Какви са мъжете, които бият
Sequel или, по-точно, prequel на последния постинг. Какви са мъжете, които бият?! Бързият отговор е: всякакви. За нуждите на нашия разговор обаче ще систематизирам някои от основните характеристики на насилниците, по които психолозите са сравнително единодушни:
- Ниско самочувствие: Общата черта между повечето насилници е, че страдат от ниско самочувствие, не са уверени в себе си. Това няма нищо общо с обективните им успехи, лични или професионални. Доста често е в резултат на начина, по който са били отгледани. Физическото насилие им дава възможност да се почувстват силни, така все едно контролират хората и събитията около себе си.
- Чувството им за идентичност много често е свързано с жертвата: И по тази причина, насилието започва да се проявява обикновено, когато започнат да усещат, че жертвата се отдалечава от тях. Съпругата, която дълги години е била домакиня решава да си потърси работа извън дома. Или получава повишение. Или сменя работата си с такава, която изисква по-дълги часове в офиса или пътувания за няколко дни. Много мъже започват да бият жените си едва, когато двамата са в процес на развод (дори причината за самия развод да няма нищо общо с насилието). Много насилници посягат за пръв път, когато жените им забременяват. Според психолозите, в този случай насилието е плод на страха, че жената ще се отдръпне от тях и всичкото й внимание ще бъде насочено към бебето.
- Д-р Джекил и Мистър Хайд: Насилниците не са чудовища през цялото време, дори напротив. Обикновено, за външни хора те са истински ангели. Изглеждат мили, грижовни, щедри, галантни. Те могат да бъдат такива дори десет минути след като са пребили жертвата си. Извиняват се, падат на колене, плачат и обещават, че никога повече няма да посегнат. Големи побои биват последвани от моменти на мир и спокойствие, цветя, подаръци и нежност. Това е и една от основните причини, поради които домашното насилие е труден проблем. Жертвите са объркани… добре де, щом е толкова мил в момента….сигурно все пак не е лош човек, нали?! А пък много близки роднини и приятели дори не могат да усетят, че нещо не е наред.
В последния постинг чухме много коментари на жени, които са били жертви или са били преки свидетели на домашно насилие. Ще ви помоля да споделите дали горните описания съвпадат с вашия опит. Знам, че е трудно да се говори за тези неща, но темата се следи от много хора и ще бъде много полезно, ако разкажете още…
Следващият постинг от тази серия, ще бъде посветен на това какво да правим, ако разберем, че наши познати са жертви на домашно насилие. Благодаря на всички за коментарите и личните истории. Знам, че е трудно и оценявам искреноста ви.
Openly Feminist 
Макар да изглежда смешно, мога да споделя малко опит в областта със собствената ми котка. Понеже е доста нахална, а като беше малка и правеше бели, понякога ми идва да я ошамаря. Не го правя разбира се, но поразсъждавах върху тоя си импулс, който понякога е доста силен.
Никога не бих посегнал на жената до мен. Не съм и агресивен тип човек. Не обичам да бия. След известна доза самоанализ стигнах до извода, че ми се ще да понабия котката си, защото Я ПРИТЕЖАВАМ и тя НЕ МЕ СЛУША.
Тъй че, както аз го виждам, една от основните причини за домашно насилие е, че насилникът вижда жертвата не като самостоятелна личност, а като своя собственост.
Това са само моите lame разсъждения по въпроса де…
Лонг, добър пример даде. По същите причини съм удряла куче (не ме слушаше) и съм искала да ударя дете. Кучето беше мое, детето не, но се предполагаше да ме слуша.
А не са ме слушали, защото не съм се отнесла правилно. Не е в тях вината.
Longanlon:
Абсолютно точно казано. Затова обективизацията на жените е голям проблем по принцип. Защото когато допуснем масово да мислим за себе си като за физически предмети, после трудно можем да се сърдим, когато някой се държи с нас като с такива.
А бе, усуквате го вие, ама истината е, че мъжът, който посяга на жена си е чиста проба пухльо. Кръстоска между пу..а и мухльо. Измъчван на всичко отгоре от комплекси и неврастения.
@Longanlon
Аз не съм съвсем съгласна със сравнението с котката. Докато имахме котка, се е случвало да отнася по някой шамар просто, не защото я притежавам и не ме слуша, а защото няма как да ме разбере като й обясня „не се качвай на масата“, „не се качвай върху измитите чинии“, „не скачай върху мен от 2 метра височина посред нощ, докато спя“. Докато хората затова са хора (мъже, жени, деца) – с тях може да се говори и да се разберете „като хора“ :)
Иффи, всъщност е възможно да възпиташ животно без да го биеш. Бием (с оправданието, че животните само от бой разбират), защото ни мързи и сме неинформирани да опитаме по нормален начин.
аз съм си шляпвала кучето с вестник като беше малко и като пишкаше в хола, но никога по главата, с ръка или като знам, че може да го заболи. научи се, че не трябва. веднъж обаче имахме гости и някой го ритна супер здраво без да иска, и докато аз се карах на хората, че не си гледат в краката, кучето ми се изпишка в обуквите на въпросния тип. стана шоу след това.
сега сериозно, аз познавах една двойка, в която момчето биеше момичето. беше абсурдно, защото и двамата са колкото мен, на по 23 или 24, тя е интелигентно момиче, а той беше също ок, само от време на време прекаляваше с наркотиците и алкохола. странното за мен е, че я е биел, докато е бил трезв. и двамата живееха в германия и тя нито веднъж не отиде до полицията, защото се страхуваше, че той ще я намери и ще я убие. тя спря да поддържа връзка с повечето си приятели и никой не знаеше всъщност какво става там докато на едно парти той не я удари пред 50 човека. ченгетата бяха там след 2 мин, а тя започна да обяснява, че нямало нищо, само че имаше свидетели и домакини, на които определено не им беше забавно. затвориха го, обясниха му, че ако само се доближи до нея пак ще му се случат много неприятни неща. той естествено изчезна от хоризонта. тя смени града и оттогава е ок, учи си и и си работи, а на хората около нея не им е ясно защо му е позволила да й съсипе 2 години от живота.
@Yana,
да, например да я пръскам с вода?
Моля, дай идеи (или линкове към info) как се възпитава възрастна улична, контейнерска котка :-)
Но така или иначе това не е темата на поста.
Temata naistina ne e za nasilieto nad zhivotni. Iffi, nasochvam te kym uchilishta za zhivotni i knigi za vyzpitanie.
Според мен най-често мъжете насилници са такива, които са израснали в проблемни семейства. Там, където са свикнали бащата да тормози майката, а много често и децата. Познавам една жена, съседка на родителите ми, която цял живот е била тормозена от съпруга си. Той самият е израснал в такъв тип семейство. Имахме и едни съседи, когато бях малка. Събуждаше се квартала от среднощните викове и побоят над съпругата. Идваше полиция, намесваха се съседи. Не знам какво стана с тях, преместиха се някъде. Познавам и мъж, който систематично е бил пребиван от баща си. И той, и братята и сестрите му, и майка му. Самият той не прибягва до физическо насилие, но има проблем с всичките си връзки с жени. И те си тръгват една след друга.
Та мисълта ми е, че всичките комплекси, насадени в този тип хора, изкривеното им чувство за собственост върху другата личност, ниското самочувствие, страховете и малодушието им в повечето случаи са резултат от това, което се е случвало между собствените им родители.
И аз мисля, че биещите мъже се възпитават в семейства, в които има насилие. Същото важи за жените, които ги търпят и не ги напускат. И едните, и другите, са били жертви и свидетели на насилие като деца.
Не е задължително насилието, с което са отраснали, да е в семейството. Понякога е в училище, по улиците… Но да, биещите определено имат проблеми в детството си.
Съгласна съм, че не е задължително насилието да е било в семейството им. Просто в мнозинството от случаите май е така. Съгласна съм и напълно за проблемите в детството.
iffi, тук мога да се опра само на предположения, но не е ли възможно мъжът насилник да си мисли, че жената няма как да го разбере, ако й обясни? защото е глупава, защото е жена, защото го мързи да й обяснява?
Колкото до възпитанието на котка, пръскането с вода има много добър ефект – даже докато е малка може да си имаш воден пистолет за целта (не се шегувам).
Рязко, отсечено и силно „НЕ!!!“ съчетано с напръскване или рязко бутане от масата (шкафа или там, където котката се е качила, а не бива) дава добър ефект. След време само „не“-то почва да върши работа, а накрая котката се научава къде не бива да ходи и какво не бива да прави.
Е, понякога се налага и да я тупаш с вестник, ама най-важното е да не я уплашиш при тая операция, а само да й стане неприятно.
Поне това е моят опит в областта, с една разглезена котка за пример :)
Присъединявам се към казаното от Лонганлон.
Пакостливите котки може да правят пакости и заради някаква психологическа травма. Моята котка също е взета от улицата (по-скоро от двор) на два месеца и като я взех се наложи да се лекува от силно заразно кожно заболяване на ухото, с някакво мазило. А както знаем, котките най-много мразят да им се слага нещо на ухото. Така че съчетанието нова среда + терор на ухото два пъти дневно + кой знае какъв предишен страх от хора я направи агресивна и вършеше доста пакости, просто защото й беше трудно да бъде спокойна и да разбере какви са правилата на играта, а не да е постоянно нащрек и подозира във всяка една моя стъпка вражеско попълзновение. Трябваше й доста време да се социализира и да започне да използва сандъчето си.
Освен това не знам за каква котка става дума, но при положение, че я наричаш контейнерска, има вероятност да е ферална. Ако една котка е родена на улицата и не е приобщена към хора до определена възраст (осем седмици) след това е невъзможно да привикне към човешка среда. И човекът, и котката страдат от наложеното съжителство.
Това е тотален offtopic, но не е нужно физическо насилие дори при възпитание на котка. Трябва просто да говориш на нейния език, в случая „НЕ“ на котешки е нещо като „Ххххххх!“ Колкото по-добре разбираш защо животното прави едно или друго, колкото повече изучаваш езика му, толкова по-лесно е да се разберете.
някой е чел книгата на Бу
Не знаех, че има книга, кажи нещо повече.
Estranged, не знам какъв опит имаш във възпитанието на котки, но съскането означава открита агресия (негов еквивалент би било гърленото ръмжене и зъбенето при кучетата).
Човек, издаващ този звук може и да уплаши малко коте, но при възрастна котка, особено мъжка, последиците никак няма да ти харесат.
@Longanlon
Не съм имал такива проблеми. Опитът ми е със:
– мъжка котка, възрастна (4 год.)
– женска котка, възрастна (5 год.)
– няколко малки котки, които нямат 1 год.
С всички тези котки съм бил в добри отношения от самото начало – и те не са се нарушили.
Съскането не значи непременно готовност за бой. Често котките (и много други животни) правят такива демонстрации ИМЕННО за да не се бият. В някои случаи, ако наглеца си прави оглушки за тяхното съскане (а наглецът / чужденецът може да бъде и по-слабо от тях, съвсем малко коте) те просто се махат и отиват на по-спокойно място, сумтейки недоволно.
По отношение на съскането, ето нещо интересно като храна за размисъл:
http://www.sertoun.ru/cats/docs/ne_metiat.html
s golqmo udovolstvie po povod na vyprosa koi myje biqt, preporychvam tazi kniga!
http://newyork.craigslist.org/brk/bks/1066801783.html
imam i razkoshen extract v pdf, s udovolstvie bih go spodelil.. mislq che hvyrlq svetlina vyrhu tova koi dyrji rykata na myja, biesht jena si
syjalqvam za latinicata
Момичето попита за нещо конкретно, свързано с много сериозна тема, а вие го обърнахте на дискусия за възпитание на котки. И аз имам котарак, но той няма нищо общо със зададената тема.
Петя, в моя блог имам публикация на тази тема, разказвам за нещата от своята гледна точка. Виж я, ако искаш.
@ desislava
Picaht ne e savsem ok. ako profilat na nasilnika maj e nisko samochuvstvie, chuvstvo za sobstvenost kam jenata, ujasno detsvo, pri nego vsichko tova e v kombinaciq. i se otrazqva ne samo na kontakite mu s jeni. razbira se tova e lichno moe mnenie.radvam se che tq e dobre.
аз сам на 27г. живея с мъжа си от 3г. и имаме дете на 2г. В момента в който родих се започна с физическия тормоз. Психически ме тормозеше от по-рано. След като родих започна да ме бие-жестоко. Майка му живее с нас, тя има голямо влияние върху него, но нито веднъж не ме защити. Един ден бях сложила ролки на косата (имах до кръста дълга коса), в момента в който ме видя той ми каза -„за кои се къдриш курво“, хвана ножиците и ми отряза косата до дъно. Мислех си че ако ме беше пребил, щеше да е по-добре. Чупил ми е зъби, ходила съм синя с дни и винаги му прощавах, защото той ми казваше, че без него съм едно нищо и ако си тръгна ще тъна в мизерия и няма да мога да си гледам детето.
Когато събера кураж да кажа „край“, той става мил и грижовен…..до следващия път. Искам да се махна, но не знам дали това няма да е грешка и дали имам право да лиша детето от баща.
здравей розали, искрено ти съчувствам за ситуацията и се надявам, че ще намериш сили да излезеш от нея. ако детето ти е момче, гледайки поведението на баща си, то ще започне да го имитира и сам ще се превърне в насилник, в копие на баща си. ако детето ти е момиче, най вероятно то ще израстне без самочувствие и ще приеме ролята на жертва, в която си и ти, и вероятно също ще се събере с някой насилник. така че най голямата услуга, която можеш да направиш за детето си, е да го отделиш от този „баща“. той няма какво да даде на това дете освен собственото си поведение. изборът е твой. зная, че е трудно и че той те манипулира казвайки ти че няма да се оправиш без него. истината е, че той зависи от теб и че е един супер слаб човек. виж тази организация и се надявам да им се обадиш; те специализират в това да дават помощ на хора, пострадали от насилие като теб: http://nasilie.eu/гореща-телефонна-линия-фондация-асоц.html и също
http://www.animusassociation.org
била съм в подобен нездрав механизъм с друг човек, макар че не е имало такова насилие, и мога да си представя какво изживяваш. желая ти от дъното на сърцето си да намериш силата да направиш решителната крачка и да се освободиш. както и да освободиш детето си. прегръдки от мен, соня.
Сонче, носиш името на майка ми :) Искам просто да бъда една нормална жена и майка, нищо повече. Водиха ме преди няколко дни на някакъв гледач. Трябвало да му дам още един шанс за да не съжалявам – това му бяха думите. Мъжа ми ме убеждава че ще се поправи, аз не знам какво да направя.. дали наистина ще се поправи??? Още повече че започнах да изстивам към него, гади ми се от него. Има ли оправяне такова нещо или да си стягам багажа час по-скоро?
здравей Розали, нямах възможност да ти пиша вчера. изобщо не го слушай този „гледач“, казал ти е пълни глупости. просто е някъкъв мъж с остарели разбирания, който изобщо грам представа си няма за какво става дума. НЯМА да съжаляваш като напуснеш мъжа си. била съм в подобна ситуация и съм била свидетел на ситуации като твоята – насилникът винаги започва да обещава, че ще се промени, когато жертвата реши да си тръгне, но ако останеш, това никога няма да се случи, няма да се промени!! това е просто една манипулация, както е манипулация това, че ти казва че няма да се оправиш без него. била съм жертва на подобни манипулации и мога да ти кажа, че ти можеш да се оправиш. но ако останеш с него, той няма да се промени, а ти се обричаш на същия ад отново. Моля те, обади се на тази организация, на която ти дадох сайта, поговори си с някой, те специализират в такива случаи. телефонът е 02/ 9817686, те оказват емоционална подкрепа, ще те изслушат и ще ти дадат съвет. или поговори с адвокат, или даже аз съм склонна да се видим и поговорим, ако смяташ, че това ще ти е от полза.
може би е важно да помислиш: когато се решиш на голямата крачка да го напуснеш, да знаеш къде ще отидеш и да си защитена по някъкъв начин от него. да отидеш някъде/ при някого, на когото можеш да разчиташ. за една жена, преживяваща такова насилие като теб, се издават и заповеди за ограничен достъп така че насилникът да няма право да те добижава.. но за това трябва да отидеш в полицията, да поговориш с адвокат или с тази организация; зная, че това се практикува.
прегръщам те и искрено ти желая да намериш силата в себе си да се освободиш. повярвай ми, няма живот за теб и за детето ти в ситуацията, в която си. Само когато се откъснеш от този мъж, когато той изчезне от живота ти, ти ще дишаш спокойно и ще бъдеш себе си.
Ходих на психолог и казах всичко. Жената беше шокирана от това което и разказах. Просто ме посъветва час по-скоро да напусна тази къща, защото обричам себе си и детето на емоционален, психически и физически срив. Каза ми че, вероятно проблема е в мен, щом до сега не сам потърсила помощ, че това не е нормално за млад и образован човек (магистър съм по образование, а мъжа ми е с основно). След това отидох при адвокат и насрочихме дата в която ще се изнеса от вкъщи тайно. Тъй като ако той разбере ще ме пребие, ще ми събере телефони, лични карти и няма да ме пусне навън – както прави винаги след като ме пребие. Ще бягам !!!
стискам палци! ще се радвам да пишеш какво е станало. заслужаваш най доброто и аз ти го желая :) целувки, соня