Всички сме хетеро,

През май писах текст за списание ЕДНО, коментиращ същите тези промени в Семейния Кодекс, които обсъждаме и тия дни. Тогава писах:

Въпреки модернизацията на Семейния кодекс, гей двойките в България все още нямат какъвто и да било правен статут. Те са non-казус. Несъществуващи хора, които очевидно трябва да понасят последствията на някакъв погрешен избор, който са направили. Защото да си гей в България, все още се смята за lifestyle избор, а не за вродена нужда или идентичност. Да си гей в България, означава да си изключение от хетеронормативното правило. По презумция всички сме хетеросексуални. Въпрос към жена: Имаш ли приятел? Въпрос към мъж: Кога ще се жениш? Други възможности няма, както в съзнанието на средно-статистическия българин, така и в лицето на закона. Да, може би промените в Семейния кодекс отразяват нагласите на обществото, но нали пък точно такъв тип правни промени би трябвало да служат за катализатор на някакъв обществен дебат?! Явно в България това все още не може да се случи, защото всички сме хетеро. ВСИЧКО е хетеро.

Закондателната, образователната, здравната система…Домашното ни възпитание…Социалните ни отношения…Работната ни обстановка…Всички те са хетеросексуални и изискват и очакват от нас да бъдем хетеросексуални. Обясняват ни как да се държим, как да обичаме, как да работим, как да гледаме децата си, как да разделяме имуществото си, когато вече не искаме да живеем заедно.

Половин година по-късно дебатът лека полека се случва. Само дето рамката, в която се води разговорът все още е хетеронормативна. Хетеросексуалното състояние се смята за естествено, нормално и желателно. А хомосексуалноста и всичко произтичащо (ще цитирам Герджиков) е някаква екзотика, която в най-добрия случай е нещо, което толерираме.