Нямам думи

Честно казано, дискусиите от последната седмица около предстоящия Гей Прайд ме оставиха без думи:

– заради гордостта на някои хора от откритата им хомофобия
– заради псевдо-толерантноста на други: „да правят каквото искат, но да го правят зад затворени врати“
– заради анти-гей кампанията на националистите на Расате под надслов „Бъди нетолерантен, бъди нормален“: все едно е нормално да не си толерантен
– заради спокойствието, с което БТА отвори вратите си за прес-конференцията на БНС
– заради папагало-подобния начин, по който медиите днес отразяват събитието: добре де, толкова ли е трудно като повтаряте кой какво е казал, също така да отбележите, че думите и акцията на Расате са незаконни и би трябвало той и партията му да бъдат санкционирани?!
– заради криворазбраната свобода на словото в България: да си свободен да изразяваш мнение и да призоваваш към побой и дискриминация НЕ Е едно и също.
– заради твърдения от рода на „защо да се организира такъв протест?! защо парадират със своята хомосексуалност“: и аз се чудя, защо се организират военни паради…от къде на къде военните смятат, че е подходящо да натрапват своя милитаризъм?!

Изморих се от неграмотност и хомофобия (или, по-точно, хомофобия от неграмотност), но поне се надявам, че това което се случва тук и сега е основата на истински промени някъде в бъдеще. Надявам се, че махленските подвиквания ще предизвикат истински сериозен обществен дебат по темата…не само гей прайд, но и образователни кампании, добри аналитични текстове в пресата, съдебни дела… Щото иначе… не знам къде ще му излезе края.