Срещу мъжката дискриминация

В последните няколко дни си говорим за дискриминация на полова основа, насочена срещу мъжете. Има ли я, няма ли я… то е ясно. Красимир написа един списък от случки и практики, в които мъжете очевидно са поставени в доста неприятно положение само и единствено, защото са мъже:

• В огромната част от бракоразводните дела, родителски права се присъждат най-вече на майките, защото „едно дете не може без майчинска грижа”, а майките по принцип „най-добре могат да се грижат за децата си”

• В случаите на нежелана бременност, много често жените решават дали да родят дете или да направят аборт без да се консултират с мъжа, участвал в „процедурата по създаването”

• Когато single жени решат да си осиновяват детенце, което да „усмисли живота им”, обществото ги поощрява; когато мъж реши да направи същото, го гледат леко подозрително и се съмняват,че може да е педофил

• И т.н., и т.н.

Статията на Тишо, която е първопричината за разговора, не дава отговор на въпроса защо се случват тези неща и няма смисъл да я коментирам… Всъщност, той толкова силно иронизира въпроса за мъжката дискриминация, че както каза Красимир „от статията му излиза, че проблемът е едва ли не шеговит и несериозен”. А това съвсем, ама съвсем не е така.

Обществените нагласи са такива, че масово пола на един човек се асоциира с много конкретни разбирания и очаквания за това по какъв начин той/тя трябва да се държи в обществото, какви функции да изпълнява, каква професия трябва да упражнява и т.н. Жените са слаби, нежни, чувствителни и грижовни, мъжете са оперирани от емоция, СИЛНИ и агресивни. Тук, под черта, ще спомена, че този тип дискриминация както към жените, така и към мъжете предшества феминизма и женското движение, така че който се е засилил да обвинява феминистките за дискриминацията срещу мъже да запази тази мисъл за себе си.

Докато растат, децата попиват гореописаните форми на характер и поведение и всичко около тях ги учи, че това полово и социално деление е нормално и естествено. Преди няколко дни една приятелка ми разказваше за преподавател от AUBG, който докато преподавал в Благоевград си осиновил момченце от някакво местно сиропиталище. Масово хората се били възмутили как така, сигурно е педофил, какво ще прави с това дете. УЖАС и БЕЗУМИЕ, защото е НЕВЪЗМОЖНО един мъж просто да ИСКА да се грижи за дете, нали така? Ако въпросния преподавател беше тръгнал да пие и да се бие с местните по дискотеките, сигурно нямаше да предизвика подобни възмутени реакции…щото, нали знаете, на мъжете им е вродено да са агресивни и да не могат да си контролират нервите.

Полезно е да се говори за джендър дискриминация и предразсъдъци, защото много хора са тяхна жертва, без въобще да осъзнават, че животът им би могъл да бъде другояче. Че моделите, които са им представени като „естествени” са плод на тяхната среда и възпитание и съвсем не са единствени. Че обратното на manly man НЕ е ПЕДЕРАС. И че всъщност, няма нищо неествествено в това да не си хетеросексуален, ебаси.

Днес се надявам да можем да си поговорим за начините и възможностите да се противопоставяме на средновековните идеи за женственост и мъжественост. Какво правите вие? Какво работи? Какво НЕ работи? По какъв начин можем да предпазим децата си от това да възприемат някои порочни представи за това какво е то да си жена и какво е то да си мъж. Ако има как да им спрем телевизията би било много добре… правите ли го? Такива работи…