Агенции за брак в чужбина

Nicodile ми изпрати линк към сайта на Сесиле: Агенция за Запознанства и Брак зад Граница за дами от България и господа от Америка и Западна Европа и ме попита какво мисли съвременния феминизъм по въпроса.

Няма как да отговоря на въпроса, зададен точно по този начин, защото „съвременния феминизъм” няма централизирано становище по всички възможни въпроси. Обединяващата идея между множеството съществуващи феминизми е стремежа към равноправие и равнопоставеност на жените. Nicodile обаче е прав, че този тип бизнес е интересен казус от феминистка гледна точка.

Аргументите против:
1. Агенциите за запознаства и брак зад граница най-често свързват мъже от западния свят с жени от по-бедни държави. Основните източници на съпруги са Тайланд, Камбоджа, Филипините; след разпадането на Съветския Съюз и Беларус, Украйна, Молдова и т.н. Жена, която се омъжва за мъж използвайки услугите на такава агенция много често изпада в пълна финансова (но също и психологическа, физическа и т.н.) зависимост от мъжа, който става неин съпруг. Не че няма и „обикновени” семейства, в които жената е напълно зависима от съпруга си по точно този начин. Но в случая, възможностите за жените да се измъкнат от потенциално опасна ситуации са ограничени от това, че те не се намират в собствената си държава и им липсва възможност (социален кръг, семейство, познание на институционалната рамка и т.н.) да потърсят адекватен съвет или подкрепа, ако недай си боже се случи нещо лошо.

2. Този бизнес модел експлоатира национални стереотипи и предразсъдъци спрямо жените от държавите-доставчици на съпруги. Мъжете си избират жени от Югоизточна Азия или Източна Европа, защото „всички знаят”, че те са много по-покорни от жените в Западния свят. Те ще се занимават с домашна работа без да се оплакват и ще се грижат за мъжа си по начин, по който Западните жени не биха правили. Много от жените, които търсят съпруг по този начин обаче го правят, защото са финансово притиснати в собствените си държави, а не защото тръпнат от очакване да се превърнат в нечия слугиня. Много от тях са образовани, имат професии и ако имаха възможностите, които имат жените в други части на света, никога не биха се съгласили да станат нечия безплатна домашна прислужница или секс-робиня.

3. Агенциите за запознанства и брак зад граница са опасни и защото създават легална фасада за нелегален бизнес и трафик на жени.

Аргументите за:
1. Всъщност, за много жени този тип брак си е направо бягство от затвора. Брак с чужденец е единствения начин да се измъкнат от мизерията, в която живеят и много често благодарение на този брак получават свобода, за която не биха могли да си мечтаят.

2. Ако мъжете и жените, които участват в транзакцията го правят по собствено желание и след-брачните отношения са резултат от някакви договорки и взаимно съгласие…амиии…да са щастливи.

3. Реално погледнато този тип бракове не са МНОГО по-различни от браковете в резултат на запознанства в dating websites като match.com, sladur.bg и други подобни.

Аз лично съм против, най-вече поради финансовата зависимост на жените от мъжете в този тип бракове, която много често прераства във всякакви други типове зависимост и де факто робство. Както казах по-горе обаче…този проблем не е присъщ само на браковете сключени чрез помоща на такава агенция. Дразни ме и расовия фетишизъм на цялото мероприятие. Най-много ме притеснява заплахата от трафик и реалната възможност тези жени да бъдат принудени да проституират.

Според вас?