Чудя се за медиите

Във вторник вечерта в 21.30, ще участвам в предаването АЛАРМА по програма Христо Ботев на БНР. С Ася Чанева ще коментираме събитията преди, около и по време на гей прайд парада. Освен очевидните неща, на мен много ми се иска да поговорим за ролята на медиите в случая.

В България хората не са свикнали да говорят за ЛГБТ проблеми. Така е, факт. Без значение дали сме ПРО или АНТИ, ние за такива неща не си говорим. Не сме информирани, не сме научени, не знаем как.

Кампанията на Расате и Ко, артикулира една проста, но разбираема АНТИ-ЛГБТ позиция. Много хора не я приеха, но не я и отхвърлиха, защото в общественото пространство не й се противопостави аналогично проста и разбираема ПРО-ЛГБТ позиция. Всички бяхме толкова ангажирани с опитите си да надвикаме Расате и да го накараме да ни излуша, че не успяхме да кажем в две изречения, на прост български език какви са тия хора и за какво се борят.

Не знам къде изчезнаха политолозите, медийните експерти, представителите на парламентарно представените формации, представителите на НПО-та, гей-селебритата и въобще съзнателните български граждани, че почти нищо не казаха по темата. Аз имам две предположения. Едното е, че са се били скрили някъде доста далече и не са искали да вземат отношение по темата, защото не са знаели какво аджеба да кажат. А другото е, че журналистите не са си направили труда да ги потърсят за мнение и са предпочели да минат тънко, правейки си репортажите по прес-съобщенията от БТА. Предполагам… и в двете има някаква доза истина.

Че трябва да се говори много и още, и още за правата и проблемите на ЛГБТ общноста е ясно. Преди да започнем да говорим по същество, обаче, трябва да си изчистим термините и да поставим някаква рамка на разговора. А това нещо няма кой да го направи за нас, освен медиите.

Пък ние, с блоговете, ще помагаме кой с каквото може. То се е видяло. ;)