Въпрос на толерантност

Току що гледах Станимир Панайотов и Павел Чернев в дебат относно легализирането на фактическото съжителство между хора от един и същи пол. Някак странно, въпросите, които се въртят в главата ми след видяното, нямат почти нищо общо с гей общноста в България, с фактическото съжителство или неадекватноста на българското законодателство.

Въпросите, които си задавам са свързани с интелектуалния капацитет, ниската култура и подсъдимото невежество на българските политици. Питам се:

• Дали познаването на текста и смисъла на българските закони не е основно задължение на един депутат, особено такъв, който е член на правната комисия, че и юрист, отгоре на всичкото.

• Ако един депутат твърди, че се позовава на господ, в политиките, които прокарва… дали някой знае как да се свържа с Господ, за да му обърна внимание, че въпросния депутат изговаря името Му напразно. Живеем в светска държава. Религията е личен, не държавен приоритет.

• Дали има как българските психолози, социолози, политолози и пр. интелектуалци да извадят палците от ушите си и да заемат адекватна позиция по въпроса за фактическите съжителства и сексуалната ориентация? Защото там, на където сме се запътили (ЕС, Митичния „Запад“), никой не поставя под въпрос „правото“ да бъдеш хомо.

• Дали някой все пак ще отбележи, че навсякъде в цивилизования свят ако говориш като Чернев, са ти лепнали етикета хомофоб като стой та гледай и краят на политическата ти кариера вече би трябвало да е факт.

В България сме супер-толерантни спрямо простаците, глупаците, крадливите депутати, обръчите, лианите, националистите, хомофобите, сексистите, расизма, корупцията, простотията и общата липса на възпитание. Понеже нали сме демократична държава и всеки има право на лично мнение и себеизразяване.

Хомофобията обаче не е „лично мнение“, хомофобията е престъпление. Господин Чернев трябва да напусне Парламента.