Защо не си тръгват?!
Да ви разкажа за едни съседи. Той има малък бизнес, печели добре. Тих, на пръв поглед възпитан и културен човек. Съпругата му е детска учителка. Не я познавам много добре, но знам, че е много мила жена; като малки играехме с дъщерите й. Имат хубав дом. Доколкото знам, от няколко години той я бие. Всички в квартала знаят. Тя продължава да живее с него.
Първоначалната реакция на всеки, който чуе историята е някаква вариация на тема “толкова й е акъла”: да си тръгне, егаси, що стои?! или ми щом търпи тя сама си е виновна! Което всеки път ме ужасява наново и ме кара да осъзнавам колко малко говорим и знаем за домашното насилие.
Една жена, подложена на физически или психически тормоз не напуска партньора си по множество причини:
Страх: Страхува, че ако си тръгне, той ще я намери и ще я набие (нея, родителите, децата й) още по-жестоко
Любов: Защото го обича. Ако не вярвате, помислите вие какви грешки сте склонни да простите на партньора си.
Вярва, че той ще се промени: Защото много често, мъжете които бият жените си са склонни да изпадат в сърцераздирателни моменти на разкаяние, в които се кълнат във всичко свято, че ще се променят.
Вина: Обвинява себе си, че тя самата е виновна. Ако бях по-красива, готвех по-добре, ако бях по-слаба… той нямаше да ми се ядосва, нямаше да ме бие.
Пари: Или по-точно липсата на пари, за да се махне, да се премести в друг град, да намери собствено жилище и да осигури елементарните нужди на децата си.
Вяра, че насилието е в реда на нещата: Особено, ако е живяла в семейство, където е била пряк свидетел (или жертва) на физически и психически тормоз.
Изолация: Няма приятели, няма близки или роднини, към които да се обърне за помощ. Много жени, които са жертви на тормоз се срамуват да говорят за побоищата пред външни хора, крият се, когато по тях има видими следи от насилие и по този начин постепенно изпъдат в пълна изолация. Много често, изолацията е една от основните стратегии на насилника. Ако жената не говори с никого за тормоза, на който той я подлага, няма как той да бъде „хванат“.
Обясняват насилието с някакви външни фактори: Той беше пийнал, затова ме удари. Или… в момента е напрегнат в работата, или… в момента нямаме пари и той ей така от притеснение…
Не вярват, че някой може да им помогне: Имайки предвид колко неподготвени са полицаите и колко несъпричастно е обществото като цяло…. тази реакция е съвсем логична. В България липсват центрове за временно настаняване на жертви на домашно насилие, липсват програми, които да помагат на такива жени да заживеят нормално.
Най-ужасяващото според мен е, че много майки и бащи отказват да повярват на дъщерите си, и им казват, че трябва да се грижат за дома, децата и семейството си. Стигмата от това да си тръгнеш или недай си боже да се разведеш е тежка, а ако търсиш подкрепа, рядко някой може реално да ти помогне. Ако знаете за центрове, които наистина помагат на жени, жертви на домашно насилие… моля сподетелете ги в коментарите.
Openly Feminist 
Ето една много интересна тема, която засяга същия този въпрос.
Темата има развитие с времето, историята завършва …интересно.
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=355676.0
Хм, лично аз клоня повече към мнението, от което се възмущаваш („стои, щото толкова й е акъла“), ама и ти си права за липсата на каквато и да е подкрепа от институции, нпо и общество
Причините са всичките, които изброи, наведнъж.
Дори бих казала, че са свързани помежду си. Тя смята, че е виновна, че не се съобразява с външните фактори, а той с право я наказва за това (защото насилието е нещо нормално), затова тя го обича. Защото е справедлив и не й позволява да се замозабравя. Освен това не би споделила, че той я бие, защото я е страх, че някой ще реагира със „защо не си тръгнеш?!“, при положение, че тя няма право да бяга или да иска помощ, щом сама си е виновна.
Това ми е много болна тема…
Благодаря ти за поста.
Петя, отговори ми моля те на въпроса: колко близки приятелки или роднини имаш, потърпевши от това? Или с колко си говорила?
Не ме разбирай погрешно, аз също съм твърдо против домашното насилие и за мен е неадекватна ( не просто неправилна ) форма на семейна „комуникация“. Питам те поради това, че за съжаление съм говорил по работа с бити жени и биещи мъже. За доста от тях това е в реда на нещата, и нищо не може да ги убеди в обратното.
Наистина си обхванала повечето причини на физическото насилие у едно домакинство, но това не е въпрос на пол според мен ( мъжете сме не-малко насилвани психически от необясними женски привички ), а изгърмял бушон на сектора за комуникацията – няма проблем, който да е толкова неразрешим, че да налага физическо решение ( у дома)…
Tova povedenie na zhenata e tolkova dulboko zalozheno vuv nashia mantalitet. Vse pak v BG niama nikakvo ravnopostaviane na polovete. Zhenite vse se gledat kato „oh milata, vizh sama, oh kak se muchi, oh niama koi da i pomogne“ i takiva podobni. Nikoi ne mozhe da si predstavi che edna zhena shte se zaeme sus zhivota si sama tia. Shte si organizira mesteneto, shte se izpravi za pravata si, kamo li puk da otide do policiata. „Ami kakvo shte kazhat susedite!“ Primerno baba mi: rabotila e takuv tezhuk trud kato mlada, ima muskuli kato momche obache kato razbere che si nosia kufara ili se mestia sama i vednaga „oh bozhe ama kak taka sama, tezhko e, nedei, oh ne e hubavao za momiche, oh vse sama vse sama..milata“ i taka natatuk. Vupreki che az sam ne tolkova „momiche“ spored srednostatisticheskia chovek – dazhe nikoga ne sum imala tokcheta, ne pritezhavam rokli, igrah rugby i viobshte ot fizicheski trud ne se strahuvam. Da, ama ne – shtom si momiche oh miloto, oh kak taka oh kak inache, sama auuuuu… Obache kato biah malka i ako se glezeh i baba mi mi vikashe ‘Aide stiga , dai po-muzhki!“. Idi ta razberi!! Haide stiga sum burborela, razbirate nakude otivam.
Golemi sa razlikite mezhdu pokoleniata… nie sme na po 30, a govorim za lelki na 48… za nasheto obshtestvo tova sa svetlinni godini…
Anonymous:
Съгласна съм, че има разлики между поколенията и че по-възрастните жени в България са по-склонни да приемат и премълчават. Жените от по-младите поколения са по-независими, печелят повече и като цяло имат повече свобода да си хванат багажа и да си тръгнат. Надявам се все повече жени да са финансово независими, за да не се чувстват абсолютно вързани към хората, които ги тормозят (физически и психически).
За съжаление обаче образование, пари, младост и т.н. не винаги са правопропорционално свързани с възможноста да напуснеш насилника си. Просто има прекалено много примери за обратното.
Това което мен много ме притеснява е масовата чалга култура, която възпитава съвременните млади хора в България точно в патриархални отношения, които редуцират мъжете до машини за правене на пари (без чувства, емоции и възможност да комуникират), а жените са просто добре обгрижвани проститутки.
Коментарът ми дава идея да напиша отделен текст за „смесените“ послания, с които ни обстрелват родители и медии… Бъди независима, ама… аааа… как сама ще си носиш чантата. Както казва моята баба, няма угодия.
Хм, Петя, тъй като доста грубо подмина моят коментар, ще си позволя да попитам ново нещо – „Печелят повече“ ли е разликата между поколенията и семейните отношения?
лично мнение: недей да хващаш материалната разлика между половете, защото така се губи чисто човешката…
pierrot:
бях написала МНОГО дълъг коментар, който едва сега виждам не се е публикувал. ще го потърся из етера и ако не го намеря, ще го напиша наново. :/
tova e kluchovata duma, Petya , kakto si kazala „patriarhalni otnoshenia“… za zhalost. kakvo da se pravi, po sramno mai e da si „stara moma“ otkolkoto „iztrivalka“, a? gadna rabota.
pierrot:
Айде втори опит. Лично познавам две жени, които са преки жертви на домашно насилие. Индиректно, около тях страдат децата им (общо 3), родителите им (общо 4) и много близки и роднини, които не знаят какво да кажат или как да им помогнат. По тази причина, в общия случай всички си мълчат и не правят нищо. И понеже мога да си представя кой какво си мисли, не става въпрос за хора, които са някакви диваци без грам образование или възпитание. Става въпрос за образовани хора, без парични проблеми и доходи много над средните за България. Не искам да изпадам в подробности относно личните ми познати по обясними причини. Дори и да не познавах лично хора, които са жертви на насилие… това по никакъв начин не би омаловажило проблема. Макар че съм готова да се обзаложа, че почти всеки четящ този блог познава (поне бегло) поне една жена, която е жертва на физически тормоз.
Мисля, че си много прав като казваш, че както насилниците, така и техните жертви смятат, че това е нормално, т.е. те просто не могат да си представят, че живота им би могъл да протича другояче. Точно по тази причина проблемът трябва да се атакува от много ъгли, но най-вече да се говори открито за съществуването на такова нещо като домашен тормоз. Това не е някакво изолирано явление. Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Трябва да има информираност, за да имаме поне някакъв минимален шанс да прекъснем цикъла поне за някои жени.
Повдигаш много интересен въпрос… за психологичния тормоз. Писах най-вече за физическото насилие, защото иначе темата ще стане огромна. И да, знам, че има много мъже, които са жертви на физическо насилие, но като цяло няма как да не приемеш, че жените стават жертва на физическо насилие от страна на партньорите си много по-често.
Ако имаш възможно (и ако имаш право да говориш за професионалните ти сблъсъци с насилници и жертви на домашно насилие)… ще бъде много интересно да разкажеш повече. В линка, който пусна gimli жената разказваше как чула, че съседа й пребива жена си, обадила се на полицията и момчетата пристигнали след по-малко от 5 минути. Съседката обаче отворила вратата (подути очи, сцепени устни) и казала ааааа, няма никакъв проблем!!! Ужасно просто.
gimli:
МНОГО благодаря за линка. Случката и реакциите във форума са много показателни. Възхищавам се на жената, която просто отказва да си запуши ушите, звъни на полицията и прави всичко възможно да помогне на съседката си. Въпреки първоначалната ситуацията.
Longanlon:
Стои щото толкова й е акъла е първосигнална реакция. Обикновено идва от хора, които не са били преки свидетелите или жертви на домашно насилие. Повечето сме така, но трябва да можем да се позамислим, за да помогнем, ако някой има нужда от помощ.
Хермиона:
Ще говорим още. Темата е ужасно трудна обаче.
Анонимен:
Преди известно време чух лафа „По-добре „разведена“ отколкото „стара мома““. Това според мен е МЕГА-fucked up!
Още една причина според мен е желанието „децата да не растат без баща“ или пък да не са деца на разведени родители. Все едно тия деца не могат да усетят какво става…
Имам две близки, които са търпели насилници у дома си в продължение на години. По различни причини, но най-вече заради очакваното отхвърляне от приятели и роднини, защото няма къде да отидат, етц. Когато съм се опитвала да им кажа, че не е нужно да търпят това, те са ми отговаряли: „ти не знаеш, в България нещата стоят другояче, не е толкова лесно както си мислиш.“
Разрешението на такива казуси зависи от едно: дали гледаме на склонността на жената да търпи насилника като плод на неин характер („ами толкова й е акъла“) и лична независима воля („щом сама го иска“), или като в резултат от културни норми, социалните условия, приети порядки. Ако го приемаме като личен избор, тогава приемаме позицията „не можем да я насилваме, това си е неин проблем.“ Ако е културно обусловен, тогава приемаме, че можем нещо да направим, може да се опитваме да променим, за да не бъде това една културна норма.
Искам да питам тези, които смятат, че такова съжителство е свободен избор на жената: А по същия ли начин като свободен избор ли оправдавате „женското обрязване“ в Африка? Като свободен личен избор на майките, които, макар и минали през него като малки, самите те инициират обрязването на дъщерите си впоследствие? И затова не можем да им се бъркаме? Просто такъв им е акъла?
Според мен това да търпиш тормоз и унижения е въпрос до голяма степен и на възпитание( някои хора така възпитават дъщерите си- да се примиряват и подчиняват в името на „семейството“)
Opaa…..sprete se za malko da dramatizirate neshtata vse okolo Balkanskite zeni..i Balkanskia mantalitet…..takiva izpalnenija …i daze oshte po zloveshti poboishta nad zeni,ima i v drugi kraishta na zemnoto kalbo……
Да, истината е че това се случва много често и в Италия, където забележете те не се женят, а живеят заедно като „годеници“ по 40 години. В един момент мъжете превъртат от ревност и редовно по новините там се съобщават за убити /брутално/ жени. А относно повсемесното домашно насилие, аз вярвам /от личен опит/, че само аз мога да управлявам живота си. Да, разбирам всички онези, които не си тръгват по техни причини, но моя избор, когато ми се наложи да направя такъв, беше позакъсняло, но бясно бягане към дома :)
Аз самата дълги години търпях насилие поради различни причини, май повечето вече са изброени в статията и коментарите под нея. Обичах го (поне първите3-4 години), страхувах се от по-зверски тормоз върху мен и майка ми, ако избягам. Оправдавах злината му със собственото му страдание (не можеше да има деца и го влачех по доктори, утешавах го и поемах всички негативи). Свекърва ми и майка й ме молеха да му простя. Той правеше умопомрачителни извинения, еквивалентни на мега-тормоза, който ги предхождаше. Не знаех дали ще мога да се справя сама. Считах, че е неморално да го изоставя „горкичкият“. Роднините ми ме убеждаваха, че сама съм си виновна и след като съм се омъжила за проклетника, съм длъжна да го търпя доживот. Непрекъснато ми се натрапваше „страданието“ на разведената ми майка, изоставена от подобен боклук, сама, с три деца… Абе причини мога да изброявам на няколко листа. Разведох се след като се роди дългоочакваното ни дете. 9 години се борихме за него, за да разбера, че той далеч не възнамерява да стане добър човек, след като Господ и докторите му помогнаха да има дете. Никога не съм считала, че съм виновна и си го заслужавам. Стараех се да съм перфектната домакиня. Говорех, прощавах, утешавах, дори се карахме накрая и правех „стачки“ в домакинската работа… Четях книги за семейните отношения, дори на психолог и психиатър ходих (всъщност след третата година в тоя ад бях в дълбока депресия), но не говорех пред приятели и колеги – считах, че не е морално да му подронвам авторитета. Беше въпрос на престиж да изглеждаме „идеалното семейство“. Реших се на развод. Някои приятели реагираха „как можеш да изоставиш такъв добър мъж“. Други ме изненадаха с прозорливостта си – бяха забелязали, че не сме чак толкова идеални…
Единственият въпрос на майка му беше „Какво ще кажат хората?!“ Не попита как ще се оправям сама с бебе на ръце. Седмица преди второто дело по развода копелето се появи и ме преби като куче. Изпочупи останалата покъщина, след като вече беше отнесъл по-ценните неща при майка си. Детето ревеше голо на дивана до мен – тъкмо бях тръгнала да го къпя, когато той се появи.Съжалявам, че му родих дете. Никога не съм му изневерила, както ме съветваха някои лекари докато търсехме лечение за проблема му. Опита се да ме удуши. Блъскаше ме като боксова круша. Не знам защо така и не отвърнах на нито един удар. Никога не съм му посягала. На корема ми чак имаше синявица с формата на юмрука му. Уби хамстера на сестра ми. Счупи ми компютъра, чиниите и чашката на детето, вратите на шкафовете… Рева на бебето ме спаси – отклони вниманието му от мен и успях да се измъкна и да избягам в коридора. Почуках на вратите на съседите. Копелето ми счупи телефона да не би да потърся помощ – блъска го и го тъпка докато не остана парченце по-голямо от оризово зърно, въпреки че му го изплатих, когато се изнесе. Едни от съседите ми дадоха телефон, но отказаха да свидетелстват. Въпреки че го видяха, като избяга. Извиках полиция. Дойдоха, огледаха, накараха ме да отида с тях в полицейското. Един приятел, който случайно мина в тоя момент остана с бебето. А аз прекарах нощта в полицейското да пиша обяснения и да слушам как сама съм си виновна, че съм го предизвикала и че без развод те нямали право да се месят – било битов скандал, според техните твърдения – сама съм разхвърляла къщата и съм изпочупила посудата. Толкова за закрилата на полицията. Нямах пари за съдебен лекар – всички пари ги държеше той, аз взех на заем само за адвокат за развода и един приятел ми купи храна и памперси за предстоящия месец. Обещах някой ден да му върна парите, но в брой не съм вземала за нищо. Адвотактака ме посъветва да не го съдя за насилие, защото развода ще се проточи и никога няма да се отърва от животното.
Минаха четири години от този ад. Срещнах добър човек, който ме обича и обичам. Но вече обичам повече себе си. Съгласих се на втори брак само заради детето – да не расте без баща като мен. Но животът ни е белязан от миналото. Не мога да забравя. Изнервена съм и избухвам и при най-малките поводи с новия ми съпруг. После си давам сметка, че причината е дребна и е случайно недоразумение. Но съм морално съсипана от единадесетте години тормоз. Не мога да си позволя психотерапевт. Реално съм психически здрава. Живея с много мил и слънчев човек, който търпи всички странности и промени в настроението ми. Знам че не е виновен. Не знам как да забравя. Не знам как да се успокоя. Истината е, че след развода живота ми беше много по-щастлив и спокоен и повярвах, че свободата е безценна. Оказа се, че сама жена живее много по-добре отколкото със съпруг. Ако толкова няма кой да премести гардероба или да ремонтира пералнята – винаги мога да намеря някой приятел или съсед, а и имах доста повече пари за да си платя на майстори, след като боклука, който употребяваше и моята заплата за „да си чеше крастите“ (израза си е негов, по повод забележката ми, че вместо да седи при детето си и жена си родилка, събира всичките мои и негови пари и отива с приятели по клубове). Чантите мога да си ги мъкна и сама – винаги само аз пазарувах, както почти всяка българка. Чак ми е неудобно, когато новият ми съпруг поема тежкото и не ми дава да се гърбя с багажи.
Та наистина – стояла съм, щото ми е бил толкова акъла. Години наред и през ум не ми мина, колко хубав може да е живота без „мъж“. А сега ми е трудно отново да стана перфектната съпруга, въпреки че начерих перфектният съпруг. Бих казала на всички страдащи жени – бягайте, спасявайте се. Колкото по-рано, толкова по-добре. По-малко ще е психическия товар за остатъка от живота ви. Дано да ви дойде акъла по-навреме от мен. А аз продължавам да си нося кръста. Не знам дали няма да го докарам до втори развод, този път по моя вина. Но със сигурност ако това стане, не бих рискувала с трети брак.
Anonimna,
poklon.
След последната изповед направо ми е трудно да пиша. Но все пак да ви кажа и какво е да си дете, свидетел на такива побоища. Аз израснах в подобна среда – както казва майка ми „четири дни в седмицата баща ви беше нормален човек, в останалите три ставаше някой друг“. Алкохолът беше само инструмент, а причините за двойната самоличност се кореняха в миналото му.
