Популизъм и анти-интелектуалстване
Докато наваксвам пропуснатото от блогосферата в последната седмица, попаднах на следната чуденка в блога на Иван Бедров:
Гледам изявите на Бойко Борисов и един въпрос изникна у мен: Когато утре стане министър-председател, кой ще му е виновен за всичко?
Смея се на глас и се чудя, в същия ред на мисли, колко ли ще ни осъкати евтиния политически популизъм, на който вече малко или повече всички сме жертви. Нямам нищо против някой да си прави евтинки кампанийки на гърба на простолюдието, това не е уникално български патент. Но дълбоко ме тревожи факта, че простоватото тълкувание на нещата започва масово да се възприема за единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия се усмива като показно интелектуалстване.
–
Езика, на който общуваме не е просто думи. Думите, които използваме отразяват културата и нагласите на съответното общество. Те не просто назовават. Думите разделят, рушат, нараняват. И призивът да се използват едни думи, а не други и въобще като цяло да сме внимателни относно начина, по който се изразяваме не е крайна политическа коректност. Това е уважение към достойнството на останалите.
Нормалното не е такова от само себе си. Нормалното се създава. И се променя.
Социалната и политическата роля на отделни хора, както и на групи от индивиди е обусловена от историческия контекст и от желанието на всички нас да участваме в нейното дефиниране.
Традициите и ценностите са флудни. Преминават от една форма в друга и обратно. Модифицират се, развиват се. Някои от тях напълно изчезват, за да направят място на други.
–
Обаче в България не е модерно да се говори за тези неща. Модерно е да си анти-интелектуалец. Да си силен. Да имаш власт. Да бъдеш влиятелен. Хората да искат да пият бира с теб. Да ти се възхищават колко си отворен. Модерно да е се присмиваш на „наивните“ опити на някой да разсъждава по теми, които надхвърлят собствения му интерес. Ако не разбираш аргументи, просто ги отхвърляш и обвиняваш автора им, че търси под вола теле. И така.
От всичките неща, които можехме да възприемем от американските ни съюзници… избираме да възприемем анти-интелектуалстването. А! И лошите reality формати по телевизията.
Но те май са признак на един и същи феномен.
Openly Feminist 
много хубав пост:)съгласявам се с всяка твоя дума.
получи ли ми имейла?
този пост е малко отговор на този линк който ти пратих.
Увлечението на обществеността по простия и ясен изказ на някои политици е само резултат от това, че до сега 20 години господстващият език в политиката е мъгляво увъртане.
Страхът ти от опростенческото говорене ми се вижда леко пресилен, като се има пред вид, че то има доста малко последователи в политиката ни – Бойко и Волен общо взето и никой друг. Останалите ни политици говорят абсолютни безсмислици, никога не отговарят прямо на въпрос. Съвсем нормално е хората да слушат малкото, които говорят на човешки език.
изказът няма значение, след като нямат желание да ти кажат Истината. лъжите на бойко са малко по-дребни и по-плитки, един малък Любо Нейков живее в него и разиграва театър за пред АНАЛИТИЧНИТе ни медии
Ех, простоватото тълкувание на нещата не започва сега. Започнало е преди петдесетина години. Тогава е наложено като единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия не просто са били осмивани, а осакатявани. Логично е този процес да продължава и до ден днешен, къде с подкрепата на най-дебилните американски филми, къде с наследената от доброто старо време тъпотия на журналистите ни. Да, те са основните виновници за продължаващата да се шири сред народа елементарност. Тяхна е тежката задача да осветлят малко тъмницата в балканското съзнание, да се преборят с простотията, но те не просто нямат желание да я премахнат, те с радост и самочувствие я натрапват като универсалната истина. Девизът им очевидно е – истината е проста, та дрънка. Тези дни дори не се осмива интелектуалстването просто защото то остава абсолютно нечуто. Няма как да осмееш невидимото. А какво да кажем за нашите сто видни интелектуалци, които се подписаха против независимостта на Косово? Що за интелектуалци изобщо виреят тук. Отговорът – ами като всичко останало създадено от Майката Кърмилница. Пожарникари, телохранители, ченгета, агенти… Елитът на нацията. Който говори най-просто, на човешки език, в комбинация със здравата му ръка, бива избран за Вожд. Класическа племенна организация. Много ми е тъжно когато хората мислят, че това е минало и трябва да се забрави. Не е минало. Същинско настояще си е. И е много трудно изличимо за съжаление. България е била със стандарт по-висок от този на Франция, преди братушките да ни вкарат в пъкъла за столетие. Въпреки всичко наскоро чух две лелки да коментират възхитено Путин и определено не смятам, че са единствените на територията ни. Е, какво очаквате от население с промити мозъци? Да интелектуалства? Само медиите могат да помогнат, но за съжаление те са каймака на сивата гмеж и разбира се са притежание на мастити криминални типове с пагони. Как да не искаме да сме силни в такова време? Налага ни се. Или ние или те.
А, да, извинявам се, че бях толкова сериозен.
Просто не е модерно да си на различно мнение. Болезно е, но ще добавя, че е много трудно да се държи това мнение – рано или късно системата натиска. Най-добрата промяна е отвътре, никоя голяма система по мое скромно мнение не се е променила по външен натиск а от вътрешен импулс…Трябва да не спираме да се държим малко по-малко правилно и системата може и да се зарази :)
Моля те, научи български.
Прочетох до там, където си написала „осъкати“.
Успех!
Една сбъркана гласна и отписваме целия пост като невалиден.
брава, брава, г-н Учителю.
Е важно е да се покажем колко сме по-по-най… :)
Yana каза…
Е важно е да се покажем колко сме по-по-най… :)
И аз си мислех точно същото, но със връзка с оригиналния пост ;)
Сериозно? Мислел си? Въх!
мр. айс, още ли е модерно да се обвинява соца за всичко гадно в бг? токова сте ми смешни такива „анти-комунисти,“ че няма накъде.. най-малкото, защото репродуцирате абсолютно същите идеологически похвати както от времето на социализма..
искам да кажа, че не подкрепям диктатури, но не забравяй, че по време на соца образованието става безплатно право, а не привилегия. друг е въпросът за качеството му, но смятам, че като цяло, техническите и точните науки в бг са били винаги по-добре развити от социалните, чиято липса в здравия разум на българите е обект на критика на петя. за това разбира се са виновни самите социални науки, които в бг не само са изключително неразвити (пари се дават основно за историия, и то в съгласие с националните интереси), но и тези, които се занимават с тях са една малко и езотерично общество твърде заето със собствените си проблеми вместо да се включва в обществения живот с интересни и eye-opening анализи на политическия и социалния живот.
анти-интелектуалстването е признак на нежелание или неможене да се раздели човек с common sense (здрав разум) концепции, когато анализира нещо, а здрав разум е съществувал и преди соца, не мислиш ли?
вчера се разходих по славейков да търся една книга, която я нямаха, защото било изчерпано изданието и нямало ново, но за сметка на това на почти всяка сергия има „езотерична“ литература и чиклит. и божидар димитров и онзи тъпанар с „български хроноки“ естествено с които се изчерпва асортиментът от „сериозна“ литература по славейков. ще ми се да бяха запазили държавното регулиране на печатниците от времето на соца, а не да ги оставят на самотек или на произвола на пазарните принципи, щото резултата е плачевен.
интересът към езотеричния шит е отговор на промените и обедняването след 1989, но ти пак можеш да обвиниш соца, че е промивал мозъците на хората нещо там..
„ще ми се да бяха запазили държавното регулиране на печатниците от времето на соца, а не да ги оставят на самотек или на произвола на пазарните принципи“
еpistemic,
Обичам да ти чета коментарите, ама тука вече малко прекали. Като гледам държавата как работи, представям си как щеше да регулира издателската дейност. Аз си спомням още как някви хора ставаха в 5 да се редят на опашки за „Отнесени от вихъра“. А който не стане рано, щеше да чете само акад. Антон Дончев, дето с държавна подкрепа драпа за нобелова награда вече толкова години. Дори и сега държавата плаща да му се превеждат произведенията на шведски, за да може нобеловият комитет да прозре прелестта на „Време разделно“. Не мислиш ли, че качеството на определена литература, също се конструира в определен социален, политически, исторически и т.н. контекст?
Горното малко като офтопик се получи, а иначе относно постинга на Петя – и аз си ги мисля същите неща.
homelette, ех ти реши, че като искам държавно регулиране това задължително значи, че искам да се върнем в СССР в ерата на сталин..
не може ли да има и 3ти вариант, примерно където да не се издават съвсем легално „моята борба“ и подобни фашистка литература (като бг хроники също), както и да се облагат със специален данък издателите на езотерика примерно?
или държавата примерно да субсидира издатели на млади писатели, академични и поп-академия книги и списания?
Mr. Ice, колко си прав!
Много си прав, и си личи даже и по коментарите на някои от хората тук. Само не се извинявай за сериозността, нещата са си направо трагични и определено има нужда някой да говори сериозно за това.
А във връзка с коментар по-нагоре, че сме много смешни анти-комунистите, определено смятам, че е по-добре да сме такива, отколкото да милеем за държавно регулиране. Колкото до липсата на качествена литература, има книжарници, в които можеш да си поръчаш каквото липсва, без да ти оскъпят книжката заради доставка. Така че може да е трудно, но има начин. А по време на соца човек нямаше право дори да бъде личност, камо ли да си избира и поръчва „упадъчни“ книги.
E, да, разбрах те, третия вариант съм го виждала как работи, в Скандинавските страни примерно. Държавата наистина много добре насърчава млади и стари местни автори. Покрай интересните също и такива, които за нищо не стават, са на един вид държавна издръжка като професионални писатели. Но наистина по този начин си отглеждат и стойностна национална литература, по моя критерий поне.
Само че в България възможните употреби на една подобна система ме притесняват. Държавата ще трябва да реши кои точно автори да подкрепя, кои точно видове литература да обложи с допълнителен данък и кои не, много сложно и не виждам реален критерий около който обществото би могло поне донякъде да се обедини. Затова ти писах че ще се дават пари само за разни утвърдени автори които познават хора, познаващи други хора в министерството на културата. Дори не е сигурно доколко точно за нашата освободена едва преди 20-на години от подобен контрол литература е здравословно отново да има финансиране от държавата.
Относно „Моята борба“ – аз съм против забраняването й, дори си мисля че повече хора трябва да я прочетат, за да видят някои исторически събития в перспектива. Забраняването й придава някаква репутация на едва ли не свръхестествен текст, който заразява докосналите се до него, не ми се вижда здравословно това.
хом, ако държавата ни не беше толкова фашизирана и ненормална, може би нямаше да има проблем моята борба да е нелегална или дори полу-легална с достъп в специални библиотеки или музеи за холокоста примерно. но при инструментализацията на национализма, която се случва, мисля че е опасно такива книги да се мотаят наоколо.
по принцип смятам, че не е редно да се продават такива книги свободно и да се разпространяват и нормализират фашистки идеи свободно от хора, които епитомизират анти-права и анти-човечност, но се крият зад либерални предпоставки като „свободата на словото“ и тралала.
иначе си права, че има възможност да се затвърдят и спонсорират само автори близки до елитите, но щом швеция успява някакси, не пречи да се изкопира модела.
епистемично чудовище,
Социалните науки са глезотия, която само развити държави могат да си позволят. Социални науки в блатото – не, мерси. Комуните са предимно за хора с проблеми. Здрав разум със сигурност е съществувал преди соца, проблемът е, че след него е изчезнал. Ако смяташ, че задачата на интелектуалстването е да изкоренява здравия разум (след като споменаваш разделяне с него), значи си умопомрачена напълно, което донякъде е видно в постовете ти.
За образованието по време на соца – безплатно сигурно е станало за твоите лели от село, но на мои роднини им е било забранявано да следват, понеже са „врагове на народа“. Какво прекрасно определение. И аз се чувствам враг на такъв народ. Трябва да си измислиш някое блатно име, ако ще подрепяш каузата им.
За книгите – в твоята схема явно някой ще трябва да преценява кое става за четене и кое не и това ще трябва да си ти, да? Защото ако съм аз може да забраня всички книги които не са ти помогнали да проумееш защо в тази страна всички мислят за дребни материални облаги, никой не се интересува от сериозни мисли и любимият спорт на българина е прецакването я на ближния, я на системата. Не може да е, защото основите на най-новата ни държава са поставени от хора, чието основно занимание е било да се търкалят из шумките и да се тъпчат до осиране с краден кашкавал. Не, не, абсурд!
Съгласна съм с mr. ice. Безплатното образование на соца не беше достъпно за всички и беше твърде догматично. Оттам й лошото му качество по отношение на социалните науки и хуманитарните дисциплини. Това, което в момента съсипва образованието, е стремителното оттеглянето на държавата от него. Имам предвид оттеглянето на финансова подкрепа. Всички политически отрочета се учат в италианския лицей в Горна Баня, а после следват в чужбина. Вярно е, че езотерична литература нямаше, но не се превеждаха и много стойностни книги. Като цяло, струва ми се, и младите автори имат повече възможности в момента. Някои сами издават книгите си и ги рекламират и продават чрез блоговете си. Това не беше възможно през соца. А популизмът и анти-интелектуалстването винаги ги е имало: просто напоследък станаха много видими.
мр. айс, с тебе говорим на различни езици.
соц. науки ще бъдат глезотия докато си мислим, че са ненужни, за разлика от МБА примерно.
здравия разум не е изчезнал със соца, имаш доста ограничена представа за това какво е здрав разум.
образованието през соца може и да не е било супер яко (зависи разбира се за какви специалности говорим), но поне са се опитали да го де-елитаризират, разбира се с вариращ успех. може би ти предпочиташ напълно комерсиализирана система, но дори и в повечето европейски държави е социализирано и аз не виждам нищо лошо в това образованието да се поема от държавата.
epistemic murk, дразниш много. явно и ти не разбираш добре какво е здрав разум. и хайде, моля ви се, да не хвалим де-елитаризираното ни соц-образование, защото благодарение на тази догма сега шофьор и строителен работник вземат повече от хора с висше образование, било то и такива с MBA. и моето семейство, като това на mr. ice, не се е ползвало от „облагите“ на общодостъпното образование по време на комунизма, били са „врагове на народа“. полуобразовани шумкарчета са определяли кой да получава достъп до университетите. а и да не забравяме как се изкривяваха фактите, от училищната скамейка се набиваше в главите на хората как от съветските учени по-големи няма и всички открития са направени от тях. а преводната литература?! цели пасажи от книгите липсваха, или се моделираха. много от стойностната литература изобщо не се превеждаше. майка ми и баба ми си вземаха по-качествени книги с връзки!!! с връзки?!?! ако някой защитава този режим, просто е негов продукт с много промит мозък.
Във времената, за които говорим, социализирано образование не е имало никъде. То е следствие от икономическото и културно развитие на Стария Континент. Социалните науки също са следствие от тези основни фактори. Не можеш да насадиш изкуствено социални науки сред диви племена, като индианци и руснаци.
Mr. ice и анонимен,
Социологията и политологията са считани за социални науки и се преподаваха и през соца. Друга работа е как се преподаваха. Това, което обикновено наричаме „здрав разум“ е комплект от общоприети схващания за това как функционира обществото. Ако ви разбирам правилно, и при двамата чета, че това, което през соца се наричаше здрав разум и това, което днес наричаме здрав разум са доста различни неща. Та това ви казва и epistemic murk. Понятието здрав разум не е константа, дори в някой момент да изглежда така. Представите за здрав разум се променят във времето.
Представите за здрав разум се променят с времето, звучи логично на теория, но засега римското право все още служи за фундамент на модерното право. Със сигурност обаче измененията стават плавно, не рязко. Това е индикаторът, че всичко върви добре.
Представяш здравия разум като някаква времева дилема, докато тя си съвсем човешка такава. Това което аз наричам здрав разум е това, което и преди съм наричал така. Това, което селските бандити са наричали здрав разум продължава да им е пътеводна светлина и до ден днешен, тъй като цялата държава е все още в ръцете им и се управлява по същия начин, резултатът е виден – най-изпадналата държава в Еврозоната. Абсолютна константа е за нас въпросният здрав разум, в рамките на столетието поне. Разликата между комунистите и нас обаче е, че само ние имаме поначало разум, за да дефинираме и здрав такъв.
Айс,
България не е в Еврозоната.
Чиста формалност. Закачени сме за еврото така че остава само отпечатването на новите хартийки. Стига се хващали за буквата. Ясно е какво имам предвид.
Извинения на всички за спорадичните включвания през последните две седмици.
longanlon:
Съгласна съм, че в голяма степен подкрепата за бойко/волен е нищо повече от анти-вод спрямо останалите. Но в никакъв случай не бих отъждествила интелектуализма, за който говоря с „мъглявото увъртане“ на политиците, което споменаваш. Празнословията на Бойко не звучат особено по-различно от изказванията на повечето парламентаристи. Разликата е в изказа и това не е най-важното според мен.
Интелектуализмът е уважение към идеите по принцип, в никакъв случай не само и единствено в политическия контекст. А такова уважение липсва у доста граждани на републиката и се отразява не само на политическия ни режим, но и на всеки аспект от живота ни.
bruce wayne:
Аналитичните ни медии са по-скоро машини за клюки. Съдържанието, което повечето вестници генерират е непроверено, непотвърдено, неясно, ненужно. Опрадват се с изискванията на аудиторията си. А аудиторията вече е забравила (ако въобще някога е знаела) какво означава добър журналистически материал.
mr. ice:
То вече стана ясно, но съм 100% съгласна, че медиите са тези, които могат да допринесат за някаква реална промяна в нагласите на хората. Хората гледат телевизия, четат вестници… т.е. има аудитория. Ако качеството на текстовете се вдигне, ако се работи целенасочено върху избора на теми, би трябвало да могат да се постигнат интересни резултати сравнително бързо.
Имам много приятели журналисти и доколкото разбирам от тях обаче, всички тези неща са по-лесни на теория отколкото на практика. Особено много се оплакват от липсата на качествени автори, децата не могат да пишат, не могат да мислят. Жертви на прехода, може би.
pierrot:
Съгласна съм. Това, което всеки може да направи е да реши сам за себе си, че не иска да живее по такъв начин и да гради живота си по начин, който намира за добър, въпреки това, което масово му се наслагва отвън. Но мисля, че е и важно да не се затваряме прекално в себе си и да не се фокусираме само и единствено върху себе си, защото все пак не можем да се изолираме от света, в който живеем.
Това което виждам в момента в някои български блогове много ме обнадеждава, защото виждам как много хора изпитват нужда да анализират собствените си изживявания в контекста на нещо по-голямо от самите тях. А обществен диалог се води точно по този начин…така че, може би сме свидетели на някакаква зараждаща се обратна точка. Дано, дано.
***
Относно последвалия разговор за социалните науки, българската образователна система и регулацията на книгопазара: благодаря за хубавата дискусия. Беше ми много интересно да ви чета.
Направи ми впечатление докато спорехте, обаче, че като че ли някои от хората, участващи в разговора не правят разлика между леви политически възгледи и начина, по който е бил организиран обществения ред в България по време на социализма.
Струва ми се, че заради начина, по който са се развили политическите партии и ценности в България през последните 19 години, ние нямаме реален поглед върху това какво означава лява политика (в западноевропейския и американския и вариант) и реагираме прибързано към всякакви предложения, които не се вписват в дясно-центриския модел.