Към съдържанието

Селянки, работнички, богини

09.09.2008

Статия на известата феминистка писателка Джърмийн Гриър за липсата на статуи на жени във Великобритания ме накара да се замисля как стои този въпрос в България.

При нас проблемът е маааалко по-различен, струва ми се. При нас статуи и монументи на жени… бол. Само че повечето от тях са Анонимни. Т.е. самите статуи за на женски образи, но изобразените жени са или митични фигури/ богини или съвкупни образи. Сещам се за Света София (хубава е, много… най-добрия изглед към нея е от офиса на PriceWaterhouseCoopers) и за всичките работнички, майки, селянки и посрещачки-на-съветските-войски, които в интерес на истината на мен са ми много симпатични.

Но колкото и да се чудя, не мога да се сетя за паметник/статуя на някоя заслужила българка. Може би на Райна Княгиня, защото една приятелка ми напомни за нея тия дни, но не защото се сещам къде има неин паметник. Баба Тонка, няма как да няма. Но май това е…

Защо е така? Защото нямаме достатъчно жени, чийто принос към историята/културата/развитието на България заслужава да бъде отбелязан по този начин? Защото хората, които участват във вземането на решенията за паметниците имат друга културна програма наум? Или защото в България ние ценим жените по някакъв по-особен начин, който не включва публичната признателност?

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: