Skip to content

Защо не си тръгват?!

06.01.2009

Да ви разкажа за едни съседи. Той има малък бизнес, печели добре. Тих, на пръв поглед възпитан и културен човек. Съпругата му е детска учителка. Не я познавам много добре, но знам, че е много мила жена; като малки играехме с дъщерите й. Имат хубав дом. Доколкото знам, от няколко години той я бие. Всички в квартала знаят. Тя продължава да живее с него.

Първоначалната реакция на всеки, който чуе историята е някаква вариация на тема “толкова й е акъла”: да си тръгне, егаси, що стои?! или ми щом търпи тя сама си е виновна! Което всеки път ме ужасява наново и ме кара да осъзнавам колко малко говорим и знаем за домашното насилие.

Една жена, подложена на физически или психически тормоз не напуска партньора си по множество причини:

Страх: Страхува, че ако си тръгне, той ще я намери и ще я набие (нея, родителите, децата й) още по-жестоко

Любов: Защото го обича. Ако не вярвате, помислите вие какви грешки сте склонни да простите на партньора си.

Вярва, че той ще се промени: Защото много често, мъжете които бият жените си са склонни да изпадат в сърцераздирателни моменти на разкаяние, в които се кълнат във всичко свято, че ще се променят.

Вина: Обвинява себе си, че тя самата е виновна. Ако бях по-красива, готвех по-добре, ако бях по-слаба… той нямаше да ми се ядосва, нямаше да ме бие.

Пари: Или по-точно липсата на пари, за да се махне, да се премести в друг град, да намери собствено жилище и да осигури елементарните нужди на децата си.

Вяра, че насилието е в реда на нещата: Особено, ако е живяла в семейство, където е била пряк свидетел (или жертва) на физически и психически тормоз.

Изолация: Няма приятели, няма близки или роднини, към които да се обърне за помощ. Много жени, които са жертви на тормоз се срамуват да говорят за побоищата пред външни хора, крият се, когато по тях има видими следи от насилие и по този начин постепенно изпъдат в пълна изолация. Много често, изолацията е една от основните стратегии на насилника. Ако жената не говори с никого за тормоза, на който той я подлага, няма как той да бъде „хванат“.

Обясняват насилието с някакви външни фактори: Той беше пийнал, затова ме удари. Или… в момента е напрегнат в работата, или… в момента нямаме пари и той ей така от притеснение…

Не вярват, че някой може да им помогне: Имайки предвид колко неподготвени са полицаите и колко несъпричастно е обществото като цяло…. тази реакция е съвсем логична. В България липсват центрове за временно настаняване на жертви на домашно насилие, липсват програми, които да помагат на такива жени да заживеят нормално.

Най-ужасяващото според мен е, че много майки и бащи отказват да повярват на дъщерите си, и им казват, че трябва да се грижат за дома, децата и семейството си. Стигмата от това да си тръгнеш или недай си боже да се разведеш е тежка, а ако търсиш подкрепа, рядко някой може реално да ти помогне. Ако знаете за центрове, които наистина помагат на жени, жертви на домашно насилие… моля сподетелете ги в коментарите.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: