Една необикновена жена

Любимата ми колумнистка Джудит Уърнър започва днешната си статия в New York Times с цитат от изказване на легендарната Белла Ебзуг от 1977-ма:

Днес ние не се борим за това жена-Айнщайн да бъде назначена за асистент в университета. Днес ние се борим за това всяка една смотла да може да бъде повишена точно толкова бързо, колкото един смотльо.

С други думи, пълната равнопоставеност между половете ще настъпи тогава, когато най-посредствените от нас жените живеят точно толкова добре, колкото най-посредствените мъже.

Според Уърнър, ако приемем дефиницията на Ебзуг, настоящата кандидат-президентска надпревара в Щатите може би е успяла да ни изтика малко повече в посоката на равнопоставеноста. И то не заради почти-победата на Хилъри, която цял живот се ръководи от максимата, че за да може една жена да бъде приемана за поне наполовина толкова компетентна колкото един мъж, тя трябва да работи поне два пъти повече от мъжа.

Голямото събитие на тази кампания е, че Номер 2 в бюлетината на републиканците е Сара Пейлин, която е точно толкова посредствена колкото много мъже-политици с аналогична на нейната национална (и световна значимост).