Пейлин: жертва на сексизъм
Тия дни Сара Пейлин е в Ню Йорк, за което естествено силно й завиждам. Central Park е прекрасен през есента. Както писа Елизабет Холмс от Wall Street Journal, обаче, причината Пейлин да е там не е, за да се разходи в парка, а да пооправи CV-то си. Кандадатката за вице-президент на Републиканците се срещна с президентите на Афганистан, Колумбия, Индия, Украйна, Грузия. Вчера говори и с Хенри Кисинджър.
Всъщност, „говори“ не е много точно казано. Нямаме представа дали Пейлин е казала каквото и да било по време на тези срещи, защото от Кампанията на МакКейн решиха да не допускат никакви репортери по време на „разговорите“. Допуснали са само един оператор и от всичките видео-материали, които съм изгледала от вчера до днес, единственият, на който се чува гласа на Сара Пейлин е този, в който някакъв репортер на улицата я пита КАК МИНА? КАК МИНА? И тя отговаря ДОБРЕ, ДОБРЕ!
В случая (знам, че ще ви изненадам) няма да критикувам Пейлин. Всъщност, вярвам, че двата дни прекарани в Обединените Нации са доста добър ход от стратегическа гледна точка. Снимките с Карзай и Кисинджър са страхотен ПР инструмент и АКО бяха придружени поне от няколко смислени реплики, щяха да бъдат изключително полезни за кандидатурата на Пейлин.
Но, уви, републиканците имат друго виждане по въпроса. Те искат цял свят да повярва, че Пейлин е достатъчно квалифицирана да бъде вице-президент, а в същото време очевидно не вярват, че тя е достатъчно квалифицирана да отговори на 3-4 журналистически въпроса. От кампанията на МакКейн се държат към нея все едно е слаба жена, която не само, че има нужда да бъде защитавана от големите лоши журналисти, но и не може да говори и мисли сама, без някой предварително да й е подготвил нещо предварително. Hockey mom, нищо повече.
Вярно, че Пейлин е жертва на много сексистки нападки в тази кампания. Но ако трябваше да изберем най-сексистката атака срещу нея… то това със сигурност би било снизхождението и недоверието на хората, които би трябвало да й помагат да гради солиден имидж. Пейлин е смешката на таз годишната кандидат-президентска кампания. Благодарение на Републиканците.
Openly Feminist 
Не мисля, че причината да я „пазят“ е защото е жена, още по-малко слаба и не знам си каква още. Явно не искат да сгафи с някоя реплика. Това е защото е некомпетентна, а не защото е жена. Не предполагах, че ще ми се случи да казвам такова нещо на феминистка :)
Не мисля, че причината да я „пазят“ е защото е жена, още по-малко слаба и не знам си каква още. Явно не искат да сгафи с някоя реплика. Това е защото е некомпетентна, а не защото е жена. Не предполагах, че ще ми се случи да казвам такова нещо на феминистка :)
Не знам защо това те изненадва.
От самото начало на присъединяването на Сара Пейлин към политическата напдпервара стана ясно, че тя е проводник на закостенели представи, стереотипи и заблуди.
Самата й личност показва как партията й я третира.
Като майка, като религиозна фундаменталистка… чак далеко надолу в списъка е „личност“ и „политическо присъствие“.
Всеки е наясно, че Сара Пейлин беше просто опит за привличане на неработещите жени (домакини) към гласуване.
Честно казано, аз също не бих й позволила да си отваря устата.
Жената не е глупава, но говори пълни глупости и някой случаен коментар може да взриви и без това нажежената обстановка.
Всъщност с вкарването й в политиката може да се каже, че партията й си вкара автогол.
Ако не я контролира, може да стане политически скандал.
Ако я контролират, се вижда силната социална реакция към образът й като кукла на конци.
Ами това си мислех.
Днес ми пратиха като линк „She’s a lady“, че била любима песен на Сара Пейлин.
Някак си не се изненадвам, че песента е ужасно сексистка.
Май досега не си говорила за музиката и сексизма, хм?
Не знам защо това те изненадва.
От самото начало на присъединяването на Сара Пейлин към политическата напдпервара стана ясно, че тя е проводник на закостенели представи, стереотипи и заблуди.
Самата й личност показва как партията й я третира.
Като майка, като религиозна фундаменталистка… чак далеко надолу в списъка е „личност“ и „политическо присъствие“.
Всеки е наясно, че Сара Пейлин беше просто опит за привличане на неработещите жени (домакини) към гласуване.
Честно казано, аз също не бих й позволила да си отваря устата.
Жената не е глупава, но говори пълни глупости и някой случаен коментар може да взриви и без това нажежената обстановка.
Всъщност с вкарването й в политиката може да се каже, че партията й си вкара автогол.
Ако не я контролира, може да стане политически скандал.
Ако я контролират, се вижда силната социална реакция към образът й като кукла на конци.
Ами това си мислех.
Днес ми пратиха като линк „She’s a lady“, че била любима песен на Сара Пейлин.
Някак си не се изненадвам, че песента е ужасно сексистка.
Май досега не си говорила за музиката и сексизма, хм?