Селянки, работнички, богини

Защото от една страна паметници се създават за хора, отдавна починали. От друга, защото времената, когато са почивали тези хора, са били такива, че жените е нямало кой знае как да допринесат обществено и респективно да заслужат паметник.
Убедена съм, че това не е тенденция само в България. И не само в Англия (макар че те си имат някоя и друга кралица за увековечаване).
Най-вероятно навсякъде е така и най-вероятно тепърва (50години+) ще се случват паметниците и на жени.

В момента се сещам за два много хубави паметника на жени в България, които са ме докоснали достатъчно, че да ги запомня:

– На майката на Димчо Дебелянов в Копривщица, намиращ се на гроба му:
http://www.resortbg.com/kopriv/?cat=24

– На жените от легендата за падането на Калиакра под турско робство, които са предпочели да скочат в морето от скалата:
http://velina.info/gallery/view/kaliakra/kaliakra_monument/

Много добре е, че се замисляте как стои този въпрос в България.
Остава да запъзните празнотите в познанията си на темата „Българският Феминизъм“ и отражението му в изобразителното изкуство и публичната скулптура.Коментарът на „анонимен“ отразява много добре познанията ви – рожба на 10.11.1989.
Все пак присъствието на коментара на“елена…“ ви дава идея …
Google , Babe, Google !
Имате енергия да подражавате на Джърмийн Гриър. Може да се въоръжите и с Gloria Steinem – презокеански Open Feminism – it works.
…Когато попитали Лев Н.Толстой
как си обяснява факта ,че неговите дъщери не притежават неговите способности, той отговорил:“Талант отдьхает“ .

богинии.. мм.. в ямбол в градската градина има бронзова статуя на диана – богинята на лова.. стахотна композици с лък :)
извинете за двойния коментар

Стела написа по повод малкото или липсващи паметници на български жени: „защото времената, когато са почивали тези хора, са били такива, че жените е нямало кой знае как да допринесат обществено и респективно да заслужат паметник.“ Не съм сигурна, че това твърдение е напълно точно. Проблемът може да е и в това, че традиционната историография не обръща толкова много внимание на постиженията на жените. Четох неотдавна в статия в „Култура“ , че един от наскоро издадените гимназиални учебници по история обръща специално внимание на дипломатическите постижения на българските царици и болярки от средновековието. А и по соц време сме учили за Сирма Войвода и Румена войвода. Друг въпрос е дали трябва да считаме за обществен принос само постижения, извършени в публичната сфера или и такива в семейната. Пак през соца много се възхищавахме на Майка Парашкева, разбира се пропускайки някои „неудобни“ факти от биографията и, например религиозността й. Единственото й „постижение“ според доктрината беше, че е отгледала „вожда и учителя“. Соц-историографията и паметници печели някакви точки за включването на майки, селянки и пр. необществени личности в пантеона си, именно защото поставя под въпрос дистинкцията публично/частно. Макар че същевремено толкова силно идеологизира и двете сфери, че като ли упражнението се обезсмисля значително.

ena,

Закачам се с Петя и Сие. На мен ми дреме на шмайзера, no pun intended, дали ще има паметник на Пейлин.

Мартине,
Оцених закачката ти. Но все пак забавна ми е темата за паметник на ултра-републиканка като Пейлин. Повдига интригуващият въпрост дали трябва да се харчат „public funds“ за такъв паметник или той трябва да се построи непременно с частно дарение.

ахаха мартин:)
маунт ръшмор, представяш ли си верно:)
знаеш ли че там ходят да се молят на chapel of democracy?
:D

ena,

така и така дават пари на the National Endowment for the Arts, що пък да не ги профукат там.

Или да раздадат на сички дет мързелуват на уелфеър по една тесла и… ти Сфинкса как мислиш са го направили? И вълкът сит и агнето цяло.

Стела:
Съгласна съм с Ена. Или не е имало достатъчо значими жени или това, което са правили не се разпознава като значимо. Разбираемо защо е било така ТОГАВА. Не е разбираемо защо е така СЕГА.

Анонимен:
Зачекнал/а си много теми. Относно непознаването на историята: е ТОЧНО това е причината, поради която повдигнах тази тема. И за систематичното пренебрегване на приноса на жените в развитието на обществото.

Бисер:
Твоят коментар пък перфектно отразява способноста на българите да водят цивилизован разговор. Вместо да допълниш какво пропускам, за да има полза от тоя разговор, ме обяваваш за бездарна и… какво друго?!

Моите учители в България, за разлика от американските ми преподаватели, НЕ са ми говорили за БЪЛГАРСКИЯ ФЕМИНИЗЪМ и за приноса му в изкуството. В учебниците ми по история са споменати имената на две-три жени, които са известни с това, че са майките на велики мъже. Или, както вече писах в самия постинг, са някакви анонимни митични личности… събирателен образ на РАБОТНИЧКАТА, ПАРТИЗАНКАТА и т.н., който обслужва много конкретни партийно-идеологични цели и не отбелязва индивидуалния принос на конкретна жена.

Айде не се прави на темерут и ако имаш какво да кажеш за българския феминизъм и влиянието му върху публичното изкуство… заповядай. Само, ако обичаш, не ме наричай babe.

Мартин:
На теб не ти ли прави впечатление отсъствието на женски образи в учебниците по история например? Питал ли си се докато мъжете са се борели за разни каузи, какво през това време са правели жените? Моля те отговори ми сериозно, наистина ми е интересно, защото до преди около 8 години и аз лично не бях забелязвала…

Панагюрище – Паметник на Райна Княгиня и гроба на баща й в родната й къща
http://www.segabg.com/online/IMG/2454/0029-large.jpg

Панагюрище – Паметникът на Райна Княгиня на площада
http://www.segabg.com/online/IMG/2454/0031-large.jpg

Аз мисля, че ни липсва паметник на баба Парашкева – стометров монолит, поставен може би на Копитото. Изправена, смела и горда с ръка сочеща на изток – да не забравим посоката. Оттам сме дошли, най-малкото. В другата ръка държи Синът (и) Человечески, с ореол над главата. Това би бил един не само признателен, а и съвсем модерен паметник.

Петя, много приятно впечатление прави, че пишеш повече откак заминахте :), но защо само тук, а не и в Bighead? Стига само феминизъм, искаме и клюки!! :)

Баба Тонка има в Русе, да, но мен този постинг ме накара да се сетя за един паметник на бул. Янко Сакъзов в София, до бившето кино Левски, пред института по вирусология (!). Изобразява яка отрудена леля, налазена (буквално, точно така изглежда) от три дребни дечица. Все се майтапехме, че изобразява жена, нападната от вируси… :))))).
Някак си ми се струва като квинтесенцията на това, за което говори Петя.

Мартине,

FYI (макар че не е по темата), всички публични организации в САЩ, финансиращи изкуствата, взети заедно, дават годишно по-малко пари за изкуствата, отколкото един средно-голям град в Германия. (Това е според една моя преподавателка, която работи върху икономиката на театъра и много обича да си проверява данните.) Така че дали the NEA ще финансира паметник или нещо друго винаги е решение, по което се спори много. Виж за теслата и сфинкса… Доколкото ми е известно, пирамидите са строени с робски труд, така че сравненията между такъв труд и well-fair, ако изобщо са възможни, навеждат на размисъл.

Петя,

Права си, че няма много жени в учебниците по история. Но на какво е отражение това? На онези времена или на днешните?

Все пак всеки знае за Клеопатра, за кралица Виктория и за испанската кралица Изабела. Независимо по начина, по който те са се озовали на тези постове (обикновено липсата на мъжки наследник), историята тип hisstory никога не ги е пренебрегвала, защото са имали важни или поне prominent роли в развитието на цивилизацията.

И там е работата, че историческите учебници отразяват само особените моменти в човешката история, а не скучното ежедневие. Ако нещо doesn’t make the front page of the New York Тimes, дали ще има работа в учебниците н-стотин години по късно? Както вече намекнах вчера, особено интересните моменти в историята са ставали в присъствието на мъже, които обаче не са изпитвали любопитство или приятен трепет от случващото се, ами са преживявали ужаси които никой от нас тук не можем да си представим. Някои от тях са посрещали тези предизвикателства по такъв изключителен начин, че историята ги е запомнила… толкова.

Осъзнавам, че жените, които изброих в началото са изпълнявали традиционно мъжки роли. Това не означава, че ролите на жените в онези общества са били по-маловажни или омаловажени, а че просто не са били такива, където човек може да изпъкне. От майките само Дева Мария май е успяла да направи нещо особено memorable.

Та на въпроса ти какво са правели жените докато мъжете (им) са се борели за разни каузи… ами предполагам са си стояли вкъщи и са се грижили за дома и са правили неща, представляващи интерес за антрополозите, но не и за историците. Но то се отнася и за стотиците милиони нормални, авъридж мъже през вековете.

Малко прилича на дистрибуцията по бел-кърва на Ай Кюто. В нищожно малкия процент на наистина забележителни хора има повече мъже, но то не означава че средностатистическия мъж е по-забележителен от средностатистическата жена. Особено ако тя се поразкопчее около деколтето :)

ena,

Аз съм твърдо убеден, че мнозинството от хората на социални помощи са избрали този начин на живот. Или че поне серията от техните лични избори е това, което ги е докарало на това дередже. Сейм дифърънс.

Не съм египтолог, но се съмнявам робите на фараона да са имали какъвто и да е избор.

Не знам къде живееш, но социално слабите в Северна Америка имат по-висок стандарт (а през 90-те в пъти по-висок) от този на повечето от роднините ми в България. Резервирам си съчувствието и засега скромните си финансови ресурси за втората група хора, на които им е трудно въпреки че са направили оптималните избори от много по-малкото от предоставените им като брой и качество такива.

Да бе, те са избрали да са на помощи, а ти си избрал да не си. Следователно браво на тебе.

Все пак си има специалисти икономисти, психолози, учители, които активно изследват причините за бедността. Четете Хекман и Кенеда. Резлутатите показват, че причините са в липсата на умения, обикновено усвоявани в детството и юношеството, както и здравословна храна и здрави отношения с родителите.

Та Мартине, ти успяваш не защото си такъв велик пич, който е решил да не бъде на помощи, а защото семейството ти е имало ресурса да те отгледа правилно и да ти даде тия умения. На които ти после си надстроявал. Същото се е случило с мен, с Петя, с Ена и прочие. Но е много лесно да кажеш „Аз сам“, щото не можеш да се усетиш какво ти е било дадено.

Това с личния избор на социални помощи е просто лесен начин да си измиеш ръчичките и съвестта от проблема.

Мартине,
Съгласна съм с Яна. Като говорим за личен избор, трябва да вземем предвид и способността на хората, които се оказват дълготрайно безработни и особено безработни и бездомни, да направят такъв избор. Поинтересувай се колко от тях са с психически заболявания, причинени от това, че не са имали оптимална среда на развитие. Поинтересувай се също колко от бездомните, живеещи под мостовете на Ню Орлийнс след катрина всъщност са работещи бездомни. Цифрите ще те изненадат. Да казваме, че всички трайно-безработни и/или бездомни са такива по личен избор, е все едно да кажем, че жертвите на семейно насилие сами са си виновни, че не се разделят с малтретиращите ги партньори, родители и пр.

Мартин написа: „Някои от тях са посрещали тези предизвикателства по такъв изключителен начин, че историята ги е запомнила… толкова.“ Ха-ха, от горното твърдение излиза, че историческата памет е политически неутрална. Мартине, дори и да не си историк, след 1989 си пряк свидетел на това как историята се манипулира с политически цели.

Мартине,
Току-що разбрах от твой коментар под друг постинг, че живееш в Канада. Сори, обаче американската well-fair ситема, съвсем не е толова щедра, колкото канадската. Например, статистиката за безрабтицата в САЩ отчита само процентът на получаващите помощи. Веднъж след като изтече максималният срок, в който имаш право да получаваш помощи (мисля, че е 9 месеца), тази статистика просто не те отчита, дори да си останал безработен. Аз живея в Чикаго и ще ти предложа, ако идваш насам, да посетиш Кабрини Грийн, the housing projects южно от центъра и пр., спрямо които жк Люлин в София ще ти се стори наистина луксозен. Да ти напомня, че в САЩ, за разлика от Канада, здравеопазването е в пъти по-скъпо и ако нямаш застраховка (поради безработица например) болниците са длъжни да те лекуват само в случай, че животът ти е реално застрашен (например остър апандисит.)Фактът че коментираш бедността в САЩ от гледна точка на това, което си видял в Канада, още веднъж подчертава необходимостта да поставяш твърденията си в контекст, а не да ги пробутваш като универсални принципи.

Roshla:
Много се смях на коментара ти за „женицата“ полазена от вируси. Някой, ако може да я снима и да ми я изпрати ще съм безкрайно благодарна. Имам много неща за споделяне и в другия блог. Малко не намирам време, но ще вляза в ритъм… скоро, обещавам.

Мартин:
Всъщност, НЕ си съвсем прав. Едно от най-сериозните занимания на съвременните историци е да попълнят „дупките“ в историята, допуснати от колегите им преди тях.

Първо, съвременните историци поставят под въпрос широкоприетите разбирания за това какво означава „значим принос към развитието на човечеството“. Т.е. много неща които до скоро са се смятали (от такива като теб) за незначителни, в момента са обект на задълбочени изследвания и разкриват аспекти от историята, които са изключително интересни и непознати.

Второ, има много текстове за разни жени, които са работили наравно с мъжете (или бедни жени, работили наравно с богати жени), които незнайно защо историята е забравила… Така че… нещата не са толкова обективно-прагматични колкото ти ги описваш.

Значи това е – искате да се видите увековечени в паметници, на първите страници на вестници от преди десетки лета… Това ли е есенцията на женствеността? Грубата сила и разумът. Защото тези са качествата гарантиращи безсмъртие от бетон. Наличието на една баба Тонка не ме кара да гледам на жените с по-добро око. С какво тя ви кара да се гордеете? На село има доста силни безимени жени – могат да въртят мотиката с една ръка – е, и? Истинската сила на жената е нейната слабост. Груба сила има предостатъчно в този свят – липсва малко изтънченост. Паметник на истинската Жена би бил всъщност паметник на Сивият Кардинал – този, който всъщност тласка историята в желана от него посока, този който не държи да обира евтините медийни лаври вдигнал сърп и чук високо над главата си осветен от прожектори. Именно жените са написали голяма част от историята използвайки мъжете като инструмент.

Разбира се в днешни дни силата и слабостта вече не вървят ръка за ръка с категориите мъж и жена – жената вече често не е произведение на изкуството, а на механиката – да се надяваме, че това прави светът по-красив и бял.

ena,

В САЩ съм живял десетина години, в Канада от около пет – по професионални и семейни причини. Дон’т гет ми стратед он канадската здравеопазна система. То според Майкъл Муър и кубинската е години напред от американската.

Никой не е казал, че няма хора, които сами просто не могат да се справят. Но много от тези които са на социални помощи могат, но не искат. Няма нужда да посещавам еди-кой си секшън 8 комплекс в Чикаго. През 10-те години, които живях там съм наел и уволнил десетки такива хора, работил съм и прекарал много, много време с тях и знам детайлите на всекидневието им.

Безотговорността и детинщината им заради които са там където са, бива поощрявана от демократите и за това не мога да ги понасям. Щото това, което Обама/Кенеди/Пелоси им казват е следното: „Това не е ваша вина, напротив, виновни са онези гадни богаташи. И не само това, ами вие сте едни прости тъпи идиоти и нищо не можете да допринесете за да си подобрите живота. Гласувайте за нас, и ние ще им вземем мангизите за да ги дадем на вас.“

Връзката м/у уелфеър стейта и разпадането на черното семейство в САЩ е доказвана… макар че някой със сигурност ще рипне да обяснява че имало разлика между козалити и корелейшън.

Петя:

съвременните историци са ми непознати. Аз учих история миналия век :)

Мартине, или приведи някакво доказателство, че „бедните така искат“, или спри вече. Стига с анекдотите „Аз съм живял…“. И аз съм живяла и мога да кажа точно обратно на твоето.

При условие, че има помощите за бедните отдавна са все по-малко кеш и все повече услуги, не виждам как точно се глезят хората.

Мартине,
Не мога да приема преценката ти за демократите и бедността на основата на голи твърдения. Ако можеш да предоставиш статистическо сравнение на помощите, давани за бедни от демократите и от републиканците, ще е друга работа. А мразиш ли кака Пейлин, като привлича средства за кризисни центрове, които обслужват точно бедни хора? И това за личния избор: ти сам ли реши, че образованието и трудолюбието са ценности или с помощ от родителите си и средата си? Сам ли проби в Щатите или все пак благодарение на някакво образование, получено в България? Питал ли си се дали щеше да се интегрираш със същия успех, с който, допускам, си се интегрирал, ако беше дошъл като емигрант от някоя африканска страна, подгонен от глад или гражданска война? Избягваш ли да пазаруваш в Walmart или изобщо да купуваш стоки, за които има съмнение, че са изработени в sweatshops, за да могат работещите там действително да имат нещо подобно на личен избор?

Специално за Мартин

http://www.nytimes.com/2008/09/12/opinion/12brooks.html?ref=opinion

Рискувам пак да пиша в тема, на която никой не й обръща внимание вече (като коментара ми за известните българки, след който май никой не е писал, явно че и никой не го е чел),
ще кажа, че в коментарите по-горе намирам много малко знание за иконографията и историята на паметниците в БГ.
Има малко жени, това е вярно. Но жените бяха повече. Например паметник на Лиляна Димитрова (преместен или унищежен – до културният дом зад паметника Левски, който беше на нейно име). Или Йорданка Николова. Паметник на Калина Вескова (патрон на моя пионерски отряд, екзекутирана от полицията за подривна антифашистка дейност – няма такъв). Паметник (или скулптура) на възрастната жена, която се „ограмотява“ с помощта на своята внучка (все още в Борисовата градина – или Парка на Свободата) – има го. Многобройни скулптури направени от Васка Емануилова (има галерия на нейно име) или Мара Георгиева http://www.capital.bg/show.php?storyid=479798 с която те правят Паметника на Съветската армия.
Паметника на „яката българка нападната от вируси“ е символ на внедряващата се имузиционна политика от социалистическото правителство.
Наблизо до този паметник е не само бившия културен дом Лиляна Димитрова, но и галерия Васка Емануилова и два фонтана с голи плувкини в тях – единия е направен от Васка а другия от Иван Фунев. За тези , които не знаят , неотдавна (преди 10 тина години) бяха показани еротични скулптури на Васка които са с явно хомосексуално послание.
http://www.bta.bg/site/lik/2006/01/inissue/72-1.jpg

Бюстове на Людмила Живкова също има.

Тези обаче неща не умаловажават факта, че паметниците на жени са много по-малко от тези на мъжете, и повечето са свързани със комунистическата идея за равенство между половете (няма нищо лошо) или със загиналите в борбата против фашизма реални жени партизанки, комунистки и ремсистки, чиито образи са заличени (вече). Това обаче значи, че освен метафорични кичове като паметника на София след 1989 нищо ново не се е появило.

В НДК например, макар и направен по инициатива на жена, в повечето стенописи и монументали произвведения има портрети на заслужили българи, а не на българки (пак с изключение на едно портретче на Л. Живкова в стенопис на Христо Стефанов.
http://www.bnr.bg/NR/rdonlyres/DF62E1C2-E5CD-4ED5-AB43-5F23A22B2837/0/ogun_big.jpg
Като става въпрос за художници, поети, режисьори – все са мъже. И не заради това, че жени няма, а просто жените като че ли не са толкова заслужили. Даже в епохата на декларирано равенство между половете.

There’s the Monument that honors the Women who fought in WWI in London!!!And, there is the Baba Tonka Monument in your home town (in front of the Municipality building).

blowing things out of proportion, again, petya… to make a point that soothes your ego as a caring Womon.