Казва му се ИЗБОРИ

Зачетох се в дискусията на народните представители по въпроса за правото на фактическо съжителство на еднополови двойки (публикувана при Сталик) и ми направи впечатление, че причината, поради която депутатите са против, е най-вече това, че подобни промени биха противоречали на хубавата българска дефиницията на „семейство“, а именно: мъж и жена, които правят деца. Което си е така, така си е.

Та в този ред на мисли ми се иска да препоръчам, понеже нали така и така са тръгнали да правят промени в текста на СК да въведат следните изменения в закона:

• При попълване на заявление за желание за сключване на граждански брак, хората да посочват дали имат намерение да правят деца. Ако нямат намерение да правят деца, да им бъде отказвано правото на сключване на брак.

• Да въведат минимална бройка деца, които да бъдат задължение на всяко едно семейство.

• Ако едно семейство не може да има деца, въпреки предварително заявеното им желание, да им бъде насрочена мярка „Принудителен развод“.

• Да бъдат забранени всички форми на контрацепция, за да се максимизира броя бременности в България.

• Да се измисли някакъв подходящ начин за наказание на всички онези мъже и жени, които не могат или не искат да имат деца. Нещо по-сериозно, защото става въпрос за сериозно престъпление.

Майтапа си е майтап. Само дето като чета тази „дискусия“, все повече се убеждавам, че депутатите ни са пълни неграмотници, а държавата ни някак си крета не благодарение на тях, а ВЪПРЕКИ тях. И не мисля, че само хора, които са ЗА правото на еднополови двойки на фактическо съжителство, ще прочетат тези разговори и ще си кажат… е не може да бъде?! Разговорите са толкова елементарни. Всеки човек с нормална обща култура би се включил с доста по-софистицирани аргументи.

Някой знае ли дали един народ може да се откаже от управниците си? Да им каже… срам ме е от вас, не искам да имам нищо общо с вас. От днес нататък просто искам да забравя, че някога сме имали нещо общо… Ха, сетих се. Може. Казва му се „избори“.