет. И там да си бъде с бебето и да си работи неотложните задачи. Но тогава не би изглеждала достатъчно професионално за пред широката френска публика и за пред ментора си. Проблемът е, че западната еманципация следва линията на мъжката професионална роля, вместо да включи „женски“ черти в общоприетия модел за професионализъм – деца, повече кооперативност vs повече състезателност, консенсус, etc. Не феминизмът е виновен за това, разбира се. Но проблемът съществува и феминизмът трябва да работи в това отношение.

В Латинска Америка е съвсем различно. Жените работят и там. Дори в същия процент като в САЩ. Нo няма никакъв проблем майки да си вземат свободни дни от работа, когато децата им са болни. Няма проблем да ходят с тях на работа и на лекции. Всъщност има много майки, които са студентки, или да го кажем обратното. Докато в САЩ в традиционните общежития към колежите няма стаи предвидени за деца и е немислимо една студентка да бъде майка. Ако това стане, изборът е аборт или напускане на следването. И записване в друг, metropolitan university като commuter student.

Много съм съгласна с razmisli. Основен проблем е, че определени характеристики се възприемат за типично женски, а други за типично мъжки. И в личен, и в обществен аспект. И ако се замислите, почти всичко, което се смята за „типично женско“ е маргинално, недостаточно стойностно, стои ниско в йерархията. Бизнес моделите не правят изключение и следват модели, които се считат за „мъжки“. И това създава проблем за жените, особено тези, които искат да стават или вече са майки. Съответно и за мъжете, които също не желаят да следват познатите модели.

Аз съм чувала коментар от мой бивш мениджър по повод на това, че на мой колега му се налагаше понякога да води малката си дъщеричка на лекар „той жена няма ли си“. Т.е. според неговата логика няма нужда един мъж да се занимава с такива „разсейващи“ и „маловажни“ неща като това да се грижиш за детето си, има си жени за тая работа. Не е нужно да споменавам, че във въпросната фирма всички ключови и добре платени позиции се заемаха от мъже, на жените се даваше работа, която в някои случаи беше по-тежка, но и много по-неблагодарна и смятана за маловажна. Е, аз не останах там, но проблемът е, че много често липсват алтернативи.

Та в този ред на мисли, не бих могла да обвиня Дати, защото едва ли тя има някакъв избор. Обществото, покровителят й, а и обстоятелствата едва ли ще й позволят да съвместява грижите за детето си и професионалните ангажименти.
Ако самото общество не гледаше с пренебрежение на разликите между половете и ако те наистина бяха равноправни, нямаше да пишем тук за нейния случай. И наистина това, към което би трябвало да се стремим, е не да имитираме „мъжките“ модели, а да уважаваме разликите. Още повече светът е пълен с жени, които притежават качества, типично приписвани на мъже и обратното. Т.е. облагодетелствани биха били и двата пола.

Между другото, убедена съм, че посланика, за който говори Василена, е бил от скандинавска държава. Ето едно място, където нещата са тръгнали напред.

сори, не знам откъде се появи това „я“ в началото. не съм проговорила на шопски диалект:))))

Wynche,
Изобщо не става дума за предмет, който да оставиш в ъгъла да плаче, разбира се. Можеш дори да имаш помощ от бавачка на работното място, но детето да е с теб. Всъщност аз не твърдя, че всяка жена би трябвало да прави това, а просто, че би трябвало да има и такава възможност за избор и тя да е гарантирана. Ти защо не би уважавала министър, който се занимава с това, според мен въпросът е интересен?
Водиш разговор по телефона и бебето се разревава? Може би в момента много хора наистина не биха приели това за „уместно“. Само че не виждам защо такава реакция трябва да се приема за даденост, мисля че е необходимо отношението да се промени и то непременно ще се промени в бъдеще. Продължавам да твърдя, че непоносимостта към бебешкото поведение просто е белег, че критериите за поносимост са мъжки. А повечето жени просто се съгласяват да действат според тях. Но това е все едно да кажеш „мъжете доминират, но аз не искам да съм доминирана, затова ще бъда като мъж, за да доминирам и аз“. Това не ми се струва много феминистко.

@Василена:
Светът на бизнеса и политиката е мъжки свят и в него жените оцеляват и напредват с мъжки средства – това е дадеността.
Не споря, че е възможно един ден да се феминизира, по-скоро не ми е ясен пътят, по който да се стигне дотам. Не си представям как може да се случи на практика. Представям си, че би било чудесно, след като се е случило :) Но най-трудното е откъде да се започне. Определено не министрите трябва да са пионери.
Работнички – примерно професиите, изброени от hazel – може би могат да са сред първите жени с бебета на работното място, но това ще се случи ако шефовете им бъдат принудени да го допуснат.
За съжаление за един шеф такова уреждане на работните отношения би било свързано с толкова нови сложнотии и изисквания, че по-скоро би наел мъж, отколкото да си усложнява живота с жени в детеродна възраст.
А такова мислене вече е факт дори заради малкото „привилегии“, от които жените се ползват във връзка с майчинството (отпуск за гледане на дете). Та ако се упражни още по-силен натиск върху работодателите, съвсем не знам къде ще му излезе краят. Да не стане още по-зле за жените?
Не съм специалист в тези неща; в Скандинавия са леко крайни феминисти според мен и прекаляват с разни квоти за какво ли не щеш, което пък не е справедливо спрямо мъжете и също представлява дискриминация по полов признак.

@Wynche: Преди 100 години никой не си е представял, че жените могат да бъдат преподаватели и банкови касиери, пък камо ли министри на отбраната, премиери и президенти. Факт е, обаче, че сега е възможно. Факт е и обаче, че когато една професия започне да се феминизира, статусът и става нисък – например учителите и банковите касиери са смятани за един вид „втора ръка“. Т.е. НЕ е невъзможно жените да настъпят настоятелно в определени сфери, даже напротив. Проблемът е, че когато това се случи, те се омаловажават и обезценяват.
Как ще се промени това? Както са се променяли нещата и досега. И не без намесата на министри и хай профайл професионалисти, не съм съгласна изобщо, че хората на високи позиции нямат значение. Именно те са тези, които дават пример и могат да служат като модел за всички останали. Ако не беше така, рекламодателите нямаше да се скъсват да дават луди пари на Дейвид Бекъм, за да каже в ефир, че пие Пепси. Същото е и с професионалната сфера.
Кой е пътят – образованието. Можеш да погледнеш изследвания и мнения на футуристи за това в каква насока се развиват нещата. В западния свят в момента мнозинството от студентите са от женски пол, като тенденцията е жените все повече да се увеличават, дори и в области, смятани доскоро за традиционно мъжки. Просто неизбежно като резултат от това ще се появяват все повече жени на високи позиции.
Не съм съгласна и с това, че в Скандинавието били крайни феминисти, но няма да изпадам в подробности тук. А аз съм човек, който не харесва крайностите и никога не съм смятала, че единият пол (в случая женският) трябва да доминира и да се доказва като по-добър от другия във всяко едно отношение. Но е факт, че на българите като цяло им е трудно да приемат идеите на феминизма, тук нещата както винаги се случват по-бавно.

Wynche,
По въпроса за ходенето на работа с деца си запазвам правото да блогна при мен, така или иначе отдавна се каня, ама все не остава време от детегледане и от други чакащи теми за блога. Прави се в САЩ, не е тука в Скандинавия, макар че тука пък имат много детски градини по работните места – примерно МВнР в Норвегия е една четвъртита сграда, в чийто център има вътрешен двор, зает от детска градина. Така че практически може да си гледаш детето как играе докато работиш. И естествено може да ходиш при него по всяко време. В българското външно министерство има място поне за 5 детски градини, ако ме питаш, еле пък ако се и поразкара малко излишен персонал, но това е друга тема. Просто никой уважаващ себе си бг дипломат не ще дава вид, че се занимава с бебешки работи (e, може и да има един-двама де, но те са изключение), това им е „под нивото“, пък нивото е всичко в тоя бранш ;-)
Не съм очаквала от теб да кажеш, че са крайни феминисти скандинавците – нали има омбудсман за равенството между половете, който е много сериозен. Мъже също му се жалват най-редовно. Миналата година имаше един як случай с оплакване, че държавната верига аптеки продавала само секс играчки за жени, но не и за мъже например. :-)

Eй, да, пропуснах – а кой казва, че добрите решения за отглеждане на децата на служителите са против интересите на работодателите? Според мен самите работодатели (e, поне някои де) ще искат да въведат такива, даже без някой да ги задължава. Всеки работодател печели от добра политика по отношение на служителите си, а пък като става дума за детски градини, дори може да получи някакво обществено финансиране, нали се въвежда системата „парите следват детето“, в България също вече направиха първата стъпка в такава посока.
Отделно няма да му се налага (временно) да губи ценни служители, в които е инвестирал и които иначе биха останали вкъщи с децата си.

Eй сега от hazel го прочетох, в блога на wynche – Дати е практически уволнена от Саркози, тук пише повече
http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article5576535.ece
Това някак си връща към темата на оригиналния постинг на Петя, от която ние се поотклонихме – жените, които се издигат с помощта на някой влиятелен мъж. Колко тъжно!

В моят университет в САЩ имаше ясла/детска градина и апартаменти с кухня, които се даваха на семейни студенти. Помня само един човек да е имал дете там. Казваше се Уил Смит и след раждането на детето майката избягала. И той стана студент в много натоварен университет, гледайки дъщеря си сам.

Чат-пат я водеше в час, но това не беше прието добре от професорите. Понякога приятелите му я гледаха. И го докара докрая, на завършването отиде с дъщеря си да си вземе дипломата и цялата публика му стана на крака. Намери работа като координатор на специалните студентски програми в същия униерситет. Иска ми се да мисля, че и на самотна майка биха станали на крака.