Skip to content

Дами канят

11.10.2008

Боряна Росса, чиито коментари сигурно сте забелязали под доста от текстовете в Openly Feminist, е артист, изследовател и неописуемо готин събеседник. В момента Боряна живее в Troy, NY и пише дисертация за феминизма в българското и съветското кино.

Помолих я да ни представи един от най-любимите български филми- Дами канят- и да ни обърне внимание върху някои от основните феминиски идеи, застъпени във филма.

Убедена съм, че ще ви бъде много интересно. И, дами, да не забравяте! Като говорите с мъжете … ДА МЪЛЧИТЕ!!! ;)

Сюжетът, накратко:
Автомобилният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) се развежда с жена си, като й отстъпва имуществото си. Независимо от несгодите в семейния си живот, той винаги е бил любимец на жените, които се записват на кормуване при него. Всяка една от тях има свои проблеми и свои чарове. Яким е както техен душеприказчик така и удовлетворител на сексуалните им желания. Емоционлно зависими, но и агресивни, ученичките се опитват да го манипулират, явно привиждайки в него противоположност на собствените си съпрузи. Връзките им започват с фразата „Душа, ти знаеш ли че имаш страхотни очи!“ (от страна на Яким) и стигат в края на филма до едно повтарящо се „Хайде да се махнем от този прованс!“ – от устите на ученичките. Единствената между тях, за която „фразата с очите“ не работи е Номер седем (Доротея Тончева). Тя е биолог, работи в местния развъдник за риба и сама се справя с живота си, докато всички останали са зависими от мъжете си. Чака приятеля си да излезе от затвора. Въпреки че има интимна връзка с Яким, тя го изритва от дома си в момента, в който той произнася фразата „Хайде да се махнем!“

Филмът завършва със символична сцена, в която Яким трябва да бъде принудително оженен. Той се опитва да избяга при Номер седем, но всички останали се хвърлят да го преследват. Стигайки до развъдника, той вижда любимата си да прегръща своя приятел, който се е завърнал от затвора. Под заплахата да бъде хванат от побеснелите си ученички, Яким скача във водата. Те се опитват да го уловят с мрежа за риба, някои от тях скачат след него. Всички се заплитат в мрежата както и в объркаността на отношенията си

Интересен детайл е, че песента към филма, изпълнена от Стефан Данаилов и много популярна през 80те е „Моето мъжко момиче“ – така той се обръща към Номер Седем.

Във филма участват примадоните на българското кино Невена Коканова, Илка Зафирова, Цветана Манева, Мариана Димитрова, Боряна Пунчева, Мария Статулова, Надя Тодорова. Техните героини са олицетворение на еснафщината и използвачеството. Това са преди всичко жени, които искат да бъдат независими, сексуално удовлетворени и щастливи, но пътят им минава винаги през удачен брак, лесна или никаква професия и заместване на не-особено-секси-съпруга (един от тях Георги Русев) с любовник, който задължително да зависи от техните прищевки, пари и връзки.

Няколко основни феминистки идеи, застъпени във филма:

Патриархалното общество пречи на реализацията на жените и ги превръща в същества втора категория:

Независимо от привидната опростеност на героите, в сцени като обяда на Яким и Бамби наблюдаваме нееднозначна ситуация, в която използвачката Мима е класифицирана като по-долно същество, защото е жена. Култовата фраза „Когато говориш с мене ще мълчиш!“ произнесена от Георги Русев е много точна илюстрация на отношенията не само в патриархалното семейство, но и в обществото като цяло. В тази сцена има детайли, които могат да се анализират допълнително, като фразата за лавровите листа, които за Мима означават „сватба“, а за Бамби – „власт“ – типични гендерни роли за традиционния морал.

Професионална реализация и образование са водещи за независимостта на жените:

Номер седем е единствената, която има интересна работа, на която очевидно е посветена. Пехливанова (Цветана Манева) е втората добре реализирана в професията жена, но тя представлява пародия на еманципацията. Получила високо обществено положение най-вече заради известността на мъжа си- състезател по борба (това са протообрази на мутрите и мутресите от деветдесетте) тя се радва на властовата си позиция, която обаче не й дава нито професионално, нито емоционално удовлетворение. Професионалното удовлетворение в този случай е нещо, което тя дори не търси.

Сексуалността, както и избора на партньор е проблем на индивида, и не подлежи на регулация от обществото:

Макар и да се радва на сексуален успех, Яким не е щастлив, а е „регулиран“ от властните жени, техните мъже и от цялото общество, както и вероятно от собствената си слабост. Един детайл, който научих от сценариста Георги Мишев: дошлият от затвора мъж във филма е много секси, гол до кръста. Това за мене беше парадокс, защото Мъжкото момиче избира един физически идален човек, който дори и идващ от затвора представлява стереотип на желания мъж. Мишев ми каза, че той искал любимият на Номер седем да е обикновен и невзрачен, защото „любовта не пита“….но надделяло режисьорското мнение. Естествено изборът на Номер седем е също демонстрация на нерегулирания избор на партньор.

