Обама. Мишел Обама.
28.08.2008
Много ми хареса речта на Мишел Обама във вторник, но ми стана някак криво, колко много я бяха „омекотили“: по-тиха, по-умерена, по-бавна, по-семейно-ориентирана. Даже й бяха сложили розово червило.
Защото нещо май е трудно да приемем, че една жена може да има силно изявено чувство за индивидуалност. Че се гордее и със собствените си постижения. Че не се притеснява да заеме непопулярна позиция, която след това внимателно да обоснове. Дори в Америка, когато една жена прояви малко повече характер или не си държи устата затворена, веднага бива заклеймявана като кучка. Особено, ако има някаква друга жена наоколо, какъвто беше случаят с Мишел и Хилъри Клинтън. Веднага тръгват слуховете, че двете не се разбират. Че едната не понася другата, че се мразят. Нещо ме кара да си мисля, че точно тези две жени нямат време за подобно дребномислие.
В хода на кампанията, рейтингът на Мишел се покачва. Промените в поведението й, макар и леки, са осезателни. Явно е много по-лесно да бъдеш харесвана жена (потенциална първа дама), когато си майка, трепереща над децата си, мила и любезна с всички (дори с тези, които не са се държали съвсем почтено с теб и близките ти). Съжалявам за всичките предстоящи промени, през които сигурно ще се наложи да премине, за да помогне в кампанията.
Съжалявам не за друго, а защото въпреки че имиджът на „перфекта майка и съпруга“ се оказва жизненоважен за успеха на жените в политическите кампании, истинските домакини, които са вкъщи при децата си са може би сред най-ниско оценените граждани на обществото. Трудът им не се заплаща, което би било ОК, ако работата им се оценяваше. Но, уви, това не е така.
Имам чувството, че Мишел Обама ще бъде поредната жена, която ще се наложи да пожертва своята кариера в името на кариерата на съпруга си. И за това определено не е виновен самия Барак Обама.
20 коментара
leave one →
Openly Feminist 
както и до сега, аз продължавам да се чудя какво правят в надпреварата и управлението съпругите на кандидатите за президенти и на президентите в повечето държави
въз основа на на качества, а само с факта, че са се омъжили за някого, те автоматично придобиват някаква държавническа функция и роля, заради която се очаква да напуснат досегашната си кариера
само на мен ли ми се струва, че това е нередно?
Сега, на Мишел Обама розово червило й отива :)
Иначе, Лонги, в Америка ако искаш да те изберат за нещо трябва да демонстрираш неземно семейно щастие, трябва непрекъснато да показваш че си човек от народа и т.н. И тук влизаме в тъмната зона: ако бай ти Барак не беше се оженил за умна жена, щеше ли да загуби? Разбира се, речите й някой щеше да ги пише, но на интервюта и прочее щеше да стане страшно.
Колкото до кариерата на Мишел Обама, нека си помислим за Хилъри Клинтън- осемте години като първа дама по-скоро бяха от полза за кариерата й.
За съжаление, хората, които се идентифицират с общоприетото и черпят сигурност от него, често отказват да приемат някой, който е по-различен. Затова Мишел Обама трябва да бъде маскирана така, че да могат в нея да се разпознаят възможно най-много хора. Много интелигентна моя приятелка американка ми беше казала веднъж, че макар да гласувала за Ал Гор, била съгласна, че изглеждал елитарен и надменен, а Буш действително й създавал усещането, че с него можеш да седнеш на по бира. При Мишел Обама бирата се трансфрмира в червило и разговори за децата и семейството.
[b]Нормално е[/b] да бъде „омекотена“ и да не показва силна индивидуалност!
Защото Барак Обама ще бъде президент, а не тя. Тя ще е просто жената на президента, първата дама. Ще прави обяди за сираци, дарения и други такива нещица.
Сравнение между Мишел Обама и Хилари Клинтън не може да има, защото едната е жена на кандидат президент, а другата е кандидат президент (вече отпаднала).
Sarah Palin for vice president, anyone?
