Къде са жените блогъри?
Тъкмо четях коментари и впечатления от BlogHer, когато Еленко ми изпрати тази много интересна статия посветен на конференцията. Един от основните въпроси, които задава авторката е защо женските блогове като цяло са по-невидими от мъжките блогове и дали стъкления таван съществува дори в блогосферата. Въпросът е логичен в конктекста на BlogHer: конференцията се прави всяка година от 2005-та насам с цел популяризиране на женските блогове.
Според проучвания на Pew Research Center, броят на жените и мъжете в САЩ, които използват интернет е приблизително един и същ. Цифрите за блогърите са аналогични: 14% от всички мъже и 11% от всички жени, които използват интернет имат блогове. С други думи, като абсолютни стойности нещата са съпоставими.
По-интересно се получава, когато започнем да разглеждаме известните, влиятелните блогове. Правят се множество класации на какви ли не принципи и почти всеки път процента на жените-блогъри включени в тях е МНОГО нисък. В класацията на най-известните личности в интернет, съставена от Techcult, броя на жените е 11. В аналогичен списък, този път от Forbes, от 25 възможни позиции, само 3 са отделени за жени. Разгледах и българската класация TopBlog, където в Топ 100 има около 17 блога, писани от жени.
Не съм срещала задълбочени изследвания за различията между това да бъдеш мъж и жена блогър…, но от много впечатления на жени-блогъри, които съм чела, както и някои мои лични наблюдения, ми се струва, че положението в блогосферата не е много по-различно от по-традиционното медийно пространство, където повечето експерти, поканени да коментират някакъв казус са мъже и повечето говорители (на организации, каузи, политически формации) са мъже.
Причините за това положение в голяма степен се крият в самите жени. Жените много по-рядко се самоидентифицират като експерти по дадена тема, дори когато категорично разполагат със знанията и опита да бъдат такива. Този принцип важи с пълна сила и извън блогосферата, разбира се. Жените повече се притесняват да се позовават на собствения си авторитет. А дори когато са експерти в дадена област или имат много интересни неща за казване, те много по-рядко отделят време да промотират блоговете, работата си и себе си.
Когато някаква жена все пак предпочете да пише в ролята си на експерт по някаква тема, текстовете й пък често биват приемани по много по-различен начин от този, по който се коментират аналогични текстове, писани от мъже. Много жени, които пишат политически блогове споделят, че блоговете им въобще не биват включвани в блогроловете на техните колеги политически блогъри, много по-малко линкват към тексответе им, а огромна част от коментарите, които получават са свързани с външния им вид.
Та извода е малко… двупосочен. От една страна са ни захлупили със стъклен похлупах и всеки път като си отворим устата ни питат…абе, мило момиченце, ти деца нямаш ли… по магазините не ходиш ли?… От друга страна, и ние седим и се назландисваме и чакаме някой да ни забележи.
Ако отправя призив към медиите да се огледат малко по-сериозно около себе си и да забележат, че в България има много умни образовани жени, чийто ресурс и експертиза тотално се пренебрегва… не знам дали някой ще ме чуе. Но поне мога да се обърна към жените, които четат този блог и да им кажа да се отнасят с уважение към себе си и работота си, да защитават мнението и позициите си, и да не се притесняват да се промотират.
Не знам защо нас не ни учат на такива работи… все ни казват да сме добри и скромни… и да не се конфронтираме с никого. А то така, някак, не може да живее.
***
Още по темата:
Openly Feminist 