Репродуктивен контрол

Ужасена съм от информацията за поведението на членовете на Здравната Комисия в Парламента. Нечувана простащина, липса на уважение и елементарчно човешко възпитание. Не знам какво да кажа. Освен да отбележа, че както по време на социалистическия ни период, така и сега, в „демократичния“ ни период държавата като че ли не знае какво да прави с жените и телата ни.

Една от първите големи реформи на социалистите в края на 40-те, е да обявят „Женския въпрос“ за решен. Жените са принудени активно да се включат в работната сила, да участват в строенето на новия обществен ред и да допринасят за изпълнението на производствените цели на републиката. В момента, в който демографския прираст намалява, държавниците обвиняват жените в егоизъм и държаво-изменничество и категорично им напомнят, че най-важната им функция в обществото е да бъдат майки.

В пост-социалистическа България, правителството и държавните институции продължават да се държат абсолютно патернистично и да ни третират като малки безпомощни деца, които хал хабер си нямат от какво имат нужда и какво е най-добре за нас. Имаме право на фактическо съжителство, но само с партньор, който отговаря на държавните изисквания. Продължаваме да бъдем обвинявани за отрицателния прираст, но когато се опитваме да лобираме за програми, които да подкрепят онези от нас, които искат, но не могат да имат деца… ставаме жертва на абсолютно неуместни, унизителни подмятания от страна на депутати.

Абсолютен репродуктивен контрол. Точно като едно време. А някой си мисли, че нещата се променят. Наивно.