Агенции за брак в чужбина
Nicodile ми изпрати линк към сайта на Сесиле: Агенция за Запознанства и Брак зад Граница за дами от България и господа от Америка и Западна Европа и ме попита какво мисли съвременния феминизъм по въпроса.
Няма как да отговоря на въпроса, зададен точно по този начин, защото „съвременния феминизъм” няма централизирано становище по всички възможни въпроси. Обединяващата идея между множеството съществуващи феминизми е стремежа към равноправие и равнопоставеност на жените. Nicodile обаче е прав, че този тип бизнес е интересен казус от феминистка гледна точка.
Аргументите против:
1. Агенциите за запознаства и брак зад граница най-често свързват мъже от западния свят с жени от по-бедни държави. Основните източници на съпруги са Тайланд, Камбоджа, Филипините; след разпадането на Съветския Съюз и Беларус, Украйна, Молдова и т.н. Жена, която се омъжва за мъж използвайки услугите на такава агенция много често изпада в пълна финансова (но също и психологическа, физическа и т.н.) зависимост от мъжа, който става неин съпруг. Не че няма и „обикновени” семейства, в които жената е напълно зависима от съпруга си по точно този начин. Но в случая, възможностите за жените да се измъкнат от потенциално опасна ситуации са ограничени от това, че те не се намират в собствената си държава и им липсва възможност (социален кръг, семейство, познание на институционалната рамка и т.н.) да потърсят адекватен съвет или подкрепа, ако недай си боже се случи нещо лошо.
2. Този бизнес модел експлоатира национални стереотипи и предразсъдъци спрямо жените от държавите-доставчици на съпруги. Мъжете си избират жени от Югоизточна Азия или Източна Европа, защото „всички знаят”, че те са много по-покорни от жените в Западния свят. Те ще се занимават с домашна работа без да се оплакват и ще се грижат за мъжа си по начин, по който Западните жени не биха правили. Много от жените, които търсят съпруг по този начин обаче го правят, защото са финансово притиснати в собствените си държави, а не защото тръпнат от очакване да се превърнат в нечия слугиня. Много от тях са образовани, имат професии и ако имаха възможностите, които имат жените в други части на света, никога не биха се съгласили да станат нечия безплатна домашна прислужница или секс-робиня.
3. Агенциите за запознанства и брак зад граница са опасни и защото създават легална фасада за нелегален бизнес и трафик на жени.
Аргументите за:
1. Всъщност, за много жени този тип брак си е направо бягство от затвора. Брак с чужденец е единствения начин да се измъкнат от мизерията, в която живеят и много често благодарение на този брак получават свобода, за която не биха могли да си мечтаят.
2. Ако мъжете и жените, които участват в транзакцията го правят по собствено желание и след-брачните отношения са резултат от някакви договорки и взаимно съгласие…амиии…да са щастливи.
3. Реално погледнато този тип бракове не са МНОГО по-различни от браковете в резултат на запознанства в dating websites като match.com, sladur.bg и други подобни.
Аз лично съм против, най-вече поради финансовата зависимост на жените от мъжете в този тип бракове, която много често прераства във всякакви други типове зависимост и де факто робство. Както казах по-горе обаче…този проблем не е присъщ само на браковете сключени чрез помоща на такава агенция. Дразни ме и расовия фетишизъм на цялото мероприятие. Най-много ме притеснява заплахата от трафик и реалната възможност тези жени да бъдат принудени да проституират.
Според вас?
Openly Feminist 
Според мен да се омъжиш чрез такава агенция си е чиста проституция, така че възможността да бъдат „принудени“ да проституират съвсем не ме притеснява.
Колкото до мъжката страна на въпроса, трябва да си наистина социален аутсайдер, та да си вземеш жена по тоя начин…
Long:
Отчасти си прав и приликата с проституцията е повече от очевидна. Това по-скоро обаче е върхът на айсберга.
По-интересно според мен е да се поговори за това ЗАЩО някакви жени са подтикнати да търсят „спасение“ по този начин. Въпросът е важен дори когато говорим за класическата форма на проституцията. ЗАЩО някакви жени започват да проституират?
За мъжката страна на въпроса… Хмпф. Може би наистина хората, които прибягват до услугите на тези агенции са социални аутсайдери. Ако е така, трябва ли да ги съдим за това, че използват възможностите, които технологиите им дават да превъзмогнат социалните си проблеми ? Не знам.
Преди няколко години четох едно проучване за тези сайтове и потребителите им.
Мъжете бяха представени с ниските си шансове да си намерят жена, каквато искат – кротка, уважаваща християнските ценности, подчинена на мъжа – в западното си общество, където феминистките били прекалено много и били опорочили брака.
Жените (mail order bride) бяха представени с бедността си и липсата на избор, но също и с желанието най-накрая да намерят някой да се грижи за тях (и децата им).
Процентът на разводите в този тип бракове е изключително нисък. Което не е задължително да означава, че браковете са добри… Това е характеристика, присъща на повечето традиционни общества, които възпитават жените в подчинение на мъжете.
Ами представи си, че си такава жена, която се озовава в Америка, омъжена за потребител на такъв сайт. Не говориш английски добре. Раждаш дете, зависима си 100% от мъжа си. Как става разводът в такъв случай?
Бракът като цяло си е узаконена проституция. А хората тръгнали да се регистрират в сайтове за запознанства за типичен представител на аутсайдерите. Въпросните жени съвсем съзнателно са избрали лекия път да оправят материялнат ачатс от живота си предлагайки секс. Те друго и няма какво да предложат всъщност.
„Според мен да се омъжиш чрез такава агенция си е чиста проституция, така че възможността да бъдат „принудени“ да проституират съвсем не ме притеснява“
Извинявай, но твоето изказване си е точно victim-blaming. Също като „Къде е тръгнала сама през нощта, сама си е виновна, че са я изнасилили“. Това, че някой е взел не особено умно решение, не го лишава автоматично от човешките му права.
Въпросните същества имат конституционното право да гласуват и от там дирекстно или не да определят съдбата на милиони хора. Следва че могат съзнателно да вземат решения и да носят последствията от тях.
Петя, благодаря за отговора :)
Вероятно наистина някои от тези бракове са сполучливи, доколкото може да е сполучлив брак между хора, които не говорят един и същи език поне в началото. В по-голямата част от случаите обаче, мисля, жените, които прибягват към такъв брак са два вида:
1.напълно отчаяни от живота в собствената си страна жени, които просто не виждат какво друго могат да направят с живота си. За тях, може би, това е добър избор, а и кой е казал, че няма да си намерят добър партньор именно по тоя начин.
2.Жени, жертва на други национални стереотипи, примерно „всички мъже на запад са богати“, т.е. момичета които нямат против да се продадат на някой чичко ако той плаща добре.
Разходих се вчера из един руски такъв сайт и няколко неща ми направиха впечатление. Първо повечето от момичетата бяха, поне на снимките с красиви лица, високи и слаби. В една нормална човешка популация би следвало да има има ниски и високи, слаби и по-малко слаби и т.н. Второ: повечето открито заявяваха, че не говорят английски. Трето: в по-голямата си част обясняваха как обичат да се обличат добре, да готвят, да се грижат за мъжа си и търсят отговорен и заможен съпруг. Може би само този сайт е така, но на мен определено ми заприлича на място, на което западни чичковци могат да си купят секс-кукла.
Не знам дали сравнението с match.com и sladur.bg е съвсем точно. Все пак при „нормалните“ сайтове за запознанство рядко се налага на жената да смени държавата на риск и да остане изцяло в ръцете на някого.
Казваш, че процентът на разводите от такива бракове е нисък, но в повечето случаи жената просто няма как да се разведе. В началото тя дори няма гражданство, няма пари за адвокат, не говори езика. Няма път назад към родната си страна. Иначе мисля, че е ясно, че повечето мъже в тези сайтове са общо взето аутсайдери.
Петя, питаш се защо някои жени са принудени да прибягнат до подобен брак (бил той по интернет или не)… Ами съпругът ти е американец – питай го какъв процент от бездомниците там са жени. Според „моя“ американец: под 5%.
Просто има хора, които изобщо не могат да се справят с живота и изпадат от системата. За мъжете начина е ясен – мизерия, понякога бездомничество. За жените има и някакъв друг изход – брак „по сметка“, макар точно в тоя случай сметката да не е особено голяма…
Друг е въпросът, че много жени, които имат все пак някакви качества, избират по-лесния вариант, като се женят също по сметка, защото така си осигуряват по-добър (или по-лесен… щом го живеят, значи повече им харесва, дори да включва „робство“ дето му викаш) живот, отколкото могат да постигнат чрез работа.
Разбира се, има го и момента, че в държави с кофти икономика част от хората гледат да избягат от там. За мъжете (говорим за нискообразовани и не особено високо социално хора) е по-лесно, защото в другите държави черноработници винаги се търсят. Жените… могат да станат детегледачки и др. такива, но доколкото съм чувал зависимостта от такава работа (особено нелегална) е даже по-голяма, отколкото при брак, а и някак повечето от тях свързват брака с по-голяма сигурност.
Всички тия неща, колкото и да е кофти, са обусловени от физическите разлики между мъжете и жените – един мъж рядко става обект на насилие (ако не си го търси), а и може да върши всякаква работа (неквалифицираната работа често е физическа). Жените пък търсят главно сигурност, защото при тях опасността от насилие винаги дебне. Даже съм писал по въпроса:
http://kaka-cuuka.com/125
Даже не е проституция, обаче не се сещам по-лоша дума.
Не знаех, че още съществуват такива сайтове тук, но като се замисля колко безволеви мъже има, защо да няма и жени, които да си го търсят по този начин. Аутсайдер търси аутсайдер, ако може да има денги. Всичко опира до парите.
Съмняваш се, че може и да проституират? Както казва Лонг – това си е вече проституция. Трафик? Колко реално от жените са изведени против волята си? Говорил съм си с доста в тази професия – една нямаше. В дъното има пари, и под пластовете пари – мизерия. Повечето бяха адски умни. Преди да коментираме не е ли редно да се запитаме по точка 2 от „За тези агенции“? Разумът е присъщ на всички ни…
@petya „Процентът на разводите в този тип бракове е изключително нисък. Което не е задължително да означава, че браковете са добри… Това е характеристика, присъща на повечето традиционни общества, които възпитават жените в подчинение на мъжете.“
ако под традиционно общество разбираш такова, където жените се възпитават да служат на мъжете, аз не знам кое не е „традиционно.“ но иначе не съм съгласна. мюсюлманските общества са доста патриархални а нивата на развод са високи. в суб-сахарни мюсюлмански общества, като хауза примерно, и жените и мъжете добиват лесен развод, лишен от всякаква социална стигма.
Една изповед: http://tinyurl.com/6ybmks
„A good mother is attentive, sets boundaries and makes the world safe for her child. But my mother did none of those things.“
мисля, всички трябва да се съгласим, че алис уолкър определено е една много лоша майка, което не означава, че всички феминистки са лоши майки. в конкретния случай бих задала въпроса защо бащата не е поискал пълни родителски права над дъщеря си. има една такава и тук в германия, алис шварцер, която също е твърде крайна и на мен лично ми е писнало от глупостите й, иска да променя граматиката и някакви други подобни, но заради нея германките имат право да правят аборт. в крайна сметка живеем във време, в което деца се планират – и ако не искаш да имаш, въобще не го правиш.
yana:
Докато писах този текст, попаднах на статия, в която се споменаваше точно такава история. За някаква жена в Орегон, чийто съпруг я малтретирал…пълна безизходица, тя нямала пари и той отказвал да плати за развода. Историята има ужасяващ край…при поредния побой, мъжът й я пребива до смърт.
Калин:
Не съм сред големите фенове на брака като институция, но съвсем не споделям виждането ти, че брака е узаконена проституция. Твърдението ти, че в един брак функцията на жената е да предлага секс, а мъжа да заплаща за него (издържайки семейството може би?!) е супер-обидно както за мъжете, така и за жените. Да не говорим, че то е далеч от истината.
Nicodile:
Единствената причина, поради която се опитвам не заемам 100%-ово анти-позиция е, че не искам да съдя избора на хората. Предполагам, че има жени, които са потърсили мъж чрез такава агенция, защото наистина мислят, че това е много добър начин да постигнат някакво щастие. Същото е и за мъжете…работят много, притеснителни са, анти-социални… whatever… Медиата им дава възможност да срещнат сродна душа.
Но като цяло, мен ме побиват тръпки от тази схема. Според мен това е класическа форма на класова и сексуална експлоатация.
Long:
Процентът на жените сред бездомните е по-висок отколкото си мислиш: между 25% и 33%. Но не виждам каква е връзката с темата тук. Съгласна съм, че във всяко едно общество някакви хора изпадат измежду пукнатините. От коментара ти обаче и от някои други твои текстове, които съм чела в блога ти…ми се струва, че с теб имаме идеологически различия относно това, какво дрябва да правим с тази информация.
Струва ми се, че според теб държавата и обществото не би трябвало да се чувстват ангажирани с проблемите на хората, които стават жертва на системата…моето виждане е, че напротив, задължени са да го правят. Правилно ли съм те разбрала?
Pierrot:
Е да де. И аз нали казах, че повечето жени тръгват по този път заради мизерията, в която живеят. Според мен избор, който вземаш, когато си притиснат до стената било то от бедност, болест или друга безизходица…не е баш свободен избор. Коментарът на Denia беше точно в тази връзка и ми се струва малко коравосърдечно да обвиняваме жените участващи в този бизнес…
Жана:
В интерес на истината и аз не мога да се сетя за общество, в което жените да не се обучават да бъдат подчинени на мъжете.
Можеш ли да обясниш защо в мюсюлманските общества процентът на разводите е висок, въпреки патриархалните отношения. Аз знам, че Либия е държавата с най-нисък брой на разводите от глава на населението, държавата е мюсюлманска…естествено, не е задължително да има връзка…Кажи повече.
Калин:
Освен тази изповед, още няколко неща за/от Ребека Уокър:
1. От собствения й сайт:
Rebecca is the author of the original Third Wave primer To Be Real: Telling the Truth and Changing the Face of Feminism, in print for more than ten years and taught in Gender Studies programs around the world; the bestselling post-civil rights memoir Black, White, and Jewish: Autobiography of a Shifting Self, winner of the Alex Award from the American Library Association; and What Makes a Man: 22 Writers Imagine The Future, about which Booklist wrote: „Walker has done society at large a great service by bringing forth these voices, these views.“
2. От статията за нея в Wikipedia
Rebecca Walker (born November 17, 1969) is an American feminist and writer. She has been named by Time Magazine as one of the 50 future leaders of America.
3. В интервю за GirlsCanDo.com:
GCD: What about young women who say they are not feminists?
RW: What I have seen in many young women and men is that they believe intuitively in the principles of feminism, but there is a resistance to the label. In the book to be real, I wanted to explore what that resistance was about – to give people the room to define feminism in a way that would make them feel more comfortable with it. But I would say that instead of knee-jerk resisting the feminist label, try to engage and articulate why you have that resistance. Then do the hard work of adding your voice to this thing called feminism, instead of retreating from it. It’s one of the most important social movements of our time.
еми не знам за либия защо не се развеждат, ти къде прочете?
това за развода зависи от много неща, примерно има религиозно-правни причини, където исляма за разлика от православието и католицизма, по принцип не е против разводите (но тук естествено не може много да се генерализира, защото исляма и ислямския закон шариа са каквито ги правят мюсюлманите, така че от интерпретация до интерпретация има големи разлики понякога)
после зависи от социалната структура и производствените отношения. да речем за мюсюлмани в суб-сахарна африка е престижно да имат 3-4 жени (за разлика от тунис и др. примерно, където държавата забрани полигинията така че ето ти една причина защо разводите не са толко лесни в северна африка предполагам), обаче според шариа мъжът трябва да се грижи еднакво добре за всички, което си е голямо натоварване. до такава степен че заради този тип бракове, хаузаленд не може да се инкорпорира напълно в капиталистическата система, защото всички печалби от търговия отиват в семейството и има голям социален натиск парите да се инвестират в семейството. и така, ако някоя от жените се чувства пренебрегната, получава развод веднага и никой не я сочи с пръст и тн, щото е нейно право според закона да получава еднакво внимание и грижа. и така има голямо циркулиране на жени и в това хората не виждат нищо лошо. ама може и да опростявам защото не помня всичко.
Като стана дума за Ребека… Историята е стара като света – добър продукт, но скапан отдел Продажби. Защо има съпротива към етикетът феминизъм, любимата главоблъсканица на феминистите. Дали защото никак не навява асоциации за равенство, хвърляйки цялата светлина върху жената, чрез латинското и наименование? Мистерия.
Към авторът на блога – опитай Openly Humanist за блог-заглавие и се порадвай на резултатите, ако разбира се това не е в разрез с философията ти.
I would say that instead of knee-jerk resisting the feminist label, try to engage and articulate why you have that resistance.
mr. ice, you seem to have unwittingly done a pretty good job of fulfilling this part of Ms. Walker’s suggestion. You are opposed to the label „feminism“ because you see it as pitting the interests of women against those of men. That would be a good reason to oppose feminism, if it were accurate.
But feminism is not opposed to humanism, either in its totality, or in any of its specific forms. Feminism is a part of humanism, just as women are a part of humanity. You’re right, this blog is humanist in spirit, but it’s feminist in its focus. Why exactly do you have a problem with that?
Ultimately your criticism (again) seems to be: „You’re not talking about all the things that I’d like you to talk about.“ So why don’t you go find a blog that is?
I have no problem with any word, it seems like that you do, however. I’ve just decided to be good with the feminist’s movement today and give you an advice. I guess you’re trying to reach larger audience, yes? Worshiping that antique word feminism doesn’t help. Many people have problem with it. So, the real question is, what is the relative weight of the essence of the feminism compared to its label. Why are you, feminists, keep sticking to this negative-loaded relic? Yes, negative, since there is resitance inspired. Maybe your secret wish is to remain a closed society.
Exactly! (I’m such a meanie.)
i am pleased to have finally met the GRAND MUFTI of feminism – mr. ice!
mr. ice, when are you going to understand that there are as many feminisms as feminists out there, and the version you believe constitutes feminism in its „bounded totality“ is simply what your imagination managed to patch up (albeit, i must admit, with the help of some militant women who somehow managed to drum their man-hating rhetoric in your head).
please stop generalizing about feminism because your generalizations speak volumes to us about your profound ignorance and unfounded aggressiveness.
so let me repeat once again that the feminism we are concerned with does not aim at institutionalizing matriarchy, banishing, castrating and incarcerating all men, but with illuminating the social dynamics and discourses that teach us how to be men and women, and subverting/resisting unequal relations of power that relegate men and women to their „true/natural“ social spaces.
so stop projecting your sick and fantasmic version of feminism on us because i have yet to read a post here which preaches millenarian hatred, sexism towards men, militancy, non-humanism and all the other sins you are accusing us of.
also, it’s profoundly ethnocentric to accuse us of „false consciousness“ or of inventing problems where there are none, not least because you cannot possibly know better than us how sexism, objectification etc make us feel. in other words, if something is not bothering you, it does not mean it’s not bothering someone else. your experiences are not universal.
Пак нищо не си разбрала. Но, можеш да вземеш някой изпит с такова есе.
salateno: Best. Comment. Ever. Seriously, that should be required reading (if only we could make them understand it too) for anyone who wants to post a comment here. Too bad we can’t fit it on a t-shirt!
ice: Waaaaah! Nobody understands me!
You just got put in your place. Please stay there now.
You are sparkling very interesting when you get so emotional. Wish Petya was hot like you.
By the way, you all should be writing in bulgarian if you want to „make them understand it too“ haha.
Emotional? Is boredom an emotion?
I’m not talking to „them,“ I’m talking to you. Стига, troll.
I dont understand your desperate attempt for a communication with a troll. Maybe we have to reconsider your illuminati status.
ps. i understand everything you say, dont worry.
You think I’m trying to communicate with you? I’m telling you to leave, like you already said you would. Leave now, and don’t come back.
I guess we can’t really blame you, though. Someone with so much diarrhea pouring out of their brain has to find somewhere to put it.
kgrady, fanks:D
maybe we can find a way to condense it in order to fit it on a t-shirt.. how about „feminism is what feminists make of it“ :D:D
mr. ice, your separating „emotion“ from „reason“ is purely ideological and untrue. therefore, calling someone „emotional“ to de-legitimize their argument doesn’t work. try something else.
oh yes, i understand what you are saying very well. i was trying to direct your attention to your own biases which you project as universal truths when you speak of feminism as a „relic“ and so on. think about it.
as for the language issue, did we not try in bulgarian already? you fail to understand whatever language we use..
concerning your suggestions about our „audience,“ please cut the patronizing crap that presents them as children who don’t understand anything unless it’s written/said in bugarian.
Look at your thirty previous comments and what percent of them mention leaving. Seems like this „diarrhea“ you speak of is flaming all of you quite a bit and makes you eager to participate. You’re exploding, forming very interesting patterns, richly structured. I’m a collector of them and i’m impressed. One doesn’t see everyday, academic level entropy. Well, recently you started to cycle thus bringing me no more information so i guess it’s time to leave. I thank you now and please, take my excuses for involving you in such an inhuman experiment. I hope no animals and university fellows are hurt. Good luck in your quest for justice (although i find it obsolete in its content). And do not forget to change the label!
Май дадох материал за още безполезни есета.
Бате Айс не може лесно да се откаже да тролства в блога, защото в живота му няма чак толкова други толкова смислени неща, пък и отдушници на агресията му. Той толкова може.
@yana
опитите ти за хумор са отчайващи
Може и така да е. Но това не беше опит за хумор.
@petya
значи от едната страна имаме жена която е публикувала обява че иска да се омъжи за чужденец, въпросната жена не знае езика на страната в която живее(нали така нямала възможност да потърси правата си спред сценария който разиграхте). интересно ми е с какво тя „участва“ в тази връзка ако не секс.
та от трета страна имаме брак което значи юридически и икономически договор( все пак ако двама се обичат те могат да го правят и без такъв договор).
от всичко това следва имаме узаконена юридически връзка в която единия участва с финанси, а другия с единственото което може – секс. е не е ли това узаконена проституция?
Живея в България. Не говоря Български. Значи, според калин, трябва да съм проститутка.
Seriously, dude, there’s a big world out there…open your eyes. :)
@kragy
„Живея в България. Не говоря Български. Значи, според калин, трябва да съм проститутка.“
is this armenian or maybe swahili?
try to be more original next time „professor“
and respect the fact that you are among bulgarians and write in bulgarian orinted blog, cause if i write in italian maybe no one will understand me
Wow, Kalin is calling for respect! Joke of the day!
kalin, are you trying to silence kgrady by reaching for the sugary patriotic card now?! „bulgarian oriented blog?!?!“ „bulgarian language?“ you must be shitting…
kalin, you have no authority to tell people what language they should speak lest you wanna show off your patriarchal credentials..
we ain’t impressed thou.
seems we have another self-appointed grand mufti, this time around of petya’s blog.
kgrady, i hope u wont take kalin seriously. kalin’s stupid near-racist comment made me angry. he can’t argue with you so he’s trying to shut you up using bulgarians’ favorite argument ever: „what makes these damn foreigners think they can tell us what to do?“
you will always get that, it’s a sign of helplessness
Пък да не говорим, че написаното от Кайл на български е граматически и правописно почти перфектно, като съдържа грешки от същия вид като в коментара на Калин на английски.
Калине, блогът само ще спечели, ако пропишеш на италиански.
salad monster and yana,
funny that i get attacked for not speaking english on one of my first comments where i actually tried to speak bulgarian, don’t you think?!
sadly i am all too familiar with this kind of „argument“ already, as the english-only idiots in the states are very good at playing this card as well.
i think we would all do well to put thoughtfulness and decency ahead of language-choice as rules for the comments section of this blog…just a thought ;)
oops…that should say „for speaking english“
Светла
Аз работя във голяма ферма в Крит. Тука е много далече от България и сигурно затова бях единствената българка в цялото село. Отначало хората ме гледаха с недоверие, но след като поживях една-две години, ме приеха и нямах никакви проблеми.
По едно време в нашата ферма се появи една друга българка от Източните Родопи. Аз много се зарадвах – нямаше да съм сама – имаше рускини, румънки, но българка бях само аз. Приех я като собствена сестра.
Тя първоначално се държеше приятелски, даже ме ласкаеше, все след мен ходеше, докато разбрах, че зад гърба ми е правила само мръсотии. Аз имах връзка с един грък – Леонидас, добре се разбирахме, и дори обмисляхме да се вземем, тъй като той беше вдовец, а за мен бракът ми в България отдавна е изчерпан.
Та тя се вклини между нас. На гърците колко им е халът, скоро той започна да ходи и с двете едновременно. Не знаех какво да направя – говорих с нея, вика: „Не е твоя собственост!”
Писах на Магда и тя ми изпрати един ритуал за прогонване на натрапник. За моя голяма почуда, още три седмици след като взех да го правя, я задържаха в полицията.
Оказа се, че била с нередовни документи и я екстрадираха обратно в България. Аз съм си тука с румънките, с Леонидас сериозно мислим за брак – той има голяма къща и спестявания, само се моля да не се завърти пак някоя българка наоколо.
що не пишеш на „лична драма?“ :))))))))))))))))))))))))))