Грешката на Дати

Тези дни чета за Рашида Дати, френската министърка на правосъдието. Дати е изключително противоречива личност: професионален политик, протеже на Саркози още от времето, когато той беше министър на вътрешните работи на Франция. Мадам Дати е първата жена със северно-африкански произход на толкова висока държавна позиция… символ на отворената политика на Саркози спрямо малцинствата. Магистратите във Франция са много анти-Дати. За тях тя няма достатъчно опит за заеманата позиция и е непоследователна в реформите, които въвежда. Рашида Дати предизвика и широки обществени дебати в началото на януари с решението си да се върне на работа само 5 дена след като роди дъщеря си.

За мен тя е интересна, защото политическият й възход илюстрира една много често срещана женска грешка. Мадам Дати много силно е обвързала професионалната си кариера с тази на Саркози. Както успехите, така и паденията й ще бъдат повлияни от това дали той продължава да я подкрепя. Ужасно много жени допускат абсолютно същата грешка, въпреки че на повечето от нас не се налага да отговаряме за реформите в правосъдието на една от най-големи полически сили в света. В момента в България расте цяло поколение държанки, които са толкова зависими от мъжете в живота си, че оставени сами не биха могли да оцелеят повече от седмица. Този пример обаче е очевиден. Същото се отнася и за всички онези от нас, които приемат второстепенни роли и поддържат шефове, съпрузи и идеолози.

Този тип обвързаност е една от основните причини за много от проблемите, които обсъждаме тук: неравното заплащане на труда ни; домашното насилие; странните медийни образи, с които трябва да се съобразяваме. Очевидно, човек не може да живее абсолютно независим от околните, но ми се струва, че доста рано ние жените научаваме, че нашите умения и способности не са достатъчни, за да успеем. Научаваме, че за да успеем трябва да спечелим милоста на мъжете около себе си. Трябва да ни харесват, да бъдем добрите дъщери на бащите си, за да можем когато порастнем… някой друг да ни поеме и да продължи да се грижи за нас.

Рашида Дати е изключително умна и предприемчива жена. Израстнала е в много бедно имигрантско семейство с 12 братя и сестри, без абсолютно никакви наследствени връзки и подкрепа. Странно е, че жена, която от малка работи и се грижи за себе си и семейството си, не успява да постигне подобен успех и независимост в професионалната си кариера. Или успява, не знам. Кажете вие какво мислите.