Хайде да помогнете
01.09.2008
Мислех си тия дни кои са най-известните български жени и защо са известни. И защо са известни: защото са успели или защото са се провалили? И в какво се изразява успеха им…
Имам някакъв мой си списък в главата ми, но много се надявах вие да можете да ми помогнете. Много ще се зарадвам, ако отговорите на следните въпроси:
1. Кои са най-известните български жени?
2. Защо са известни？
3. Ако смятате тези жени за успели, в какво според вас се изразява успеха им？
４． Кои по－малко известни жени смятате за успели и защо？
Отговорете или под формата на коментар или ми изпратете вашите отговори на ｏｐｅｎｌｙｆｅｍｉｎｉｓｔ＠ｇｍａｉｌ．ｃｏｍ． Мисля， че ще бъде много интересно．
Предварително благодаря!
21 коментара
leave one →
Openly Feminist 
като че ли спортистки и певици са по-известните жени у нас
Известни в България или по света?
И манекенки, и манекенки… И работнички в медии.
Примерно чело на една почетна класация: Лили Иванова, Станка Златева, Ирен Онтева, Ани Салич.
Ово е стандарт.
Райна Кабаиванска, проф. Юлия Кръстева, акад. Вера Мутафчиева, Богдана Карадочева.
Жени, успели на поприщата си на световно ниво, жени със стил и класа.
От покойните – Гена Димитрова и Невена Коканова.
Слава Богу, няма нужда аз да определям в какво се изразява успеха им, за това историята ще говори :)
Христина Морфова, Екатерина Каравелова,Лора Каравелова,Блага Димитрова…
Станка Пенчева, Валя Балканска,Стоянка Мутафова…
Много са големите българки.
Зад всяка известна българска жена, стои един мъж :)
Ако става въпрос за живи хора, ет0:
1. Лили Иванова
– защото е най-добрата, най-успялата и най-известната българска певица в България и света.
2. д-р Людмила Емилова
– един от най-добрите български лекари, помогнала за 15 години на над 40000 души с метода на плодолечение/гладолечение в нейния медицински център
3. Стоянка Мутафова
– великолепна актриса, нещо уникално!
Само недейте да ми говорите за разни манекенки, моделки, миски, журланя, фолк певачкии и др. паплач!
Винаги ме е впечатлявала Елена Йончева. Не ме интересува с кого си ляга, а професионалните й постижения. Не я е шубе да се навре в най-страшното, особено в ситуации, в които се смята, че жени нямат място.
др. емилова?? тогава аз казвам че екстрасенските сана и зорница са най-добрите.
петя, каква е целта на това изследване? сигурно ще получиш толкова различни отговори колкото и участници имаш:)
Ето моите:
Стефка Костадинова
Ивет Лалова
Елисавета Багряна
Невена Коканова
Ани Салич
Белослава
Лора (на Яворов)
Лили Иванова
Донка Паприкова
На макрониво в момента несъмнено Кристалина Георгиева/World bank.
И Ралица Василева/CNN.
А, и пеещата Кен Лий :(
Много благодаря за отговорите! Повечето от предложенията ви са за жени, които са станали известни заради професионалните успехи, които са постигнали. Възможно ли е според вас една жена да бъде успяла, без да е постигнала обществено признание? И ако да, в какво се изразява нейния успех в такъв случай?
Питам, защото се опитвам да разбера какво е нужно да направи една жена в България, за да се чувства успяла…в собствените си очи и в чуждите.
Със сигурност една жена е успяла, ако успее в семейството. Вярвам в това, макар, че звучи наивно и знам, че такива жени нямат място по тези класации, нито по които и да било. Дори те самите се смятат за ‘провалили се’, защото не са постигнали обшествено признание и не са напреднали в кариерата. А да имаш хубаво семейство и отгледани с внимание деца е по-голям успех от това да се натъпчеш със силикон и да се разнесеш по всички лайняни издания. Няма какво да се лъжем днес в България и това се брои за успяване, на това се подражава. Просто всеки се цели в различни точки… Петя, писах ти на мейла оня ден, но ми върна служебно, че не е доставен… Поздрави!
Успехът малко или много се измерва с това, което човек постига в обществото. Затова всички споменати тук са жени, постигнали по един или друг начин обществено признание.
Другите няма как да ги знаем, но действително, всяка една спечелена лична битка е огромен успех.
Затова можем да говорим без имена – успяла жена, преборила рак в България – мисия адски трудна, жена, отгледала и изучила децата си без съпруг и така нататък. Само дето не знаем как се казват. И не се превръщат в обществени герои. Иначе сигурно ги има, но е по-лесно да се сетим за Ирен Онтева, елитна метреса, отколкото за името на жената, която в терминална фаза осъди държавата, защото и беше отказан достъп до здрави грижи. Да, тя е успяла жеа, защото не до последно не се отказа. Но сега не помня как се казва, а скоро няма да помня и че я имаше.
Просто въпросът беше за най-известните български жени.
П.С. И Менча Кърничева е много известна, но с какво…. И дали е успяла жена? И за добро или лошо, провалите се помнят много за кратко.
Външните белези на женския успех в България са ясни: висок материален стандарт, който може да включва скъпи дрешки и парфюми, кола, къща, обзаведена според модата и т.н. Понякога за успели се смятат и жени на определени позиции, например банкерката Цветелина на ББ. Въпросът за префесионалните им качества е второстепенен. Права е Биляна, че жената с успешно семейство, която не парадира с материален успех поради нежелание или невъзможност, рядко отговаря на съвременните представи за успеха. Но още по-малко отговаря на тези представи жената, която е решила, че за нея семейството не е най-добрия начин за реализация. В България такава жена може дори да не бъде разпознаваема като „жена“.
Мисля, че раковоболната жена, която осъди държавата, се казва Теодора Захариева.
Всъщност стана ми интересно колко кухо може да бъде понятието успяла жена. Ето една жена демонстрира признаците на успеха, но за мен е пълен провал понеже е неграмотна и проста, без извинение. Друга жена пък, със завидна кариера, нерядко стабилно подкрепена от родители или съпруг, но избрала да бъде само професионалист и да загърби раждането и гледането на деца, повечето ще сметнат за егоистична и ялова. Начела съм се и на такива мнения => недотам успяла. И така нататък. Като говорим за успели жени… не мога да се сетя за нито едно име, което да олицетворява това в представите ми. Може би имам твърде много изисквания. Преди много се възхищавах на Белослава, без да е прекалено успяла, разбира се.
Биляна,
Напълно споделям наблюденията ти!
Аз пък бих добавила Людмила Живкова, за което може и да си заслужа оплюването, но мога да се
аргументирам.
По повод на Елена Йончева и Стефка Костадинова, както и разни като Надежда Михайлова не мога
да не се сетя за изложбата, която преди време (2003) правихме в галерия Ирида.
http://irida.cult.bg/index-bg.html
По идея на галеристката съвременни млади художници трябваше да направят портрети на известни българки. Бяха поканени
изявени имена като Венци Занков, Даниела Костова, Красимир Терзиев, Боряна Росса (аз),
Калина Димитрова, Рассим, Олег Мавроматти и изкуствоведът Филип Зидаров.
Кои да бъдат портретувани избра галеристката, а не ние. Това беше нейна идея, която трябваше да
направи връзка между съвременните художници и хората, от които зависи развитието на културната
политика в страната, пазара на изкуство (който като световен феномен заслужава огромна критика, обаче
доколкото в БГ го няма НИКАКЪВ, на местна почва по-скоро заслужава критика неговото отсъствие), както и да изрази
възхищението на галеристката (влагаща собствени пари в галерията) към тези известни жени.
За нас като художници тази задача беше сложна, защото не ние избирахме кого да изобразим, а и въобще идеята не беше наша.
Затова изпълняването на задачата изискваше определено критическо отстранение, а не „патриотичен патос“, което се вижда и
в текста за изложбата. Нашето нееднозначно отношение по повод известността на изобразените дами изразихме като сложихме
специални ограничители пред портретите, във вид на червени кадифени въжета, опънати между
месингови стойки. Такива се използват обикновено за официални случаи за ограничаване на параден килим или пред
„много важни“ музейни обекти. Освен това направихме и тениски с нарисуваните портрети, които носехме на откриването,
от една страна визирайки поп-културата и масмедиите като изграждащи съвременната значителност на изобразените личности,
и същевтеменно утвърждавайки, че художниците са не по-малко важни за обществото от политически изявените лица.
Освен трите по-горе изброени, трябваше да бъдат нарисувани Жени Калканджиева, Юлияна Дончева и Емел Етем. Аз бях „щастлива“
да си избера Елена Йончева, като жена с която мога да намеря нещо общо, макар че вече общо почти не виждам.
Точно тогава бях много впечатлена от пътуването й в Ирак, където беше попаднала в плен, и я бяха „теглили за косата“
докато един иракчанин, бивш студент по физика (май) от СУ не я освободил. Този случай го включих в портрета във вид на текст.
Макар че портретите бяха много добри и получаващи двойна значителност заради биографията на самите художници,
нито една от изобразените „големи“ българки не дойде на откриването, с изключение на Юлияна Дончева. Емел Етем дойде
на следващия ден, но и с двете разговорите бяха по-скоро протоколни отколкото конструктивни.
В някои медии бяха изказани опасения, че тези жени ще се страхуват от някаква „художествена провокация“,
от страна на тези „страшни хора“ съвременните художници, които в други свои произведения правят всякакви гадости-
събличат се голи например, режат си телата или краекожията, или правят „непонятни и провокативни“ инсталации.
портретите са в колекцията на галерия Ирида.