Българската десница е против узаконяването на фактическото съжителство

Естествено твърдо ЗА, както и за разрешаването на църковните бракове без наличие на граждански брак. Каква е логиката някой да ме задължава да сключвам договор пред него, ако искам да го сключа само пред Бог ?

Г-н Димитров иначе е доста смислен тип, но този му пост беше слабо аргументиран- общо взето „да запазим семейството, за да запазим семейството, понеже семейството е важно“. Не знам дали цялата българска десница споделя тия виждания..

хъхъ, никола, много добре преразказа общото впечатление от текста :)

общо взето сякаш слушам републиканец да се обяснява. поне си мислех, че нашенските десни са по-либертариански, отколкото консервативно настроени.

Да, и аз съм неприятно изненадана. Разбира се, че съжителството трябва да се легализира и то спешно.
И едно малко уточнение към твоя въпрос 1. Не само родителите без брак са дискриминирани при сегашното положение на нещата, но и тези, които имат брак. Например, децата на „самотни родители“ имат предимство при настаняване в детска градина, плащат по-малко за храна от детска кухня и за други обществено финансирани услуги. Само че в момента огромното мнозинство от децата, чиито майки нямат брак с бащите, си имат съвсем нормално семейство с двама родители и не е много справедливо да се ползват с такива предимства. Абсурдът е толкова голям, че примерно във Варна, където има недостиг на местата в детските градини, няма място дори да се настанят всички деца на „самотни родители“, а тези с женените майки и татковци са аут по дефолт. И понеже семействата с един родител е съвсем правилно да се ползват с някои социални облекчения, това налага да се отсеят все пак съжителстващите без брак двойки, за да не се обезсмисля тази помощ и да не бъде в ущърб на останалите.

На мен не ми стана ясно къде точно е проблема с озаконяването. Аз съм „съжителствала“ незаконно, в продължение на 8 години и честно казано не видях някой да ме дискриминира по какъвто и да било начин.
И друго също не ми е ясно. От една страна се иска озаконяване на съжителстването, а от друга, разрешение на хомосексуалните бракове. В смисъл, че едното върви в едната посока, другото в другата.
Аз въобще не разбирам къде е проблемът на хората, които се обичат, да живеят заедно. И най-вече защо имат нужда от закони за тази работа. Някой да ми обясни, моля! Юридическата страна с какво помага на любовта и семейната хармония?

Какво означава еднополови двойки да създават семейство?

Семейство означава мъж и жена, които си създават деца или при невъзможност(болест) си осиновяват. Децата имат баща и майка. Това означава семейство. Справка: тълковен речник!

До Драгомир:

Тълковният речник е писан от хора в определено време и според определени разбирания. Не е вдъхновен свише. Има хетеросексуални семейства, които са ужасни като родители и хомосекдуални двойки, които биха отгледали дете с любов и разбиране.

Гимли, ако аз живея с някой на семейни начала 5 или 55 години, бих искала да имам правата, които имат и женените двойки – да получавам информация, да споделям имущество, да решавам, да наследявам, да деля попечителство над децата. Това е идеята.

Не се бях замисляла по този въпрос до сега, но това е най-глупавото нещо, което съм чувала.
Значи от една страна не искаме да сключваме брак, за може всеки да запази автономията си и да сме обвързани единствено пред себе си, без утежняващи юридически процедури. В същото време обаче искаме законово да имаме същия статут, който имат и сключилите брак. И понеже е много по-трудно просто да сключим брак – 15 минутна безплатна процедура, ние се борим да се промени закона така, че да си издействаме статут, по нищо неотличим от семейния, но без да си губим 15-те безценни минути за сключване на брак.
Тук вече наистина не виждам смисъл.

Интересно ми е как не ти хрумва, че за повечето хора бракът не е просто някаква си разходка до ритуалната зала и „издействане на статут“.

Хората имат различни виждания за брака. За някои това е много свята стъпка, която се предприема само след дългогодишно обмисляне. За други е остаряла институция, в която не искат да участват. Светът се променя, с него се променят и вижданията на хората.

Определено въпросът не е как да е по-лесно, а как да бъдат уважени нуждите и вижданията на възможно най-много хора.

Добре, но аз продължавам да не виждам логиката.
Имам фактическо съжителство, което искам да бъде възприемано като пълноправно семейство. Искам от юридическа гледна точка да бъда третирана като сключила брак с всички последващи от това права.
Искам съжителството ми да приеме статута на брак, като за целта заявя в общината, че аз еди кой си съм част от съжителство с еди кой си друг, и това да има юридическа стойност, еквивалентна на стойността на гражданския брак, но в никакъв случай да не е граждански брак.
Ти, съвсем честно, логика виждаш ли?

Да, защото бракът не е просто някаква си законова точка, а има с векове трупана символика и багаж. Да не говорим за тежестта и сложността на сватбата, развода.

Трябва да се разгледа и въпросът със семейното подoходно облагане и социалните придобивки. Нямам честта да гледам дете в България и не знам точно как стои въпросът за женени и неженени.

Ако аз бях неомъжена и тепърва срещах мъжа на живота си, бих ползвала фактическото съжилтелство по следния начин. Щяхме да живеем заедно, да делим всичко и прочие, но все пак да знаем, че има още една стъпка, най-важната, бракът. Фактическото съжителство щеше да ни е тест, подготовка, както щеш му викай, преди да кажем в болест и здраве ВО ВЕКИ ВЕКОВ.

Но любовта във фактическото съжителство е същата като в брака, грижата е същата. Та искам, ако партньора ми вземе, че го прегази някой селянин на Патриарха, да мога да ида и да имам право да седя при него и да казвам кое да и кое не. И прочие.

gimli, яна е права. не е съвсем същото.

фактическото съжителство, макар и поначало замислено като легална схема, която ще даде равноправие на гей хората, реално върши работа и на модерните хора. много по-гъвкаво и удобно е да в днешно време. а и, замисли се, по-лесно да разтрогнеш фактическо съжителство, например, отколкото брак. особено в католическа държава, примерно.

Мартин Димитров не е прецедент в българската политика, много са буквалистите и хомофобите. В неделя по Дарик в предаването на Карбовски предложих да се срещнем и дебатираме, но той категорично отказа, защото „нямало смисъл“.

5. Една от основните причини, поради които в Западния свят се създава институцията фактическо съжителство е, за да се даде възможност на еднополови двойки да създават семейства.

@petya: Ако говорим за различни неща, моля да бъда поправен, но доколкото знам съжителствата са вкарани като инструмент защитаващ най-вече майки с деца. Нагледно какво става без законовата база – аз живея с някоя мадама на roommate начала. Rent is good, food is good, sex is pretty good too. Дамата надува корем. Аз си събирам куфарчето и си намирам друг roomie. Child-support – йок. Според мен това е доста по практична версия на „една от основните причини“.

С други думи: Dear mrs. K-G, I call bullshit.

И въобще – каква е тази gay-mania? Може да съм само аз, но ми се струва че почти всеки трети пост тук е преплетен по някакъв начин с gay-agenda. Извадки по памет (уви не помня всеки пост за какво беше):

Фактическо съжителство – хммм за гейовете естествено как.

Политическа платформа: Biden е от нашите – поддържа права за хомосексуалисти, не може да не е пич. Останалите виждания… бе я не ме занимавайте с детайли
Palin – epic fail: Против хомосексуалните бракове и фактическото съжителство.

30 годишните момчета? – бе нека помогнем на мъжете да не вярват, че трябва да избират между тяхната мъжественост и тяхната човечност. – a.k.a. – It’s ok, we are all like that d00d!

Сватбената случка? – в крайна сметка Наздраве за Калоян и Ники, нищо, че са хетеро.

… и преполагам така нататък.

Моята позиция по въпроса е ясна – боли ме хуя. Но както казва Еленко – не това е най важното, или както казва M. Taibbi: The scariest thing about Sarah Palin isn’t how unqualified she is – it’s what her candidacy says about the public.

Толкова ли е прекрасен живота във вашата алтернативна реалност, че страданието на горките малцинства е най големия проблем за деня? Или това че на жените им се плаща по малко за по лека работа? Защо всички дискусии се свеждат до такива повърхностни въпроси? Дайте повече субстанция по дяволите…

Anyway… че ме хваща яд.

И последно – Петя, следя този блог от самото му начало. Ти и твоите съмишленици цъкахте с език с месеци, как разбираш ли не може жената хем да дръпне напред хем да е майка хем съпруга. И какво става – появява се Сарчето. 5 деца + баба, здраво семейство, righteous god-fearing american, завидна (както и да го въртиш) политическа кариера. Но реакцията е? познахте! – stupid neocon puppet whore. Е, не те разбирам…

@peter rabbitson, не е вярно, че фактическото съпружеско съжителство обслужва най-вече хомосексуалните. Не наливай вода в мелницата на хомофобите, ако обичаш. То е създадено като възможност, защото действителността го налага. Хората избягват традиционните бракове, защото не желаят държавата да ги администрира и веднъж надянали хомота, да не могат да се освободят от него.

@cybercrackerbg

Това не е мой коментар (пази боже), а привеждане на точка 5 от въпросите в оригиналния пост. Не наливам никаква вода никъде – просто казвам какво ме възмущава лично мен, именно в този пост.

Хората избягват традиционните бракове, защото не желаят държавата да ги администрира и веднъж надянали хомота, да не могат да се освободят от него. – I call bullshit x2. Можеш ли да ми приведеш примери на тази невъзможност да свалиш хомота? Имам предвид когато двете страни са съгласни, какви са пречките?

Имах предвид, че при традиционните бракове процедурата е тромава, губят се време, нерви и пари. При фактическото съжителство нещата са лесни – отиваш в съответната община по местоживеене и заявяваш пред служителката по гражданско състояние, че вече не живеете заедно. Тя го отбелязва в регистъра и готово. :)

Аксиния Генчева и моя милост vs Мартин Димитров (ОДС) в „Пропаганда“ по Дарик радио [mp3]

Peter Rabitson,

Сара Пейлин е критикувана тук най-вече за политиката си спрямо контрацепцията и правото на аборт, както и заради липсата си на подготовка. За второто я критикуват и републиканци, които не са си плюли в лицето. Така че не знам как го четеш блога, но ако основното ти занимание е да търсиш кусури, които да подхранват your righteous indignation, ще ги намериш със сигурност, вЕрвай ми.

Гимли, бракът в България изобщо не е 15-мин. безплатна процедура. Плащаш 65 лв. за церемониятав гражданското при регистрация за брак, плюс между 20 и 30 лв. за медицински свидетелства на двамата младоженци, плюс шампанско и чашки за ритуала, които в най-евтиния вариант излизат поне 40 лв., плюс пръстени, които също в най-евтиния вариант са поне 200-300 лв. И ако да кажем с пръстените и шампанското можеш да се разминеш, с другите такси не можеш. Държавата ти ги изисква. Да не говорим колко пъти може да те върнат до някоя място за някоя малка глупост бюрократична (както мен ме връщаха). Явно не се омъжвала, тези данни са съвсем пресни и са от мой личен опит.

Извинявам се за грешките в по-горния ми пост, в бързината човек натиска грешните клавиши.

Когато се канех да се омъжа, разгледах какво трябва да направя, ако искам да е в София. Наистина не беше безплатно. Хартийки, прегледи, плащане за оркестър или хорово изпълнение. Някъде най-малко месец беше подготовката. Да не говорим, че ме отврати идеята да сключвам брак в ритуална зала, която не се е променяла от соц времената, под високопарните речи на някакви лелки.

Peter Rabbitson:
„Гей-адженда“-та мен не ме притеснява. Обясни защо теб толкова много те притеснява?!

За Пейлин и фактическото съжителство…други хора вече писаха.

Не съм казвала, че максималната такса е нула лв. По тази логика, кувертът за ресторант е еди колко си, за фотограф и оператор още еди колко си, рокля, костюм, покани…Разходите могат да бъдат много големи. Въпросът е, че държавата не ви задължава да ги правите, те са по избор.
Не знам за какви бюрократични глупости са ви връщали. Искат се две неща. Заявление, че искате да сключите брак и да приложите данните от личните карти на свидетелите, медицинско и да идете да драснете един подпис на място. Нито музиката, нито речите на лелките са задължителни, те също са по избор.

Сигурно в стремежа за узакояване на съжителството има някакъв смисъл, който на мен все още ми се губи. (Дано да се появи някой поддръжник на идеята, който да може да го обясни).
Но аргументът, че разводът е мнгоо сложен е несъстоятелен за мен. Както и раздялата, в която просто отиваш при лелката и казваш да те изтрият от регистъра на съжителстващите, така и разводът по взаимно съгласие и споразумение може да мине много лесно и бързо. Проблемът е какво правим, когато има голяма лична драма, жената хвърли куфъра на мъжа пред вратата и му заяви, че с връзката е свършено, обаче той не е на същото мнение или пък след две седмици и тя си промени мнението и го прибере обратно. Но след два месеца опити за помирение реши, че така не може да живее и пак го изгони. И лелката в общината само ще трие и ще добавя според текущия ход на отношенията.
Не ми се струва разумно, когато правите сравнение между брака и съжителството, в единия случай да се разглежда максимално усложнения вариант, а в другия максимално опростения и да се правят изводи от сравнението.

Интересно ми е колко от съжителстващите действително искат узаконяване. И ако този закон се приеме, колко от тях наистина ще отидат в общината да се регистрират.

Бе то нали идеята да живееш без брак е в това да не се регистрираш. Ако искам администрация и официално заявяване на каквото и да било, и полагане на подпис и добиване на някакъв статут, ще се оженя. Бракът може да бъде разглеждан като чисто юридическата (административна) процедура, която си е – договор, свидетели, подпис. Ангажимент, в крайна сметка. (Сватбата е друго нещо – да не намесваме тука чашите за шампанско.)
Фактическото съжителство иска да застане по средата – ужким ангажимент, ама не съвсем – някакъв междинен статут, в който хем да имаме права и да се чувстваме защитени, хем, ако може, да не понасяме кой знае какви последствия. Което е илюзия, защото всички произтичащи последствия от едно узаконено фактическо съжителство биха били еквивалентни на последствията от развод (делене на собственост, попечителство върху дете, издръжка и т.н.) – с единствения бонус, че процедурата е по-опростена.

НО за еднополовите двойки нещо трябва да се измисли! В момента, като не могат да сключват брак, те са абсолютно дискриминирани. И понеже на обществото се вижда прекалено неприемливо да допусне да сключват брак, се измисля тая лицемерна безсмислена форма, наречена фактическо съжителство. Което според мен не удовлетворява нито едната страна, нито другата – консервите пак ще ритат срещу това „неестествено“ решение, а хомо-двойките пак ще са дискриминирани, защото, нали, едното имат право да сключват, ама другото все пак нямат.

Гимли, не искам да се заяждам, но в единия си коментар казваш „15 минутна безплатна процедура“, а в другия казваш „не съм казала, че е безплатно“. Няма да започвам за разликите между брак и фактическо съжителство, че и други блогъри са коментирали тук, да не се повтарям.

Анонимен, не е зле преди да коментираш, да вземеш да прочетеш, че лафа за чукчата го знаеш, предполагам.
Би трябвало да знаеш значението на думата „максимум“. Прочети пак изречението, където според теб казвам „Не съм казала, че е безплатно“. От втория или трeтия път може и да схванеш смисъла. Прочети и целия абзац, той е смислово свързан с първото изречение и със споменатата „максимална цена“.
Ако не ти светне, жалко, но не зависи от мен.

Относно разликите, дето ги имало, Wynche вече го каза изключително точно и ясно. Аз нямам какво повече да добавя по тази тема.

Живея във фактическо съжителство. Което повече от 2 години си беше пробен брак. Накрая връзката се разпадна с гръм и трясък и тази жена не желая повече и да я погледна. По материално и технически причини още обитаваме един апарамент, но и този проблем вече е почти уреден.

Слава богу, не направих грешката да се оженя, имуществото ни не е общо, така че с чиста съвест ще си прибера пералнята, печката и телевизорите и ще знам, че нямам задължения за издръжка и няма презумпция за бащинство на евентуалното и бъдещо дете.

А направо потръпвам при идеята какво би станало, ако се бях оженил и бяхме купили жилище. В най-добрия случай щеше да е съсобствено, т.е. неизползваемо, а ако бяхме имали вече дете щяха да ме изгонят от него, но пак щеше да се налага да плащам ипотеката.

Така, че уважаеми госпожи и госпожици феминстки, хората не се женят, защото в сегашния си вариант бракът създава права само за жените, в ущърб на мъжете.

Така, че няма да „регистрирам” фактическото си съжителство и до попадна в някакъв уж олекотен вариант на същия капан.

А колкото до дадения пример със „съквартирантката”, която била надула корема, крайно време е да се приеме, че създаването на едно дете е решение на ДВАМАТА родители, а не право ЕДИНСТВЕНО НА ЖЕНАТА. Т.е. – няма да забременява без мое съгласие, ако е забременяла няма да запази детето без мое съгласие. И обратното – няма да прави и аборт без мое съгласие.

Просто е нали?

Скъпи @анонимен, ако решиш един ден да се ожениш, съгласно новия СК ще имаш право да избираш между режим на съпружеска собственост [т.е. общо имущество] или разделна и конкретна собственост, която се описва на твое име [напр. апартамент с тенджери, чинии, телевизор, бойлер и пр.], и ако бъдещата ти съпруга е имала сал едни чехли и маша за изправяне на косата, примерно, няма да вземе нищо твое. Ще оформите един брачен договор, който да е максимално справедлив и за двамата.

Анонимния, няма да запази детето без твое съгласие?!?! Бъркаш жена и слугиня. Може и да си участвал в правенето на бебето, но няма ти да го износиш и няма ти да го родиш. Дали да запази детето е решение на първо място на майката.