Активна НЕангажираност
07.06.2008
От известно време много мисля за политическата и социалната апатия, която усещам в някои от коментарите в този блог, но и не само. Даже май не е точно апатия, а по-скоро… знам ли… активна НЕангажираност. Не че хората не се интересуват от политика и социална проблематика. Те:
- са взели съзнателното решение да НЕ го правят
- са убедени, че няма смисъл в това да се участва в каквато и да било социална или политическа кауза
- се присмиват и умаловажават усилията и стремежа на тези, които опитват да допринесат към демократичното развитие на обществото ни
Знам, че и вие ги виждате около себе си и затова бих искала да ви помоля да се присъедините към моя призив:
- да осъзнаем, че българската демокрация и социален ред е точно толкова плод от труда на българските политици, колкото и на хората, които ги избират
- да разберем, че всеки гражданин не само може, но и трябва да защитава правата си
- да имаме високи изисквания към хората, които ни представляват в парламента, защото те са там, за да преследват нашите интереси
- да комуникираме с медиите и да им напомняме, че времето ни е прекалено ценно, за да слушаме/четем повърхностни истории, написани/разказани по повърхностен начин и неотговарящи на елементарни журналистически стандарти
- да не пропускаме да отбелязваме, че всеки ден хора точно като нас правят малки неща, които правят света ни по-спокоен, по-логичен, по-добър и го постигат именно благодарение на нежалението си да са апатични към събитията около себе си.
Апатични псевдо-критици:
- Обвиняват Еленко в грандомания (еееее…. великите снимки, великата печалба…. какво толкова се прави, опитва да привлече внимание…), когато той осъди 24 часа за това, че нарушиха авторските му права и публикуваха негови снимки на първа страница във вестника без да споменат, че той е автор
- Наричат Кайл „наивен американец“, който не знае как стоят нещата в нашата „латиноамериканска“ демокрация , защото изпрати открито писмо до lifestyle.bg, призовавайки редакторите да бъдат по-внимателни в избора на статии, които публикуват
- Присмиват се на жените от бг-мамма, когато обсъждат финансови въпроси
- Или наричат хората, участващи в разговорите в този блог „тъпи, нелепи, абсурдни, отвратителни, жалки“, защото смятат, че равноправието между хората не е гаранция за реална равнопоставеност
НО всички тези смешни-наивни-жалки грандомани знаят ЗАЩО са избрали своята кауза: те искат да направят света около себе си по-добър за себе си и за останалите И доказват всеки ден, че могат да го постигнат.
За разлика от тях, всички онези, които им се присмиват… май не могат да обяснят защо го правят.
43 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Кайл не е наивен американец, просто е американец. По никакъв начин не може да проумее нашата реалност. Когато говори за нашата страна все едно гледам американски филм, в които героите са руснаци. Нищо общо с истината. Герои с руски имена, които се държат като американци. Онази част от света просто не може да разбере тази част от света. Представят си я по американски. Просто са други хора. Ама много е просто. Направо очевадно. И тук някъде остава впечатление за наивност, въпреки че наивност не е точната дума. Всеки ще бъде наивен сравнен със селския тарикат.
Но, хайде да бъдем конструктивни – вие как си представяте подобряването на света ни – с отворени писма? Хах. Какво ми парадирате със социалната си ангажираност, изглежда идея си нямате за какво става дума реално. Някой от вас тук да е имал вземане даване с министри и големци от ранга на Емил Кюлев? Със съдебна система, в която съдията нарушава 20 закона едновремено? Със съвети да изчезнеш от сцената за да не изчезнеш съвсем от света? Божее, милите ми те хуманисти… Продължавайте да си мислите, че всичко е като по учебник. Може да изнасяте речи по парковете, за да могат вярващите да запалят по някоя свещичка в името на доброто.
Не отворените писма а само и единствено времето ще излекува тази територия. Или пък няма.
И за да не разберете погрешно, аз не съм апатичен към бъдещето. Реално погледнато имам много по-голям шанс от вас да променя нещо. Защото промените идват със силата, не с празнословията ви.
Горещо приветствам тази публикация на Петя. Мен от много време ме тревожи точно тази активна неангажираност.
Аргументите в нейна полза, както се вижда от коментара на mr. ice и както и ще се види от следващите, обикновено вървят в посока на „какъв е смисълът, като никой няма да ми обърне внимание, аз напразно се моря“. Съгласна съм, че българската действителност, а и не само, е пълна с много (количествено и качествено) обезкуражаващи примери. Но позицията да се изхожда от примерите с пресупозицията „лошо е, но е така и така ще си остане“ е пораженческа и недостойна за уважение, безполезна и – което е по-лошо – подривна. Изходната позиция трябва да е не какви са нещата/хората, а какви трябва да бъдат, включително по закон. И разминаването между двете, трябва да предизвиква критика. В противен случай по-доброто ще се превръща в по-лошото (ами защо не, нали никой не възразява?), а не обратното. Тъжно и жалко.
А че взискателността, опитите за контрол и критиките често остават без последствия, съвсем не значи че ги обезсмисля. А и да не забравяме, че последствията не винаги са бързи, видими и измерими.
Между другото, много се радвам, че съдебното дело на Еленко е пример именно за успех на критическата реакция.
Майка ми, Бог да я прости, си отиде преди три месеца. Последните си месеци прекара в посещение на ежеседмична химиотерапия, вливания разни, тестове и прочие. През повечето време се отнасяха с нея и с всички останали пациенти като с животни. Един ден отивам да и занеса храна и откривам, че са ги накарали със съседката и по стая (жена на 85 на смъртно легло) да си пренесат сами багажа в една стаичка 2 на 2. По това време майка ми имаше рак последен стадий.
В новата им стая няма къде да се обърнеш, няма къде да се закачат системите, а се предполагаше да събере три легла. За да се отвори шкафа, трябваше да се бута леглото на бабата настрани, което пък изискваше всички в стаята да излязат. Аз започнах да коментирам възмутено, при което собствената ми майка, на която едва ли й беше комфортно да бъде подхвърляна по този начин, ми нареди да спра да се правя на американка. Тука е така. Демек, тя, в последните седмици на живота си, предпочете да я унижават и не ми позволи поне да направя забележка на лекарите. Тука е така. Кеф ни е да ни е зле.
Но имам и положителен пример да споделя. Научих баща си да звъни в общината, когато поредния мухльо от съседите си зареже строителните отпадъци пред входа. Научих го и да чисти акото на кучето и да изхвърля разделно боклука. Само с пример, без да го карам изобщо или дори да говоря по въпроса. А как ми се смееше и подиграваше, когато звънях в общината… „Ти си мислип, че си в Америка“, казваше. :)
о, яна, как си търпяла да се държат така с майка ти?? аз бих ги убила
:(((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((
ебати изродите, нечовеци, как могат да се наричат лекари????? пълна дехуманизация, предполагам че е резултат и на прекален позитивизъм:(:( толкова ми стана зле, наистина ужасно съжалявам през какъв ужас са ви прекарали в болницата…
айс, айде стига със само-ориентализирането.. кво значи че някой чужденец, пък бил той и американец, не може да ни разбере? изпадаш в пълен релативизъм, неадекватно е
Ох, мила, онкоболните в България са последна грижа на лекарите. Ако му беше мястото тук, щях да разкажа някои още по-ужасни елементи от „лечението“ и смъртта на майка ми.
Кофтито е, че като се навикаш на лекарите, като си тръгнеш, никой не обръща внимание на майка ти. Отмъщават си. 20 или още по-добре 50 лв. вършат повече работа, за съжаление. ;/
яна, тва е някаквъв див ужас за мен..
в бг ти дават илюзия за граждански права и здравна система, а реално нема никой.. в щатите поне знаеш че ако нямаш пари нищо не можеш да получиш, макар че майкъл мур показа че и да си платиш осигуровка пак не е сигурно..
през соца поне никой не ти е давал илюзии за права и тн.. а сега сме още по-безпомощни щото правата са на хартия само и само си мислим, че можем да направим нещо.
петя е права, пълна апатия има в бг, в същото време хората са брутализирани и искат промяна и прегръщат разни фашистки идеологии.
Сега сигурно ще ме обвинят в цинизъм и неродолюбие но как да е:
@yana
Родителите ти, за разлика от теб и някои твои съмишленици, не са забравили, че живеят в държава с близкоизточни традиции. Съгласен съм с mr.ice, че се опитвате да насадите гражданско общество сред хора за които тази идея е меко казано чужда. Също така съм съгласен, че е нужно време – под време имайки предвид няколко поколения. Обаче, като гледам доводите на „по-прогресивната“ част от пишещите тук, ми е ясно че нищо няма да се промени. Yana, когато твоя хипотетична дъщеря се прибере разревана, че видиш ли някой и казал че не е красива и въобще никаква жена няма да стане от нея – ти какво ще я посъветваш? Почти съм сигурен, че няма да и дадеш пример как да игнорира подобни коментари. Най малкото защото ти самата не можеш да го направиш. Един социален проблем не престава да бъде проблем докато просто не изчезне от обществения радар (пример – разлика в отношението към негрите в Европа и в САЩ).
хахахахаха „национален нихилизъм“ хахахаха, никодил, верно ли мислиш че здравия патриотизъм ше оправи държавата?
близкоизточни традиции? питър, ти идея си нямаш какви ги приказваш. твоя коментар и на айс са на ниво oriental studies от средата на 19ти век.
Nicodile, всички провокирани дискусии си остават в кръга на хората, които ги повдигат. Два три блога обменят идеи… През това време братството на масоните върши цялата работа ;)
Между другото, всички специалисти по позитивна визия и ноу-хау за решаване на проблеми са добре дошли обратно в България, след приключване на докторантурите им в чужди университети. Само да не останете да давате акъл отдалеч ей! Искам да ви видя в действие тук.
масоните? проблема е в параноичните патриотарски фантазми, които въобразяват някаква външна свръх-сила. това е много удобно разбира се, щото държавата е свята и не би могла да е виновна за нищо. резултата е е че преместваш фокуса от ядрото на проблема към някакви призраци и разбира се, нищо не се прави по въпроса. фашистките-патриотарски „решения“ не са никакви решения, а просто параноидно прехвърляне на вина и отговорност.
@салатено чудовище
близкоизточни традиции? питър, ти идея си нямаш какви ги приказваш. твоя коментар и на айс са на ниво oriental studies от средата на 19ти век.
Ти наистина ли си вярваш, че психологията на средния българин се е променила коренно от средата на 19ти век насам? Трябва ли да ти напомням кога е писан Бай Ганьо?
хахаха разцепваш ме!!! и народо-психология ли ще си говорим сега? моя коментар беше не за „психологията“ на „българина“ и другите тъпо народо-психолочни клишета, а че коментарчетата за „близко-източни“ или „ориенталски“ ценности са на ниво социална наука/народо-психология от 19ти век и че социалния анализ се е променил много много от времето на ориенталистиката и народопсихологията насам.
това, което ти се опитваш да обясниш с непрекъсната продължителност на същността или „психологията на българина“ (а българката?!) е всъщност модерно явление с корени в социализма и пост-социализма.
Хаха, салатке, много си шантава. Имаш нужда да се изразяваш академично виждам. Взимаш една дума и си правиш цяла история от нея. Аз се пошегувах де, но това не значи, че масоните са призраци. Бил съм в квартирата им даже и съм чел забраненият им за външни лица кодекс, покрай една приятелка, която им беше PR. Най-богатият човек в страната беше от тях, ако си спомняш, ако си знаела изобщо.
Реалността не се изчерпва с учебниците ти. Трябва да ти дам няколко урока, да разшириш малко мирогледа си.
Кой от вас борци за правда би се натоварил с тежката задача по създаване на гражданско общество м? Помислете добре. Що е то и има ли почва у нас. Теорията я знаем, няма нужда да я преповтаряме тук.
айс, мойто изразяване ако ти е „академично,“ тогава имаш бедна представа какво е академично изразяване и анализ..
@салатено чудовище
Рдвам се, че ти доставям толкова приятни емоции, колкото ти на мен :) Обаче, ако наистина смяташ, че липсата на гражданско общество е резултат на (пост)социализма, моите аргументи свършват тук.
Апропо за това: „психологията на българина“ (а българката?!) – е какво трябваше да напиша? Българина/ката? Как е политически коректното събирателно за група хора с български паспорти?
Салатке, съжалявам че не е измислена единична дума, която да те описва, знам че под академично разбираш Гошо, но щом държиш на точността – ти се изразяваш махленски-академично. Ок?
Peter, политически коректното събирателно за група хора с български паспорти e българки!
питър, знам че ти свършват аргументите; явно не можеш да приемеш радикално отнолочно скъсване с методите на народопсихологията.. не те обвинявам, така са ни възпитавали да мислим от малки.
това за българина/българката не беше зов за политическа коректност, а просто критика към безкритичното изполване на мъдростите и похватите на народопсихологията (като събирателното „българина“ което е толкова комфортно андроцентристко (мъже-центристко) както и българския национализъм). с други думи, според мен НП е абсолютно неадекватна и тотално я отричам. става само за мухлясалите историци от бан
:( айс защо е тая враждебност към мен и гошо? щото учим в чужбина и се чувстваш засегнат дето някакви отвън ти дават акъл ли? комплексирахме ли те?
май оголих един глупав стереотип в бг с който се атакуват хора като мен, петя,kgrady и гошо че сме предали един вид националната чест като си позволяваме да „атакуваме“ българия отвън. същите аргументи се ползват и срещу европейските политици: „откъде накъде ше ни казват кво да правим“ нелепо е.
Комплексирахте ме, да. Искам и аз да уча в чужбина за да мога да приказвам глупости със самочувствие.
Отклонихме се от темата с твоите мъдрости. Недей да раздаваш така смело акъл, че да не го изчерпиш.
Petya,
Страхотна публикация наистина. То си личи и по дискусията.
Mr ice,
Не знам какъв ти е опитът от БГ, но защо си мислиш, че нещата, за които говориш са различни в другите страни. Че там няма мафия на високите етажи? Ти самият в момента конструираш именно това, което привиждаш в статията на петя и и й се присмиваш. А именно един образ на нормалността, която е различна от бг действителност. Ама това е една адски лесна позиция.
Петя просто говори за нешо супер различно, ама ти за съжаление не го осъзнаваш. Тя се мъчи да обясни, че ако всички правим дребни неща в ежедневието и не си мълчим можем да променим някакви неща. Не става дума кой ще строи магистралите и ЖП линиите, а като отидеш на лекар той да те приема като партньор, да не псуваш всяка жена шофьор, която спазвайки правилника отказва да гази пешеходци и т.н.
За протокола и аз съм с диплома от чужбина, сигурно затова съм толкова заблудена. Ама от 3 години се боря с държавен бг университет и преподавам :) . Т.е. познавам и нашата прекрасна екзотична действителност ::)
Е не съм ги осъдила още, именно поради същата неактивност, за която петя говори.
Рабитсън, да не сме играли в един пясъчник, та да си „почти сигурен“ какво ще направя аз? Откъде тази сигурност, човече? Предлагам да не си фамилиарничим. Не ме познаваш и аз не те познавам.
Моята дъщеря няма да се прибира разревана, защото некъф си не я харесвал. От малка ще знае, че да си секси мацка, която мъжете одобряват, не е нумеро уно задача на всяка жена.
Ти кво си помисли? Че ще й кажа „нищо, мама, ти си умна обаче!“ или че ще я бутна в първия кабинет по пластична хирургия?! :)
А за гражданското общество – нищо не се опитваме да натрисаме. Искаме го за себе си, семействата си и приятелите си.
И аз мога само да поздравя Петя за тоя текст.
Аз наскоро спорих ожесточено с половината ми семейство (на едно родово събиране), като се опитвах да им влея малко от оптимизма ми, а именно, че всеки носи някаква социална отговорност и може да променя мънички неща, да помага и да търси отговори, дори това да изглежда ненужно и жалко пред всичките гадости, които се случат (не само в България, разбира се). Мъчно ми е, че хората са толкова апатични. След тази моя пламенна реч всичките ми роднини казаха, че след някоя друга година, като поотрасна, ще ги говоря други неща, че ентусиазмът и вярата ми ще стихнат, щото живеем в шибана и гнила държава и нищо не може да се оправи.
Това го разбирам, разбирам и коментарите на mr ice, примерно, и да: само с говорене няма да проемним много.
Но това е една първа стъпка. И ако наистина всеки прозре, колко много е важен, вярвам, че много неща могат да станат мъничко по-добри за по-голяма част от хората. :)
@yana
Ако действително е така – тоест тя ще знае как да не им обърне внимание (различно от как да се защити) – приеми моите извинения. Просто аз те познавам само и единствено от този блог, и всичките ти позиции до момента са в разрез с това което ми казваш в последния коментар.
А за гражданското общество – нищо не се опитваме да натрисаме. Искаме го за себе си, семействата си и приятелите си. – Обаче го искате от хората около вас, не само от вашите семейства и приятели. Ако искате да ви е комфортно – намерете си комфортна среда. Това с градините в пустини и с обърнатите реки звучи твърде съветски не мислиш ли?
Ха, как бързо реши, АЗ трябвало да си търся комфортна среда! Ако нещо не те кефи там, където съм аз, изнасяй се ти! :)
How we ought to determine the value of particular ideas is a question that I spend a lot of time thinking about. While I’m fairly convinced that there is no simple answer to this question, I am sure that there are a couple of standards that we can discount completely, chief among those being the number and the nationality of the people who believe in them.
Please, for the sake of good conversation, let’s ALL agree to stop using such meaningless standards to discredit each other’s ideas.
Haha, Kyle, excellent timing! Because I just know that someone would have responded to my comment with „But you’re a minority!“ :)
yana: Yes, though I’m afraid they still might! ;)
I am afraid so too. And we should add „country of residence“ to the excluded criteria.
Yep. I’ll see your „country of residence“ and raise you a „gender“! Because, as I learned yesterday, when a woman speaks on behalf of women she’s only acting out of self-interest; and when a man speaks on behalf of women, he has clearly become a „п*тка.“ Wow, these guys are good.
Григор е написал това по въпроса за апатията и нуждата да вдигаме шум.
http://www.gatchev.info/blog/?p=458
Макар да не съм напълно съгласен с него, считам, че добре е изразил разликата между апатичния и активния човек в БГ.
henrymakow.com – exposing feminism and the new world order
http://www.savethemales.ca
Петя,
За съжаление активната НЕангажираност, която толкова добре описваш, не е от днес или от вчера черта на българската психика. Спомни си Алековите фейлетони, в които бай Ганьо възкликва „всички са маскари“ или шопското „он че ми каже дека джамо е стъкло.“ Лошото е, че хората, които заемат тази позиция си въобразяват, че когато съумееш всичко да оплюеш изведнъж някак си си се извисил над дребното ежедневие. Станал си по-специален от останалите. Залъгваш се, че правиш нещо, за да не си мислиш за безсмислието на социалното ти съществувание. Затова толкова се зарадвах, като открих блога ти. По-добре да си „наивен американец“ или оптимист, повлиян от „наивни“ идеали, отколкото да си въобразяваш, че като оплюеш всеки, който се опитва да направи нещо положително, си хванал господ за шлифера.
Kyle, you are not supposed to know anything about women! You are expected to have opinions about them, though.
Мисля че събралите се тук нямат особени идейни различия за това как трябва да изглеждат светлите бъднини и съответно как трябва да се действа за да бъдат достигнати те. Разминаването идва във вярата, че хората тук могат да променят нещо само с добро желание от тяхна страна, с вяра в самото Добро. Проблемът идва от представата за понятието „добро“ в българските мозъци. Някой може ли да го дефинира, така че да важи за всички нас? И нямам предвид основните човешки ценности, а всичко онова, което движи днешния българин в определена посока… Не виждам синхрон в посоките. Дори в племенните танци на африканските племена има такъв. Не и тук.
Да, в това е въпросът. Всички трябва да започнем да правим малки неща за подобрението на средата ни. „Трябва“ е думата, която ме притеснява. Как точно очаквате хората да го проумеят? А ако не са в състояние? Ако ще размахваме магически пръчки, давайте, ще наблюдавам с удоволствие. Чертаете идеалистична картина, която е идеална за учебник по етика, но е много далеч от действителността. Допускате, че всички хора са равни, без значение от националност. Такъв закон не би могъл да съществува в науката, тъй като е в противоречие с всички наблюдения. Условно хората може и да са равни, но нациите? Например – защо има италианска мафия, но няма (поне аз не съм чувал) германска мафия? Италия отдавна е в Еврозоната, както и Гърция, но и двете държави никога няма достигнат стандарта на живот на скандинавските страни. Нима хората там не вярват в доброто? Нима не искат да живеят в по-добър свят? Или може би са апатични като българите? Тази нация е генетично увредена и само нови поколения могат да я спасят. В коя друга държава Путин е посрещан от тълпи фенове? Какво очаквате от такива хора, това са глави от бетон. Пожарникар е кмет на града! Избрахме цар за премиер! Колко куриоза са необходими за да отворят очите ви за реалността? И кога по дяволите всички живеещи навън ще дойдат тук да помагат за осъществяването на виденията си за гражданско общество? Някой трябва да го организира все пак, няма да изскочи просто ей така от първичната супа.
Докато има разсъждения от сорта на – „няма значение кой строи магистралите, важното е лекарят да се отнася добре с теб“ така ще бъде. Някои хора не разбират, че всичко е свързано.
ЕЕЕ
mr ice
не съм казала, че няма значение кой строи магистралите! казах ти, че не си чатнал за какво иде реч!!!
става дума за това, че имаме човешко достойнство и право на него! и че постът е за това, а твоето е подмяна на аргументацията.
чети по-внимателно!
другото с генетичния материал няма да коментирам, аз преди 150 години съм излезнала от социалния дарвинизъм.
@Салатено чудовище: откога „здравият патриотизъм“ е антоним на „националния нихилизъм“? Това което се опитах да кажа беше, че у нас липсва известна вяра в собствените сили. Ако трябва да бъда честен също- колкото и да са ми отвратителни националистите, не виждам нищо лошо в това да уважаваш родното си място и култура.
Странно ми е как тая дискусия се изроди в две несвързани с главната тема дискусии:
1. Лекарите са чудовища.
2. Българите живеещи в чужбина или, не дай Боже, учещи там нямат право да се изказват, ри’ъш ли щото те са дезертирали и тря’а да си траят.
По 1. точка: ясно е че има много травматизиращи примери и искрено съчувствам на Яна за личният й опит и загубата на майка й.
Но такива истории не са база за обобщение. В България има и много лекари които съвестно, неуморно и слабоплатено си вършат работата.
2. Ай сиктир!
Това, че в момента не живея в България не ме лишава от право да се интересувам какво става, как става и да изказвам мнение. Всичките ми най-близки хора живеят тук, аз прекарвам по няколко месеца годишно в България и смятам, че имам пълното право да казвам какво харесвам и не харесвам. Имам пълното право да знам какво искам да се случи и да знам какво от това което съм видял в други краища на света не искам да видя в родната си страна. Омръзна ми от хора, които изкарват местоживеенето си в София, Пловдив или Ню Йорк като някакъв капитал- няма никакво значение къде си прекарваш времето- има значение дали казваш нещо смислено и дали някой те слуша.
Mестоживеене в София – капитал? Не вярвам някой да се гордее с активите си от Ада че да ги нарича капитал. Освен ако не инвестира в мазохизма си.
Понеже нямам време да пиша сега ето един линк към стар текст на Карбовски най-общо за „българската народопсихология, турското робство и как нищо никога няма да стане“. Макар да не поддържам Карбовските текстове на всичките 100% този мисля, че е много добър, и дори и да препраща към някои стари политически събития, цялостното му послание е точно за „Активната неангажираност“ или за това как никой нищо не прави, „за да не му се смеят“. От гледна точка на кякой който живее в България през цялото време….:
http://zaedno.de/content-5.html
mr. ice, само едно не разбрах, след като е толкова отвратително тук, след като нищо няма смисъл, след като сме генетично предопределени да тънем в нищета, какво аджеба правиш ти тук?? Явно се чувстваш зле, ами защо не се махнеш? Защо не идеш в някоя скандинавска страна, далеч от ада на София, някъде, където има синхрон в посоките?? За да стоиш тук, когато се чувстваш по този начин, трябва да си пълен мазохист. Само че, ако се махнеш вче няма да можеш да ползваш цинизма като извинение за апатията си. И ако се окаже, че там, където си отишъл, също не виждаш смисъл, тогава излиза, че трябва да потърсиш причините в теб, а не в заобикалящата те действителност. И тогава вече ще ти е адски трудно, май?! Щото сега си избрал най-лесната позиция. Избрал си да вярваш, че нито едно усилие да подобрим нещата на „тази територия“ няма смисъл, че всички, които намираме смисъл, нямаме нищо по-добро като идеи от това тъпоумно да размахваме магически пръчици или да си мислим, че само вярата ни в доброто е достатъчна да промени нещата. И докато ние сме ангажирани в тези безсмислени занимания, ти ни „наблюдаваш с удоволствие.“ Ебаси, комфортната роля! Хем ги разбираш нещата, хем си в извисената наблюдателска позиция, хем не е енергоемко.
Между другото, аз живея в България, в София. Въпреки че адски много неща ме дразнят, съм тук, но това е защото намирам смисъл за себе си, и в личен, и в социален план. Намирам смисъл в малките битки на човека (и на софиянеца също, да) за подобряване на средата. И както много често съм ставала свидетел на големи гадости, така и много пъти съм виждала как малките битки, моите и на хората около мен, се увенчват с успех. А в течение на периоди от по няколко години съм забелязвала с радост и как тези малки и положителни количествени натрупвания всъщност водят до качествени изменения.
Количествените натрупвания водят до качествени изменения, кой би оспорил този закон вселенски. Например количествените натрупвания на бетонни клетки по малкото останали зелени площи както и на телохранители по етажите на властта, водят до качествени изменения в живота на хората, по-специално този в столицата. София се застроява безогледно за да може цялата страна да се стече тук, да напазарува апартаменти. Ако продължим физичните аналогии, с огромното струпване на маса се увеличава силно и гравитацията към това място. Не е изключен гравитационен колапс, при който този град ще се превърне в черна дупка. Което сигурно има своя чар – туристите ще искат да хвърлят едно око отвъд хоризонта на събитията. Зад него обаче има едно единствено бъдеще. Всички заедно към центъра, към живот извън животът…
Хората тук масово не просто са апатични, те си продават душиците за жълти стотинки. В това е основният проблем. Иначе картината би напомняла един тъжен ренесанс. Лошото е, че битката за по-добър живот се води между самите хора. Ние не се борим с природата, не се борим за доказване пред света, ние воюваме помежду си. Войната по пътищата е просто едно банално следствие. Борба има, о да, само че играта е всеки за себе си. За съжаление малките борби, лишени от голям обединяващ замисъл, печелят единствено малки победи, които често са несъвместими една с друга. „Победители“ в тази държава бол – вижте само броят на скъпите коли. Ако по броят им пресметнем брутният вътрешен продукт на държавата би трябвало да засрамим Щатите. Които между впрочем щяха да са на същото дередже като нас, ако основите им не бяха поставени от английската аристокрация, а намример от преплували океана роднини на Бай Ганьо. Но, нека да завършим оптимистично, понеже това е една доста некрасива тема – времето ще излекува всичко. Обама, президент! Хаха.
Петя здрасти,
не следя редовно блога ти, тоест досега май само 2 пъти съм влизал в него, някак си проблемите,които засягаш тук са в далечната периферия на вниманието ми, но се радвам , че си се заела да провокираш дискусии и промяна в тази част на бг обществото ( друг е въпроса дали блога е средството да достигнеш до хората, които попадат в тази обща категория на апатичните и незаинтересовани от случващото се извън прякото им ежедневие).
Всъщност за друго ти пиша :), четейки тези ти констатации в този пост виждам описани част от проблемите, с които се сблъскваме постоянно в опитите си да се занимаваме с решаването на едни други много сериозни проблеми в Бг- унищожаването, разпродаването и грабежа на уникалната ни природа…ситуацията е много сходна с това, което се случва по темите за които ти пишеш – апатия и незаинтересованост, липса на желание у повечето хора да използват правото си да участват в взимането на решения в страната ни…
ще ми е доста интерсно някой ден да говоря с теб за това, от такива диалози може много да се научи сигурен съм, пусни някое съобщение в icqto като си онлайн.