Защо майка ми не си тръгна? Доста от изброените причини са точни, но в нашия случай причината, спомената от Yana – да не сме деца на разведени родители – мисля беше с най-голяма тежест. Времето беше 80-те години, да си дете на разведени беше направо присъда. Освен това се иска много сила, за да поемеш цялата тежест на самотна майка с две деца. Когато това най-накрая се случи майка ми понесе огромни лични жертви, за да ни съхрани и изгради като личности в най-тежките години на прехода, без мъж до себе си, само с помощта на баба ни. Представете си как една жена е принудена при всяка елементарна повреда в къщата да се моли на съседа или на някой семеен приятел да дойде да я поправи. Или да търси някой с кола, за да докара доматите от село – живо мъчение. Парите очевидно не са стигали, но пък и малкият провинциален град със сигурност не е изобилствал от таксита и др. услуги, на които се радваме днес. Освен това не всяка жена е „оправна“ и умее да замести мъжа в поддръжката на къщата и всичко, свързано със сериозни физически усилия, като да преместиш хладилник или печка – това за някои също може да е причина да останат, колкото и нелепа да изглежда.
Мен по-скоро ме учудва друго – че феноменът си е тук и не изчезва, въпреки че животът е коренно променен и се появиха много възможности за финансова и лична свобода – включително да емигрираш, както накрая направи майка ми.
Очевидно нещата пак опират до възпитание и социален статус на насилника – сега мога да наблюдавам собствения си мъж и как живеят неговите родители и не мога да не направя паралела с баща ми, изоставен от родителите си и отгледан от баба си. А за социалния статус и как той коренно може да промени един мъж ще ви дам само 1 пример – родителите на моя приятелка бяха образец на семейно щастие години наред и много след като децата пораснаха и напуснаха дома бащата изведнъж беше уволнен от престижната си работа и …започна да пие и бие жена си. Мотивът на такава жена да остане пък може да е само и единствено навикът и желанието да не остарееш сам, защото къде ще тръгнеш да си търсиш късмета с друг мъж на 60 години?
Та затова е много важен и въпросът „Защо мъжът посяга?“. Причините са също толкова много, колкото и защо жената не си тръгва. Сигурно е тема на друг разговор, но мисля, че когато има „нарушена комуникация“ трябва да се анализират и двете страни, за да се прецени кой защо взима решението да остане или да си тръгне от семейството.
За последиците за децата и техния семеен живот също може да се говори обширно, но ще спра тук.
Защо мъжът посяга?
Защото когато нищо не му е останало, боят го издига в собствените му очи.
Защото отглеждаме мъже без речников запас за изразяване на емоционалния си живот. Не могат да говорят, затова пият и бият.
И други.
Петя, благодаря, че засягаш тази тема. За това трябва да се говори и говори. Понякога се случва нещо толкова чудовищно, че човек даже пред себе си не може да го признае, предпочита да се прави, че то не съществува.
Аз самата се озовах в подобна ситуация, въпреки че се смятам за свободолюбива и независима. Не е въпросът само дали детето да расте без баща. Въпросът е, че то обича баща си. Обича дома си, с който трябва да се раздели. Много е тежко да понесеш такава отговорност. И когато все пак го направиш, всички вместо да те подкрепят започват да питат : ау, ами детето, то горкото как го понесе?
Все още понякога се питам, нямаше ли начин, къде сбърках, какво можех да направя, за да не се разпадне семейството ни. Много пъти решавах да си тръгна и се отказвах, като виждах колко много детето обича и двама ни и по неговите си детски пътища се опитва да ни сдобрява, да ни вижда заедно. Много време ми трябваше да се убедя, че „тоталитарният“ стил на мъжа ми започва да се прехвърля и върху детето и вече двамата сме овиквани и „дисциплинирани“. Много време ми трябваше да разбера защо чувствителният и обичлив човек, в когото се влюбих и който живееше с кошмара на баща си – насилник и тиранин, се превърна в негово копие. Защо този, който искаше да спаси майка си от баща си, постави мен в нейната роля? Не виждаше ли той в очите на детето си собствения си страх?
Черни и бели хора няма. Има тъмнина и светлина, които завлавадяват хората по различни пътища. Понякога може да се бориш с тъмнината в любимия човек, друг път не можеш. Тогава трябва просто да се махнеш, да избягаш. С цената на жертви и загуби, със съзнанието, че така оцеляваш като личност.
И подкрепата на хората около теб за този труден избор е животоспасяваща.
@petya питам се защо тези твои познати (ако наистина има такива а не са измислени за случая) след като са хем образовани, хем финансово независими, хем имат за познат една феминистка като теб биха търпяли такова нещо. Питам се в случая каква е твоята роля на феминистка – роля не на думи, а на дела
И да аз твърдя че не познвам жена която да е била обект на физическо насилие. Сега може да ми кажете в стила „Яна“ че и мравояд не съм виждал, но той съшествува.
Ако има домашно насилие то се извършва с това в което съответния пол е „специализиран“. Мъжете жертви на психически тормоз не са никак по-малко като при тях трявмите може да са за цял живот, но това е тема която тактично се премълчава. Пък и мъжете не обичат да са оплакват
Искам да ти разкажа един случай и да чуя твоя коментар:
Лятото на 2004 с бившата се връщаме от джаз фестивала в Банско. Останяхме до късно, а аз бях пил и останхме за вечеря и да мине време да се премине действието на алкохола. Не помня за какво но тя нещо се ядоса, нямам спомен но беше някаква глупост от сорта че ще стане късно да се къпе и да и изсъхне косата (например). През целия път ми късаше нервите като ме дразнеше и се заяждаше. Помолих я поне 5-6 пъти да спре но бе зуспех и накрая някъде м/у Перник и Владая и казах че ми е писнало и да слиза (беше близо полунощ). Слезе понеже си мислеше че това е мислеше че това е шега и ще започна да се извинявам и оправдавам. Да ама не. Отраших с мръсна газ. И познай дали телефона ми не загря и сместо обиди, мърморене и тн не чувах как плаче и ми се извинява и тн. Като се върнах това което намерих нямаше нищо общо с картинката преди час – плачеше и се извиняваше. Което иде да каже че това поведение е възможно само когато една жена се чувства защитена от социялната среда в която живее, когато тази привидна защита падне тя не си позволява да бъде насилник. Е са кажи ми това физически тормоз ли е?
Имам прятел който е професор в един от 5те топ световни университети. Жена му го пребива най-редовно. Веднъж дори след като го беше пребила беше и викнала полиция да се оплаче че е била насилвана, но полицаите след като видели в какво състояние е едини и другия силно я посъветвали да преосмисли намеренията си.
Така че домашно насилие има при което мъжете също са жертви и то не по-малко. Въпреки че теб като феминистка явно това не те интересува.
Калине, исках тук да напиша един благ коментар, как всеки от двамата в една връзка разгръща егоизма и наглостта си до там, докъдето позволява „защитата на социалната среда“.
Ако гаджето ти имаше защита, щеше да се обади в полицията, да подаде жалба срещу теб, а там нямаше да я гледат и да и се подхилкват, като на тъпа курва. Можеше и да те осъди за поведението ти, защото ти си изложил съзнателно живота и здравето и на опасност. Но понеже тя чудесно знае, че няма да получи никаква защита, се е обърнала за помощ към най-близкия човек, а именно към насилника си. Тази психологическа формула действа безотказано при пречупването на психиката. Именно така много жени биват убеждавани от мъжете си, че сами са си виновни и че въпросните мъже-насилници са единствените им близки хора и не трябва да се надяват на правосъдие и на подкрепа, а да гледат да са покорни да не се „заяждат“, за да не предизвикат отново „справедливия“ им гняв.
Освен това, сега съвсем лично и злобно ще ти кажа, че не си попаднал на жена…Една друга жена, може би щеше да надвие страха си, да остане в тъмното, да се обади на приятели да я приберат, да понесе унижението, да намери после някой, който дате заведе в гората и да те остави да се поскиташ там и да поразмислиш.
Явно такива големи куражлии като теб се вихрят само върху жени с по-слаба психика.
А колкото до жените дето бият мъжете си, сещам се за един виц: Що е то еманципация? Жената да се прибере пияна вечерта, да вдигне скандал защо яденето не е топло, да набия мъжа си, а той да се разплаче, да вземе децата и да отиде при майка си.
Значи, изоставил приятелката си посред нощ на шосето и това е доказателство, че ТЯ тормози НЕГО?
Нищо цензурно не мога да кажа.
Абе я четете преди да пишете. Казах че я помолих поне 5-6 пъти да млъкне и да не ми пили на главата. Беше тъмно, имаше някакви ремонти по пътя и нямаше маркиворка и при такава ситуация плюс умората трябва да търпя да ми късат нервите така ли? Това ли е феминисткото виждане за сутуацията?
Освен това казах че тя сама си слезе след като казах да се маха, доброволно без принуда разчитайки явно да почна да се моля и да се извибявам. Да ама не.
@Случайна много смешно ми става като почне да ме заплашва. Биографията ми не е много за пример така че такива заплаши съм получавал повече отколкото може да си преставяш и повярвай ми освен да ме размеят друго не постигат. Казах тя ДОБРОВОЛНО си слезе защото се мислеше за много велика.
Въпросът беше откъде накъде трябва да търпя психически тормоз и дали той се толерира от феминистките. И какво поразжда тази увереност и как като изчезне усещането за социална защита моделът на поведение коренно се променя. Това обеснява защо толкова си падате по леви идеи и уравниловката.
@Слачайна добре е че даваш още един щрих към представите ви за феминизма в фействие
Калине, аз пък като видя някой да пише „обЕснява“, от там нататък не мога да гледам повече сериозно на него.
Каквото имах да кажа, го казах, много се въздържах да кажа, за да не замърсявам.
Явно не трябва да те заплашвам, защото ти си един корав пич, който оставя жени сами на пътя посред нощ и после се радва как клякат кучките. А, после ти се извиняваше, а?
Калине, сигурно и с теб така са се държали като дете – ако говориш нещо, което не се харесва на мама и татко, те изхвърляме навън примерно. За мен в случая е очевидно, че ти си проявил насилие към жената, а не тя към теб. Защото ти си в позицията на власт,
ти караш колата, ти я притежаваш всъщност и затова ти си този, който определя кога ще си тръгнете, дали да се возите от шофьор, който е пил, а също и кой кога трябва да слезе. Мърморенето е оръжието на безсилните. Ако жената беше в равна на твоята позиция, щяхте да вземете решението кога да си тръгнете в диалог и нямаше ти да можеш да й нареждаш да слезе от колата.
Не виждам как може да има любов между двама души, които са толкова неравностойни, че единият е принуден да отстоява нуждите си с мрънкане, а другият може по всяко време да го изгони от колата и да го остави сам посреднощ на пътя.
Тези властови отношения за жалост се попиват от детството и много често съзнателно или не се възпроизвеждат от следващите поколения, а също и в обществото като цяло, между личността и институциите, абе кофти работа. Това, което Случайна нарича тоталитарно отношение, струва ми се, тръгва от семейството и прави и обществото тоталитарно. И обратното.
Az ne otricham nasilieto vyrhu myzhete. Sys sobstvenite si ochi sym vizhdala. No to e razlichno ot nasilieto vyrhu zheni i spored men si zasluzhava otdelna diskusia.
Az nikoga ne bih zariazala niakogo na pytia. Ne mozhesh da obshtuvash, Kaline, pyk i yavno vyprosnata zhena ti e prez onaya rabota.
Vyv vsiaka vryzka se sluchva da ima problemi. No niama izvinenie za fizicheskoto ili psihicheskoto nasilie (izostaviane na tymen pyt).
БЕЗКРАЙНО благодаря Случайна и на двете жени, които анонимно разказаха личния си опит с домашното насилие.
Уверявам ви, че вашите истории всеки ден дават сили и помагат на жени, които наистина имат нужда от подкрепа.
Калин: Не знам какво да ти кажа, честно.
Sorry, che puskam neshto ne mnogo svurzano za temata no mozhe bi Petya shte otvori edna diskusia na tazi tem:
http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2009/jan/08/rachida-dati-france-maternity
„И да, знам, че има много мъже, които са жертви на физическо насилие, но като цяло няма как да не приемеш, че жените стават жертва на физическо насилие от страна на партньорите си много по-често.“
Nice…
Мартин:
Никак не е найс. Фактите са такива и само болен човек може да не ги приема.
василена, страхотна си!
калине, ти правиш ли някаква разлика между символно насилие (дори насилие трябва да е в „“, защото е условно; в смисъл ти избираш да наречеш дудненето на жената „насилие,“ за да оправдаеш свойто), и физическо насилие?
защо ги приравняваш?
наистина ли е оправдано да пребиеш някой, защото „те дразни,“ или по твоите думи „упражнява психическо насилие?“ приличаш ми на онзи идеот полицай, който преби двама роми, защото скъсали бг знамето и цялата нация е във възторг, щото са изроди за които насилие над знаме е по-ужасно от насилие над човешки тела.
мисля, че имаш нужда от капитално ре-организиране на мисленето си.
напомняш ми на баща ми, който биеше майка ми и се оправдаваше, че тя го дразни, търсила си го е и т.н. всички в къщи бяхме виновни, че го дразним, не го разбираме, не му помагаме и не знам още какви безумни аргументи, с които той си легитимираше „правото“ на физическо насилие.
насилието има гадното свойство да ти пречи да мислиш нормално и да започваш да мислиш като насилника, т.е. да приемаш неговите теории за чуждата вина и да я проектираш дори върху децата си. това е един омагьосан кръг, който бетонира съзнанието на всички в рамките на „оправданото“ насилие, където винаги жертвата е виновна за насилието над нея.
никога няма да забравя как веднъж се прибирам от гости при баба, бях на 10-11, и майка ми имаше жесток бушон на окото и като я видях ми спря сърцето, и тя ми каза „виждаш ли какво става, когато ходиш някъде си“ все едно аз я бях ударила. обикновено при скандал тя идваше в стаята ми и се надяваше, че той няма да и посегне ако аз съм наблизо, но той си посягаше anyway.
имала съм ужасно детство и мразех семейството си (заобичах баща си като бях на 13 реално, когато се разведоха по мое дългогодишно настояване, щото и двамата си мислеха, че е по-добре за детето да са заедно ахахха). завиждах на всичките ми приятелчета колко „перфектни“ семейства имат, но сега знам, че съм си мислела така от чиста детска наивност.
примерно завиждах безумно на една приятелка, защото техните никога не си крещяха, не се биеха и т.н., но след години с нея случайно открихме педофилски снимки на компа му и разбрах, че под перфектната повърхност на бащата се крие едно гнусно чудовище, 100 пъти по-ужасно от моя баща.
когато пораснах разбрах, че други приятели са живеели в изпълнени с омраза и насилие, в алкохолизирани и fucked up семейства, но като деца не сме виждали за какво става въпрос.
да ви кажа честно, досега не съм виждала нито едно семейство, в което да няма някакви такива проблеми. дори не мисля, че е от бедност през прехода, макар че е верно, че много хора откачиха заради проблеми, но не можем с икономически мерки да решим всеки социален проблем.
може би отчасти проблемите идват от самата форма на семейство и на патриархално-буржоазните семейни отношения, поддържани от векове от религиозните и държавни институции, където модела е мъжа печели, жената му слугува (дори и да печели повече от него, или дори да са еднакво богати), а семейството е „свещена“ територия, където всичко, което се случва си остава само за вътрешна употреба и не бива да се говори и да се разваля имиджа на майката и особено на бащата – pater familias.
pater familias е суверен на семейството-автономна единица и всякаква намеса отвън, която конфронтира властта му е резиствана, което обяснява от части защо жените жерви на домашно насилие отказват чужда помощ (освен спорадичното оплакване на майките им като единствен отдушник на проблема), отпращат полицията и т.н.
накратко, както казват и други участници въф форума, икономическите отношения в семейството, финансовата зависмимост на жените и т.н. са важни фактори, но не единствени и затова трябва да обърнем поглед и към идеологията на семейството, която легитимира формата и дори самото съществуване на властовите отношения вътре в него. с други думи, проблем не са само парите или липсата им, а самата идеология.
аз не вярвам в патриархално-буржоазното семейство и досега не съм видяла един случай, при който този модел да обогатява и да е добър за цялото семейство (дори и за биещия патриарх, който има власт повече от всички, но с цената да бъде превърнат в чудовище от модела).
този семеен модел, поддържан от векове, не може да бъде реформиран според мен. вместо да го реформираме, трябва да изнамерим радикално нов модел, при който решенията се взимат в консенсус, хората се отказват от собственост и ВЛАСТ върху съзнанията и телата на партньорите си, физическото насилие е out of the question, а буржоазната роля на жената като единствен възпроизведител на семейния „уют“ и психологическо благоденствие е отречена и заменена с общи усилия за създаване на здрава семейна среда, с които са натоварени всички партньори.
нарочно не казвам „двамата партньори,“ защото хората трябва да имат право на по-неограничаващи семейни отношения ако искат такива разбира се, особено ЛГБТ, където био майка-баща също биха могли да участват в живота на детето като в онази пиеса „табу.“
само да добавя в пиесата 2 семейства, едно гей и 1 стрейт + биологичния баща на детето от гей семейстсвото направиха родителски колектив, за да отгледат децата си заедно.
едно дете може да има повече от 2ма родители, може и само 1 да има.
то реално броя няма толкова значение, важно е качеството на хората.
давам този пример само като аргумент срещу традиционните семейни рамки, които не винаги се доказват сполучливи, ни никой не може дори да си представи, че може да съществуват други семейни отношения.
Колко тъжно!Според мен тази жена не си тръгва по много причини и някои от тях са следните:
1.Загубила е или никога не е придобивала реална представа какво е да си отделна самостойна личност.
2.Не може да преодолее стереотипите си на живот.Изобщо не е лесно!
3.Изгубила е всяка вяра,надежда и любов и се е оставила на съдбата си.
4.Страх – всички много видове страх.
Не може да и се помогне,ако тя самата не го пожелае – помощта.Защото насила не се дава,насила може само да се взема.Наи-многото,което бих си позволила да направя ,ако я познавах много добре е да я попитам дали има нужда от помощ.И ако да,да и съдействам с каквото мога.
Пожелавам и най-доброто,което може да и се случи.
Епистемик, за съжаление и около мен има много разбити семейства – алкохолизъм, насилие, психични болести. Преходът и реституцията си казаха думата според мен.
яна съгласна съм за прехода, но не забравяй, че соца си беше също патриархален:(
Забелязвате ли как пишещите тук градят разговор? И всеки така страхотно допринася за изследването на някоя тема от различен ъгъл, според опита си и/или познанията в дадена област?
Suggestion защо образованите, финансово обезпечени жени с положение не си тръгват от насилието. Както по-горе се каза, заради реномето – жената, от една страна, не иска да има репутацията на бита и низвергната (макар че реално това й се случва, но не иска това да се разбере), от друга страна, в нея да се съмняват, че сама е направила нещо, за да го предизвика. Ако е жена с някаква позиция в обществото и се знае, че някой си е позволил да я бие, че някой – най-близкият – няма респект към нея и личността й, позицията й въобще в обществото би пострадала. Би било свидетелство, че по принцип не внушава респект.
Според мен именно стремежа за запазване на позицията на авторитет пречи да потърси помо, да се покаже като жертва. Парадоксално, може би, но е така. Какво бихте си помислили, ако някоя жена в позиция на власт хипотетично се окаже, че е бита от мъжа си? Кажете името на някоя известна жена. Някоя министърка, която има обществен авторитет. Не би ли тя предизвикала съжаление, подозрение и в крайна сметка подкопаване на имиджа й в работата като лидер?
Petya
Не че очаквах друго от тебе, ама както и да е.
Има много изследвания, които показват че същият процент жени издевателстват физически в/у мъжете си, колкото и мъжете: около 10-12%. ДОРИ и тези изследвания да грешат или да имаш други, които сочат различно, как може сериозно да кажеш, че няма как да не приема, че фактите (yeah right!), на които се позоваваш са the Gospel truth??? Ай сиктир!
И моя мозък бил болен… боже Господи!
Може ли едно такова изследване да предоставиш?
Хайде един малко по-различен сценарии, че много знаете да плачете.
Мъж, който години наред, прибирайки се от работа е посрещан с „Идиот, за нищо не ставаш, простак, а, у…“
Накрая като му се стъмни и и отвърти два шамара на овцата, и тя после опищи орталъка каква жертва била, жива да я оплачеш.
Аз познавам таман двама души с такива домашни гадини и винаги съм се чудил как още не са ги напуснали, ама преди това да ги пребият.
Жена не се удряла и с цвете. Хубаво. Ама има гадове, дето така могат да ти отровят живота, че и с винкел да ги бъхтиш, малко ще им е.
Така че, по-полека с ролята на жертвата, не се вживявайте толкова.
@Анономен: Твоите приятели, които търпят такъв невъобразим тормоз, защо не си тръгнат? Зависят от заплатата на жените си, или с вериги са ги вързали вкъщи да готвят и гледат децата и изход няма? И сериозно ли смятташ, че ако някой тръгне да се защитава от психиически тормоз с два шамара отпрани всичко ще се оправи?
Не знам доколко в България има статистики, а и колко са верни. В САЩ от случаите на насилие срещу лчността, процентът на жените, тормозени от интимните си партньори е 20, а при мъжете този процент е 3 (Bureau of Justice Statistics). Съмнява ме „напредничава“ България ситуацията да е обратната.
Мъже, вие които се оплаквате от психическия тормоз на жените и го приравнявате на физическия, защо търпите, а не се разведете вместо да биете жена си? Нали сте по-силните и сами можете да се оправите в живота? Някой ще ми отговори ли?
Аз се отървах от един насилник и се гордея със себе си. Никога не съм била икономически зависима, но това не е най-важното, за да напуснеш насилника. Ако жената е с добро образование и/или професия, не трябва да търпи. Смятам, че именно заради психическото здраве на децата е по-добре да живеят с единия родител, отколкото в семейство с насилие.
Дискусията тук е много полезна. Трябва да има повече истории на жени, които са успели да преодолеят страха, срама, инерцията и са се отървали от домашното насилие. Примерът им е важен.
„Ако жената е с добро образование и/или професия, не трябва да търпи.“
а ако не е с „добро образование и професия?“
:)
Това, че жените тормозели наравно с мъжете, не съм го чувала досега, според всичко, което съм чела, нещата са силно неравностойни. Единственият тип тормоз, в който жените участват по-забележимо, е този над децата, просто защото те прекарват повече време с тях. Това е класическата схема на патриархалната власт – мъжът бие жената, мъжът и жената бият децата, децата бият по-малките от тях деца, на последните не им остава друго, освен евентуално да измъчват котенца и да чакат да пораснат.
Дори в осъвременения вариант, в които няма бой, все пак си ги има патриархалните властови отношения. Е, аз не съм чак такъв песимист като епистемик, виждам примери за позитивно развитие наоколо, ама в България е много трудно, за жалост.
Za men majete ,koito biyat jeni sa bokluci i kompleksari.Tryabva ba6tite na vsi4ki biti jeni da gi prebiyat 4e da gi nyama na sveta.
Не мисля, че трябва да продължаваме да затвърждаваме системата, че бащата трябва да защити дъщеря си и без мъж в живота си било то баща или мъж , жената е безпомощна и не и остава друго освен да търпи. Не да ходят бащите да бият изрода, а обществото не трябва да толерира такова отношение към никой, към никой човек и след като предимно малтретираните са жени , към никоя жена и към никой по принцип. Цялото общество и всичките му органи и организации трябва да защитават членовете си а сред тях и жените, не да трябва жената да е зависима от друг мъж да я защити било то и бащата. Ами ако няма баща или той е друг насилник? Не, не трябва някои мъж да ни защитава а обществото на което сме членове и за което работим, раждаме и т.н. Но май…ще мине време…
Аз не мога да разбера, защо когато се подхване някаква тема, винаги се намира някой да каже „Ама защо като говорите за това, не споменавате и еди кое си?!“.
Ами как защо, защото си има конкретна тема и се говори по нея. Насилието на мъже над жени. Много ясно е описано за какво става дума.
Няма как говорейки за това, да включим и разсъждения на всякакви други теми, като има ли живот на Марс и кацали ли са американците на Луната.
Дали процентът на мъже, подложени на тормоз от страна на жените си е по-голям или по-малък и дали този тормоз е физически или психически, е просто напълно различна тема. Защото дори и да има тормозени мъже и колкото и да са те, това в никакъв случай не оправдава насилниците. „Вие ни биете и ние ще ви бием“ не е нито решение, нито дори път към решението. Нито наличието на аналогичност по отношение на бройката тормозени от двата пола, може да бъде прието за компенсация.
Изложен е един конкретен проблем. Това, че има и други проблеми, повече или по-малко свързани с него, не носят решение.
Може би в умовете на мъжете правото на по-силния е някак си адекватно. Докато пишех в дао.бг точно този начин на мислене много ме впечатли. Водиш някакъв спор, използваш някакви аргументи и винаги се стига до генералното заключение, че „Аз мога да те набия, следователно съм прав“ или предложение за премерване на силите с цел отново да се разбере кой какво има право да казва и какво не.
Жените обаче не могат да общуват по този начин, по обясними причини.
Нещо много ценно по темата.
http://kaka-cuuka.com/125
Решението е в това, подобно отношение да стане нетолерирано от обществото. Винаги ще има психопати насилници, но поне в нормалните двойки, посягането ще става все по-рядко обичайна практика за решаване на проблемите, ако обществото е нетолерантно.
@petya
Например кажи какво реално си направила да помогнеш за тези тормозени жени които при това са ти близки. Иначе видно е че можеш да се възмущаваш много добре виртуално.
Или какво правиш ако караш по тъмно, на път с ремонт и без маркировка и някой ти къса нервите въпреки че си го помолил няколко пъти да спре? И пак казах че в този случай няма физическо насилие (срещу което се възмущаваш) а оставих въпросния човек да покаже че наистина е силна личност и може да се справи със ситуацията и въпреки това според теб и приятелките ти ситуацията не е приемлива.
@Василена: грешиш – с брат ми израстнахме в доста „стерилна“ среда и може да се каже че бяхме доста неподготвени за реалния живот такъв какъвто е – нещо за което и досега виним родителите си. Единствените ни изцепки са били сбивания и намалено поведение, но те обикновенно ни се прощаваха понеже бяхме отличници на випуска. После се наложи да изкараме „бърз курс“ по запознаване с живота и май махалото отиде в другия край.
Като прочетох житие-битие на епичната спамърка вече се чудя дали някоя от вас е имала нормално детство. Досега си обяснявах поведението или с психични отклонения или със злоупотреба с алкохол.
И последно – щом психическия тормоз не е тема на този пост ще има ли тема за него?
Неправилно се разделят психическия и физическия тормоз в темата за домашното насилие. Както е посочено и в коментарите, една жена търпи да я бият, защото е била убедена, че нищо не струва и няма други опции.
Не жените имат истински проблем с насилието, а мъжете. Жена може да избяга от насилието в крайна сметка, но насилникът ще намери нова жертва. Като си „тръгнат“ едни, ще дойдат други. Системата с избягването на мъже насилници докато евентуално изгинат от биоизолация не ми изглежда особено ефективна, голяма гоненица ще падне.
Има много разумни, читави мъже, чиято степен на цивилизованост не им позволява да се вихрят над ближните си и над себе си (тях обичам, уважавам и не за тях ще кажа две думи по-долу). И много, които не са такива. Същото важи и за жените. С тази разлика, че като почнат да вредят физически, мъжете от хилядолетия водят класацията с в пъти по-големи „постижения“. Като се почне с войните, мине се през училищния тормоз, агресивните сексуални перверзии (които в огромната си част по мъжете ходят) и се свърши с домашното насилие.
Статистика искаше някой по-горе? http://www.aidv-usa.com/Statistics.htm. Тук пише „85-95% of all domestic violence victims are female“, да не привеждам още милиард примери, които същото гласят. Не казвам, че ВСИЧКИ мъже са лоши. Дори не казвам, че са непременно лоши и тези, които правят зулумите. Просто статистически бият по всички критерии и то очевадно.
@Калин.
Тестостеронен смешник си ти, момче. И баба знае да се изрепчи на някоя мрънкаща госпожица, като е на волана и навън е нощ. Седнал си тук пред всички да си плюеш в собствената муцуна и даже не се усещаш колко жалко нещо си направил и колко ти е куха „мотивацията“. А народът учтиво ти противоречи, че видите ли, не си прав. Фиркан среднощен герой, намерил как да показва мускули. Бабата, дето по-горе я споменах, че и тя знае да се дуе, като е в позиция на силата, за такива като теб би казала: не заслужава и сопола си да хвърлиш върху него. Ае!
А ето и за разнообразие:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/staffordshire/7845946.stm
Домашното насилие, под формата на пихически тормоз, е не по-малко жестоко и коварно. За съжаление напоследък то се стреща много повече при мъжете, отколкото при жените. Само че, те не търсят помощ по някакви причини, а се оставят да бъдат обиждани, ругани и какво ли още не. Ако случайно някой сподели с приятел става още по-зле, защото му се лепва етикет и като че ли изход няма. Имам приятел, който е женен и има дете на 3 години. Точно него имам в предвид. От весел и общителен човек се превърна в сприхав, недоволен, черноглед, затворен човек. Все повече пуши и още повече линее. Ставала съм неволен свидетел на разговори с жена му и мога да кажа, че настръхвам всеки път от чутото и видяното. Тази жена няма мярка, заплашва, обижда, ругае, изисква, а в същото време е доста глезена и мързелива. За физически данни няма да говоря. Виждам, че във форума се говори основно за насилието над жени, но ви моля ако някой знае, нека да пише, как може да се помогне на мъж в подобна ситуация.
Наскоро и аз самата имах подобен проблем. Само че с приятеля ми,с който бяхме от не дълго време заедно. Тази тема се превърна в наболяла и затова реших да потърся за нея в нета. Не съм феменистка, даже и по форуми не се мотая много, но написаното ме засегна и мен от емоционална гледна точка (по късно и от физическа засъжаление). На кратко бих искала да кажа че все пак и мъжете са "малтретирани" от нас жените и аз мога да се пречесля към тези "насилници". Но също така мога да кажа и на драгите господа дето са писали по горе (Мартин и Калин) да не се опитват да оправдават смешните си постъпки с това че видиш ли са били малтретирани преди това и не само да погледнат малко отстрани през призмата на опита си. Ако тях с нещо най близкият им човек ги дразни и пренебрегва дали няма да реагират ако ще и то с мърморене заначало. За съжаление жените не могат със сила. Вие скъпи ми (Мъже с голямо М) също не сте лесни за комуникация и не по-малко дразнещи. Искам само да ви кажа, че няма жена която да се чувства като жена и да мърмори на човека с който е. От вашите номера на всеки човек може да му изгърми бушона. И сега разказвате че така се оправят нещата. Щото жените били истинските насилници. Ще ме извинявате за изказването но не се стърпях да го напиша по този начин. Просто това е поредния пример дето се опитват да ни обяснят че има оправдано насилие за което пише по горе че просто тя си го е предизвикала. От нищото. Смехотворно е да се мисли по този тесногръд начин и навсичкото нагло да се заявява по тази все пак наболяла тема. Но когато човек мине през него разбира че всъщност става дума за голяма душевна болка.
все пак занакрая ще попитам господата като по слаба физически
Срещам третокласник на улицата и той се заяжда с мен. Да хвана ли да го препляскам ей така защото той всъщност ме е малтретирал преди това с думи? Смешно е! А може би не! Ако това са вашите деца или близки, които обичате например……!
Към жената, оставила последния коментар:
Ако имаш нужда от помощ, съвет или просто човек, с който да поговориш… моля те, пиши ми на petya.kirilova@gmail.com Благодаря ти за коментара.