Skip to content

Популизъм и анти-интелектуалстване

08.07.2008

Докато наваксвам пропуснатото от блогосферата в последната седмица, попаднах на следната чуденка в блога на Иван Бедров:

Гледам изявите на Бойко Борисов и един въпрос изникна у мен: Когато утре стане министър-председател, кой ще му е виновен за всичко?

Смея се на глас и се чудя, в същия ред на мисли, колко ли ще ни осъкати евтиния политически популизъм, на който вече малко или повече всички сме жертви. Нямам нищо против някой да си прави евтинки кампанийки на гърба на простолюдието, това не е уникално български патент. Но дълбоко ме тревожи факта, че простоватото тълкувание на нещата започва масово да се възприема за единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия се усмива като показно интелектуалстване.

Езика, на който общуваме не е просто думи. Думите, които използваме отразяват културата и нагласите на съответното общество. Те не просто назовават. Думите разделят, рушат, нараняват. И призивът да се използват едни думи, а не други и въобще като цяло да сме внимателни относно начина, по който се изразяваме не е крайна политическа коректност. Това е уважение към достойнството на останалите.

Нормалното не е такова от само себе си. Нормалното се създава. И се променя.

Социалната и политическата роля на отделни хора, както и на групи от индивиди е обусловена от историческия контекст и от желанието на всички нас да участваме в нейното дефиниране.

Традициите и ценностите са флудни. Преминават от една форма в друга и обратно. Модифицират се, развиват се. Някои от тях напълно изчезват, за да направят място на други.

Обаче в България не е модерно да се говори за тези неща. Модерно е да си анти-интелектуалец. Да си силен. Да имаш власт. Да бъдеш влиятелен. Хората да искат да пият бира с теб. Да ти се възхищават колко си отворен. Модерно да е се присмиваш на „наивните“ опити на някой да разсъждава по теми, които надхвърлят собствения му интерес. Ако не разбираш аргументи, просто ги отхвърляш и обвиняваш автора им, че търси под вола теле. И така.

От всичките неща, които можехме да възприемем от американските ни съюзници… избираме да възприемем анти-интелектуалстването. А! И лошите reality формати по телевизията.

Но те май са признак на един и същи феномен.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: