Skip to content

30-годишни… момчета

07.09.2008

Страхотна статия в днешния брой на New York Times Magazine за кризата на мъжката идентичност в Щатите. Материалът съпоставя две съвсем нови книги– Guyland: The Perilous World Where Boys Become Men на Майкъл Кимъл (за когото тук е ставало въпрос и преди) и Brocabulary: The New Man-i-festo of Dude Talk на Даниел Морър.

Кимъл изследва как съвременните момчета се превръщат в мъже и стига да извода, че пубертетът като че ли започва все по-рано и по-рано, а “мъжеството” се отлага все повече и повече във времето. Много мъже, отдавна навършили 30, все още се държат като момчета и според Кимъл, въпреки че тази тенденция е супер добра новина за собствениците на барове и производителите на електронни стоки, тя предвещава не съвсем добри години в развитието на човечеството.

Морър, от друга страна, приема с отворени обятия въпросната Момчешка култура и съставя цяло манифесто, чиято цел е да обясни и популяризира лексикона на съвременнит мъже-момчета.

Cupgrade: to upgrade to a girl with a bigger bra size.
Hogtie: to tie up a fatty in conversation so that your bro can hit on her hot friend
Malianate: the alianate a woman with male behavior.

Наблюденията на Кимъл водят до извода, че този тип мъжко поведение всъщност е хомосоциално. Т.е. мъжете не се държат по този свръх-мичизиран-арогантно-инфантилен начин, за да тестват себе си или да впечатлят жените около себе си. Правят го, за да впечатлят мъжете около себе си. И основното правило за успех (от което произтича всичко останало: статус, власт, популярност) е възможноста ти да докажеш, че не си гей. Според Кимъл, ако мъжете не бяха възпитавани да изпътват тази нужда да доказват един на друг, че не са гей, Момчешката култура, на която сме свидетели не би съществувала.

Препоръката на Кимъл: нека помогнем на мъжете да не вярват, че трябва да избират между тяхната мъжественост и тяхната човечност.

Добър съвет.

20 Коментари leave one →
  1. Longanlon permalink
    08.09.2008 00:02

    хм, за пръв път попадам на част от американската култура, която ми е напълно, ама напълно непозната и хабер си нямам какво да кажа по нея :) нямам идея дали това дето го казва автора е близо до истината.

    разбира се, в българските условия, на мен тия идеи дето си ги е измислил намирисват на чутовна глупост

    като виден представител на точно тая категория мъже, дето се държат като момчета и имайки много познати от нея, мога да кажа, че основните причини тя да съществува са:
    1. именно пропукването на строго патриархалния модел, при който мъжит трябва да е силният, мълчалив глава на семейство, да създаде семейство рано.
    2. икономиката, която позволява на младите мъже да имат значителни доходи и да не са зависими от никого, вкл. общественото мнение

    Тия две неща водят до факта – младите мъже са много по-разкрепостени от преди, не бързат да се задомят, печелят много и живеят както си искат, като общо взето признават и правото на останалите да живеят както си искат.

    Докато профилът на хомофобите е точно противоположния – с нисък доход и образование, консервативно настроени.

  2. Denia permalink
    08.09.2008 02:18

    Не можем да „помогнем на мъжете да не вярват, че трябва да избират между тяхната мъжественост и тяхната човечност“.
    Можеш да помогнеш на някого ако той осъзнава, че има проблем и иска да го реши. Момчетата-мъже обаче са супер доволни от себе си и не изпитват нужда да се променят.

    Аз лично не бих си губила времето да им натрапвам нежелана „помощ“. По-скоро бих мислила за варианти как да се опазим от мъжете-момчета и неприкрития им сексизъм.

  3. Никола permalink
    08.09.2008 05:20

    Аз пък мисля, че със същото право трябва да помогнем на жените да не вярват, че трябва да избират между силиконени цици и стегнато дупе и интелект.

  4. petya permalink
    08.09.2008 08:51

    long:
    може би детайлите в американската и българската момчешка култура са различни, но принципите са аналогични. няма нищо лошо в разкрепостеноста и финансовата независимост на хората, но няма нужда тя да е придружена с откровен сексизъм, който често е издигнат в култ. предполагам, че ти и приятелите ти не сте такива, щом не разпознаваш симптомите, но много мъже в българия се отнасят към жените с презрение (някои от тях дори коментират често в този блог), наричат ги курви/путки и т.н. и правят всичко възможно да тъпчат достойнството им. ако ставаше въпрос за изолирани случаи, не бих си губила времето да пиша за това, но за много хора контакта с такива мъже е ежедневие…за много от нас, дори да не искаме да нямаме нищо общо… пак ни обстрелват чрез ТВ, радио и т.н.

    denia:
    май си права. мисля, че можем да повлияем на медиите…и можем да повлияем на децата си…

    nicodile:
    мисля, че това е другата страна на една и съща монета. повечето жени смятат, че другите хора не биха ги намирали за интересни, ако не изглежат добре. бтв, докато пишех този постинг, моите съседи отсреща играеха beer-pong. ;)

  5. Denia permalink
    08.09.2008 10:44

    Напълно съм съгласна с теб – разкрепостеността и финансовата независимост са нещо чудесно, няма никакъв смисъл да въздигаме себе си, унижавайки другите.

    И да, единствените хора, на които можем да повлияем истински, са нашите деца… Да се надяваме, че има нещо вярно в поговорката „Синовете приличат повече на времето, в което живеят, околкото на бащите си“.

    Дано да можем да променим нещо във времето, в което живеем…

  6. Anonymous permalink
    08.09.2008 15:05

    Според мен тази криза на мъжката идентичност оказва влияние и на психическо ниво и води до някакъв вид душевен дискомфорт и проблеми на емоционално ниво. Може би тази идея изглежда все още доста екзотична за нашите ширини, но си струва да се разгледа и този аспект. Може би е повече в компетентността на психолозите.

  7. Никола permalink
    08.09.2008 18:16

    http://www.flynnproductions.com/commercials/director/paul_gore/

    първото е за жени, второто е за мъже.

    като артистична стойност са перфектни до побъркване, а като равнопоставеност – също.

    Ето ви двете страни на една монета. Според мен всеки „-изъм“ в един момент става обречен от самия себе си, просто защото в доктрината си не включва в равноправно положение гледната точка на другия. Ако трябва да има нещо свързано с (неравно)правието между половете, то не трябва да е в полза на еднитие или другите независимо от критериите (а това е така заради технологичното и културното ниво на сегашната ни цивилизация, където правото на действие вече е факт и за двата пола), то това трябва да е нещо като Genderism и да анализира и двете страни в еднакъв план. Феминизъм за повечето хора (и с право бих казал) звучи глупаво, а също така ще звучи и маскулинизъм, или както там трябва да се нарече. От историческа гледна точка, естествено, феминизмът е изцяло обоснован, но не би трябвало да съществува под тази си форма в сегашното ни общество, точно заради факта, че правото на действие е определящо вече, а то е еднакво пред закона и за двата пола (в повечето случай, всичко си има изключения: пример – различното заплащане.)

    ПП – FLYNN е фирма за реклама/визуални презентации и е с абсолютно умопомрачителна визия. Ако имате време разглеждайте наволя, няма да съжалявате.

  8. petya permalink
    09.09.2008 10:40

    анонимен:
    Точно така. Не знам дали си имал/а възможност да прочетеш цялата статия, но към средата някъде се изброяват някои от основните правила, на които е подчинен Момчешкия живот: Boys Don’t Cry; Whoever has the most toys when he dies wins; Bro above Ho и т.н. Смята се за толкова неправилно мъжете да показват емоции, че голяма част изцяло забравят какво е да изпитваш каквито и да било чувства.

    Никола:
    Благодаря за линка. Ще си позволя обаче да не се съглася с констатацията ти, че феминизъм звучи глупаво и че сам по себе си дискриминира.

    Тук неведнъж сме говорили за разликата между равноправие и равнопоставеност между мъжете и жените. Всичко, което споменаваш ти е свързано с равноправието: законовите права и задължения, които се полагат на всички ни и на базата на които сме малко или повече равни. Това, за което говорим по-често тук е липсата на равнопоставеност между половете и второстепенната позиция, която много жени все още заемат. Именно тази второстепенна позиция обуславя нуждата от ФЕМ-инизъм.

    Да се бориш за равнопоставеност, обаче, съвсем не означава да го правиш за сметк а на Другия (както ти обясняваш в твоя коментар). Жените не искат нито повече, нито по-малко от мъжете. Не искат да превърнат патриархалния строй в матриархат. Искат законите да се спазват и да имат равни възможности с мъжете.

    Джендъризъм вече има. Казва се Gender Studies и най-общо се занимава с начините, по които конструираме, възпитаваме и практикуваме съответните родово-полови роли, които сме възприели. Изключително интересна дисциплина.

  9. Anonymous permalink
    09.09.2008 15:20

    Петя, малко отгоре отгоре го прехвърлих, а и тези реклами ме изнервиха. Видях за коя част имаш предвид, но май това изречение като че ли е по-близо до целта:
    …that „the true male malady““ is what he calls the chronic inability to reflect on oneself — without heroics, evasion or self-deception.

  10. Martin permalink
    09.09.2008 15:21

    Петя,

    Как ѝ викате на равнопоставеноста на английски? За substantive equality ли става дума? Щото ако е то, в някои държави и законите са се променили така за да не дрънчи на кухо равноправието. В Канада на този феномен му викаме аdverse effect discrimination, и поне се правят стъпки в тази насока.

    Тревожи ме само следното: равнопоставеността ми се струва я мерим само с крайния резултат. Да речем колко жени СЕО-та/пожарникари има вс. колко мъже. Логиката, която се използва, че докато не се изравним по някакъв такъв показател, трябва да се помага на жените, а понякога това налага възспиране на мъжете. Какво да се прави, ако желаещите/можещи жени са по-малко от желаещите/можещи мъже? Ако на практика никога няма да успеем да постигнем 50/50, това означава ли, че де факто дискриминацията с/у мъжете* трябва да продължава ad infinitum?

    Сериозно, кога и как ще знаем, че сме постигнали „целта“?

    * Лендмарк кейс-а на SSC направи точно това – дисквалифицира мъже иначе отговарящи на изискванията само заради това, че са мъже, и нарочно (а според мен (ама вие си ме знаете) и доста нагло) игнорира точно този concern на съда от по-долна инстанция.

  11. Martin permalink
    09.09.2008 15:21

    Петя,

    Как ѝ викате на равнопоставеноста на английски? За substantive equality ли става дума? Щото ако е то, в някои държави и законите са се променили така за да не дрънчи на кухо равноправието. В Канада на този феномен му викаме аdverse effect discrimination, и поне се правят стъпки в тази насока.

    Тревожи ме само следното: равнопоставеността ми се струва я мерим само с крайния резултат. Да речем колко жени СЕО-та/пожарникари има вс. колко мъже. Логиката, която се използва, че докато не се изравним по някакъв такъв показател, трябва да се помага на жените, а понякога това налага възспиране на мъжете. Какво да се прави, ако желаещите/можещи жени са по-малко от желаещите/можещи мъже? Ако на практика никога няма да успеем да постигнем 50/50, това означава ли, че де факто дискриминацията с/у мъжете* трябва да продължава ad infinitum?

    Сериозно, кога и как ще знаем, че сме постигнали „целта“?

    * Лендмарк кейс-а на SSC направи точно това – дисквалифицира мъже иначе отговарящи на изискванията само заради това, че са мъже, и нарочно (а според мен (ама вие си ме знаете) и доста нагло) игнорира точно този concern на съда от по-долна инстанция.

  12. Василена permalink
    10.09.2008 07:02

    Мъжкото движение не е реакция срещу феминизма, а се занимава основно с (пре)дефиниране на мъжките роли или най-общо казано с това какво е да си мъж. Е, има и други проблеми де, има доста течения в него, както и във феминизма. В Уикипедия има сбита информация по темата – http://en.wikipedia.org/wiki/Men's_movement
    Най-вече за Мартин, но и на другите може да им е интересно.

  13. Василена permalink
    10.09.2008 07:02

    Мъжкото движение не е реакция срещу феминизма, а се занимава основно с (пре)дефиниране на мъжките роли или най-общо казано с това какво е да си мъж. Е, има и други проблеми де, има доста течения в него, както и във феминизма. В Уикипедия има сбита информация по темата – http://en.wikipedia.org/wiki/Men's_movement
    Най-вече за Мартин, но и на другите може да им е интересно.

  14. Martin permalink
    10.09.2008 08:10

    Василена,

    От петнадесетина години следя мъжкото движение и писатели като Warren Farrell например. В много отношения аз и ти сме съмишленици, макар и понякога да не ми личи :)

  15. Martin permalink
    10.09.2008 08:10

    Василена,

    От петнадесетина години следя мъжкото движение и писатели като Warren Farrell например. В много отношения аз и ти сме съмишленици, макар и понякога да не ми личи :)

  16. openly feminist permalink
    10.09.2008 21:56

    Мартин:
    Абсолютно съм съгласна, че фокус единствено и само върху някакви „крайни резултати“ е грешка. Все едно, ако имаме 50 жени в парламента, но 20 от тях са некомпетентни е по-добре от това да имаме 30 компетентни жени народни представителки.

    Причината, поради която често говоря в цифри е, че тези „крайни резултати“ много често илюстрират някакви по-дълбоки процеси и нагласи.

    Това, което ме притеснява в тревогите относно такива програми като affirmative action е разбирането, че благодарение на такива програми…всякакви некомпетентници (жени, малцинства) ще вземат, че ще се издигнат на неприлично високи позиции. Което е супер параноично и неоснователно. Жените и представителите на малцинствата се оказват некомпетентни до доказване на противното, докато мъжете са подходящи и компетентни до доказване на противното.

    Иначе на въпроса ти: равнопоставеноста и равноправието не са някакво състояние, което се постига и циментира веднъж завинаги. Важно е хората да са информирани, да знаят правата си и да защитават себе си и тези около тях срещу дискриминация на полова основа.

    Можеш ли да разкажеш малко по-подробно за случая в Канада, който спомена. Не съм запозната или не разбирам точно за кой случай става въпрос.

  17. openly feminist permalink
    10.09.2008 21:56

    Мартин:
    Абсолютно съм съгласна, че фокус единствено и само върху някакви „крайни резултати“ е грешка. Все едно, ако имаме 50 жени в парламента, но 20 от тях са некомпетентни е по-добре от това да имаме 30 компетентни жени народни представителки.

    Причината, поради която често говоря в цифри е, че тези „крайни резултати“ много често илюстрират някакви по-дълбоки процеси и нагласи.

    Това, което ме притеснява в тревогите относно такива програми като affirmative action е разбирането, че благодарение на такива програми…всякакви некомпетентници (жени, малцинства) ще вземат, че ще се издигнат на неприлично високи позиции. Което е супер параноично и неоснователно. Жените и представителите на малцинствата се оказват некомпетентни до доказване на противното, докато мъжете са подходящи и компетентни до доказване на противното.

    Иначе на въпроса ти: равнопоставеноста и равноправието не са някакво състояние, което се постига и циментира веднъж завинаги. Важно е хората да са информирани, да знаят правата си и да защитават себе си и тези около тях срещу дискриминация на полова основа.

    Можеш ли да разкажеш малко по-подробно за случая в Канада, който спомена. Не съм запозната или не разбирам точно за кой случай става въпрос.

  18. Martin permalink
    11.09.2008 18:02

    Petya:

    Мен не ме е толкова страх, че некомпетентни жени ще получават постове. Тревожи ме, че на компетентни мъже ще им бъде и е бил отказан достъп до позиции, заради това че са мъже.

    А случаят е British Columbia (PSERC) v. BCGSEU (Meiorin за по-кратко), също и на Уикито.

    Става дума за правила, които на лицева стойност са еднакви за всички, но на практика дискриминират. Класическият пример е, че ако не искам да наема негри да работят на нивата ми, пускам обява, в която изисквам завършено средно образование. Номинално не ги дискриминирам заради цвета на кожата им, но на практика…

    Сега, малко по памет, ама: госпожицата в случая е била пожарникарка, но една година въвели нови физически тестове. Един от тестовете е бил да се пробяга миля-две за под еди-колко си минути. Повечето от мъжете успяли, някои – не. Повечето от жените не успяли, но някои – да. Г-ца Меиорин за малко да мине, но – уви! – ѝ паднали шортите… т.е. фел шорт.

    От пожарната не успели да докажат, че да пробягаш разстоянието еди-колкото си минути е било действително нужно за тази професия (БФОР – a bona fide occupational requirement), просто се е наложило да издърпат някаква цифра от задника си, щот все пак трябва да са в добра форма. И тъй като белите дробове на жените са по-малки и т.н., Върховният Съд казва, че за жените това правило няма да се прилага. И останала на работа.

    Но за мъжете това правило бивало да се прилага. Моят проблем е, че е имало бройка мъже, които също като нея не за малко не постигнали нормата, но за тях летвата не е била понижена. Те също са отговаряли на всички БФОР-и, но останали вън на студеното поради единствената причина, че са мъже.

  19. Martin permalink
    11.09.2008 18:02

    Petya:

    Мен не ме е толкова страх, че некомпетентни жени ще получават постове. Тревожи ме, че на компетентни мъже ще им бъде и е бил отказан достъп до позиции, заради това че са мъже.

    А случаят е British Columbia (PSERC) v. BCGSEU (Meiorin за по-кратко), също и на Уикито.

    Става дума за правила, които на лицева стойност са еднакви за всички, но на практика дискриминират. Класическият пример е, че ако не искам да наема негри да работят на нивата ми, пускам обява, в която изисквам завършено средно образование. Номинално не ги дискриминирам заради цвета на кожата им, но на практика…

    Сега, малко по памет, ама: госпожицата в случая е била пожарникарка, но една година въвели нови физически тестове. Един от тестовете е бил да се пробяга миля-две за под еди-колко си минути. Повечето от мъжете успяли, някои – не. Повечето от жените не успяли, но някои – да. Г-ца Меиорин за малко да мине, но – уви! – ѝ паднали шортите… т.е. фел шорт.

    От пожарната не успели да докажат, че да пробягаш разстоянието еди-колкото си минути е било действително нужно за тази професия (БФОР – a bona fide occupational requirement), просто се е наложило да издърпат някаква цифра от задника си, щот все пак трябва да са в добра форма. И тъй като белите дробове на жените са по-малки и т.н., Върховният Съд казва, че за жените това правило няма да се прилага. И останала на работа.

    Но за мъжете това правило бивало да се прилага. Моят проблем е, че е имало бройка мъже, които също като нея не за малко не постигнали нормата, но за тях летвата не е била понижена. Те също са отговаряли на всички БФОР-и, но останали вън на студеното поради единствената причина, че са мъже.

  20. Anonymous permalink
    18.05.2009 16:18

    Не гледайте , че се водя анонимен … Серж … не ми се регистрираше …
    Много добра статия, седнах да подиря из нета подобни: бая има,и което е страшното е че е вярно до голяма степен. Тръпки ме побиват като се сетя че това в същност наблюдавам по цял ден – на улицата, на даскало, на дискотека … Ужас! Момчета – ае да се стягаме, а ! ;D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: