Естествено, искам.

Естествено, подкрепям протестите срещу правителството.
Естествено, искам Станишев и Ко. да подадат оставка, да спасим Рила, да увеличим държавната помощ за ин витро лечение, да субсидираме млекопроизводителите.
Естествено, искам хората, позволили си да хвърлят пиратки срещу полицаите да бъдат идентифицирани и наказани подобаващо.
Естествено, искам някой най-накрая ебаси да затвори Расате. Цяла България знае, че е опасен и има няма през месец пак с него се занимаваме.

Най-много искам в България да има реални опозициони сили.
Да има организиран и систематичен контрол над Правителството и Парламента от коалиция от граждани и граждански организации. През цялото време. Не само от дъжд на вятър, когато дори овче-търпеливите граждани на републиката не могат да търпят вече: от студ, от глад, когато лично са засегнати, естествено.
Искам да знам, че като изпратя писмо до Народен Представител от моя избирателен район, ще получа (макар и формален) отговор.
Искам да се научим, че едно птиче пролет не прави и че това, че три дена подред студентите няма да ходят на лекции (все едно имат нужда от извинение), няма да промени факта, че ни липсва гражданско самосъзнание.

Не искам да съм песимист, но ми се струва, че и това чудо (протеста) ще бъде за един ден.
Всичко правим набързо и за да отбием номера. И за да замажем положението (пред чужденците).
Не ни трябва друго правителство. Трябва ни друг манталитет.
И хора, които могат да мислят мащабно и дългосрочно. Кои са те? Някой знае ли?