Селянки, работнички, богини

Статия на известата феминистка писателка Джърмийн Гриър за липсата на статуи на жени във Великобритания ме накара да се замисля как стои този въпрос в България.

При нас проблемът е маааалко по-различен, струва ми се. При нас статуи и монументи на жени… бол. Само че повечето от тях са Анонимни. Т.е. самите статуи за на женски образи, но изобразените жени са или митични фигури/ богини или съвкупни образи. Сещам се за Света София (хубава е, много… най-добрия изглед към нея е от офиса на PriceWaterhouseCoopers) и за всичките работнички, майки, селянки и посрещачки-на-съветските-войски, които в интерес на истината на мен са ми много симпатични.

Но колкото и да се чудя, не мога да се сетя за паметник/статуя на някоя заслужила българка. Може би на Райна Княгиня, защото една приятелка ми напомни за нея тия дни, но не защото се сещам къде има неин паметник. Баба Тонка, няма как да няма. Но май това е…

Защо е така? Защото нямаме достатъчно жени, чийто принос към историята/културата/развитието на България заслужава да бъде отбелязан по този начин? Защото хората, които участват във вземането на решенията за паметниците имат друга културна програма наум? Или защото в България ние ценим жените по някакъв по-особен начин, който не включва публичната признателност?