ще повърна с тая американска изфабрикувана домашност и фамилиарност..
the american dream personified
ужас…
Американската политическа сцена е по-голямо фрийк шоу дори от българската. Не виждам разумна причина да загубя дори една минута от иначе нищо не струващото си свободно време в края на август, за да се нахраня с евтиния полтически булшит, който ми сипват от телевизора, и който е предназначен за елементарния и лесно манипулируем представител на тълпата от един друг континент (тълпата e еднакво елементарна и лесно манипулируема на всички континенти, не искам да обиждам американската тълпа конкретно).
Според мен, обаче, жените на американските президенти трябва да получават половината царство и задължително – Белия дом, ако успеят да се разведат по време на мандата. Само така правата на американската президентска съпруга ще бъдат истински добре защитени :) Петя, прости летния ми сарказъм. Знаеш, че обичам да се изказвам в блога ти без покана от време на време. Не го правя от лошо сърце. Айде, живи и здрави!
до Inertia:
Изборът на Сарах Палин за кандидат вице на републиканците е сполучлив ПР според мен. Жена, която е професионално изявена и майка, ще привлече гласовете на много консервативни и религиозни жени в САЩ. Голям е броят на американските жени, които много обичат да говорят за независимост, докато живеят по съвсем традиционен начин като домакини и майки, финансово издържани от мъжете си. Поради влиянието на религията, много от жени са и противнички на абортите.
Тишо,
Та ти си бил същински материалистичен феминист (да ме простиш за labelling-a:)).Като феминистка, напълно споделям досадата ти за телевизионната помия, както и мнението ти, че позицията първа дама много лесно се превръща в пример за сексизъм. Така де, като че ли си няма работа професионалист като Мишел Обама, че да я тварят и с церемониални функции.
хахаха републиканците са избрали жена за вице? има някаква надпревара кой ще се покаже по-по-най kewl на тези избори май..
ама дали ще им се хареса на американските консерви да има жена на такъв висок пост?
Сара Пейлин мъкне пушка и точи петрол в Аляска, кво знаете вие ;)
Консервите нямат нищо против жените. Консервите в Аляска я избраха за губернатор.
Месията така и така има сериозни проблеми със женския вот, но ако тази стъпка на Макейн – колкото и да е прозрачна – успее да спечели стотина хиляди от тях, както и хората посредата на Америка които Месията ненавижда толкова много, ще стане много интересно. Не всички жени считат аборта за противозачатъчно, нито вярват на мита, че няма „equal pay for equal work“, или че икономическата политика на Буш е failure.
Ho… те за такива като вас не са истински жени, както и Клерънс Томас не е наистина черен.
Ох, как ще ме накефи ако оня комуняга страдащ от мегаломания се изложи Ноември.
Мартине,
Аз си мислех, че само за феминистките има съмнение дали са „истински жени,“ а пък и много феминисти оспорват валидността на категориите „истинска жена“ и „истински мъж,“ така че опасенията ти за Сара Пейлин са напразни ;). Би ли могъл са дадеш цитат към статистическото проучване или друг източник, който доказва наличието на съществен брой американски жени, за които абортът е противозачатъчно? Защото в САЩ абортите са скъпи, а в много щати и почти недостъпни за разлика от презервативите и хормоналните контрацептиви например. Но ако имаш данни за американски град или щат, където абортите да са по-евтини и/или по достъпни от презервативите и хапчетата, кажи, да знаем.
Петя, ти сериозно ли?
Смяташ, че е по-редно да е анти-семейно ориентирана!?
Защо участието и в тази кампания да е признак, че няма силно изразено чувство на индивидуалност или че не се гордее със собствените си постижения? Все пак тя не е отишла там да привлича вниманието към себе си, а да бъде съпруга на кандидат-президента. Съгласи се, че да тръгне да говори за себе си, е малко офтопик. Ако самата тя е кандидат-президент, тогава е друг въпрос, но случаят не е такъв.
Хайде да видим кое е обратното на този черен образ на прословутата перфектна съпруга и майка, която толкова те притеснява. Може би щеше повече да помогне в кампанията на мъжа си, ако афишираше непрекъснати извънбрачни връзки (обратното на добра съпруга) и ако беше изоставила децата си в дом или пък беше направила от тях престъпници и деградирали елементи на обществото (обратното на добра майка).
И ехей, не забравяй, че тя е там в качеството си на СЪПРУГА.
Да не говорим, че ако искаш посланието ти да бъде разбираемо за масите, трябва да го кажеш на техния език. Тук не можем да очакваме да има баланс. Тя не може да се фръцне надуто и да каже „Длъжни сте да ме харесвате, за целта първо си променете критериите, за да разберете колко съм яка!“, защото който има интерес, той полага усилията.
И един офтопик въпрос, провокиран от представената от теб тук гледна точка. Задавала ли си си някога въпроса, защо почти всички човешки общества, разпрострени във времето и пространството и независими едни от други, са предимно патриархални?
Gimli,
Не става дума дали Мишел Обама трябва да се представя като добра или лоша съпруга. Става дума за конвенцията семейният живот на президента да е част от кампанията му. Като че ли публичното представление на съпружеските й качества гарантира способността на мъжа й да решава сложни политически и икономически въпроси.
Интересно ще ми е твоето обяснение за патриархалните общества. На мен ми се струва, че държавите, които смятаме за най-напреднали по отношение на демократично устройство и граждански свободи са именно тези, в които традиционното патриархално общество е подложено на преосмисляне.
Имах предвид кандидат-президента.
Консервите нямат нищо против жените КАТО САРА ПЕЙЛИН – селф мейд, про лайф, мъкне пушка, но се цапа с гримчетата, не е пропуснала да роди един кусур деца, но е тъф и спортува.
Шъ мъ извините, но я пак, какви са и постиженията на г-жа Пейлин?
Чакам с нетърпение дебата Байдън – Пейлин. Буахаха.
Чичо Маккейн затвърди впечатлението че е сенилен. Трябваше да сложи до себе си солиден политик.
Колкото до женската история- не е въпроса просто да сложиш жена в бюлетината: Пейлин не е Хилъри, не е и Кондолиза. Най-голямото й постижение е че е родила пет деца. Това заслужава уважение, но не е политически опит.
Републиканците са объркани, много объркани. И се надявам да страдат, много да страдат.
Eнa, нормално е семейният живот да е част от кампанията. Той е част от личността на кандидат-президента, следователно е част от информацията, на базата на която бива преценяван.
Избирателите са хора, не са роботи. Те трябва да изберат на кого могат да се доверят. Много от тях не разбират нищо от политика и трявба да направят преценката си на базата на нещо, което им е познато. Семейните ценности и най-общата представа за добро и зло са общопознати категории и могат да бъдат универсална мерна единица. Пак казвам, за президент гласуват всички хора, а не експерти политолози, които биха могли да направят най-точната преценка.
За личността на кандидат-президента ни дава информация не само семейното му положение, но и досието му. Ако е криминално проявен, това ще бъде в негов ущърб, независимо дали провинението му има връзка с политическите му качества или не. И така, има цял набор от подробности, които не са свързани с политическите способности на даден политик, но носят информация за него на избирателите и това е нормално. Няма нищо срамно в това, Мишел да си признае, че е съпруга. Макар че като гледам тенденцията и хода на идеологията тук, след време това ще бъде много срамна дума.
Започвам да си задавам въпроса дали според феминистките положението на „съпруга“, автоматично означава потъпкване на личността и възможностите за самоизява.
Гимли,
Преувеличаваш твърде. Тук пишат доста омъжени феминистки, за които съчетанието на феминистка и съпруга не е проблем. Само в Щатите обаче на съпружеските качества на първата дама се отделя толкова внимание и това според мен идва повече от натиска на комсуматорското общество, отколкото по други причини. А това че много хора гласуват за президент и изобщо, не поради интерес към политическите порграми на кандидатите, а защото въпросният кандидат е „като нас,“ аз лично го смятам за проблем, макар и неизбежен.