Към съдържанието

Дами канят

11.10.2008

Боряна Росса, чиито коментари сигурно сте забелязали под доста от текстовете в Openly Feminist, е артист, изследовател и неописуемо готин събеседник. В момента Боряна живее в Troy, NY и пише дисертация за феминизма в българското и съветското кино.

Помолих я да ни представи един от най-любимите български филми- Дами канят- и да ни обърне внимание върху някои от основните феминиски идеи, застъпени във филма.

Убедена съм, че ще ви бъде много интересно. И, дами, да не забравяте! Като говорите с мъжете … ДА МЪЛЧИТЕ!!! ;)

Сюжетът, накратко:
Автомобилният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) се развежда с жена си, като й отстъпва имуществото си. Независимо от несгодите в семейния си живот, той винаги е бил любимец на жените, които се записват на кормуване при него. Всяка една от тях има свои проблеми и свои чарове. Яким е както техен душеприказчик така и удовлетворител на сексуалните им желания. Емоционлно зависими, но и агресивни, ученичките се опитват да го манипулират, явно привиждайки в него противоположност на собствените си съпрузи. Връзките им започват с фразата „Душа, ти знаеш ли че имаш страхотни очи!“ (от страна на Яким) и стигат в края на филма до едно повтарящо се „Хайде да се махнем от този прованс!“ – от устите на ученичките. Единствената между тях, за която „фразата с очите“ не работи е Номер седем (Доротея Тончева). Тя е биолог, работи в местния развъдник за риба и сама се справя с живота си, докато всички останали са зависими от мъжете си. Чака приятеля си да излезе от затвора. Въпреки че има интимна връзка с Яким, тя го изритва от дома си в момента, в който той произнася фразата „Хайде да се махнем!“

Филмът завършва със символична сцена, в която Яким трябва да бъде принудително оженен. Той се опитва да избяга при Номер седем, но всички останали се хвърлят да го преследват. Стигайки до развъдника, той вижда любимата си да прегръща своя приятел, който се е завърнал от затвора. Под заплахата да бъде хванат от побеснелите си ученички, Яким скача във водата. Те се опитват да го уловят с мрежа за риба, някои от тях скачат след него. Всички се заплитат в мрежата както и в объркаността на отношенията си

Интересен детайл е, че песента към филма, изпълнена от Стефан Данаилов и много популярна през 80те е „Моето мъжко момиче“ – така той се обръща към Номер Седем.

Във филма участват примадоните на българското кино Невена Коканова, Илка Зафирова, Цветана Манева, Мариана Димитрова, Боряна Пунчева, Мария Статулова, Надя Тодорова. Техните героини са олицетворение на еснафщината и използвачеството. Това са преди всичко жени, които искат да бъдат независими, сексуално удовлетворени и щастливи, но пътят им минава винаги през удачен брак, лесна или никаква професия и заместване на не-особено-секси-съпруга (един от тях Георги Русев) с любовник, който задължително да зависи от техните прищевки, пари и връзки.

Няколко основни феминистки идеи, застъпени във филма:

Патриархалното общество пречи на реализацията на жените и ги превръща в същества втора категория:

Независимо от привидната опростеност на героите, в сцени като обяда на Яким и Бамби наблюдаваме нееднозначна ситуация, в която използвачката Мима е класифицирана като по-долно същество, защото е жена. Култовата фраза „Когато говориш с мене ще мълчиш!“ произнесена от Георги Русев е много точна илюстрация на отношенията не само в патриархалното семейство, но и в обществото като цяло. В тази сцена има детайли, които могат да се анализират допълнително, като фразата за лавровите листа, които за Мима означават „сватба“, а за Бамби – „власт“ – типични гендерни роли за традиционния морал.

Професионална реализация и образование са водещи за независимостта на жените:

Номер седем е единствената, която има интересна работа, на която очевидно е посветена. Пехливанова (Цветана Манева) е втората добре реализирана в професията жена, но тя представлява пародия на еманципацията. Получила високо обществено положение най-вече заради известността на мъжа си- състезател по борба (това са протообрази на мутрите и мутресите от деветдесетте) тя се радва на властовата си позиция, която обаче не й дава нито професионално, нито емоционално удовлетворение. Професионалното удовлетворение в този случай е нещо, което тя дори не търси.

Сексуалността, както и избора на партньор е проблем на индивида, и не подлежи на регулация от обществото:

Макар и да се радва на сексуален успех, Яким не е щастлив, а е „регулиран“ от властните жени, техните мъже и от цялото общество, както и вероятно от собствената си слабост. Един детайл, който научих от сценариста Георги Мишев: дошлият от затвора мъж във филма е много секси, гол до кръста. Това за мене беше парадокс, защото Мъжкото момиче избира един физически идален човек, който дори и идващ от затвора представлява стереотип на желания мъж. Мишев ми каза, че той искал любимият на Номер седем да е обикновен и невзрачен, защото „любовта не пита“….но надделяло режисьорското мнение. Естествено изборът на Номер седем е също демонстрация на нерегулирания избор на партньор.

Разобличаване на гендерни стереотипи:

Нововъведената категория „мъжко момиче“ звучи доста положително и може да бъде наблюдавана в други БГ филми като „Лавина“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Мъжки времена“ и др. Мъжкото момиче може да се възприеме като експонация на стереотип върху друг стереотип, което създава хибрид, носещ качествата и на двата стереотипа, но превъзмогващ ги поради парадоксалността на експонацията. Т.е ако момичето е „мъжко“ то все още е момиче, но има мъжки качества, значи то вече не съответства на „момичешкия“ стереотип, нито пък на „мъжкия“.

Мерси много, Бори!!!

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: