По-човек и най-човек

Аз държа да кажа, че все пак доста от отговорилите жени се възмущават от казаното от таткото. Остава тревожно обаче, че има жени, които са склонни да кажат „е, голяма работа, той не се е усетил кво е казал“ и „ми то тва е мъж, кво искаш?“

Не знам за вас, но аз за моя мъж не мисля като за някакъв особен вид лукова глава, която съумява да произведе логична мисъл.

Аз съм чувала твърде много български семейства да искат момиченца, а не момченца. Митът е, че момченцата се гледат много трудно, правят повече бели, по-шумни са, по-податливи на всякакви болести, докато момичетата са мили, кротки, супер непретенциозни и сами си растат, без някой да им трепери.
В тоя смисъл семейството се кандидатирало за по-скромен, но по-лесен за поддържане модел бебе, но какво пък – получили са мерцедеса на бебетата, толкоз по-добре, нали? ;-)

Според мен няма нищо нередно в това един човек да има предпочитания за пола на детето.
В детството си съм била част от двойката майка-дъщеря и някак си по подразбиране съм пренесла този частен случай към „майка – дете“, така че винаги, когато съм си представяла, че когато порасна и заема ролята на майка в тази двойка, то ролята на детето ще се заеме от дъщеря. И през ум не ми е минавало, че може да е по друг начин.
Нещо аналогично се случва и с мъжете. Растейки и мислейки за себе си като за бъдещ родител, човек си представя някакъв аналог на себе си в ролята на детето.
С това не искам да кажа, че е абсолютно задължително всеки да си мечтае за дете от своя пол, а по-скоро, че ако го прави, то в това няма нищо странно и неестествено.

Иначе традиционно патриархалната представа, че мъжът е по-ценен от жената, си е имала своите причини и предпоставки да се зароди и утвърди, но те вече нямат нищо общо с днешния бит и стил на живот, така че са на доизживяване.
Всеки предразсъдък има за цел да ни помогне да се поучим от чуждия опит в стремежа ни към икономия на мисленето, но в момента, в който този предразсъдък престане да носи адекватна информация, той изчезва.

Като баща на две момиченца, отговорно заявявам – ако рещим да имаме трето дето, бих искал да е пак момиче. Не защото се гледали по-лесно (пълни глупости), а защото са по-сладки :).

Мнооого по-сладки :) Освен това от малки са си госпожички, бързо се ориентират към благата. Освен ако не са аутисти де…

grimm & ice,
Това, че момиченцата били по-сладки е продължение на същите предразсъдъци, за които ставаше дума по-нагоре.
На няколкомесечна възраст момиченцата изобщо не могат да бъдат различени от момченцата, освен ако примерно едните не са облечени в розово, а другите в синьо, което не е задължително. Да кажем, че момиченцата са по-сладки означава да им вменим някаква стереотипно женска полова роля да радват окото, да красят и т.н. Да не говорим, че да предпочиташ да имаш дете от определен пол, защото е по-сладко, говори за доста странни мотиви зад решението изобщо да имаш дете.
gimli,
В случая ставаше дума за двойка, която е искала момиче, а не за родители, всеки от които е искал да има дете от своя пол. Чела съм, че доста жени се чувстват леко странно, когато разберат че носят мъжко тяло в своето женско тяло. Това и при мен беше така, когато узнахме пола на сина ми. Естествено, че родителят първоначално идентифицира бъдещото си дете със самия себе си, но това не ми се струва основателна причина за заявяване на силно предпочитание към дете от определен пол.
Донякъде мога да разбера хора, които искат момиче, защото вече имат 1-2 момчета или обратно. Но като цяло ми се струва доста несправедливо към децата, а и почти всички причини за такова предпочитание са свързани с налагането на някакви стереотипи за половете. Явно ги товарим с традиционни джендър роли и качества още преди да се родят децата.

Наскоро бях на едно мероприятие, където много преуспяла жена каза, че издържа студент. В следващото изречение един от гостите спомена нещо за „дъщеря ти.“ Жената подскочи полуобидено и каза нещо от сорта на: „Ама моля ти се, как дъщеря! Разбира се, че имам син!“ Не мога да ви опиша как го каза. Сякаш ако имаше дъщеря това би било втора категория наследник, но понеже тя се представя първокласно във всичко, кото прави, затова има син. Както и друг път се е отбелязвало тук, много от предразсъдъците идват от самите жени.

По принцип харесвам и редовно чета bg-mamma. За разлика от повечето форуми там не се провеждат състезания по надпсуване, тонът и атмосферата (в повечето случаи) са на приятелска взаимопомощ. Пишат там някои доста интелигентни хора, чието мнение уважавам. Но няма как да не призная, че повечето потребителки не са дозряли за идеята, че преди да сме жени и мъже, първо сме човешки същества, с еднакви права и задължения. 

За всички, които смятат, че няма такова нещо като патриархат и че феминизмът бил остарял и излишен – поздравявам ви с ето тази тема.

Помня я тази тема. Много тъжно ми стана от нея.

Василена, никой не говори за ембриони в дрешки. Основната причина да искам момиче е чисто егоистична, разбира се. Искам аз да съм обичаният, а жена ми да ревнува, не обратното както става с момчетата. Царство от жени е рай за всеки осъзнал го кроманьонец :) В моя случай жената е по-човек от мъжа, така че не отхърляй с лека ръка този мой дар към храма на Фемина, вашата покровителка.

„Да кажем, че момиченцата са по-сладки означава да им вменим някаква стереотипно женска полова роля да радват окото, да красят и т.н.“
Василена, ти си болен човек. Или човек толкова пълен с предразсъдаци, комплекси и стереотипи, че не знае къде е.

И защо е болен човек?