Сватбено
Току що се връщаме от сватба, където последния ритуал беше разрязването на тортата. Младоженецът и булката режат едно парче: той на нея, тя на него… май, за да им е сладък живота. DJ-ят инструктира младоженците да хванат микрофона и лека полека да привикват неженените двойки сред гостите: и те да хапнат от тортата.
Така след Мими и Гошо, Ванката и Гери, Митко и приятелката му (която явно е съвсем нова, защото никой дори не знаеше как се казва)… булката засмяно обявява на микрофона: Айде сега, да дойдат Калоян и Николай.
Шаш и паника сред гостите. Не знаят хората… това майтап ли е, сериозно ли. Никой не им казва. Междувременно Калоян и Николай се завтичат към тортата. Хората се чудиха, чудиха и изведнъж спонтанно избухнаха в ръкопляскания. Голяма радост. И горчиво им викаха. Както си трябва.
В последствие се оказа, че всъщност Калоян и Николай били добри приятели и по някакво стечение на обстоятелствата приятелките и на двамата точно тази вечер не могли да присъстват на сватбата. Хетеро били.
Цялата случка обаче на мен ми се стори много сладка. Има хора в България, които са изключително анти-гей настроени и „не-одобряват“ (все едно някой ги пита) хомосексуалните контакти. Обаче аз си мисля, че всичкото това анти-не-не-бива е просто някаква заучена реакция. И когато всъщност става въпрос за някакви конкретни хора, за Калоян и Ники от съседната маса дето пият ракия цяла вечер заедно с булката, нещата придобиват малко по-различни измерения.
Наздраве за Калоян и Ники, нищо, че са хетеро.
Openly Feminist 
наздраве:)
Аз винаги съм вярвала, че у нас е заложена толерантност. Последните години доста се разколебах заради влизането в парламента на партия, която открито прокламира омраза и явно намира благоприятна почва за това.
Все пак си мисля, заради малкото истински прояви на gay bashing например, че българите сме толерантни към т.нар. малцинства. Това разбира се може да се отдаде на всеобщата царяща апатия, но според мен нещата са по-дълбоки.
Положението може и да се влоши обаче, особено ако от ответната страна не се работи и в публичното пространство продължат да присъстват само атаки, съюзи и не знам си каква паплач.
За съжаление, апатията наистина е всеобща.
у нас е заложена толерантност? намирисва ми на гнило всеки път когато някой започне да се само-поздравява… особено гнило е да го каже представител на „нормативното“ етническо е сексуално общество. да не стадаш от къса историческа памет? айде изродщините от балканската война са позабравени, близо 100 години са минали все пак.. а възродителния процес? а постоянното плюене по циганите?; а скандала около новините по турски? да не продължавам. относно хомосексуалността (особено мъжката), аз мисля че толерантността е по-скоро маска за политическа кореткност. в бг гей сватби ще има сигурно в година 3000.
само една дребна бележка…на мен ми е малко неудобно да говорим за „толерантност“ спрямо гей-хората. човек толерира нещо, което не е правилно или нещо, с което не е съгласен, но ей така от възпитание не се възпротивява спрямо него… да си гей не е „неправилен избор“, който някой ей така от добрината на сърцето си трябва да толерира…
човек толерира нещо, което не е правилно или нещо, с което не е съгласен
Значи, чакай сега, аз не мога да бъда съгласен/несъгласен с нечий избор? WTF? Да толерираш нещо, значи че не си съгласен с нещо което пряко или косвенно те засяга, но не ти бърка в здравето до такава степен, че да не можеш да го игнорираш.
Населението на Калифорния не е 100% съгласно с гей-браковете, но както става ясно от последните развития ги толерира.
peter, I think you understand her point. To tolerate something is to permit its existence. But it is not our choice as individuals to allow or disallow what is, and should be, permitted by law.
Would it ever occur to you to say that you „tolerate“ heterosexual sex, driving on the right side of the road, or any other example of legal and moral behavior? I don’t want to tell you that you can’t say something like that, but it would be a strange use of the language, whether in English or Bulgarian.
Edin vupros kum Peter Rabbitson: tolerirash li fakta, che priateliat ti ot vreme na vreme chuka analno priatelkata si i na dvamata mnogo im haresva? ili izobhsto ne si zadavash vuprosa?
To be tolerant is not quite the same as tolerating actions or ideas in the sense of enduring something you dislike or with which you disagree. The word „tolerance“ has taken on a life and meaning all its own, and shares little more than a common root with the verb. The same holds true for the Bulgarian language as well.
So it’s got nothinhg to do with tolerating gay people’s sexual orientation, lifestyle or sickeningly amazing fashion sense. It’s simply simply about being respectful of who and what they are.
Heh… „not that there’s anything wrong with that!“ Does anyone know who at bTV decided that Seinfeld should be Zzzzeinfeld in Bulgrian? WTF!
Бях в България за десетина дни този месец и една вечер реших да прочета някоя-друга приказка на племенничката ми Силвия. Тръгнал един принц да си търси невеста, уж намерил, ама после оная се качила на едно дърво да го чака и не знам какво си още и таман да стане оная работа, хоп пристига антигероинята, цитирам, „една черна циганка“ и им разваля кефа. А беше нова книжка, луксозно издание, а не някоя оръфана стара книга от детството на баща й. Ми толкова за толерантността в България.
А бе, като си помисля толерантността не само че не е заложена у нас, ами може би противоречи на природните ни инстинкти. Ако нещо е заложено в нас, то е да харесваме тези, които са като нас и да се страхуваме от непознатото.
За приказките е една огромна тема. И аз наскоро се загледах, покрай детето ми, в една колекция от български народни приказки, и се ужасих какви неща има там. Насилие, зъб-за-зъб, нулева толерантност, саморазправа, какво ли не щеш. Лисицата прецакала врабчето в съвместното им земеделско ООД, но врабчето казало на кучето и то я намерило и я разкъсало на парчета. Хепи енд. Чичо не знам си кой се пресегнал нагоре-нагоре за да си набере от черешите на съседа, но без да иска казал под носа си „дий“ и конят му тръгнал и чичото паднал на земята. Смех, смех…
За черните цигани и църните арапи, които винаги са „лошите“, какво да кажем – стереотипи в най-чистия им вид. Добрата сестра е бяла като сняг (красива), лошата е черна като въглен (грозна). В тази връзка – имаме и съвсем ранно изграждане на стереотипни представи за връзката между външния вид и душевността.
Отказах се да ги чета тия приказки и ще се наложи да подбирам много внимателно, когато дойде времето Деян да се запознава с народното творчество…
От друга страна, не може и не е приемливо, според мен, да се опитваме да се намесваме със съвременните си стандарти и да редактираме приказките. Такива са били хората, такива са и приказките им – нормално. Миналото не трябва да се пренаписва, защото на някого не му отървало.
За себе си възнамерявам по-скоро да наблегна на авторските приказки отколкото на народните. Занимавала съм се с фолклористика и много добре знам точно колко не е безобиден фолклорът и точно колко не е за деца.
те май всичките народни приказки по света са такива. при това в момента са адски преработени. имаше наскоро някакъв семинар за братя грим, защото те нали това са правели, събирали са приказки, и толкова ръце, крака и глави хвърчаха във всички посоки..абсолютен хорър:) и хензел и гретел накрая наистина ги изяждат.
Фолклорът е нещо много интересно. Странно ми е да се разглежда от съвременна гледна точка и да очакваме от него „политическа коректност“. Работата е там, че връзката е обратна – фолклорът не е такъв, за да ни научи какви да бъдем, а е такъв, защото отразява това, което сме ние.
Под ние се има предвид съответното общество, чийто продукт е този филклор. При положение, че обществото толкова динамично се променя в днешно време, нормално е народните приказки да не са адекватни за нашата реалност, защото те не са ни най-малко създадени за нея.
Още по-малко са създадени за малки деца, така че са неподходящи за тях, особено ако им ги представяме като средство за запознаване със света. Може би са приемливи за една по-зряла възраст, когато детето може да прави разлика между неговото и другите общества, да вижда и осмисля разликите в тях и има желание да научи повече за другите народи и времена.
Вместо това обаче ние искаме от приказките да носят послание какви да бъдем, съответно им променяме краищата, за да са по-приемливи за нашето мислене и се получава манджа с грозде.
По гейския въпрос съм на по-различна позиция. Неприятно ми е непрекъснатото натрапване, че трябва да съм толерантна. То си е направо директно заявяване, че нечий избор от какъв пол да бъде партньорът му, е много по-важен от моя личен избор какво да мисля за това.
Всеки човек във всеки един момент се сблъсква с мнението на останалите по всякакви въпроси. И е нормално да среща както положителни, така и отрицателни реакции.
Ако реша да си гледам куче, колкото и много да съм запалена по него, не мога да изисквам от всички хора също да си припадат от кеф по кучетата и да ги обвинявам за нетолерантни, ако случайно мразят кучета или имат страх от тях.
Нито мога да изисквам от хората да нямат отношение, да не си мислят НИЩО, да не си правят изводи на базата на нещата, които виждат, защото така се превръщат в безмозъчни създания. Естествено, ще има хора, които също обичат кучета, но ще има и такива, които не ги обичат и не мисля, че това трябва да ме кара да се боря да задължа всички хора да заобичат кучетата на всяка цена.
Затова и не мисля, че положителното отношение към гейовете е непремено признак на зрелостта в едно общество. По-скоро за апатия.
Gimli, кой ти натрапва непрекъснато, че трябва да си толерантна и как?
Сериозно ли сравняваш интимния партньор с куче?!
Можеш да си мислиш каквото си желаеш. Това е твое право! Толерантността не е функция на мисълта обаче. Идеята е, че колкото и да са ти противни, гейовете и лесбийките имат същите права като теб и е нетолерантно да стоиш на пътя им. Иначе си мисли каквото си искаш.
Аз например не мога да трая националисти и религиозни фанатици. Но ако някой им ограничава свободата да говорят или да протестират например, заставам зад тях, неависимо, че ми се драйфа от идеите им. Щото вярвам, че и те, и аз имаме еднакви права.
В една книга Кърт Вонегът заменяше любовта с търкаляне с две кучета по килима… :)
Представям си Яна, застанала зад Ку Клукс Клан, борейки се против ограничаването на свободата им да изгарят кръстове на партитата си.
На мен пък ми е интересно дали ще защитиш правото на религиозните фанатици свободно да прокламират идеите си, че жените, които се осмелят да погледнат друг мъж, трябва да бъдат убивани с камъни. И какво ще стане ако в следствие на това, че тези фанатици са много убедителни, някои хора възприемат идеите им и вземат, че наистина убият някоя и друга жена с камък. Защитили сме правото на някой, да внуши на някой друг, че е допустимо да нарушиш правото на трети като го убиеш.
Иначе засега по-голямата част от хората в западните общества явно са решили, че религиозните фанатици, проповядващи убийство на неверния си ближен, нямат същите права като тях. Просто явно са решили, че проповядването на такива идеи носи повече вреда на обществената им организация, отколкото полза.
гимли, аз не съм съгласна с теб за фолклора и за толерантността.
да почнем с фолклора. „фолклор“ има защото има и национална държава; а националната държава според мен е вид реторическо и митологично пространство, което разчита на метафори на тялото, семейството и на митове за „националния характер“ и история чрез които да дърпа легитимност. създаването на нац-държава българия е съпътствано от „фолклор“ или системно събиране и класифициране на песни, приказки, рецепти и тн за да могат да се използват за легитимиране на териториални „заявки:“ примерно, било е необходимо да се докаже чрез „научни“ исторически и фолклорни изследвания, че хората в македония да речем са българи, следователно трябва да бъдат „освободени“ и присъединени към българия. фолклорът винаги е имал политическа фунция, още от времето на първите фолклорни компилации правени от германските романтици. романтицизмът е философско течение, което се развило през 18ти век като реакция срещу универсализма, колониализма и експанзията на европейските империи. с други думи, романтиците са вярвали че истинското „откривателство“ и пътешествие е навътре, не навън; истинските неща са ценностите, историята, характера и тн, не парите и империализма. тези идеи са били приложени на практика чрез интензивни проучвания върху „народния характер“ на каквото-е-щяло-да-бъде-германия (volkgeist), особено на селяните, защото се е вярвало че те са най-„чисти,“ съхранени и недокоснати от модерността. това разбира се е стереотип за селяните, защото няма начин нещо, което става из цялата държава да не рефлектира върху тях, но нейсе, така са си мислели. братя грим примерно са обикаляли и събирали народни приказки в изпълнение на същите романтични идеи.
сега няма да влизам в подробности за различните видове национализми в европа, само ще кажа, че бг национализъм е по-скоро от романтичния тип за разлика от френския, който е републикански (разбира се, това разделение е само аналитично, в действителност нещата са много по-разбъркани и смесени). по мое мнение (може и да греша) романтичния тип национализъм е национализъм на маргинализирани и „периферни“ държави които посягат към национални ценности, фолклор, „култура“ и древна слава, защото не могат да се мерят с „напредналите държави“ по икономически показатели, които както знаем, са хегемонен израз на „прогрес,“ „култура,“ „цивилизация“ и тн.
по времето на социализма в бг фолклорът придобива важност от епически пропорции, но пак в рамките на политическата сфера. този пост ще стане прекалено дълъг ако тръгна да обяснявам политиката на Времето и фолклора през социализма, ако някой се интересува нека прочете Who owns the past? на Дима Канефф.
та мисълта ми е че е неточно и повърностно да се твърди, че фолклорът са просто приказки за деца, които го правят да „не е такъв, за да ни научи какви да бъдем, а е такъв, защото отразява това, което сме ние.“ фолклористите събират „фолклор“ (буквално, „народно знание“) от цялата страна и извън нея, и за да стигнем дотам да кажем че отразява това което сме, значи сме минали голям процес на национална хомогенизация, която е изтрила предишни исторически реалности на пред-национална идентификация. смисъл, преди стандартизирането на бг език и „национална култура,“ хората са говорели езици, често неразбираеми за някой извън тяхната езикова сфера. мисълта ми е че приказките и песните по-скоро създават реалност отколкото да я рефлектират (т.е. те са модел за реалност). примерно, най-баналния сюжет на приказките постоянно се върти около добра, красива но глупава млада жена, която изпада в беда; добрият красив принц я спасява от умната, но зла и черна циганка/мащеха и така. в този най-„банален“ сюжет се въртят следните теми:
1. качествата на един човек, характера и тн са приравнени с външността им, където външността е взета като адекватен знак за харакрера на човека.
2. жените имат нужда от принцове да им спасяват задниците
3. черните хора са винаги зли.
4. умните и автономни жени са винаги зли.
5. истинското роднинство е само биологичното.
на какво учим децата разказвайки им тези timeless приказки без да сме информирани за контектса на приказките? на сексизъм, расизъм, и женска обектификация най-малкото. приказките (а да не говорим за народните песни, които са пълни с омраза към „турците“), ако се разказват безкритично могат да имат зловещи политически последствия бъдеще, когато детето ще приема за абсолютно „естествено,“ че черните хора (цигани, африканци) са мръсни, зли и тн. не казвам, че децата ще се присъединят към нео-нацистски групи като пораснат, разбира се. обаче органическата и съвсем естесвена омраза и страх от цигани, турци и други Други е факт. приказките са само един фактор от възпитанието на детето в ксенофобия.
относно коментара за гейовете, ми доста е хомофобски. приличаш ми на един приятел, който има познати хомосексуалисти и си мисли, че не е хомофоб, но не иска да знае за сексуалния им живот и трепети. същото е и положението с религията днешно време: стигматизирана е и „приватизирана,“ демек направена е елемент на собствено усмотрение и „вяра.“ нямаме нищо против да имаме религиозни приятели/гейове докато не ни говорят за това, което ги вълнува (и.е. партньорите или бог). сексуалността на гейовете и религиозността споделят еднаква съдба на маргинализирани, стигматизирани и изключени от ареала на публичността. към тях е приложен идеологическия модел на либералните демокрации и консуматорски общества, където хората са въобразени като отделни индивиди, които прилагат собствен и автономен избор. ми, както всичко останало, не мисля, че сексуалността или религиозността на човек са над-социални; представянето им като такива е просто маска която ни освобождава от отговорността да загърбим стереотипите и предрасъдъците си.
опа, цонева е салатеното чудовнище, забравих да си сложа ника
яна, аз лично не вярвам че „свободата на словото“ дава право на всеки да казва всичко, все пак да не изпадаме в краен релативизъм, където всичко казано и направено е с еднаква стойност и валидност. то така можем да извиним и геноцид като кажем „ми в културата им е, коя съм аз да им кажа какво да правят?“
а, сетих се още една тема от приказките: факта че винаги става въпрос за „имало едно време един цар и едно царство:“ тази линия ефективно натурализира държавническата йерархия като ни казва че държави и царе е имало от зората на времето един вид.
самия факт че действието се развива в някакво царство, показва че приказките са доста политически.
2. жените имат нужда от принцове да им спасяват задниците
Другата страна на монетата е, че принцовете пък са длъжни да дадат живота си, или поне да получат second-degree burns от ламята ако искат да бъдат „мъже“, или поне ако искат да получат достъп до горепосочените задници.
Което всъщност беше това, за което говореше Тишо неотдавна, ама тука бяхте too busy being offended за да го разберете ;)
martin, taka e. v posta si ne pretendirah za izcherpatelnost. blagodarq che se vkluchi!
Естествено, че вярвам в някакви правила към свободата на словото, но в случая Гимли говореше на доста ежедневно ниво и аз си позволих да й дам отговор, приложим на ежедневно ниво.
Иначе, извънредните ситуации изискват извънредни действия.
Салатено чудовище, на напълно разминаващи се мнения сме относно фолклора и направо не мисля, че има смисъл да обяснявам защо и какво. Ще спомена само по-фрапиращите моменти.
Според мен ти продължаваш да разглеждаш фолклора от съвременна гледна точка, приписвайки му ролята на нещо, което възпитава днешните деца и то в ценности, които са неприемливи за нашето време. Работата е там обаче, че те са били съвсем приемливи за времената, в които са възникнали въпросните приказки, но тогавашните деца са възприели тези ценности от средата, в която са живели, а не от приказките! Много по-силна формираща роля има моделът в семейството и въобще в цялата социална среда, отколкото приказките.
Едва в наше време, което е тотално различно от „онези“ времена, можем да се запритесняваме дали няма да научим децата на нещо нередно, защото нашите днешни съвременни приказки биха били съвсем различни.
И друго. Народните песни са пълни с омраза към турците не за да възпитават в днешните деца ксенофобски настроения, а именно защото хората, пеещи тези песни са изпитвали такава омраза. Отново казвам, че фолклорът отразява действителността на хората, от които произлиза. Нещо, с което ти не се съгласи, за мен остава загадка защо, при положение, че е толкова очевидно.
Относно царствата и политиката, бързаш да си правиш изводи с половинчата информация. Кои са тези приказки с царства? Българските ли, руските ли, западноевропейските ли? А приказката за Косе-босе тя с какъв политически отенък е? А за Дядо вади ряпа?
Действието в приказките се развива в „някакво царство“, понеже действието в живота на разказващите също се развива в някакво царство. Може би ако се развиваше в една далечна, далечна галактика, тогава нямаше да са политически?
Йерархия наистина е имало от зората на времето, но не защото го е пишело в приказките, а поради едни съвсем други причини ;)
Относно гейовете.
Яна, изобщо не съм сравнявала партньорството с кучетата. Жалко, че си загубих времето да пиша този пример, щом е възприет така буквално и с изместване на фокуса му.
Първо бях дала пример с музикалните предпочитания, но сметнах, че не би бил така красноречив и го промених.
Такъв пример може да се даде с всяко нещо, което е личностно определящо и ни представя по някакъв начин пред другите. Ето го примера с музиката. Ако аз съм мъж, слушам метъл, имам дълга коса и ходя облечен по съответния начин, нямам право да изисквам от всеки срещнат да не си мисли за мен това, което е неговото действително отношение към подобни вкусове и външен вид. Защото има хора, които искрено, вътрешно и силно НЕ харесват този стил и аз нямам право да осъждам вкусовете им.
Мъжът ми беше с дълга коса преди и веднъж, на един оглед за квартира ни казаха, че понеже хазяите са много консервативни, не искат такъв човек да живее в апартамента им. Чудесно, аз също не искам да живея в апартамента на такива хора!
И други примери бях давала, преди да напиша това с кучето, но сега нямам време да ги изреждам.
Мисълта ми е, че не е редно да изискваме от хората да не си правят изводи за това, което виждат, понеже си е тяхно право.
Има много голяма разлика между това, да застанеш на пътя на някого, както ти се изрази, и просто да изпитваш неодобрение.
Човек, който не харесва гейовете едва ли е тръгнал да им влиза в спалнята и да ги „разтървава“. Но има право да стои зад мението си, каквото и да е то. А те определено ще ми станат по-симпатични, ако вместо да хленчат, на хипотетичната реплика „Не одобрявам, че си гей“, отвръщат „Това си е твоя работа“, а не „Ах, ох, не ни одобряват, дискриминират ни, уаааа…“
На мен гейовете изобщо не ми пречат, дразни ме обаче тази масирана рекламна кампания, изискваща от всички да ги харесват. Също и настървението на хората, които са приели лично каузата да защитават накърнените им права.
Ние подлагаме на преценка абсолютно всеки човек, който срещнем – дали е беден, богат, умен, прост, добре облечен или раздърпан, изцапан. Ако го познаваме по-добре – какъв манталитет и ценностна система има. И прекарваме всяка информация за него, през нашите критерии. Никой няма право да изисква от хората да не правят това, защото на някой си щяло да му стане неприятно да не го харесват.
Надявам се да бях по-ясна сега.
Gimli, аз все пак не разбрах къде я виждаш тази масирана рекламна кампания. Също и кой ти пречи да си правиш преценка за хората?
Как се обличаш, какъв любимец имаш и пр. са са житейски избор. Сексуалната ориентация не е. Но хайде, да игнорираме този факт и да ползваме твоята аналогия. Значи аз имам куче и на лицето А това не му харесва и ми го казва/показва. Тогава, да речем лицето Б и лицето В от съседната пейка реагират и казват на А, че е нетолерантен и ги дразни. По твоята логика А има право да си изразява неодобрението, но Б и В да си мълчат и да не пискат.
Тц, не ме кефи.
Общо взето всички пискат и в един момент става така, че се обединяват на база общи интереси по пискане. И по-многобройната група налага едни правила на по-малобройната. На малобройната ако не и отърва или отива някъде другаде, където многобройната няма да я притеснява и си живее по нейните си правила. Или пък остава, но си писка, обаче тихичко, без ексцесии и останалите ги оставят да си пискат, стига да не пречат много на останалите. И така си продължава и не всички са съвсем доволни, но досега в историята е нямало положение, което да отърва на всички. Общо взето това е опростената схема, по която са се развивали тези ситуации досега.
yana: а ти сериозно ли сравняваш хомосексуалистите с националисти и релиогиозни фанатици? ;)
хаха
Иначе по темата, не вярвам, че толерантността е заложена, поради простата причина, че това не е генетична черта, а културен конструкт и оттам зависи от много социални и културни предпоставки.
Не знам точно за кои народни песни пишете (повечето нетолерантни са на Вазов, а не народни ;))
Но за всяка по-затворена или по-скоро по-консервативна общност различното е опасно и омразно. И все пак имаме малко изкривена представа за нещата „преди“, но смисълът не е ли да се питаме как са нешата „сега“?
gimli: Сигурно и мен би ме дразнело непрекъснатотот натрапване на говорене за толерантност, ама ти къде го видя това? предпочитам да стигнем от момента, в който не се говори, защото не му е дошло времето, до онзи, в който не се коментира, защото не буди противоречиви чувства, приема се за нормално и не се обсъжда, както в момента не се обсъжда да има или не хетеросексуални бракове :)
Иначе за протокола, считам, че двама пълнолетни са достатъчно съзнателни, че да решават дали да се женят/омъжват. И няма какво толкова да се обсъжда.
Ми от зор да бъда разбрана. :)
Между другото, предпочитаните думи са хомосексуалност и хомосексуални, защото хомосексуализъм си носи отрицателния багаж от времето на комунизма. Само казвам.
яна, ти чувала ли си някой да казва „той е хетеросексуалист?“
аз съм чувала само хетеросексуален. странно, но докато при гейовете думата става на съществително („хомосексуалист“), едва ли не белег или по-скоро диагноза (сексуАЛИСТ), „хетеросексуален“ е по-скоро прилагателно, или бъркам?
смисъл има такива неща в езика ни. някъде бях чела че докато ние „нормалните“ имаме живот, гейовете имат „lifestyle.“
двойни езикови стандарти има и за жените, примерно аз не се сещам за „стара чанта“ в мъжки вариант
Салатено, толкова много хора не могат да се погледнат отстрани. Хомосексуалист наистина звучи като като етикет.
И за другото си права. Много народ продължава да си мисли, че да си привлечен и да се влюбваш в същия пол е някакво хоби, избор житейски, едва ли не от скука. Даже съм чувала коментари „Много свободно време имат тия гейове. Като почнат да бачкат и да плащат сметки и заеми, да ги видя какви ще ги говорят“…
Точно така
Първо да изчистете езика от „политичски некорекни“ думи и изрази. После пренапишете дисторията и народните приказки и песни, легенди и тн в духа на новата хуманна епоха на доминиращия феминизъм.
Не знам откога и откъде се пръкнаха думи като ром, гей и тн, но понятията циганин, педераст си ги има от много години. Колкото и да ви се иска да промените опаковката не може да промените съшността на на нещата.
Каква е политически корекната дума за лезбиика? Гейка?
:))))
Калин:
Ако се бях опитала сама да направя карикатура на балканския мачизъм, нямаше да успея. Добре, че си ти… благодарение на твоите коментари феминистите, участващи в дискусиите тук няма нужда да легитимират каузата си.
@Петя
Каквото повикало ….
Нали знаеш?
И няма да взема да се засрамя и депресирам както би изисквало доброто възпитание.
Така и нищо не каза за напъните за подмяна на действителността. Когато промениш на даден обект, събитие това не променя същността му. Накой така или иначе ще чуете думите на великия матричар Welcome to the real world, но ще боли.
Всъщност всяко следващо поколение редактира фолкора и особено приказките, така че да станат приемливи според разбиранията на това поколение. Например всички като деца сме чели „Приказките на Шехерезада“: доста пуритански преразказ на по-старите версии на „Приказки от 1001 нощ“. В ранен вариант на Спящата красавица красавицата ражда две деца на принца, докато трае стогодишният й сън. А в Спящата красавица на Шарл Перо, която аз имах като малка, разказвачът прави коментар в края на приказката, че родителите на принца били много разочаровани, когато разбрали, че ще се жени за жена по-стара от баба му. Та и ние ще редактираме приказките за нашите деца. Неминуемо е.
ena: това е супер забавно и интересно, откъде го почерпи (това поради интереса ми към популярна култура)
аз само се включих, за да доложа, че на http://mattbites.typepad.com/ има много човешки коментар за гей-сватбите.
весело
за протокола:
не се бях замисляла за раликата хомосексуален-хомосексуалист, благодарско за което
в последствие се опитах да кажа „хетеросексуалист“ и разбрах къде е драмата
съжалявам за предишните си „хомосексуалисти“, не е било от лошотия, а по инреция, какво да правиш: социално неосъзнато :(