Разобличаване на гендерни стереотипи:

Нововъведената категория „мъжко момиче“ звучи доста положително и може да бъде наблюдавана в други БГ филми като „Лавина“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Мъжки времена“ и др. Мъжкото момиче може да се възприеме като експонация на стереотип върху друг стереотип, което създава хибрид, носещ качествата и на двата стереотипа, но превъзмогващ ги поради парадоксалността на експонацията. Т.е ако момичето е „мъжко“ то все още е момиче, но има мъжки качества, значи то вече не съответства на „момичешкия“ стереотип, нито пък на „мъжкия“.

Мерси много, Бори!!!

10 коментара leave one →
  1. 15.10.2008 16:03

    Някак си настрана остана този пост, без много коментари. А темата е интересна. Аз не съм обръщала по-задълбочено внимание на българските филми, тъй като съм гледала малко такива, а и предимно в детска възраст. Но женските образи в киното и телевизията са ми ммного интересни. Има много сериали, които гледам не толкова заради сюжетните линии, а заради езика в тях и образите които се изграждат. Много интересни наблюдения се събират.

    Имам въпрос – има ли възможност да публикувате линк към други подобни материали за българското кино?

  2. 15.10.2008 16:03

    Някак си настрана остана този пост, без много коментари. А темата е интересна. Аз не съм обръщала по-задълбочено внимание на българските филми, тъй като съм гледала малко такива, а и предимно в детска възраст. Но женските образи в киното и телевизията са ми ммного интересни. Има много сериали, които гледам не толкова заради сюжетните линии, а заради езика в тях и образите които се изграждат. Много интересни наблюдения се събират.

    Имам въпрос – има ли възможност да публикувате линк към други подобни материали за българското кино?

  3. openly feminist permalink
    16.10.2008 00:56

    rr:
    И според мен темата е МНОГО интересна. Особено за онези от нас, които не сме „отраснали“ с тези филми и за нас те са един вид пътуване във времето.

    Аз лично не съм попадала на подобни анализи и затова толкова много се зарадвах, че Бори с съгласи да пише по темата. Ще я помоля да ни представи още филми, ако има възможност.

    Ако на теб ти попадне нещо интересно, изпращай насам!

  4. openly feminist permalink
    16.10.2008 00:56

    rr:
    И според мен темата е МНОГО интересна. Особено за онези от нас, които не сме „отраснали“ с тези филми и за нас те са един вид пътуване във времето.

    Аз лично не съм попадала на подобни анализи и затова толкова много се зарадвах, че Бори с съгласи да пише по темата. Ще я помоля да ни представи още филми, ако има възможност.

    Ако на теб ти попадне нещо интересно, изпращай насам!

  5. ncence permalink
    16.10.2008 06:33

    Харесаха ми анализите на Бори, гледала съм ги повечето такива филми. А този някоко пъти. Наистина ще е интересно и за други филми да прочетем подобно коментари!

  6. ncence permalink
    16.10.2008 06:33

    Харесаха ми анализите на Бори, гледала съм ги повечето такива филми. А този някоко пъти. Наистина ще е интересно и за други филми да прочетем подобно коментари!

  7. Xunap permalink
    17.10.2008 14:21

    hХм, не подозирах и феминисткия момент във филма. Значи за мен този филм си беше изображение на еснафщината и провинциланото мислене. Сега разбирам ащо ми харесва толкова Номер седем :)
    А за привлекателния мъж накрая не мисля, че е проблем, дори смятам за съвсем подходящо. Няма противоречие между това да си феминистка и да имаш привлекателен мъж.
    Иначе е много приятен анализа на Бори, поздравления!

  8. Xunap permalink
    17.10.2008 14:21

    hХм, не подозирах и феминисткия момент във филма. Значи за мен този филм си беше изображение на еснафщината и провинциланото мислене. Сега разбирам ащо ми харесва толкова Номер седем :)
    А за привлекателния мъж накрая не мисля, че е проблем, дори смятам за съвсем подходящо. Няма противоречие между това да си феминистка и да имаш привлекателен мъж.
    Иначе е много приятен анализа на Бори, поздравления!

  9. boryana-rossa permalink
    19.10.2008 21:12

    Мерси.
    Ще напиша още, сега съм много заета обаче.
    Много ми се иска някои от вас да гледат „Понеделик сутрин“ 1966:
    http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12449
    за него ще пиша след това. За пръв път го гледах 1989, когато беше пуснат по кината в БГ. До тогава не е показван в България, а само на международни кино фестивали, заради цензура. Режисьорите са Ирина Акташев и Христо Писков. Имаме малко жени режисьори – Акташева е една от тях и е много добра според мене.

  10. boryana-rossa permalink
    19.10.2008 21:12

    Мерси.
    Ще напиша още, сега съм много заета обаче.
    Много ми се иска някои от вас да гледат „Понеделик сутрин“ 1966:
    http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12449
    за него ще пиша след това. За пръв път го гледах 1989, когато беше пуснат по кината в БГ. До тогава не е показван в България, а само на международни кино фестивали, заради цензура. Режисьорите са Ирина Акташев и Христо Писков. Имаме малко жени режисьори – Акташева е една от тях и е много добра според мене.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: